Ще бъда искрена с вас. Обичам купешкия козунак и не ме е срам да си го призная. Толкова пухкав и въздушен е, че докато се усетя, мога да преполовя един, заедно с чаша-две прясно мляко. Всъщност, вкъщи никога не е имало традиция да се приготвят козунаци за Великден. Майка ми казва, че навремето прабаба е правила козуначени рула, но аз не помня да съм ги опитвала.
Казвам всичко това, за да не останете с впечатлението, че щом показвам рецепта за козунак, това значи, че не ядем готови. В никакъв случай. И ако трябва да съм още по-искрена с вас, ще призная, че освен предимства домашно направените печива имат и няколко недостатъка.
От една страна, изпитвам истинско удоволствие да приготвя нещо със собствените си ръце, да вложа старание и любов, да включа продуктите, които обичам или пък такива, каквито не могат да бъдат намерени в готовия козунак. Лошото в случая е, че един такъв домашен козунак е вкусен в деня на приготвянето, когато е леко топъл и въздушен, а конците се късат и топят в устата. На следващия ден, обаче, вече е станал твърд и поизсъхнал и не е така чаровен. Но не се притеснявайте, защото и за това имам решение, наречено козуначен пудинг!
Миналата година приготвих един изключително вкусен козунак с портокалов вкус, лешници и шоколад, но при него така и не успях да постигна характерните конци. Е, тук вече конците се виждаха съвсем ясно и бях много щастлива, че ги постигнах без кой знае какви усилия. Не съм затопляла кухнята до градуси, наподобяващи тези в сауна. Не съм месила до изнемогване. Не съм удряла тестото 100 пъти в плота. Не съм го чакала да втаса 6+ часа. Напротив. Приготвих го на нормална стайна температура, дори на отворен прозорец. Приставката за тесто на миксера извърши цялото месене, а общото време за втасване не отне повече от 2,5 часа. Не искам да правя никакви крайни изводи от всичко това, но щом при тези обстоятелства се получиха заветните конци, значи не е невъзможно.
Може би ще се зачудите на нестандартния пълнеж, който включих в козунака. Причина е, че вкъщи сушените плодове не са на особена почит, а и исках да опитам нещо различно от класическите добавки като стафиди, локум и ядки. Мисля, че експериментът се оказа доста сполучлив, щом Слави, който по принцип не обича козунаци, си хапна две парчета с огромно удоволствие и дори каза, че това не било козунак, защото козунака бих сух и безвкусен, а този бил изключително вкусен и ароматен 🙂
Продукти за един голям козунак или два малки
За закваската:
7г суха мая (едно пакетче)
1 супена лъжица захар
2 супени лъжици брашно
50мл топло прясно мляко
За тестото:
цялата закваска
2 големи яйца, на стайна температура
100мл прясно мляко, на стайна температура
100мл сладкарска сметана, на стайна температура
настъргана кора на един портокал
1 чаена лъжица ванилия
500г брашно, пресято
150г захар
щипка сол
80г разтопено масло
За пълнежа:
100г кокосови стърготини
5 супени лъжици разтопено кокосово масло (или обикновено краве)
5 супени лъжици подсладено кондензирано мляко
100г черен шоколад, нарязан на дребно
Всички продукти за закваската се смесват в малка купа, която се покрива с прозрачно фолио и се оставя на топло за 15-20 минути.
Брашното, солта и захарта се смесват в купа. В средата се прави “кладенец”, в който се слагат леко разбитите яйца, закваската, прясното мляко, сметаната, ванилията и портокаловата кора.
С помощта на миксер, приставки за тесто, всички продукти се смесват в продължение на 10 минути. Най-удобно е ако имате миксер с купа, но и ръчен би свършил работа. Можете да ползвате и машина за хляб.
Когато след 3-4 минути месене тестото се обедини и заприлича на топка, се започва постепенно добавяне на маслото. Меси се още 5-6 минути с миксера.
Тестото е меко, еластично и леко лепкаво, но не бива да добавяте още брашно, защото ще стане тежко.
Голяма купа се намазва с мазнина и тестото се слага в нея. Покрива се със свежо фолио и кърпа и се оставя на топло за около 2 часа или докато удвои обема си.
