Макарони с манго и маракуя

Макароните са от онзи тип десерти, с които имах love-hate relationship. Спомням си, че когато за първи път ги опитах в Белгия преди повече от 3 години, никак не ми допаднаха, но пък имах голямо желание да ги приготвя вкъщи. От тогава досега съм публикувала десет рецепти и докато в началото ги правех основно водена от любопитството и предизвикателството, пред което ме изправяха, то сега ги приготвям просто защото ги обичам.

Жалко е, че в България човек не може да си купи качествени френски макарони и може би заради това много хора остават разочаровани от вкуса им. Веднъж сестра ми коментира, че макароните от видна столична сладкарница са “по-гадни и от престояли 1 година ореховки в джоба на Дядо Коледа” – сравнение, което никак не е далеч от истината. Диляна е също от онези хора, които не обичат макарони (дори и моите), но съм убедена, че ако опита тези на Laduree, няма да остане равнодушна. Техните макарони са истинска фантазия от вкусове и аромати и напълно оправдават цената от 2 паунда за брой.

Замислих се, че скоро не съм показвала макарони в блога, освен онези, които правихме в училище. Ето защо през изминалия уикенд реших да направя половин доза и да експериментирам с една комбинация от вкусове, която ми се върти в главата от известно време. Тук е момента да кажа, че фурната, с която разполагам в студиото е нещо като английския вариант на Раховец и бях меко казано изненадана, когато макароните се получиха идеални, без напукване или деформиране.

Докато шприцовах последните черупки, се сетих, че съм виждала различни макарони под формата на животни – котки, кучета, мечета и набързо реших да добавя по две уши тук там. След като мечките бяха готови, използвах роял айсинг за да им сложа очи и муцуна. Трябва да призная, че най-трудната задача настъпи по-късно, а именно – да ги опазя от Слави, който незнайно защо беше решил, че мечемакароните са по-вкусни от обикновените. В крайна сметка, резултатът беше 1:0 в моя ползва и дори успях да почерпя част от колегите ми в училище.

За пълнежа този път се спрях на нещо по-нестандартно и екзотично – манго, маракуя и бял шоколад. Комбинацията е много свежа и макар вкусът на плодовете да не е толкова концентриран, колкото би бил ако се използват специализираните пюрета, с които работим в училище, резултатът много ми допадна. Използвах желатин на листа, които знам, че в България не могат да се намерят лесно, но тук не успях да намеря желатин на гранули и бях принудена да ползвам това, с което разполагам. Предимството при използването на желатин на листа е, че се накисва в студена вода и след като набъбне, се изцежда излишното количество без да се променя баланса на рецептата. Няма как да ви дам точни количества ако решите да използвате желатин на гранули, но смятам, че за това количество продукти, половин пакетче, разтворено в няколко супени лъжици вода, би било достатъчно.

Макарони с манго и маракуя

Продукти за макароните*:
90г остарели белтъци
щипка сол
40г кристална захар
200г пудра захар
110г бадемово брашно

Белтъците се разбиват на пяна с щипката сол и се добавя по малко от кристалната захар. Разбиването продължава до образуването на лъскав и стегнат белтъчен крем. Не бива да се увличате, защото има опасност макароните да станат сухи и чупливи. Ако белтъците започнат да отделят вода, значи сте прекалили и трябва да започнете отново.
Бадемовото брашно и пудрата захар се пресяват 2-3 пъти, докато се получи идеално фина пудра. Измерването става СЛЕД като продуктите са пресяти.
Към белтъците се добавят на 2-3 пъти сухите съставки и се разбърква внимателно, докато се получи гъсто тесто, което трябва да се спуска от шпатулата на плавни вълни.

Готовата смес се пълни в пош с кръгъл накрайник и се шприцова върху хартия за печене. По желание, част от макароните могат да се поръсят с какао.
Макароните се оставят 30-40 минути, за да изсъхнат и да не лепнат при допир.
Фурната се загрява на 150°C и макароните се пекат за 15-16минути, след което се изваждат, оставят се да изстинат за 5 минути и се прехвърлят върху метална скара до пълното им охлаждане.

*Аз направих половин доза, от която се получиха 40 черупки или 20 слепени макарона.

Ако искате да направите макарони мечета, след като шприцовате стандартната кръгла форма на макарона, добавете 2 малки точки за уши.

За крема с манго и маракуя:
120г плодът от добре узряло манго, пасиран на пюре
сокът от два плода маракуя (около 25г)
40г пудра захар
140г животинска сметана
40г бял шоколад
2 листа желатин (Platinum)

Желатинът се накисва в студена вода
Мангото се нарязва на парчета и пюрира.
Маракуите се разрязват на две, вътрешността се издълбава и сокът се прецежда през фина цедка.
Пюрето се смесва със сока и отново се прецежда.
Сметаната и шоколадът, нарязан на малки парчета, се загряват на котлона, докато шоколадът се разтопи.
Сместа не бива да завира!
Към горещата сметана се добавя добре изцедения и набъбнал желатин и се разбърква добре, за да се разтвори.
Течността се добавя към плодовото пюре и се разбърква до получаване на хомогенна смес.
Купата се покрива със свежо фолио и се прибира в хладилник, за да охлади.
Добре е кремът да се разбърква от време на време, за да стегне равномерно.
Когато е готов (след приблизително 1-2 часа), се пълни в пош, с помощта на който се слепват макароните.

Готовите макарони се прибират в кутия в хладилника и са готови за консумация след минимум 12-16 часа.