Споделено

Когато от Метро академия се свързаха с мен с предложението да направя мастърски клас, се замислих много дали съм готова, дали мога да се справя. Да бъдеш добър сладкар не значи непременно, че можеш да бъдеш и добър учител, но реших че трябва да гледам на това предизвикателство като нещо ново, различно и полезно.

Ако сте ходили поне веднъж в Париж, то несъмнено сте забелязали, че пекарни и сладкарници има на всеки ъгъл. За голяма част от хората качеството на предлагания асортимент там е напълно задоволителен.

4 сутринта е. Знам, знам, обикновените хора не се будят толкова рано за работа, но аз отдавна съм приела, че моята реалност е съвсем друга. Обличам се набързо, приключвам със сутрешната рутина и след десетина минути съм излязла от вкъщи. Имам късмета да живея съвсем близо до работата ми и затова вместо автобус или метро, използвам велосипед, за да се придвижвам.

Ехо! Здравейте! Има ли все още някой тук? Трудно ми е да пиша след едногодишно мълчание. Чудя се от къде да започна, някак си ми се струва нереално колко много време е минало от последната ми публикация и колкото повече отлагах завръщането си, толкова по-сложно ми беше да събера мислите си в смислени изречения.

Когато миналата година публикувах статията за любимите ми книги през 2012-та, не очаквах, че ще намеря толкова много съмишленици в любовта към четенето. Няма как да пропусна класацията си и за тази година, още повече, че смятам някои от книгите, които ще изброя тук, за едни от най-уникалните, които съм чела някога.

Ако четенето на книги ни правеше по-сладкодумни, то досега да съм станала писател. Уви, вече цяла седмица се опитвам да започна тази публикация, а дар словото ми сякаш е решило да си вземе почивка без предизвестие. Знам ли, може би причината е, че все още не мога напълно да осъзная, че едни от най-прекрасните дни в живота ми са зад гърба ми, макар че голямата диплома, на която между другото още не съм намерила място, ми напомня всеки ден, че вече съм сладкар.