Кокосовите стърготини се смесват с разтопеното кокосово (или краве) масло и подсладеното кондензирано мляко, докато се получи лепкава и ронлива смес.
След като тестото е втасало, се “удря” няколко пъти, за да спадне и се прехвърля върху леко набрашнен плот.
Може да се раздели на две части или да се направи един доста голям козунак.
Тестото се разточва на правоъгълник, върху който се разпределя кокосовия пълнеж и се поръсват шоколадовите парченца.
Навива се на стегнато руло и се прехвърля в тава, покрита с хартия за печене.
С остър нож се разрязва през средата и двете части се усукват, а краищата се подпъхват.
Така приготвен, козунака се оставя да втаса около 30 минути, или докато удвои обема си.
Аз тук се изхитрих и го оставих на 40 градуса във фурната.
След като втаса, се намазва с разбит жълтък с малко мляко и се пече за 40-45 минути на средно-долна скара в предварително загрята на 180°C фурна.
Ако по време на печенето започне да изгаря по-бързо отгоре, се покрива с алуминиево фолио.
За да разберете дали е готов козунака, при почукване на дъното, трябва да чуете кух звук.
Оставя се да се охлади преди консумация.
Ако сте нетърпеливи да го хапнете още топъл, не използвайте нож, а го начупвайте.
И тъй като от тази доза се получи един наистина голям козунак (1,200-1,300кг) използвах част от него, за да направя козуначен пудинг.
Продукти:
4-5 дебели филии стар козунак
150мл сладкарска сметана
350мл мляко
3 големи яйца
150г захар
аромат по желание (ванилия, ром, канела)
Подходяща форма, аз ползвах керамична, се намазва добре с масло.
Филиите козунак се нарязват на хапки.
Млякото, сметаната, яйцата, захарта и ароматите се разбиват добре.
Козуначените хапки се слагат в намазаната форма и върху тях се излива млечно-яйчната смес.
Сместа трябва да покрие добре всички парчета.
Така приготвен, пудинга се оставя за 15 минути, за да могат козуначените хапки добре да попият течността.
Пече се за 30-40 минути, или докато повърхността стане златиста на цвят.
Пудинга може да се сервира леко топъл или добре охладен.
Идеално се съчетава с лъжица прясно разбита сметана, заквасена сметана или топка сладолед. Ягодите са за разкош, но аз не бих ги пропуснала 🙂
И за финал, не мога да не ви споделя за прекрасния испански филм, който гледах. Казва се Tres metros sobre el cielo и разказва за една невъзможна, но много красива любов. Препоръчвам го горещо!
Също така, в момента чета една много релаксираща книжка за Прованса, а след нея започвам Игрите на глада.
Ще се радвам да ми споделите за някои хубави филми или книги, които са ви заинтригували 🙂
62 коментара
Като правеща козунаци всяка година през последните 10 години, ще си позволя да не се съглася с теб Ирка. Ако козунака е сполучлив, не е препечен и сбит, и след 2, и след 3 дена, пак си е мек и пухкав, и въобще, ама въобще не може да се сравнява с купения козунак, който е пухкав и въздушен(за сметка на вкуса му) благодарение на голямото количество подобрители и набухватели. Моят съвет е от това количество тесто, да се направят 2 или 3 козунака, изпичат се за по-малко време, не са препечени и сухи!
Таничка, мерси, че се включваш. Аз нямам никакви претенции, че разбирам от козунаци, така че твоето мнение със сигурност е по-адекватно от моето.
А това, че козунака е мек след 2-3 дни важи ли в случаите, когато е вече разрязан? Аз това имах предвид, че след като се нареже, сякаш започва лека по лека да си губи от вкусовите качества.
А за количеството, да със сигурност е добре да се направят няколко по-малки козунака, но аз исках да си използвам една керамична форма, в която да го сервирам, затова го направих толкова голям.
Супер
Това ще е моят козунак за този Великден, надявам се да се справя! А с кубче мая ще стане ли?
С прясна мая ще стане, но мисля, че едно кубче е за 1кг брашно, така че трябва да ползваш половин.
