Когато преди 5 години с Диляна се преместихме да живеем в София, братовчедка ми, която по това време ни беше и съседка, ми каза нещо много вярно, на което не обърнах особено внимание. Каза ми: “Студентските години са едни от най-хубавите в живота на човек, но минават толкова неусетно, че докато се обърнеш и вече си на 30”. Аз все още не съм на 30, но имам чувството, че времето не лети, а направо препуска покрай мен с бясна скорост. Клише, което не мога да пренебрегна, просто защото е самата истина. Сякаш вчера беше, когато попълвах документите за Le Cordon Bleu, а днес вече съм в усилено търсене на квартира и знам наизуст всяка една обява, която е пусната за последните 24 часа. Не знам кое повече ме измъчва – високите наеми, или хорското мнение, че еди-кой си район трябва да се избягва, че еди-къде си имало много престъпност. Че то къде няма? Красна поляна и Овча Купел също не се славят с добро име, но съм живяла и на двете места необезпокоявана.
Но друга ми беше мисълта. Помните ли миналогодишната торта за рождения ден на Слави? Не знам за вас, но аз никога няма да я забравя, защото тези създания ми изядоха здравето. Благодарна съм му, че за този си рожден ден не ме накара да му правя торта с новата игра, по която се е зарибил, защото тогава щях най-нахално да му откажа. Става въпрос за Диабло 3, ако на някой му е интересно.
Този път имах пълната свобода да избирам не само вкуса на тортата, но и вида. И се спрях на нещо, което отдавна исках да опитам и което за мен означава една крачка напред в приготвянето на сладкиши. Десертът, който ще ви представя днес, се нарича ентремет (entremet), а характерни за него са многото слоеве от блат, крем/мус, сложните комбинации от вкусове и сравнително опростения/елегантен дизайн. Това, което ме привлича в него е, че човек може да експериментира и да вложи цялото си въображение за създаването на различни съчетания на мека или хрупкава основа с различни видове пухкав мус. Понякога на пръв поглед десерта не изглежда нещо кой знае какво, но разрезът и ясно откроените слоеве, няма как да те оставят безразличен.
Смятам първия си опит за успешен, но има някои неща, които определено бих променила и ще ги посоча тук, защото е добре да ги имате предвид ако решите да опитате рецептата.
Спрях се на основа от мек блат с шамфъстък, баварски крем с кайсии, череши, бял шоколадов мус и черен шоколадов мус. Съчетанието между всичките тези компоненти е наистина успешно, но това, което смятам за основна грешка, е включването на цели, пресни череши. Тъй като мусовете и баварския крем са много нежни и пухкави, когато се разреже десертът, черешата започва да потъва и да нарушава цялостната визия на парчето. Разбира се, това по никакъв начин не се отразява на вкуса, но е добре да се има предвид. Моят съвет към онези, които искат да опитат рецептата, е да пропуснат черешите изцяло или пък да използват вместо тях тънък слож черешово желе (домашно приготвено или готово).
Освен това, след като тортичките бяха готови, реших да ги залея с шоколадов ганаш, който в последствие осъзнах, че е излишен. Така че, него също бих пропуснала, ако можех 🙂
Продукти за 4 тортички с диаметър 9см и височина 6-7см
Блат с шамфъстък:
40г суров шамфъстък
40г пудра захар
2 жълтъка + 1 яйце
1 белтък
щипка сол
70г захар
30г брашно
Фурната се загрява на 210°C.
Квадратна форма с размер 20х20см се покрива с хартия за печене.
Шамфъстъкът се смила фино и се смесва в купа заедно с пудрата захар, жълтъците и цялото яйце.
Белтъкът се разбива с шипка сол и постепенно към него се добавя захарта. Разбиват се до получаването на гъст крем.
Добавят се на 2-3 пъти към сместа от шамфъстък и яйца и внимателно се разбъркват, за да не спадне белтъка.
Брашното се пресява отгоре и се разбърква леко със силиконова шпатула, докато сместа стане хомогенна.
