Тирамису за Слави

Милото, a.k.a Слави има рожден ден днес и става на цели 25.
Искам да му пожелая на първо място здраве, защото без него всичко друго се обезсмисля. Желая му много късмет, много смелост да осъществи мечтите си и попътен вятър на пътя към успеха. А другите неща са ясни – верни приятели, прекрасни мигове, незабравими пътешествия и много смях. А любовта – той си я има 🙂

През изминалите две години го наблюдавам как се развива, как всеки ден учи нови неща, колко е любознателен и талантлив. Виждам с какъв хъс и желание се занимава с уеб дизайна и какъв професионалист е станал. Само виж блога ми (леле, ама колко съм скромна днес :-D) и ще си дадеш сметка за възможностите му.
Така че ако и ти искаш елегантен, уникален и запомнящ се уеб сайт, CMS или електронен магазин, които ще ти вършат страхотна работа, ще популяризират дейността ти и ще развият бизнеса, не се колебай да го потърсиш.

И за да не прозвучи тази публикация като реклама (макар, че аз си го рекламирам доста настойчиво и мисля, че има защо), ще споделя и тортата, която приготвих за рождения му ден.
Понеже знам, че обича тирамису, но също така искаше и макарони, реших че най-рационалното решение е да ги обединя. Има много рецепти за тирамису, не гарантирам, че моята е оригинална или единствена по рода си. Това е просто тирамисуто, което правя за близките си и се харесва. Няма марсала, защото нямах вкъщи, но ти съвсем спокойно можеш да добавиш – за истински, автентичен италиански вкус.

Продукти:
5 жълтъка
120гр захар
50мл ром (може както бял, така и червен)
30мл Калуа (или друг кафеен ликьор)
250мл сладкарска сметана
500гр маскарпоне

36-40 бишкоти Савоярди (около 3/4 от големия пакет)
Студено кафе, смесено с ром и захар, за напояване на бишкотите

Жълтъците се рабиват със захарта, слагат се на водна баня и разбиването продължава, докато побелеят и се сгъстят. Междувременно се прибавят рома и калуата и всичко се разбърква. Смъква се от котлона и се разбива още 3-4 минути, докато започне да се охлажда. Маскарпонето се разбърква, докато стане кремообразно, а в друга купа се разбива сметаната. Към маскарпонето внимателно се добавя яйчната смес и всичко се разбърква добре. Последна се прибавя и сметаната, като всичко се смесва леко с помощта на шпатула или лъжица.

Тук искам да отворя една скоба и да споделя, че съвсем спокойно можете да направите тирамисуто в тенджера. Тъй като нямах подходящ размер тортена форма (едната бе твърде малка, другата – твърде голяма), реших да използвам средноголяма тенджера. Облякох дъното й с алуминиево фолио, след което покрих и със свежо фолио. И тъй като тортата ще се поднесе обърната, реденето започва отзад-напред. Първо крем, бишкоти, крем, бишкоти, крем и се завършва с бишкоти. Накрая всичко се покрива с фреш и алуминиево фолио и се прибира в хладилник за през нощта. Преди сервиране тирамисуто се обръща върху поднос или чиния.

Ако го правиш по нормалния начин, се слагат първо бишкотите, после крем, бишкоти, крем, бишкоти и се завършва с крем. Всичко останало е същото – покрива се с фолио и се прибира в хладилник.

Аз лично не потапям целите бишкоти в кафеената смес, тъй като прекалено бързо омекват, а и самият крем съдържа доста количество влага. Смятам, че по този начин тортата запазва формата си, парчетата се сервират с красива, правилна форма, тирамисуто подлежи на допълнителни дребни декорации, а опасенията, че ще остане сухо, са напълно неправдоподобни. Получава се един изключителен десерт с лек, въздушен и пухкав вкус! Как мислите, дали всички не си облизаха чиниите? 🙂

Преди сервиране се поръсва обилно с неподсладено какао. Може да се декорира, както в случая с ягоди и макарони, но може и да се остави в класическия си вид.

И рожденика, сред кварталния фон и с леко деформирана вече торта, но пък щастлив от подаръка си 🙂