Напълно подкрепям мнението на Танита – добре направен домашен козунак би си бил пухкав и след седмица, ако му се случи да оцелее:) Просто не може да се сравнява с нищо друго… Казвам го, защото моята майка е голям спец по козунаците и по Великден всичките ни приятели и познати се изреждат през дома ни, за да участват в изяждането им:)
Много ми хареса идеята ти за пълнеж, ти винаги си много креативна в подбирането и смесването на съставките (само като се сетя за Среднощното ти вдъхновение и настръхвам!) Ще заимствам и начина ти на оформяне – лесно и красиво! Убедена съм, че ако си го поставиш за цел, ще направиш и идеален домашен козунак, който ще се топи в устата и на другия ден:)
Благодаря ти, Александра! 🙂
Там е работата, че вкъщи не сме чак такива консуматори на козунаци – хапваме по малко и то само по Великден 🙂 Със сигурност се иска огромен майсторлък, за да направиш перфектния козунак и не знам дали аз ще успея да го постигна някога, по простата причина, че няма да има кой да изяде всичките козунаци, които трябва да направя 🙂
Оформлението и на мен много ми допада – хем лесно, хем ефектно.
Ще се радвам да ми споделиш рецептата на майка ти!
🙂 Ще я питам как е точно и ще ти я споделя, нямай грижа!
Аз докато не видя домашно приготвен козунак, който след няколко дни, да не говорим седмица, е все още мек и пухкав, не вярвам 🙂 Дори домашният хляб или питките, след като престоят известно време, загубват първоначалния си вкус, който без съмнение е по-хубав от купешкия. Тук обаче за козунаците съм твърдо ЗА да се купуват от специализирани фурни. В домашни условия човек рядко може да постигне същия резултат, а и рядко има достатъчно здрави ръце, за да го меси толкова време, колкото е нужно. Има една френска пекарна в Бъкстон, където правели на място прекрасен козунак, за който ми разказа една колежка… трябва да се изпробва 🙂
Радвам се ,че рецептата за този великолепен козунак е в сайта,току що си я преписах.Ще се пробвам тази седмица и ще пиша!
Козунака и рецептата ми харесаха много!Точно сега събирам идеи за Великден и твоята много ми допадна,благодаря!
Тази въздушност и пухкавост на купешките мисля ,че е резултат от някакви подобрители.
Въпреки това всяка година си правя домашен козунак ,който никога не е останал недоизяден.
Искам да ти благодаря за лимоново-целувчената торта,стана прекрасна!
Поздрави и слънчев ден!
Аз се включвам по въпроса с книгите и киното – филм: Полунощ в Париж (на Уди Алън, но много различен от останалите му, вълшебен, до скоро вървеше по кината) и книга: Парижката съпруга. Май съм на парижка вълна, ееех :)) Всъщност и книгата и филма имат едни и същи герои – Хменигуей, Скот Фицджералд, Гертруд Щайн, но са с много различни сюжети. Ето един линк за книгата: http://www.helikon.bg/books/45/159215_parizhkata-sapruga.html
Имам един въпрос: кърпата с птичките и бухала от къде е?
Мерси, на филма му бях хвърлила око, но така и не го гледах.
А плата с бухала е от 100 овце, които са така прекрасни да ми правят такива кърпички от време на време 🙂
Още тази събота ще изпробвам козунака, мисля обаче да махна кокоса, че не го харесваме, дано да му измисля подходящ заместител. Мисля да го пробвам в хлебопекарна. Миналогодишния козунак още го споменаваме вкъщи, така че не се съмнявам, че и този ще е сполучлив. Благодаря за рецептата.
Заместители има много – ядки, мармалад, локум, сушени плодове и т.н. 🙂
Много ми хареса оформянето! А пудинга наистина изглежда вкусно, обичаме крем карамел с кроасани и тази рецепта определено е по нашия вкус:)! Слънчев, ден, Иринка!
Прекрасни рецепти и най – вече изкушаващи.Благодаря ти за тях,Ирина 🙂 Слънчев и усмихнат ден ти желая 🙂
Ирина, ти си гений!!! Сега опитвам от направения по тази рецепта козунак и …. не мога да спра. Пухкав, ароматен, вкусен, топи сееееее… Нямам думи. Прекрасна рецепта. Сега всеки купен козунак ще сравнявам с този, и със сигурност сравнението ще е в твоя полза ;)) Ръчният ми миксер доста се озори обаче. Но резултатът си заслужаваше. Ще пробвам и пудинга … ако остане материал.