Тестото се разпределя равномерно в подготвената квадратна форма и повърхността му се изравнява.
Пече се за 8-10 минути, или докато клечка, забита в средата, излезе суха.
Изважда се от фурната и се оставя да се охлади напълно.
След това от него се изрязват 4 кръга с диаметър 7,5см (или същия като диаметъра на използваните рингове).
Баварски крем с кайсии:
150г почистени кайсии, пасирани
1 чаена лъжица желатин
1 жълтък
25г захар
60мл прясно мляко
60мл животинска сметана, неподсладена
Желатинът се разтваря в 2 супени лъжици вода и се оставя да набъбне.
Жълтъкът се разбива със захарта, докато побелее.
Прясното мляко се загрява и се излива на тънка струя към разбития жълтък.
Сместа се връща отново на котлона и се готви още 3-4 минути при непрекъснато бъркане, докато започне да се сгъстява.
Отстранява се от котлона и към нея се добавя набъбналия желатин и се разбърква енергично, за да се разтопи.
Добавят се и пасираните кайсии и сместа се оставя да се охлади на стайна температура.
Сметаната (студена!) се разбива до меки върхове и се смесва с яйчно-кайсиения крем.
Мус с бял шоколад:
1/2 чаена лъжица желатин
1 супени лъжици вода
100г бял шоколад
50мл прясно мляко
100мл животинска сметана, неподсладена
Желатинът се разтваря във водата и се оставя да набъбне.
Шоколадът се нарязва на много дребни парчета и се поставя в купа.
Прясното мляко се слага на котлона да заври. Отстранява се от огъня и в него се изсипва желатина. Разбърква се, до пълното му стопяване.
Горещото мляко с желатина се изсипват при шоколада и се разбъркват до получаването на хомогенна смес.
Оставя се да се охлади.
Сметаната се разбива до меки върхове и се прибавя на 3-4 пъти към сместа като се разбърква внимателно със силиконова шпатула.
Мус с черен шоколад*:
1 чаена лъжица желатин
2 супени лъжици вода
3 жълтъка
50г захар
50мл прясно мляко
200г черен шоколад (70% какао)
200мл сметана
Желатинът се разтваря във водата и се оставя да набъбне.
Шоколадът се нарязва на много дребни парчета.
Жълтъците се разбиват със захарта, докато побелеят.
Прясното мляко се загрява и се излива на тънка струя към разбитите жълтъци.
Сместа се връща отново на котлона и се готви още 3-4 минути при непрекъснато бъркане, докато започне да се сгъстява.
Отстранява се от котлона и към нея се добавя набъбналия желатин и се разбърква енергично, за да се разтопи.
Добавя се и нарязания шоколад и се разбърква, докато се получи хомогенна смес.
Оставя се да се охлади.
Сметаната се разбива до меки върхове и се прибавя на 3-4 пъти към сместа като се разбърква внимателно със силиконова шпатула.
*направих мус с жълтъци за по-богат вкус, ако не желаете да ползвате, можете да приготвите рецептата от Тройно шоколадовите мус тортички
Сглобяване:
В сладкарски рингове с диаметър 7.5см се поставя парче пластмасова плака (или хартия за печене). Това се прави, за да бъде изваждането на тортичките по-лесно.
На дъното на всеки ринг се слага от блатa с шамфъстък. Върху него се разпределя баварския крем с кайсии и се прибират в хладилник за поне час, или докато кремът стегне.
След това аз сложих почистени череши, които както казах, не бяха добра идея.
Отгоре се слага от белия шоколадов мус и отново се прибират в хладилника, за да стегне напълно.
Десертите се изваждат внимателно от ринговете и се поставят върху подходящи подложки или чинии.
Около тях се поставя друг ринг, който е със 1-2см по-голям. Отново се използва пластмасова плака или хартия за печене.
След като рингът се центрира около десерта, се излива черния шоколадов мус, така че да се стече по стените на десерта и да го покрие изцяло.
