Кафе, сандали, лятна шапка, леки дрехи. Сборен пункт “OMV” и потегляме за Панчарево. Всъщност потегляне е силно казано, тъй като след няма и 3 минути вече сме там. Паркираме пред някакъв хотел и отиваме да проучим как стои въпроса с наемането на лодки. Минаваме покрай изоставена сграда, служеща за сметище и си прокарваме път през буренаците, за да излезем на нещо като алея. За съжаление, желанието ни за каране на лодки бързо се изпарява, след като самите те изглеждат доста ненадежни. Нищо де, така и така сме дошли до тук, хайде да се разходим до по-оживената част, там, където бяха паркирани колите.
Очаквахме да има зона за отдих, кокетни заведения и различни атракции за малки и големи, но това, което открихме, беше голям басейн, който буквално се пръскаше по шевовете. Хората бяха налягали по райграса, а в басейна ситуацията беше дори по-трагична. Но онова, което ми се стори абсолютно недопустимо, е липсата на достатъчно чадъри, които да предпазят хората от силното слънце. Вече ни стана ясно защо имаше толкова много коли, паркирани дори по тротоарите.
купички за сладолед от "Джъмбо"Бяха минали не повече от 30 минути и вече търсехме някакво място за хапване, защото ясно беше, че няма какво друго да правим. В първото ударихме на камък, тъй като трима сервитьори и управител стояха безучастно в продължение на две минути, без да покажат какъвто и да е признак на заинтересованост, докато ние се чудехме къде да седнем.
Второто заведение беше прилично, като изключим това, че кралските скариди (колко бяха “кралски” е друг въпрос) в менюто бяха на цена от 8лв, а в сметката бяха маркирани на 20лв.
Това беше първото ми и може би последно посещение на Панчарево. Единствената причина, заради която бих отишла отново, е за да опитам мидите в мидената ферма “Дълбока”.
Не знам доколко впечатленията ми са обективни и доколко са породени от серия неприятни, разочароващи ситуации. Ще се радвам да споделите вашето мнение, защото от много хора съм чувала, че обичат да ходят там, а това, на което аз станах свидетел, определено не ме очарова.
снимките са от лято 2011Всъщност, това, което ви разказвам, няма нищо общо с рецептата, но пък случката ме провокира да седна и да пиша – нещо, което напоследък никак не ми се нрави.
Този сладолед приготвих преди седмица-две и е първият, който правя в домашни условия. Винаги съм си мислела, че не може да се постигне добър резултат без наличието на машина за сладолед и се оказа, че съм грешала. Е, разбира се, че има разлика между домашен и промишлен сладолед – домашния не е така гладък и кремообразен, но пък вкусово определено доминира над този от магазина. Единственото досадно в приготвянето му е, че трябва да се разбърква през 30 минути, за да се разбият кристалите, които се образуват при замразяването.
Шоколадов сладолед с бисквитки
Продукти:
4 жълтъка
180г захар
400мл прясно мляко
400мл сметана
50г какао
100г черен шоколад, нарязан на дребно
1 чаена лъжица ванилия
8 бисквитки “Орео” или други по избор
Жълтъците и захарта се разбиват, докато се получи светъл крем.
Прясното мляко, сметаната и какаото се загряват до завиране.
На тънка струя към яйцата се излива горещата течност и се разбърква непрекъснато.
Сместа отново се връща на котлона и се готви на слаб огън в продължение на 4-5 минути, или докато започне леко да се сгъстява.
Сместа се отстранява от котлона, добавят се ванилията и нарязания шоколад и се разбърква, докато се разтопят.
Съдът се покрива със свежо фолио, а сместа се оставя да се охлади на стайна температура, след което се прибира в хладилника за час-два.
Когато сместа за сладолед е добре охладена, се прехвърля в пластмасова кутия с капак и се поставя във фризера.
На всеки 30-40 минути в продължение на 2-3 часа, се изважда и с помощта на телена бъркалка, се разбърква, за да може сладоледът да замръзне равномерно и да се отстранят част от кристалите.
Когато консистенцията на сладоледът наподобява гъст крем, се добавят нарязаните на едро бисквити, разбърква се внимателно и се прибира за 5-6 часа, или докато замръзне напълно.
Преди сервиране се изважда за 15 минути, за да може да омекне.
Рецептата е супер. Има ли значение каква да е сметаната? Животинска или растителна?
Хубаво би било да е с животинска, но и с растителна ще се получи.
Много хубав сет за сладолед!А най-много ми харесаха лъжичките!А за рецептата-отлична!
Да, лъжичките са много идейни.
Определено един от най-вкусните сладоледи, които съм опитвала… може би след този, който ядохме в Италия
Пак ще направя
Ne sam golqm ljubitel na shokolada, no receptata i snimkite me nakaraha da preglashtam. Shte se poluchi li uspeshen opit, ako propusna shokolada i sloja v mlechnata smes Baileys?
Честно казано не знам дали би се получило, но нищо не пречи да опиташ.
Лелеееее, страхотен сладолед! Обожавам сладолед, мога да го ям непрекъснато, затова вкъщи винаги има. А шоколадовият е любим на цялото семейство.
Твоят е просто разкош, и с бисквитките – двоен!
Ще се възползвам от рецептата, сигурна съм че ще ни хареса!
Поздрави!
П.П. Чудесни снимки!
Съжалявам за разочарованието ти, но май почти навсякъде у нас е така…за съжаление…
Ще се радвам да опиташ и да ти хареса, Мариетка.