Хей, много, много ти благодаря! Така се радвам, че си останала доволна от рецептата 🙂
O , ето какво ще пробвам днес :))
От около година и половина правя домашен хляб редовно за детето си и съм пробвала десетки рецепти . Стигнах до следния извод: мекостта 3-4 дена след разрязване се постига с 1/3 чаена чаша настърган на ситно кашкавал . Вкусът на кашкавала не се усеща въобще, но хляба става точно като купешките мек и като се натисне се връща обратно,а пухкавостта постигам като пека винаги 200 гр. по-малко от позволеният обем за хлебопекарната.
Днес ще пробвам козунака , но ще си му прибавя вълшебният кашкавал и ще докладвам! :)))
Това с кашкавала е много ме заинтригува. Ще се радвам да споделиш как се е получил козунака с него 🙂
Каквито и вкусови качества да има домашният козунак след 2-3-4 дни, предимството му пред купешкия е безспорно-в домашния няма химия.
Няма изкуствени набухватели, ароматизатори, няма и консервант, който да го “държи пухкав” с месеци…. 🙂
В този ред на мисли, винаги предпочитам домашното пред синтетичното.
Твоят изглежда превъзходно,Ирка! 🙂
Не ме разбирайте погрешно. Никой не подлага на съмнение предимствата на домашния козунак (или каквото и да било), пред купешкия.
И аз смятам това да е моята рецепта за Великден. Миналата неделя правих овесените сладки.Чудесни.
Много хубава ретро чиния виждам?
Даа, подарък от Италия ми е 🙂
Много ми харесаха пълнежа и оформянето на козунака. Както и добавянето на течната сметана в тестото. Козунакът ти изглежда превъзходно, Ира :).
Май ще трябва да си поръчам провансалската книга най-накрая. Всеки път като й прочета описанието ми се приисква да отворя бутилка розе :). (“Игрите на глада” ги прочетох преди няколко месеца. Буквално ме залепиха за страниците, независимо от “напредналата” ми възраст).
За хубавите книги няма възраст 🙂 А относно провансалската книга, аз засега я спрях, тъй като ми се струва, че за нея се иска определено настроение 🙂
Иринче,страхотен козунак си приготвила-поздравления!
Не съм съвсем сигурна, че у нас ще се хареса вариант с кокос, но пудинга задължително що го пробвам като идея! Много красив е станал козунака ти. Интересно ми стана, че има само 2 яйца.
Здравей Ирина,
поздравления за поредната прекрасна рецепта, изглежда наистина много въздушно и апетитно 🙂 !
Имам няколко въпроса относно козунаците. Миналата година приготвих два пъти козунака с портокал и шоколад – един път за проба и за самият Великден. Първият път не втаса добре и не се надигна,а вътре беше мокър около плънката. Реших, че не му е било достатъчно топло. За празника пък се надигнаха толкова много, че накрая преляха от формите във фурната. Всички си облизаха пръстите, въпреки визуалните недостатъци 🙂 Тази година отново съм решена да правя домашни козунаци и купих брашно “Мелко” – за козунаци, но снощната ми проба отново е като миналогодишната 🙁 Въпросите ми са следните:
1) Какво брашно би препоръчала, и ако проблема не е в брашното, може би е в маята. И двете проби бяха с обикновена мая, а “официалните” козунаци – с д-р. Йоткер.
2) Тъй като вкъщи не сме привърженици на кокоса, мисля да използвам тази рецепта за тесто и миналогодишната плънка. Как може да се избегне “мокрият ефект” ( или по-скоро дефект) около пълнежа. Когато тестото преля от формите го нямаше, но едва ли това е добро решение 🙂
Благодаря предварително!
Здравей Гери,
Ползвам обикновено брашно тип 500 и суха мая на др. Йоткер. По принцип за такива печива е важно да се ползва брашно с високо съдържание на глутен, но класическото топ 500 според мен върши идеална работа.
Не знам защо ти се е получил този мокър (д)ефект, може би заради шоколада? По принцип пълнежа в козунаците може да се замени с абсолютно всичко – сладка, ядки, канелена захар, локум, така че ако се притесняваш да се случи пак, по-добре се спри на друг вариант.
Макар че щом казваш, че след като тестото е втасало добре (преяло от формите), този мокър ефект е изчезнал, значи просот можеш да прецениш в какви форми да печеш, за да не се случи отново.