По този начин се получава ефектния разрез – вътре се намират основния блат заедно с мусовете, а около тях е разпределен черният шоколадов мус.
Тортичките отново се прибират в хладилника да стегнат, след това се покриват с шоколадов ганаш (нещо, което споменах, че смятам за излишно) и декорират по желание.
Смятам, че рецептата може да се приготви и в една голяма форма от около 20см, вместо в 4 малки.
49 коментара
Ири, невероятна си! Това антреме е просто прекрасно (с потънали череши или без :))! Честито на рожденика, да е здрав и щастлив!
(Разбирам напълно за Диабло, вкъщи беше трепетно очаквана от години и беше доставена почти в деня на излизането й ;)).
Пожелавам ти незабравими моменти в Cordon Bleu.
Поздрави и хубав остатък от седмицата!
Антреме ли се произнася? 🙂
А мен лични Диабло някак си не ме грабна, заклет фен съм на WoW и това си е 🙂
Поздрави и на теб!
Ири, и тук с радост ще изразя възхищението си към това произведение. Страхотно! И наистина стъпка нагоре в сладкарството. 🙂 Очаквам с огромно нетърпение нещата, които ще покажеш след Cordon Bleu.
Успех ти желая и знам, че ще ги разбиеш 🙂
Благодаря ти, Танче!
Диаблото си е тема на всички мъже 🙂
Тортичките изглеждат невероятно!
Надявам се, че разказваш (и показваш) как вървят нещата в Лондон.
Успех!
Не само мъже 🙂
И аз се надявам да имам възможност да пиша (и най-вече да готвя) от Лондон.
Uh, don’t know if you speak English.
This looks so good! I’d love to make it some day.
But it doesn’t make any sense on google translate ):
Thank you for sharing though. And what wonderful pictures! ^^
Also, I love your blog – what of it I can understand, that is (;
Thank you for your comment. I’m so sorry that my blog doesn’t have an English version. I hope that some day I’ll manage to make one.
Изглежда божествено вкусно! Непременно ще го пробвам, видях че продуктите са напълно достъпни. Е, няма да изглежда така красиво, но съм сигурна, че ще е много вкусно :). Успехи в новото начинание!
Да, продуктите са наистина много достъпни. Успех ти пожелавам!
Харесва ми блата с шамфъстък. Истинско произведение на изкуството в сладкарството, подходящо за рожденик! Успех!
Блатът с шамфъстък много ми хареса и на мен. Добре че имаше изрезки, които да си хапнем 🙂
Иринка, не знам откъде да започна с поздравленията и пожеланията 🙂
Първо, да ти е жив и здрав рожденика! Пожелавам ви много споделена обич и много чудесни преживявания заедно дълги, дълги години!
После, искам да ти пожелая попътен вятър на новото място. Ти си толкова талантлива и съм сигурна съм, че те чака бъдеще на виртуозен сладкар.
И накрая, поздравления за прелестните тортички, изглеждат невероятно примамливо!
Сърдечен поздрав!
Лети, много ти благодаря за милия коментар!
много ми харесват тези пластови тортички. до сега еклеровата ми беше фаворит по красота, но и тези са страхотни. а чинийките са много приятни. ммм
Благодаря ти!
Първо да ти е жива и здрава половинката!
Второ – абе в Лондон наистина има квартали, където може би не е лоша идея да не се навърташ за дълго и те не са точно като Овча Купел:) Даже не толкова заради престъпността, колкото че в някакъв момент може да се окажеш като в Тадж Махал или Червеният Дракон:)
И трето и много важно – Le Cordon Bleu могат само да примират от трепетно очакване на появяването ти и да се радват, че ще имат ученик като теб! От личен опит знам, че успехът се гради на много работа, опити, проби и грешки, но истината е, че талантът понякога много помага. При теб го има в изобилие, не само по отношение на кулинарията. Не съм специалистка, но пък съм изпечен консуматор и като такава мога смело да кажа, че всичко което правиш – от приготвянето до аранжирането и снимането, създава направо магическо усещане.
