Споделено

Пътуването за мен не е поредния check-in във фейсбук или просто отмятане на определена дестинация в bucket list-a. Пътуването вдъхновява, обогатява, храни душата ми с колорита на всичко видяно и определно ме прави по-добър човек. Когато посещаваш далечна държава се запознаваш с нравите, обичаите и културата на местните, които обикновено са толкова различни от твоите, че няма как да останеш безразличен.

Когато миналата година публикувах статията за любимите ми книги през 2012-та, не очаквах, че ще намеря толкова много съмишленици в любовта към четенето. Няма как да пропусна класацията си и за тази година, още повече, че смятам някои от книгите, които ще изброя тук, за едни от най-уникалните, които съм чела някога.

Ако четенето на книги ни правеше по-сладкодумни, то досега да съм станала писател. Уви, вече цяла седмица се опитвам да започна тази публикация, а дар словото ми сякаш е решило да си вземе почивка без предизвестие. Знам ли, може би причината е, че все още не мога напълно да осъзная, че едни от най-прекрасните дни в живота ми са зад гърба ми, макар че голямата диплома, на която между другото още не съм намерила място, ми напомня всеки ден, че вече съм сладкар.

Случвало ли ви се е да искате да имате устройство, с което да можете да спрете времето, за да живеете в настоящия момент? Точно така се чувствам сега, или както се казва: „I have the time of my life“. Клише, банална фраза, наречете я както искате, но е истината. Лошото е, че както с всички хубави неща в живота, и това ще мине безобразно бързо.
А така не ми се иска…

За първи път пиша подобен вид публикация и макар темата да не е кулинарна, мисля че може да намери място в блога.…

Тази година няма да ви показвам коледни сладки, щолен, панетоне или празнична торта. За първи път няма да съм вкъщи за празниците…