Благодаря за бързият отговор.
Тази година съм се въоръжила с нови форми за печене, защото миналият път нямах подходящи и купих картонени – за еднократна употреба ( удобни са за кексове, особено когато трябва да се носят някъде, но не стават за козунаци). Ще направя втори опит с обикновеното брашно и мая на др. Йоткер и се надявам този път да стане.
Поздрави Гери
Реших да направя “проба” преди Великден (която обикновено става по-вкусна от официалните козунаци хаха) и използвах твоята рецепта, обаче използвах прясна мая и замесих тестото на ръка. Отне ми не повече от 3-4 часа заедно с печенето и се получиха два прекрасни козунака, конците са налице 🙂 Кокосът определено е страхотна идея!
Страхотно! Много се радвам, че са се получили вкусни козунаци 🙂
Аз пък ще си открадна начина на сплитане! Не ми е хрумвал и не съм и гледала рецепти, че да го видя!
Ох, вече нямам търпение да замеся един! Само да питам- като се сплитат така, със сигурност има части от шоколада / или стафиди, ако се използват/, които са в директен контакт с дъното. Не прегарят ли? Макар че сега ми хрумва- ако дъното на тавичката посипем с едра галета или счукан сухар, можем да докараме нещо ужасно хрупкаво и прекрасно!
Хм..отива вече на коледни аромати ( но защо пък не)- но на кокоса малко кардамом и маково семе няма ли да са чудни допълнения?
Така…чудя се как да почна и да намеря думи…е, ще карам направо – това Е перфектния козунак. Правих го в събота, снощи доядохме последното парче – без промяна във вкуса беше. Държах го в плик в кухнята. Поне за мен тази е най-сполучливата рецепта, която съм ползвала до сега. А доста козунаци съм правила по различни рецепти, все са се получавали, но все нещо не ми бяха “тамън” 🙂 Е, към този съм без забележки. Само шарката при мен сякаш малко се поизгуби, не е като твоята, но това е предполагам от количеството брашно/ размер на яйцата. При мен явно малко по-рядко дойде тестото.
Благодаря за чудесната рецепта, Ирка. За първи път правя със сметана в тестото. Определено по тази рецепта ще направя и великденските козунаци, като увелича дозата 🙂
Снимки още не съм свалила,/ че и у дома компа е развален, сега пиша от службата/ за да покажа, но ако наминаваш в “Гответе с мен” – там ще се похваля тези дни или в темата за козунаците непременно!
Ей, така се радвам! Понеже не следя форума, може да ми пишеш, когато публикуваш снимките, за да надникна 🙂
ОК
Irka kozunaka ti e strahoten kanq se da go pravq za praznika samo mi kazi kojku golqma ti e formi4kata 4e neznam 🙁 merci i leka ve4er
Не съм ползвала форма. От количеството се получават два козунака с нормална големина.
Нямам търпение да коментирам зашеметяващия резултат от изпробването на рецептата !От доста години за всеки Великден правя козунаци и обичам да изпробвам всякакви идеи свързани с тях,в т.ч. и миналогодишното предложение на Ирина с лешници,шоколад и портокал.За мен този козунак получава приза “НАЙ-ДОБЪР ЗА ТЕКСТУРА”!Наистина,с лекота се постига ефекта с “конците”,като същевременно козунакът е мек,пухкав и влажен.Невероятен аромат и балансирана сладост!За съжаление няма да мога да го тествам за съхранение,защото едва ли ще оцелее повече от ден…:)Днес го направих и не успях дори да го снимам…Няма как,ще има повторно Великденско издание!…
Това,което най-много харесвам в рецептите на Ирина е,че са лесни,достъпни и поднесени изключително земно (без излишно и измислено теоретизиране). А снимките са “любов от пръв поглед”!Трудно устоявам да не пробвам почти всяко ново предложение.Благодаря ти ,Ирина!
Даринка, благодаря ти, че си се доверила на моята рецепта. Толкова се радвам, че резултатът ти е харесал! 🙂
Омесих тестото, изглежда страхотно жълто на оранжеви точици от портокала 🙂 Мисля да направя два козунака от тестото, единия с кокосова плънка, другия със стафиди напоени с ром.
С какво мога да заместя кондензираното мляко за кокосовата плънка?