Тези тортички определено са доста над моите възможности, което е производно на липсата ми на търпение. Просто не се виждам как с такава часовникарска прецизност ще приготвя 3 крема и ще ги слагам да стягат час по час в хладилника. Някъде на втората стъпка щеше да ми писан, да смеся всичко и да направя качамак:) Наистина ти се възхищавам на постоянството!
Права си, Руми, със сигурност има квартали, които е по-добре човек да избягва. Ти например кои квартали можеш да ми кажеш да включа в “черния списък”? 🙂
На мен ми казаха да избягвам северните и източните, но това ми се струва доста обобщаващо…
Ири, кварталите които визирах за доста китайски и индийски са Whitechapel и Mile End. Whitechapel e точно до ситито, но е нещо като женския пазар в София.
Не твърдя, че познавам кой знае колко добре града, но примерно към Woodford (нагоре със Central line) са жилищни квартали и са много прилични, но имай предвид, че Лондон е доста голям и от там до центъра си е поне 40 мин с метрото. Аз лично отсядам в района на Kensington и много ми харесва. Там минава Piccadilly line. Визирам спирките South Kensington, Gloucester Road, Earl`s court и West Kensington. Близо са до Hyde Park и са с много удобна и бърза комуникация до централен Лондон. Обаче хич не съм наясно какви са цените на квартирите.
Квартали, които знам, че не са особено препоръчителни са Peckham, Lewisham, Streatham. Аз лично не съм ходила в нито един от тях и не мога да кажа от първа ръка
И на мен ми се иска да си намерим някъде около Kensington или Chelsea, но за целта трябва да си наемем доста тясно студио. За същата сума в някой по-далечен квартал (3-4 зона) се предлагат едностайни апартаменти, които поне на снимки изглеждат доста уютни. Сега разгледах този квартал, който ми препоръчваш и има много приятни апартаменти, които се вписват в бюджета ни 🙂 На мен не ми пречи да пътувам по 40 минути, така че това не е проблем.
Здравейте Ирина. Следя блога Ви от самото му създаване, но сега за първи път Ви пиша.
Тортичките са наистина великолепни, но всъщност Ви пиша основно за квартирите в Лондон.
Присъединявам се към Лулу в съвета за кварталите и бих добавила да избягвате Южен Лондон изцяло – всичко на юг от Темза поне според мен е прекалено многоцветно откъм раси и етноси. Също така Camden Town си е малко страшничко. И особено важно – трябва да видите кварирата задължително преди да я наемете. Понякога контрастите дори и в рамките на една улица са огромни. Например аз живях миналата година до Limehouse marina, което е прекрасно и много сигурно място точно до Темза и много близо до Canary Wharf,а само 5-10 минути от него вече все едно се намирате в Близкия Изток.
И пак да кажа – в никакъв случай не плащайте нищо преди да сте видели мястото, особено ако ще sublet-вате. През агенции предполагам, че е по-сигурно.
Също така Google Street View много помага човек да добие представа за околността на даден апартамент.
Здравей и благодаря за коментара. Ще ходя след 20тина дни в Лондон, за да търся квартира и задължително ще огледам преди да наема. Аз също ползвам Google maps като основен ориентир и наистина се добива представа за околността. На мен ми се иска някой по-спокоен квартал, доколкото е възможно…
Хей! Ние сме точно до Whitechapel- точно за там пишех колко прекрасни магазини има, какви невероятни индийски сладкиши се продават, а сити-то е съвсем наблизо. Вярно е, че има всякакви раси тук и да- повече мяркаш идийци, но това пък хич не е лошо, даже напротив =) Може би е защото аз имам афинитет към по-шарения ориенталски свят…Не е опасно, много е удобно, има паркове и най-големият плюс е, че е доста централен.
