Бриоши с бял шоколад, шам фъстък и целувки

Великден е един от любимите ми празници, може би единствено преди него се нарежда Коледа. Свързвам го с мили спомени от детството си, когато с баба и дядо ходехме през нощта да обикаляме църквата и да минаваме под масата. Не знам доколко българите са вярващи, но петъка и съботата преди Великден, църквите преливат от хора. В последствие, посещенията ми в тези дни се разредиха, особено подсилени от гледката на изгорени и подпалени коси.
От баба ми съм научила и основните начини за боядисване на яйца, особено любим й беше онзи, в който слагахме олио и яйчицатa ставаха с красиви “пръски”. Понякога си мисля за нея и ми става мъчно, че не може да види нещата, които правя. Сигурна съм, че щеше да бъде много горда!

Хубаво нещо са празниците, а когато живееш в друг град и виждаш семейството и приятелите си веднъж на месец-два, ти стават още по-любими.
Много от приятелките ми останаха във Велико Търново, вече имат собствени семейства, дечица и нямам търпение да се видя с тях, имаме толкова много да си разказваме! Може би след първата сватба, осъзнах, че вече не сме онези тинейджъри, които нямат никакви отговорности и които мислят единствено за забавления и купони. Животът ни завъртя с бърза скорост и сякаш не бяхме съвсем подготвени за всичко, което ни предстоеше. При мен не са се случили толкова съществени промени, но повечето от приятелките ми са вече майки – променени, но щастливи, имайки съвсем различни приоритети и цели от тук нататък. И като споменах сватби, да се похваля, че в края на Април съм на още една – Зори, много те обичам, нямам търпение да се видим! 🙂

Пак се разсеях, а щях да пиша за бриошите. Това е френски хляб, богат на яйца и масло, нещо като нашия козунак. И тъй като преживях известен провал в приготвянето на козунаци, реших да премина на нещо друго, докато се реша отново да опитам. И тук ми се иска да отворя една скоба и да споделя защо толкова усилено се стремя да подобря снимките си. Когато избирам какво да приготвя, или търся определена рецепта, това, които грабва вниманието ми е снимката и цялостната визия на блога/сайта. На първо място. След което следва внимателно прочитане на рецептата, преценяване дали ми допада, дали ще променя нещо или ще я оставя така, както е. Смятам, че снимките са изключително важни, защото единствено по този начин читателя се “докосва” до ястието и преценява дали му харесва, или не, дали ще го направи, или не. Затварям скобата с линк към рецептата, която избрах.

Плънката, която измислих е абсолютна импровизация. Понякога, когато не съм сигурна какво точно искам да включва в някоя рецепта, отивам на пазар и там ме осенява музата 😀 Така стана и сега. Пазарувахме със сестра ми и видях да продават целувки насипно. След това си казах, че трябва да има и нещо друго – ядки? Да! И шоколад, разбира се, за по-ароматен и цялостен завършек!

Продукти за тестото:
адаптирано от www.mowielicious.com
7гр суха мая
2 чаени лъжици захар
3 супени лъжици прясно мляко
2 супени лъжици брашно
6 яйца
100гр захар
100гр светла кафява захар
500гр брашно
1 чаена лъжица сол
50мл прясно мляко
250гр меко масло

Първите четири съставки (мая, захар, мляко, брашно), се смесват в купа, покриват се и се оставят за 10 минути. В друга купа се разбиват яйцата и двата вида захар на бял и пухкав крем. Към тях се прибавя закваската и всичко се разбърква отново. Брашното се пресяват и се добавя на части при останалите продукти. Последно се прибавя солта и прясното мляко.
И тук идва най-досадната част. Маслото се добавя лъжица по лъжица, като се разбива много добре след всяка, до пълното й разтваряне. Аз разбивах с миксер, а когато започне да прегрява го изключвах и разбърквах с дървена лъжица. Цялата процедура отнема около 10 минути. Тестото се покрива със свежо фолио и се оставя на стайна температура да втаса за 2 часа.

На този етап тестото е МНОГО лепкаво, еластично и лъскаво. Това да не ви стряска. След като втаса, го “удряте” с много набрашнени юмруци, завивате отново във фолио и прибирате в хладилник за през нощта. Моето тесто стоя в хладилник около 16 часа.
След като се извади от хладилника, тестото е значително по-стегнато, но все още лепкаво. Прехвърляте върху набрашнен плот и месите, добавяйки брашно, докато спре да лепне. Аз го оставих съвсем малко лепнещо, защото не ми се искаше да прекалявам с брашното.
Изрязваме голямо парче хартия за печене, поръсваме малко брашно и поставяме тестото отгоре. Разточваме правоъгълник с приблизителни размери 30х40см и разпределяме предварително приготвения пълнеж.

Продукти за пълнежа:
80мл течна, млечна сметана
100гр бял шоколад
1-2 супени лъжици ром или есенция ром
40гр печен, натрошен шам фъстък, безсолен и без черупки
шепа-две натрошени целувки

Сметаната се кипва и шоколадът се изсипва в нея, разбърква се до пълното разтапяне и се добавя есенцията. Оставя се да се охлади. Намазваме разточеното тесто с шоколадовия ганаш, поръсваме с ядките и целувките. С помощта на хартията за печене започваме да навиваме руло, започвайки от страната, най-далеч от нас. Рулото трябва да бъде стегнато и равномерно.