Това ми е първи опит за козунак и много се вълнувам 🙂
Не знам с какво можеш да замениш кондензираното мляко, така че да се запази консистенцията на плънката. Може би с мед, но не мога да гарантирам, че ще получи едно към едно.
Здравей, Ирина!
Преди време ти обещах фамилната ни рецепта. Сега ще я споделя с теб:
Съставки:
1 кг. брашно
50 гр-мая
½ ч.чаша хладка вода
250 гр. олио
1.5 ч.чаша захар
1.ч.чаша прясно мляко
1 ч.л. сол
4 яйца и 2 жълтъка
ванилия или лимон
1. Разтваря се маята с водата и се прибавя 1 ч.л.захар и 1/2 ч.ч.брашно и се оставя да втаса.
2. Млякото и захарта се сваряват и се оставят да изстинат. Прибавят се половината олио /масло/ и есенцията. Добавят се втасалата мая, солта и разбитите яйца и жълтъци;
3. Прибавя се брашно и се меси с ръце намаслени с останалата мазнина.Меси се докато тестото стане гладко и започне да пуска мехури. (Това всъщност е ключовият момент. Иска си здраво месене на ръка. Обаче така конците се запазват “и за другата сутрин”, както се казваше в една реклама:) Оставя се да втаса. (Заради захарта втасва доста дълго време – часове наред. Най-разумно е да го замесиш от вечерта, да го оставиш на не прекалено топло място и да го печеш на сутринта)
4. Размесва се /плете се на плитка/ и втасва отново.
5. Пече де при температура 180 градуса около 35 – 40 минути.
Рецептата по произход е гръцка и наистина е много добра, но месенето си е трудоемко. Затова, ако решиш да го пробваш, най-добре да опиташ първо с половин доза, за да не ти дойде много нанагорно, защото все пак имаш ръце на дама, а не на човек, който вдига сто от лежанка:)
Весели празници!
Благодаря ти, Александра! Дано да имам време да опитам семейния ви козунак 🙂
Здравей, Иринка!
Днес пробвах да направя козунака … но нещо с втасването не ми се получи, явно не успях да докарам т.нар. “топло” в стаята 🙂 Започнах го към 10.00 сутринта, едва сега го слагам да се пече, пък да видим какво ще излезе 🙂 Иначе, за първи път в живота ми се престрашавам да правя козунак, защото твоята рецепта наистина ме грабна, единственото, което промених бе да използвам миналогодишната ти плънка (с шоколада, лешниците, маслото и захарта), вместо тази с кокоса 🙂
И още нещо, с риск да досадя, но винаги ме впечатляват дъските, върху които снимаш творенията си, сякаш имаш 100 различни маси :), ако не е тайна откъде се сдобиваш с тях? 🙂
Весели Великденски празници!
Хм, много странно. Наистина времето за втасване е било ужасно дълго. Какво се получи в крайна сметка?
А дъските са ми от всякъде – някои са от село, други са ми от приятели, трети са ми от един майстор, на когото не му трябваха 🙂 Но не са големи, колкото маса, около метър на метър са.
Здравейте!
Впечатлена съм от Вашия козунак..и мисля да се пробвам да го направя,но се колебая,защото искам в тестото да сложа някой аромати,като ванилия или ром(есенции) и се чудя дали нещо няма да му навредят…също така пълнежа смятам да го сменя само да запазя кокосовите стърготини..ще съм ви много благодарна ако ме посъветвате дали няма да сгреша с този мой избор!!! Благодаря предварително и ще чакам отговора Ви с нетърпение.
Здравейте! Можете да добавяте всякакви аромати към нестото, няма да му навредят по никакъв начин. Относно използването само на кокос в плънката, не знам какво да ви посъветвам. Може би ще е добре ако не искате изобщо да ползвате този вариант на пълнеж, да се спрете на друг, по-класически.