Цените са високи тук, както и се очаква де…
За 3 дена живяхме в Luisham. Там е черният квартал ( думата с Н тук трябва да я забравиш, понеже ТЕ я разбират и като нищо може да стане боя :С ). Та за въпросния Луишъм- там е ама най, най, най- хубавият парк в цял Лондон =) Има доста българи и турци, което от части те кара да се чувстваш добре.
На всички югоизточни ( а дори май всички южни) квартали недостатък е, че нямат метро. Само влакове, които са доста скъпи, автобуси и Overground, но не до всякъде.
А за опасен квартал и аз съм чувала, че именно по на север от нас е нещо като пакистански (?!?!) квартал, където сама жена ( бяла) не бива да ходи!
Ах, че хубаво, до колкото рабирам заедно със Слави ще идвате да живеете в Лондон, нали =)
Аз не съм расист, но определено няма да се чувствам комфортно ако съм в толкова “цветен” квартал, така че със сигурност бих ги избягвала. Още повече, че майка ми няма да може живее спокойно, мислейки, че обитавам подобно място..
Със Слави заминаваме 🙂
Zdravei Irina! Tova e porednata recepta, koqto me kara da se vazhishtavam na tova, koeto pravish. Ne znam dali bih se prestrashila da napravq tortichkite, no blagodarenie na prekrasnite ti snimki, moga da si predstavq kolko sa vkusni. Ako mi pozvolish da izrazq mnenie za kvartalite na London. Predi bqh ti spomenavala 4e jiveq v London ot 13 godini i sam saglasna s tvardenieo che nqkoi raioni ne sa za predpochitane. Po moe mnenie tova sa Brixton, Streatham, Peckham, Dulwich, Lewisham koito sa v South West i South East London. Ot iztochnite ne ti preporachvam Whitechapel, Mile End, Stepney Green, i to ne za neshto drugo, a za tova che shte se 4uvstvash kato v India ili Pakistan. Razbira se London e kosmopoliten grad i nqma kak da izbegnesh sblasaka s razli4nite nacionalnosti, no v tezi kvartali naistina idvat v pove4ko. Topli pozdravi.
Радостина, много ти благодаря за полезния коментар. Аз в южните квартали не търся така или иначе, но е добре да знам кои не са за препоръчване. Това, което основно гледам, е в близост до квартирата да има спирка на метро от Central или Picadilly line, за да не ми се налага да прикачвам. Надявам се да успеем да си намерим приятно местенце 🙂
Да е жив и здрав рожденика! Много късмет и успехи желая и на двама ви! Иринка, ти си много талантлива и от сърце ти желая да постигаш мечтите си! Възхищавам се на уменията ти в кулинарията, естетиката и фотографията, наистина си страхотна! Поздрави!:)
Благодаря ти, Кенди!
Ири, да ти е жив и здрав рожденика!
От сърце пожелавам и на двама ви да сте все така позитивни, влюбени и да не спирате да преследвате мечтите си!
Предложението ти е отново неустоимо!
Усмихнат ден:)
Благодаря ти, Леви 🙂 Да ти/ви се връщат пожеланията 🙂
Wimbledon, Clapham Junction, Battersea (Wandsworth) – са добри квартали. Поледния квартал е пресичаш реката през моста (Albert Bridge или Chelsea Bridge) и си в Челси. Без високите цени. В Battersea има пет общински блока с градинки между тях. Ще се чувстваш като в БГ 🙂 Но са поддържани. Предвижването е с влакове и автобуси. Clapham Junction е наблизо (Там са магазините – ASDA, Lidl, Waitrose; много ресторанти и pubs).
Благодаря ти, Ивелина. Ще проверя и в кварталите, които си ми препоръчала.
Здравей Ирина, аз живях в Лондон миналото лято в квартала Greenwich, на мен ми хареса доста спокоен, приятен и не се плаши от това да сменяш един или два пъти метро, не е проблем аз всеки ден пътувах до Викториа стеишън за около 40 мин, свиква се и дори беше приятно защото една част от пътя го минавах с DLR влакче над земята, използваш картата за метрото Oyster card, беше красиво особено покраи Isle of Dogs офис зона, се едно се намираш в New York.
