Капучино макарони с тиквено брашно

Знаете ли от колко време не съм правила макарони? Почти три месеца! Не, не че ентусиазмът ми е угаснал, просто обстоятелствата бяха такива. Първо бе голямото местене – много багаж, малко време, беше невъзможно да се организирам и да планирам приготвянето им. След като се настанихме в новата квартира имах огромно желание да изпробвам фурната и да видя дали ще се справи с идеалното изпичане на макарони. Точно тогава, прекрасната ми силиконова шпатула се скъса – да знаете, не бъркайте горещ карамелен сос със силиконова шпатула, никога!

Много време търсих да си купя същата, или поне подобна – без резултат. Търсих къде ли не, в новите молове (без този на Цариградско, до него още не съм стигнала), в малките магазинчета за домашни потреби – навсякъде удрях на камък. Накрая се принудих да потърся в интернет. Намерих, поръчах. А когато пратката пристигна, изпитах огромно разочарование. Вместо малката, удобна силиконова шпатула, която очаквах, получих огромна, гумена лопата!
Въпреки това, имах вече “остарели” белтъци в хладилника и желание да направя макарони. Трябваше някак си да се справя с липсата на удобна техника.

Мисля, че е време да ви издам една малка тайна. Всъщност, макароните не са от любимите ми сладки. Дори понякога си мисля какво толкова намират хората в тях, да не говорим пък за космическата им цена. Но нещото, което ме тласка към тях няма нищо общо с вкуса им. Намирам ги за истинско предизвикателство, внимавам във всяка секунда от процеса на приготвянето, треперя дали няма да се напукат, а докато се пекат не отделям поглед от прозореца на фурната. Такива са те – толкова крехки и нежни, че един миг невнимание може да е фатален.
Предизвикателството и стремежа към нови експерименти ме накараха да разнообразя бадемовото брашно като включа и тиквено. Резултатът е доста добър, мисля съвсем скоро да опитам макарони без никакви бадеми. Пълнежът, който избрах е бял шоколадов ганаш с добавенo Капучино на прах. Получи се много нежен и приятен крем с кафеен аромат.

Продукти:
адаптирано от основната рецепта на Helen Dujardin
90гр белтък, престоял поне 48 часа в хладилник
40гр захар на кристали
200гр пудра захар
55гр бадемово брашно
55гр тиквено брашно
зелена сладкарска боя

Белтъците се изваждат от хладилника поне час преди приготвяне. Върху хартия за печене се начертават кръгове с молив и хартията се поставя в тава, с рисуваните кръгове надолу. Брашната се пресяват няколко пъти по отделно, после заедно. Пудрата захар се пресява, после се смесва с брашната и всичко се пресява отново. Тази част от процеса е една от най-важните и не бива да се пренебрегва. Аз пресях брашната по отделно два пъти, после още два пъти заедно. Пудрата захар пресях два пъти и още два пъти всички сухи съставки. Накрая трябва да получите напълно прахообразна смес, без големи частици.

Белтъците (на стайна температура) се разбиват до образуването на пяна и постепенно се добавя кристалната захар. Разбива се до меки върхове, не бива да се разбъркват прекалено дълго, защото макароните ще станат чупливи. Към разбитите белтъци се добавят сухите съставки на 3-4 пъти. Със силиконова (или друга) шпатула се разбърква бързо, с 3-4 движения, колкото да се поемат съставките. Когато белтъците са поели всичките сухи съставки, започва метода на macaronage. Тук е удобно да използвате плоска шпатула, но и силиконовата върши чудесна работа. Загребвате смес от дъното на купата, обръщате я на повърхността и я изтегляте до ръба на съда. Трябва да внимавате да не разбъркате прекалено много сместа, или пък обратното. Понякога всичко е въпрос на интуиция, а пък с времето и практиката човек усеща бързо “подходящия момент”, когато знае, че сместа е готова. Неписано правило е, че е по-добре сместа да бъде недостатъчно разбъркана, отколкото прекалено много разбъркана. Защото по-гъстата смес, при която макароните образуват “връх” можете лесно да оправите с потупване на тавата, но обраното ще доведе до напукани макарони без “полички”. За да проверите дали сместа е добре, можете да тествате малко количесто в чиния. Ако сместа бързо се изглади и не останат върхове, значи е готова. Ако ли не, направете още 3-4 разбърквания.

Сместа се пълни в пош с кръгъл накрайник и макароните се шприцоват в начертаните кръгове. Оставят се на стайна температура за 30-40 минути, докато изсъхнат и не лепнат на допир и след това се пекат за 10-12 минути в предварително загрята на 150С фурна.
Когато са готови се изваждат, охлаждат се за кратко и се махат от хартията. Ако черупките не могат лесно да се отлепят, напръскайте с вода под хартията за печене – от получената пара макароните лесно ще могат да се отделят. Охладени напълно, макароните се слепват с пълнеж.

За пълнежа:
100гр бял шоколад
100гр течна, сладкарска сметана
2 супени лъжици капучино на прах

Шоколада се начупва в купа. Сметаната се кипва и се излива при шоколада. Прибавя се капучиното и всичко се разбърква до хомогенност. Оставя се да се охлади, след което се прибира в хладилник за поне един час. Разбива се на пухкав крем и с него се слепват макароните.

С тази рецепта имам удоволствието да гостувам в сайта на Ева Тонева – един страхотен фотограф и кулинар. Благодаря ти, Ева, за поканата – радвам се на взаимните ни симпатии!