Много благодаря за отговора! В крайна сметка се получи един много вкусен козунак, на който обаче текстурата на козунака нещо му убягваше. Явно хич не беше втасал, защото стана всичко друго но не и въздушен 🙂 Сега се сещам, че и тестото ми беше толкова лепкаво, че още докато го правех първия път до топка не стигнахме … може и това да е причината, но за вкус всички вкъщи пишем 6+ :))))
Ирина, какво да кажа, с една дума – ВЕЛИКОЛЕПЕН… Тази година се престраших да меся с миксер (месенето на ръка ми беше по-традиционно до сега, но болката в китките е доста досадна и трайна..). Много ти благодаря! Направих 2 дози с леки изменения от базовата ит рецепта, оформих общо 7 козунака, които изчезнаха светкавично. Конци, текстура, “издържливост на пухкавина” – без забележка, разкошен! Не успях дори да снимам… Но.. козунак не е задължително да се яде само по Великден, нали 🙂 Още веднъж адмирации и благодарности!!!
Здравей Ирина,
Бих искала да дам обратна връзка за опита ми да приготвя козуначен пудинг според твоята рецепта.
Първоначално бях доста скептична към идеята, но днес реших да пробвам, тъй като имахме доста изсъхнал козунак, който така или иначе щеше да отиде в кофата.
Когато забърквах продуктите ми се стори, че млякото е адски много 350 мл., намалих го. Захарта също беше страшно много (150 ггр.), особено като се има предвид, че се използва сладкарска сметана и вече пригитвен козунак, който съдържа все пак някаква сладост. Намалих и захарта.
Филиите козунак също бяха повече от указаните от теб и въпреки всичко това резултата е пълен провал, тъй като пудинга стана изключително наквасен и влажен. Очевидно течността бе прекалено много. По-скоро прилича на недопечен кекс.
Пекох още под фолио, с надежда че ще поизсухне поне малко, но не…..отива директно в болклука, не става за ядене.
Може и аз да съм в грешка и всъщност така се очаква да изглежда пудинга…не знам.
Здравей Ирина,
Рецептата е изключително сполучлива, вкусна и най-вече лесна.
Искам да споделя, че около Великден я правих няколко пъти и може да се каже, че беше най-интересния и предпочитан (сред други също домашни) козунаци. Опитът ми подсказва, че изключително са важни точните мерки на съставките. Единственото, което добавих са орехи. Благодаря за рецептата!
Мила Ирина,днес направих Козуначения пудинг-получи се много добре,наистина великолепен!Благодаря за чудесната рецепта.Бях замразила козунак от Великден за тази цел и не съжалявам!
Рецептата за тестото на козунака е фантастична. Приготвих го с различен пълнеж, но стана изключително пухкав и вкусен с минимални корекции като замяна на маслото с мас и добяване на едно пакетче подсладител Стевия. Благодаря от сърце, защото от няколко години пробвам различни рецепти на прочути блогърки, но въпреки овациите, самия козунак не беше вкусен, за разлика от този. Поздравления!
Адмирации за страхотната рецепта, за изключително съблазняващото представяне с прекрасните снимки! Миналата година правих козунака и беше фантастичен, за тази година се чудя, дали тестото би станало за козуначени кифлички?
Здравейте! Приятелка ми препоръча тази Ваша рецепта за козунак! Направо съм очарована и много доволна. Всички вкъщи също. Това беше първият направен домашен козунак от мен въобще. Всичко ми се получи перфектно – вкус, сладост, “конци”. Първоначално бях скептично настроена към бъркането на козуначено тесто с миксер, но се престраших и за в бъдеще ще го правя само така. Не ползвах оригиналната плънка, вместо нея сложих стафиди и локум на парченца.
Благодаря за чудесната рецепта още веднъж! А на Вас успех и занапред!
Рецептата е велика! С удоволствие ще я изпробвам! Имам въпрос – подсладено кондензирано мляко, т.е като Дулсе де лече?!
Първият ми опит да направя козунак сама беше тази година, по тази рецепта 🙂 Тъй като нямам опит имах доста въпросителни, но в крайна сметка стана наистина много вкусен и мекичък :)))) Изпеках го в четвъртък и го опитах в неделя сутринта и си беше мек 🙂 Всички много го харесаха !!! Единствени
Тази година правех козунак за първи път самичка по тази рецепта 🙂 Получи се великолепен, всички много го харесаха, най- вече едната ми баба, която е майсторка на козунаците :)))) Единственият му недостатък беше това, че стана много ронлив, най- вероятно съм объркла нещо. Изпекох го в четвъртък, а го опитах в неделя и беше мек :))))
Привет! Какво брашно използваш за този козунак? Вили