Въпреки напрежението и стреса на големия град, имам много добри спомени от Лондон определено бих живяла за известно време там, винаги има какво да видиш, и се чустваш някак си свободен. Успех с търсенето на квартира.
Ирина, здравей!
Доколкото разбирам, посочените продукти са за 4 тортички, нали?
Иска ми се да направя една по-голяма.
Благодаря, че сподели рецептата!
Твоите сладкиши винаги ми се получават и винаги са много вкусни.
Честито на рожденика и много здраве и късмет в живота!
Да, мисля че без проблем можеш да направиш една по-голяма 🙂
Благодаря ти!:)
Иринка, да ти е жив и здрав рожденика! И на двама ви желая от сърце сили и желание да преследвате мечтите си до край!:-))
Тортичките, както и всичко, докоснато от ръцете ти, се превръща в шедьовър, в удоволствие не само за небцето, а и за очите!!!
Здравей, Ирина! Рецептите ти са невероятни – почти винаги, когато реша да сготвя нещо, се спирам на някое твое предложение. Сега реших да пробвам и с тази тортичка, но никъде не успях да открия суров шамфъстък и купух печен – проблем ли ще е ? И колко коре – долу кайсийки са 150 гр, тъй като не пожелаха да ми отмерят отделно..
Благодаря и успех занапред!
Не, не е проблем, че е печен. По-скоро ако е солен, няма да се получи същия вкус. А отностно кайсиите – много зависи от големината им, но горе долу около 4 големи кайсии са 150г.
Sounds delicious for this recipe! It’s make me hungry 🙂 i can’t wait to eat this!
Изглеждат великолепно,но защо сметаната е наречена “животинска”?!За течна сметана ли става въпрос?
Невероятни!!! Вече ги изпробвах, но блата поради липсата на шам фъстък, сложих орехи. Станаха страхотни. Дори дъщеричката ми която рядко яде сладко, беше изумена от шоколада хахахаха.
Ирка, всичките рецепти в блага са неверовтни и започнах лека по лека да ги изпълнявам. До сега няма грешка ни една за вкус и вид (е!! Не е изглеждат като твоите).
Пожелавам ти много успехи в Лондон!!!
Поздрави
Zdravej Irka,opitah tezi tortichki,samo ce napravih edna goljama.na vkus bese dobre no drugija pat ste udvoja dozata na kremovete zastoto mi se poluci mnogo tanka torticka:).receptata e cudesna i mi se poluchi pochti idealna….no kogato ja zaljah s poslednija krem,takmo si kazvah-ah,stana i chuh balbukane ,sled koeto tortichkata mi izpluva na povarhnosta i vmesto da poluchashokoladov mus zaobikaljast ja otstrani i otgore poluchih shokoladova technost zaobikaljasta tortichkata mi otsrani i otdolu;)!i poslednija mus taka i ne ze stagna(az poveceto si go hapnah s lazica).mislja ce na poslednija mus mu trjabva povece zelatin no…pak ne razbiram zasto taka se vtecni i tortata mi izpluva otgore,drugite kremove i blata se poluchiha strahotni,samo poslednija nesto go obarkah.imas li predstava kakva mi e greshkata zastoto vkusa e strahoten i vida …pochti mi se poluchi:).
Blagodarja predvaritelno.
P.s.zamenih kajsijte sas zamrazeni jagodi i lazica pudra zahar.:)stana chudesno
Не мисля, че мусът има нужда от повече желатин, защото ще се наруши структурата и ще наподобява повече на желе. Единственото, което смятам, че е повлияло на втечняването, е ако си загряла прекалено много желатина и той е изгубил свойствата си.
Здравейте, Ирина!