Ири, Панчарео от години не го посещавам. Последният път беше ужасно мръсно и останах доста разочарована. За заведенията няма да коментирам изобщо.
Мидената ферма съм я посещавала, но само варианта и в Дълбока. До панчаревската верския така и не отидох по вече изброените от теб причини.
Малко след Панчарево е Шефс, където ми харсева.
В Шефс щяхме да минаваме зимата на връщане от Боровец, но така и не успяхме. Трябва да го посетя, още повече, че сега ще може и в градината да се седне.
Ири, страхотен е сладоледа. Стига сесията да мине благополучно, ще си отделя един ден да се пробвам
За Панчарево да споделя и аз – преди години ходехме почти всеки уикенд през топлия сезон. Главно за риба, правехме си страхотни пикници, като си носехме храна от вкъщи. Карахме водни колела, возехме се на лодки. Това са ми едни от най-хубавите спомени от детството – за риба в Панчарево. Беше страхотно. Не съм ходила от 2-3 години, сега като се замисля може и повече, но ти ми даде добра идея. Ако отидем, обаче, ще е пак по-стария модел – на одеялце, под някоя голяма върба с хубава компания и чудесни спомени.
Стискам палци за сесията!
Иринка, въпреки разочарованието ти, снимките са красиви! А пък сладоледа е страхотен! Правих ягодов без машинка, наистина разбъркването е единственото нещо, което може да досади на някой, но на мен не ми пречи. Този шоколадов” Връх на сладоледа” наистина изглежда доста изкусително, особено в тези високи Т. Обезателно ще го пробвам. Купичките си купих от Джъмбо миналата година, а същата покривчица си взех преди няколко седмици:). При теб обаче изглеждат много чаровно! Голяма реклама им направи! Поздрави и благодаря за слънчевото и цветно настроение!
Реших, че е по-добре да напиша от къде са, за да могат хората да си ги купят, ако им харесат. За 5лв са си направо златно находище
Аз в Джъмбо избягвам да ходя, защото винаги си тръгвам с пълна торба.
Както винаги си във вихъра си, Ирка! Страхотен десерт, любимият ми бих казала! Пленителни снимки! Слънчева седмица и сърдечни поздрави!
Благодаря, Дани.
Приготвила си страхотен сладолед, а аз със сигурност ще го изкопирам;))) Направо ми се иска веднага да го забъркам;)
За Панчарево- живея там и да ти кажа честно отдавна съм се убедила, че заведенията покрай езерото не бива да бъдат посещавани. Просто няма смисъл, още повече в почивните дни, когато цяла София се е запътила натам и после на обратно и не мога нито да изляза от вкъщи, нито да се прибера- но това е друга тема. Очарованието на Панчарево всъщност е през седмицата, когато хората са на работа и ти си един от малкото клиенти където и да е ( разбира се, ако не си на работа по случайност). Иначе варианта с пикник си е най-доброто предложение за този район.
Трябва да ми кажеш къде е най-подходящо за пикник
Страхотно изглежда !!! Утре ми е въглехидратен ден, може да се възползвам
))) Купичките и лъжичките са много сладки !!!
А какво количество се получава?
Около литър.
Сладоледът е чудесен, а и снимките са прекрасни. Честно казано, и моите впечатления от Панчарево са разочароващи. За това от години не сме ходили там. Но да се върна на сладоледа – благодаря за чудесното описание на процеса на замразяване. Аз също нямам машина, а това е изкушението, което най-уважаваме у дома. Липсата на необходимата техника обаче винаги ме е спирала да се пробвам. И един въпрос – може ли рецептата да се приготви без какао и шоколад, само като ванилия за основа? Просто детето все още не обича много шоколадовият сладолед, за разлика от мама. Ще се бяга и до Джъмбо, комплекта е изкушаващ и спечели веднага щерката.
Здравейте!
Не знам дали точно тази рецепта е подходяща за приготвянето на ванилов сладолед. Най-добре е да потърсите друга рецепта ако семейството ви не обича шоколадови десерти
[...] моят любим кулинар Ани беше така добра да ми покаже ето тази рецепта. Разбира се, не можах да я спазя едно към едно, но в [...]
Хм, колко добре изглежда с тези блокчета шоколад и начупените бисквити… Мммммм, страшна работа, а снимките са отново перфектни!
Здравей, не видях в рецепта къде и как слагаш бисквитките. Може ли повече информация. Благодаря!
Здравей!
Прочети подробно рецептата. В нея е описано кога се слагат бисквитните.
Това е един от най-вкусните сладоледи, които съм яла досега!Страхотна рецепта.
Радвам се, че рецептата се е харесала!
Тази рецепта ме вдъхнови да си купя машина за сладолед. Връщам се към нея всеки път, щом се почувствам лятно. А днес просто, защото след тези козунаци ми се преяде нещо по-кремообразно. Поздрави.
Ами да ви е сладко тогава!
Здравей Ирина,
Най-напред благодаря за хубавата рецепта!
Току-що се опитах да я приложа, обаче нещо явно сбърках – докато разбърквах сместа на слаб огън, даже малко преди да изключа котлона, изведнъж се пресече. Къде съм сгрешила (уж спазвах всички указания точно) и има ли някакво “спасение” или направо да хвърлям? На какво да обърна внимание следващият път (макар че след този неуспех, не знам има ли смисъл да пробвам отново)…