Тропическа торта с цветя от ананас

Това със сигурност е най-ароматната торта, която съм опитвала. Нали знаете как обикновено при тортите, вкусът на крема е доминиращ, докато блатовете остават на заден план, леко пренебрегнати. Тук, обаче, ролите са разменени. Не че кремът е за подценяване, напротив, просто блатовете са една истинска екслозия от аромати. Тази торта наподобява морковената торта (по сочност и текстура), но има аромат на ябълков кекс (без да има ябълки). Когато се съчетае с любимата, предполагам не само на мен, глазура от крем сирене и масло, се получава една комбинация от вкусове и аромати, която просто няма как да подминете.

Всъщност, тортата е известна под името Hummingbird cake, но тъй като няма конкретна информация защо се нарича така, реших просто да я кръстя „Тропическа торта“, заради наличието на банани и ананас.
Като стана дума за ананаса. Нали виждате тези красиви „цветя“, с които съм украсила небрежно тортата? Можете ли да си представите, че това са най-обикновени, тънко нарязани и изсушени шайби от ананас? Но нека не издавам повече, ще прочетете подробна информация за тях в текста по-долу.

Тропическа торта с цветя от ананас

Продукти за форма с диаметър 22-24см:
източник: joyofbaking.com

110г орехи, нарязани
390г брашно
400г захар
1 чаена лъжица сода бикарбонат
1/2 чаена лъжица сол
1 чаена лъжица канела
3 големи яйца, леко разбити
180мл олио
2 чаени лъжици екстракт от ванилия
240г ананас в консерва (парченца и сок)
4 добре узрели банана, намачкани

За тази рецепта не ви е нужен миксер. Нужни са ви две купи – една за сухите съставки и една за мокрите.
Фурната се загрява на 180°C.
В купа се смесват брашното, захарта, орехите, солта, канелата и содата.
В друга купа се разбиват яйцата, олиото, ванилията, ананасa и бананите.
Към сухите съставки се добавят мокрите и всичко се разбърква добре с дървена лъжица или шпатула, докато сместа се хомогенизира.
Разпределя се между две форми, предварително намазнени и покрити с хартия за печене.
Пекат се 30-40 минути, или докато клечка, забита в центъра, излезе суха.
Охлаждат се върху метална скара. Могат да се съхраняват няколко дни в хладилник, обвити в алуминиево фолио.

За цветята от ананас:
по идея на Martha Stewart

За целта е нужен един здрав и твърд ананас. Обелва се и с помощта на лъжичка или малък нож, се отстраняват кафявите петна, които остават от кората. Отстраняването им всъщност придава неравност на ананаса, която в последствие се отразява на външния вид на цветята – колкото повече „дупки“ направите, толкова повече листенца ще има ананаса. Не махайте твърдата сърцевина на плода, тъй като тя ще бъде центъра на цветята.
С остър нож се режат тънки шайби от ананаса. Подреждат се в тава, покрита с хартия за печене и се изсушават на 100°C за 2-3 часа. Времето зависи от дебелината на шайбите, както и от сочността на плода.
След като цветята са изсушени, се поставят в тава за мъфини, за да могат листенцата им да се заоблят. Добре е цветята да бъдат направени поне ден предварително, както и да бъдат поставени върху тортата непосредствено преди поднасяне й, тъй като от влагата омекват.

Продукти за крема:
525г крем сирене (3 кутийки Филаделфия, не гарантирам, че ако се използва друга марка, вкусът ще е същия)
225г меко масло
400г пресята пудра захар
2 пълни супени лъжици заквасена сметана

Маслото и крем сиренето (на стайна температура) се разбиват до пухкав крем. Добавя се пудрата захар на части и кремът се разбива до усвояването й. Не бива да се прекалява с разбиването, защото сместа ще стане по-течна. Накрая се добавя и заквасената сметана и се разбърква.

Охладените блатове се разрязват на две. Ако искате, можете да изравните горната част на блатовете, която се е издула по време на печене. Тъй като тортата беше за домашна консумация, сметнах за ненужно да го правя. Но ако искате идеално равна повърхност, го направете.
Следва стандартната процедура – блат, крем, блат, крем. Цялата торта се намазва с крема небрежно. Не е нужно да се стремите към глатко измазване, дори ще бъде по-красиво ако направите завъртулки или прави черти (както е в случая).
За финал, украсете с красиви цветя от ананас.

И едно малко отклонение от кулинарната тематика.
Както, предполагам, сте забелязали, фотографиите ми вече имат нов подпис, който минава през цялата снимка. Знам, че сигурно е дразнещо и неприятно, на мен също не ми харесва. Но стигнах до извода, че това е единственият начин, по който мога да защитя авторското право на снимките си. Не че е невъзможно подписът да бъде изтрит или замазан, но със сигурност ще затрудня онзи, който иска да го направи.

Решението ми бе повлияно от поредната кражба на моя снимка, която този път не е от някакъв сайт, блог или просто човек. Този път е от национална телевизия.
Става въпрос за предаването на TV7 „Перфектната памет“ (изберете предаването от дата 05.05, на 6.33 минута се вижда снимката), което е използвало моята снимка на Лимоновите мъфини с малинов крем. Да не мислите обаче, че никой от екипа на предаването не се е свързал с мен, за да ме попита дали могат да използват снимката? Не, разбира се. Още повече – подписът ми е премахнат.
Аз се свързах с тях и им написах едно доста любезно писмо, в което описах подробно ситуацията и обясних, че смятам за редно да получа обезщетение за нарушените ми авторски права. Отговор така и не получих. Какво очаквах? Извиние, може би? Да бе, да. Време е да се събудя.

Българските закони по принцип защитават авторското право на фотографските изображения, но тъй като не съм расла в саксия, ми е пределно ясно, че ако тръгна да водя подобна борба, ще бъде по-трагично и от това да се боря с вятърни мелници. Една моя читателка, която е юрист прояви желание да ми помогне, но се оказва, че няма информация подобни дела да са водени.
Нищо ново под слънцето, нали?

Изпитвам много смесени чувства от цялата тази ситуация. Яд ме е. Не толкова за използваната снимка, колкото за елементарната липса на уважение, на възпитание, на оценяване труда на другите. Хайде, аз не съм професионалист, не си изкарвам хляба с фотография. Но ако бях? Това е същото като да нарисуваш картина, някой да се промъкне в ателието ти, да я открадне, да изтрие подписа ти и да я представи за своя.

Та затова реших, че по-безболезнения и спокоен начин да се справя с бъдещи подобни ситуации, е просто да сложа голям подпис, който да минава през цялата снимка.
Съжалявам, че ще трябва да загрозявам фотографиите си, но просто нямам друг избор. Надявам се да ми простите 🙂

И се надявам някой ден предполагаемият Закон за защита на авторското право и сродните му права, да не бъде само на хартия, а да се използва адекватно, там в съдилищата, защитавайки интелектуалната собственост и труда на хората.