Първо поздравления за страхотния блог и още по-големи за вкусните красоти, които творите и ни представяте. На моменти оставям без дъх пред снимките, които също заслужават адмирации 🙂
Да споделя, че кулинарията ми се превърна в хоби и кухнята е място, където наистина разпускам и се чувствам на мястото си. Слакишите и тортите са ми слабост, както и тестените неща, както да ги приготвям, така и да ги похапвам 🙂 Да си призная, че нищо не съм приготвила досега от блога ви, но пък съм си заплюла доста торти 🙂
Та, другата седмица съпруга ми има рожден ден. Той не е много по тортите, но пък е фен кремовете тип парфе, мусове и мисля, че с тази торта ще го изненадам приятно. Първоначално се спрях на шоколадово-портокаловата, но след това размислих и реших, че с тази ще внеса фурор:) Още повече, че и той голям фен на WOW :))
Мисля, разбира се да я направя като една торта с диаметър не повече от 18 см, за да съм сигурна, че ще постигна добра височина и по-дебели слоеве крем.
По повод на баварския крем с кайсии… По това време няма пресни кайсии. Ще се получи ли с плодове от компот, които ще изцедя добре? Или да мисля друг вариант за плод? Сещам се за манго. Дали ще се получи добре с него?
За черешите – и тях ги няма още на пазара, а и ще се съобразя със съвета ви да ни слагам. Мислих си за ягоди, но вероятно ще го има същия проблем като при черешите, така че ще пробвам с някакъв вид червено желе, за да разделя двата светли крема.
Имам въпрос и по отношение на приготвянето на кремовете и по-скоро частта с желатина. До каква долу горе температура да загрявам прясното мляко, за да не прецакам желатина? И едва ли ще я меря, но примерно да мога да търпя като си потопя кутрето? Ориентирайте ме 🙂
Другия път бих искала да си говорим на ТИ, че ми е много странно да си говоря с някой за готвене на ВИЕ:)))
Благодаря Ви предварително!
Ще чакам отговора!
Поздрави и успех в Le Cordon Bleu,
Ема
Здравей и извинявай за забавения отговор.
Мисля, че като цяло ще се получи добре с плод от компот, можеш да използваш както кайсии, така и праскови, а идеята с манго е също добре, само че не знам дали ще успееш да намериш добре узряло манго, тъй като понякога е много трудно.
Можеш да използваш ягоди, но ги нарежи на малки парченца. Иначе, ако смяташ за добре, ги пропусни изцяло, не мисля че вкусът ще страда кой знае колко от това.
А относно загряването на млякото, аз лично го използвам, когато видя първата пара. Това е индикатор за достигане на 60-70 градуса, а ако тестваш с ръка, трябва да се усеща горещо.
Успех от мен, чакам отзиви 🙂
И няма нужда от Вие 🙂
Здравей, Ирина!
Ето ме и с отзивите! 😉 Направих тортата. Използвах кайсии от компот. Прекрасна стана! И на вид и на вкус! Благодаря за рецептата и за съветите. Внесох фурор както предполагах 🙂
Ето и малко снимков материал:
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10200303458500436&set=a.1333875998302.2045044.1573121730&type=1&theater
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10200303458300431&set=a.1333875998302.2045044.1573121730&type=1&theater
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10200303458180428&set=a.1333875998302.2045044.1573121730&type=1&theater
Наистина можеше да не слагам червеното желе, защото баварския с кайсии стана достатъчно оранжев и щеше да се разделят добре и без желето. Дори щяха да се споят двата крема и нямаше да ми мърдат така при рязането. Ама здраве да е, за другия път ще знам 🙂
Благодаря ти още веднъж!
Ема
Здравейте!
Страхотна идея за тортички, много, много ми харесват!!!
Можете ли да ми кажете, колко време горе-долу отнемат за цялостното приготвяне? 🙂
Ще се пробват задължително!!!!
[…] mousse (the recipe is from the blog Sunshine’s kitchen) 3 egg yolks 50g sugar 50ml milk 200g dark chocolate 200ml heavy cream (let stay in the fridge for […]