Фурната се загрява на 180С и тава се покрива с хартия за печене. От рулото се изрязват парчета с желания размер, в зависимост от това дали искате по-ниски или по-високи бриоши. Рулцата се нареждат на разстояние едно от друго и се намазват с жълтък, разтворен в 1-2 супени лъжици прясно мляко. Пекат се 25-30 минути, или до приятен, карамелово-кафяв цвят. Оставят се да изстинат за кратко в тавата, след което се прехвърлят върху метална скара до пълното охлаждане и едва тогава се разделят.

Част от бриошите, както и част от яйцата, които боядисах, пратих за Слави и семейството му 🙂 Харесаха ги много, дори той, който ми е обявил бойкот и се зарече, че повече няма да яде сладко. Да бе, да! 😀

Весели и усмихнати Великденски празници!

Дотук с вкусните неща! Имам една игра, която трябва да продължа. Благодаря ти, Ивейн, трогната съм от жеста и вниманието!
Всъщност, аз и преди съм получавала различни отличия от други кулинарни блогове, но не знам защо не съм писала. Извинявам се на всички онези, които са ме наградили, а аз не съм го отразила по съответния начин.

Правилата са следните:
1. Да изброя 10 неща, които ме правят щастлива;
2. Да изброя 5 неща, които не знаете за мен;
3. Да наградя 5 блога;
4. Да публикувам линкове към тези блогове и този, от който съм получила наградата.

И тук ме връхлетя едно огромно прозрение – ами аз супер много съм споделяла! Основната причина е, че аз по принцип обичам да говоря, а и нямам страх от някакъв вид злоупотреби или нещо такова. Обаче от друга страна, не е хубаво човек да бъде такава отворена книга, като мен. Било, каквото било, няма да съжалявам за минали неща!

10 неща, които ме правят щастлива:
1. Семейството ми и сестра ми – винаги до мен, винаги подкрепящи ме!
2. Слави – е на къде без него. Вярно, лази ми по нервите понякога, но без такива неща не може, нали? 🙂
3. Приятелите ми – все по-малко, но все по-качествени!
4. Всякакви животинки – особено моите – Сара, Арас и Лора. Много обичам животни!
5. Слънцето! Мисля си, че не бих могла да вирея във вечно мрачен климат, без слънце и без топлина. Точно заради това съм изключително щастлива, че новата квартира е много слънчева и светла!
6. Усмивките и усмихнатите хора. Изобщо, смятам, че човек е много по-симпатичен и вдъхващ доброта и увереност, когато е усмихнат.
7. Морето. Макар че плувам като “риба на сухо”, никога не пропускам да се докосна до морето, поне по веднъж в годината.
8. Децата. Много обичам дечица (някой ще каже, защото си нямаш свои :-D). Когато се нанесохме в София, малкия ми братовчед беше на 40 дни, а вече е един малък мъж. Виждаш ги как растат пред очите ти, как откриват света и колко невинен и необременен изглежда през техните очи.
9. Фотографията! Наскоро открих тази си страст, макар че винаги съм обичала да снимам.
10. На последно място, но не по важност – кулинарията, а сладкарството в частност. Да гледаш как яйцата се разбиват със захарта в нежен, пухкав крем, да усетиш аромата на току що изпечени курабийки или да опиташ от супата, преценявайки достатъчно солена ли е. Разбира се, няма по-хубаво нещо от това хората, за които готвиш да ти изкажат по някоя хубава дума или похвала. Това значи, че си си свършил добре работата! 🙂

5 неща, които не знаете за мен:
ами сега..?!
1. Не пуша цигари. Израстнала съм в семейство на (бивша вече) пушачка и май си е вярно твърдението, че децата на пушачи, в повечето случаи не пушат. Е, ще излъжа ако кажа, че не съм опитвала или че не съм запалвала, но ми е абсолютно непонятно как някой може да се пристрасти или още повече – да не може да се откаже. Ако се замислиш, само отрицателни неща носи: лош дъх, жълти зъби, лоша кожа, вечно миришещи на цигарен дим дрехи и коса и т.н.
2. Гледам около 16 сериала (упс!). Може би ще си помислите, че по цял ден само това правя, но не е така. Е, на ден по 2-3 епизода се връзват, но все пак мисля, че е в рамките на нормалното! 😀
3. Кротък и спокоен човек съм, макар че има моменти, в които излизам от кожата си. Не понасям несправедливостта и измамите. Преди месец щях да набия с един таксиметров шофьор, защото усилено твърдеше (и то няколко пъти), че съм му дала с 30(!!!) стотинки по-малко.
4. Не обичам мрънкащи и вечно оплакващи се хора и определено избягвам да контактувам с такива. Мисля си, че е напълно излишно да обременяваш другите със собствените си проблеми, имайки предвид, че този, когото обременяваш със сигурност си има свои, а може би и доста по-сериозни. Е, разбира се, тук не включвам споделянето и изслушването, защото ако мога да правя нещо – то със сигуност е да изслушвам!
5. От 3 години и половина има шофьорска книжка, но нямам почти никакъв стаж. Мисля си, че ако движението в столицата, а и по принцип, не се подобри, ще си продължа да ходя пеш, да ползвам градския транспорт или нечий друг превоз 🙂

Награждавам и предавам щафетата на:
1. Йоана
2. Ина
3. Даниела
4. Дани
5. Станимира