Шоколадов сладолед с бисквитки

Кафе, сандали, лятна шапка, леки дрехи. Сборен пункт „OMV“ и потегляме за Панчарево. Всъщност потегляне е силно казано, тъй като след няма и 3 минути вече сме там. Паркираме пред някакъв хотел и отиваме да проучим как стои въпроса с наемането на лодки. Минаваме покрай изоставена сграда, служеща за сметище и си прокарваме път през буренаците, за да излезем на нещо като алея. За съжаление, желанието ни за каране на лодки бързо се изпарява, след като самите те изглеждат доста ненадежни. Нищо де, така и така сме дошли до тук, хайде да се разходим до по-оживената част, там, където бяха паркирани колите.

Очаквахме да има зона за отдих, кокетни заведения и различни атракции за малки и големи, но това, което открихме, беше голям басейн, който буквално се пръскаше по шевовете. Хората бяха налягали по райграса, а в басейна ситуацията беше дори по-трагична. Но онова, което ми се стори абсолютно недопустимо, е липсата на достатъчно чадъри, които да предпазят хората от силното слънце. Вече ни стана ясно защо имаше толкова много коли, паркирани дори по тротоарите.

купички за сладолед от "Джъмбо"

Бяха минали не повече от 30 минути и вече търсехме някакво място за хапване, защото ясно беше, че няма какво друго да правим. В първото ударихме на камък, тъй като трима сервитьори и управител стояха безучастно в продължение на две минути, без да покажат какъвто и да е признак на заинтересованост, докато ние се чудехме къде да седнем.
Второто заведение беше прилично, като изключим това, че кралските скариди (колко бяха „кралски“ е друг въпрос) в менюто бяха на цена от 8лв, а в сметката бяха маркирани на 20лв.
Това беше първото ми и може би последно посещение на Панчарево. Единствената причина, заради която бих отишла отново, е за да опитам мидите в мидената ферма „Дълбока“.

Не знам доколко впечатленията ми са обективни и доколко са породени от серия неприятни, разочароващи ситуации. Ще се радвам да споделите вашето мнение, защото от много хора съм чувала, че обичат да ходят там, а това, на което аз станах свидетел, определено не ме очарова.

снимките са от лято 2011

Всъщност, това, което ви разказвам, няма нищо общо с рецептата, но пък случката ме провокира да седна и да пиша – нещо, което напоследък никак не ми се нрави.
Този сладолед приготвих преди седмица-две и е първият, който правя в домашни условия. Винаги съм си мислела, че не може да се постигне добър резултат без наличието на машина за сладолед и се оказа, че съм грешала. Е, разбира се, че има разлика между домашен и промишлен сладолед – домашния не е така гладък и кремообразен, но пък вкусово определено доминира над този от магазина. Единственото досадно в приготвянето му е, че трябва да се разбърква през 30 минути, за да се разбият кристалите, които се образуват при замразяването.

Шоколадов сладолед с бисквитки

Продукти:
4 жълтъка
180г захар
400мл прясно мляко
400мл сметана
50г какао
100г черен шоколад, нарязан на дребно
1 чаена лъжица ванилия
8 бисквитки „Орео“ или други по избор

Жълтъците и захарта се разбиват, докато се получи светъл крем.
Прясното мляко, сметаната и какаото се загряват до завиране.
На тънка струя към яйцата се излива горещата течност и се разбърква непрекъснато.
Сместа отново се връща на котлона и се готви на слаб огън в продължение на 4-5 минути, или докато започне леко да се сгъстява.
Сместа се отстранява от котлона, добавят се ванилията и нарязания шоколад и се разбърква, докато се разтопят.
Съдът се покрива със свежо фолио, а сместа се оставя да се охлади на стайна температура, след което се прибира в хладилника за час-два.
Когато сместа за сладолед е добре охладена, се прехвърля в пластмасова кутия с капак и се поставя във фризера.
На всеки 30-40 минути в продължение на 2-3 часа, се изважда и с помощта на телена бъркалка, се разбърква, за да може сладоледът да замръзне равномерно и да се отстранят част от кристалите.
Когато консистенцията на сладоледът наподобява гъст крем, се добавят нарязаните на едро бисквити, разбърква се внимателно и се прибира за 5-6 часа, или докато замръзне напълно.
Преди сервиране се изважда за 15 минути, за да може да омекне.