Тирамису с ягодов ликьор

Тирамисуто е един от най-предпочитаните десерти, който присъства не само в почти всяко заведение, но и в празничното меню на повечето семейства. Не знам дали причината е основно във вкуса, или в това колко лесно и бързо се приготвя, но знам, че ако го сервирате на близки и приятели, всички ще ви върнат празни чинии. И ще питат за още.

В тази публикация няма да ви представям традиционна рецепта за тирамису. Ако изобщо съществува такава. А просто ще ви споделя за моя опит с въпросния десерт и за начина, по който обичам да го презентирам.

Нека не се лъжем. Колко от вас имат в наличност Марсала или пък биха отишли до Метро, за да си купят една бутилка специално за тирамису? Нямам статистика по въпроса, но знам, че аз не бих. Това, което бих направила, е да използвам някаква друга алтернатива, която не само, че разчупва стериотипите, но и допринася за един съвсем различен вкус.

Речено – сторено. Така се роди идеята за тирамису с ягодов ликьор – фраголина (Йоана, мерси за уточнението!), който събираше прах на рафта с алкохол, редом до една преполовена бутилка Бушмилс и четвърт Абсолют мандарина, останали от рождения ми ден преди 2 години.

Въпросната фраголина е ягодов ликьор с 21% алкохол и цели плодчета. Майка ми ми го донесе от Бормио миналата година. Винаги, когато ходят в чужбина – било то на ски или екскурзия, ми носи разни интересни неща, които в повечето случаи не могат да се намерят тук. Самата фраголина е доста силна и не знам доколко е подходяща за пряка консумация. Но прибавена в сабайона, прави чудеса!

Тирамису с ягодов ликьор

Продукти:
6 жълтъка
150г захар
50мл ягодов ликьор
500г маскарпоне
250мл течна, сладкарска сметана
1/2 чаена лъжица ванилов екстракт

1 голям пакет бишкоти Савойарди
100-150мл силно еспресо, подсладено
25мл ягодов ликьор

Жълтъците и захарта се разбиват на водна баня, докато побелеят и се сгъстят, около 5 минути. Добавя се ягодовия ликьор и ванилията и отново се разбъркват.
Купата се отстранява от водната баня и се поставя в друга купа, пълна с ледена вода. Сабайонът се оставя да се охлади за 5-10 минути, като се разбърква от време на време.
Маскарпонето се разбива с миксер, докато стане кремообразно. Към него се добавя охладеният сабайон и се разбърква, докато се устои добре.
Сметаната се разбива на сняг и се прибавя на 2-3 пъти към маскарпонената смес. Разбърква се внимателно, с помощта на силиконова шпатула.

Метален ринг за торта с диаметър 22-24см се поставя върху подложка или поднос. От вътрешната му страна се подреждат бишкоти. За да стоят по-стабилно, е добре да се отреже около сантиметър от единия им край.
След като „оградата“ от бишкоти е готова, се започва съществената част – сглобяването на тирамисуто.
На дъното се подреждат бишкоти, потопени в подсладеното еспресо, смесено с ликьора. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че е много важно да използвате качествено, силно кафе.
Казвала съм и преди, че предпочитам да не потапям целите бишкоти в кафето, тъй като много бързо омекват и се разкашкват. Потапям ги до половината, защото по този начин десертът запазва стабилността си, без това по никакъв начин да се отрази на вкуса. Кремът съдържа достатъчно влага, така че няма опасност бишкотите да останат сухи.
След като се подредят бишкотите на дъното, се разпределя 1/3 от крема. Следва отново ред бишкоти, ред крем, ред бишкоти и се завършва с крем. Тирамисуто се прибира в хладилник, без да се маха ринга, за през нощта, за да може да стегне добре.

След това, рингът се маха и тирамисуто се декорира по желание. Аз избягвам да го поръсвам с какао предварително, защото много бързо попива и губи апетитния си вид. В случая, реших да декорирам с „розички“ от сметана, розов шоколадов чипс и шоколадови кафеени зърна.
Ако ще транспортирам тирамисуто, обикновено слагам панделка, която не само че ще предотвари непредвидени аварии, но и ще изглежда много красиво.

Какъв е извода: не само традициите не са това, което бяха, а и десертите. Не е нужно да следвате една рецепта дословно, напротив. Трябва да влагате нещо от себе си, което ще я направи специална.
Тирамисуто беше за баща ми, който имаше рожден ден във вторник и трябваше да празнуваме заедно в Пампорово. За жалост, времето ни изигра лоша шега и не успяхме да тръгнем от София. Той не можа да си опита подаръка, но ние пък се почерпихме за негово здраве.