Няма по-вкусен от домашния хляб. Не, не защото излиза по-евтино да си го направиш (даже напротив), а защото знаеш какво слагаш, избираш какви подправки да включиш, разнообразяваш всяка рецепта и задоволяваш собствените си вкусови прищявки. И когато вчера купих хляб, уж от добра марка, уж пълнозърнест, който имаше ужасен вкус и на всичкото отгоре беше клисав, се заканих, че повече няма да купувам.
Отдавна исках да направя фокача, като включа подправките, които обичаме и експериментирам, разбира се. Първоначалната идея бе за фокача със сушени гъби и ементал. Купих сиренето и когато го показах на сестра ми, тя направи онази физиономия, която означава “Или слагай малко, или няма да го ям. А най-добре не слагай изобщо” 😀 Тя никак не си пада по необичайни продукти и реших да не рискувам. Честно да си призная, на мен също никак не ми хареса, или сиренето не беше хубаво, или просто не обичам ементал. Заложих на добрия стар кашкавал, който свърши страхотна работа.
Ръженото брашно, което използвах за тестото придава на фокачата страхотен вкус и аромат. Разбира се, не трябва да се прекалява, защото има риск да горчи. Или поне на мен ми горчи, някои хора могат и да го обичат. Количеството е достатъчно за една по-дебела фокача или за 2 по-тънки, в зависимост от големината на използваната тава.
Продукти за закваската:
7гр суха мая (1 пакет)
1 чаена лъжица захар
50мл топла вода
50гр ръжено брашно
Посочените продукти се смесват в купа, разбъркват се с дървена лъжица до получаването на гъста каша. Покрива се с кърпа и се оставя за 30 минути на топло.
Продукти за тестото:
Закваската
150мл топла вода
50гр ръжено брашно
300гр бяло брашно
1 чаена лъжица сол
2 супени лъжици зехтин
Към закваската се прибавят останалите продукти и се замесва тесто. Прехвърля се върху леко набрашнена повърхност и се меси 10 минути, докато тестото стане меко, гладко и еластично. Поставя се в намазнена купа и се покрива със свежо фолио и кърпа. Оставя се да втаса около час, или докато утрои обема си.
Подходяща тава се намазва с малко зехтин и втасалото тесто се разпределя по дъното й с пръсти. Може и предварително да се разточи и тогава да се прехвърли в тавата. Отгоре се разпределя топинга
Продукти за топинга:
20гр сушени манатарки
3-4 супени лъжици доматено пюре
1 чаена лъжица сушен риган
кашкавал за поръсване
Прясно смлян пипер меланж
Манатарките се заливат с вряла вода и се оставят да омекнат за 15-20 минути.
Тестото се намазва с доматеното пюре и върху него се разпределят равномерно омекналите и отцедените манатарки. Поръсва се с риган, разпределя се настъргания кашкавал и пиперът.
Фокачата се пече в предварително загрята фурна, 180С, около 30-40 минути, или докато придобие приятен, златист цвят и коричка.
30 коментара
Ммм, много вкусно, а снимките са разкошни, тази с тестото в ръце е трепач:)
Вкусно 🙂 От доста време не купувам хляб. Меся си го на ръка, защото не ядем много хляб у дома 🙂
Хубава рецепта. Когато ползвам ръжено брашно, винаги замесвам с кисело мляко 🙂 Чела съм някъде, че е по-добре за вкуса и консистенцията на хляба 🙂
Хубава вечер, Ири 🙂
Много добро предложение, Ира:))
Аз обожавам ементал и сигурно ще я направя с него!!
Да ви е вкусно!
Снимките наистина са трепач и фокачата изглежда да е вкусотия! 🙂
Ирка, наистина най-вкусен е домашно приготвеният хляб и към твоите причини, ще добавя още една, която е най-важната във всяка рецепта – щедра доза любов! 🙂
Чудесни снимки,а фокачата е ….мммм…..неустоима!Хубава вечер Ирина!
И аз си паднах по снимката с тестото, но имам и друга причина, не само че снимката е страхотна, ами онова там розовкото….отзад 🙂 имаме такова в къщи 🙂
Ирка, чудесна фокача си направила! При теб всичко е по много – желание, умение, финес.
А дозата любов, както казва Ева е видна 🙂
Поздрав най-сърдечен!
Хах, това е на сестра ми пижамата 😀 Тя ми асистираше 🙂
Благодаря ти, Танитка! И аз нея най-много си я харесвам 🙂
Ей, Зори, ще пробвам следващия път и с кисело мляко. Благодаря за съвета 🙂
Дани, ако опиташ кажи как е било, може да се престраша следващия път с него да я направя.
Благодаря ти, Рая!
Без дозата любов не може, така е.. Благодаря ти, Ева!
Благодаря ти за милите думи, Нанита!
Хубава вечер и на теб 🙂
Foka4ata izglejda prevazhodno,a i na vkus ne se samniavam.
Dnes dokato pazruvah v magazina ,popadnah na malki pit4ici ot mnogozarnesto bra6no i semki. Setih se za teb i tvoite recepti!
Kazah si,za6to pak da ne si zamesia az,ta
kmo i malkoto mi Angel4e 6te si hapne priasno prigotven hliab ot mama.
Znae6 li mnogo me vdahnoviavate,davate mi energiia,naposledak mi lipsva6e mnogo.
Blagodaria ti za hubavite recepti!
Стела, благодаря ти за хубавите думи. Много се радвам, че така влияя на хората 🙂
Лека вечер.
Чудесни са и рецептата, и изпълението, и снимките, Ирка! А за вкуса й не се и съмнявам 🙂
Слънчев и изпълнен с много усмивки ден ти желая 🙂
Възхитително! Уменията ти в кулинарията и фотографията главоломно нарастват!
Чудесна е,Ирина!
И в къщи отдавна не купуваме хляб…няма по -добър от домашния!
А снимките са изключителни!
Усмихнат ден!
Ирина, много уханна рецепта! Снимките са страхотни!
Ирина,
много подробно и вкусно описание на фокачата, браво! Снимките са много живи, много истински и си личи че готвиш с много любов и желание. Поздравявам те!
I am always in awe of your photos. You are so talented! This sounds so delicious!
Много ми допаднаха и рецептата и снимките!
Честита нова кухня!Страшно уютно и светло изглежда!
Ех, много обичам да влизам във блога ти – действа ми много разяждащо :)))
Чудесни снимки и много хубаво предложение, особено с тези сушени домати отгоре!
Много апетитно излгежда Иринка. Харесва ми идеята за ръженото брашно в нея, тъй като на нас така ни се ослаждат фокачите, че ги унищожашаме за един ден. Така с ръженото брашно, ще се чувстваме по-малко виновни. Бих пробвала някой ден тази рецепта. Поздрави и приятни пролетни дни от мен 🙂
Хей, момичета, благодаря ви много! Радвам се, че рецептата и снимките ви допадат 🙂
Хубава нова седмица!
Ох, аз също си мисля, че уж с ръженото брашно е по-добре, но пак си е тесто 🙂
Ирина, фокачата ти изглежда страхотно! Подсещаш ме, че отдавна не съм правила. 🙂 Ще използвам идеята ти и ще сложа следващия път ръжено брашно.
Снимките ти, както винаги, са чудесни!
Спорна седмица от мен!
Ирина,
толкова хубави неща са написани вече и всички ми харесват.
Ще добавя само – Браво!
Мира, Диана, благодаря ви!