Белгия е една красива, сравнително малка по площ, но много гъсто населена държава в Западна Европа. Разделена е на три региона – Брюксел, Фландрия (на север, предимно нидерландско говорящи) и Валония (на юг, предимно френско говорящи). Белгия е известна със шоколада, бирата, пържените картофки, гофретите и дантелите.
Сестра ми е еразмус студент в Антверпен и имах удоволствието да й отида на гости и да разгледам част от най-красивите забележителности на Белгия. Определено станах свиделен на неща, към които България само може да се стреми и се надявам, че след години и ние ще можем да се похвалим с чистота, култура и възпитание.
Ако ти е интересно, скъпи читателю, можеш да се настаниш удобно и да чуеш моя разказ за Белгия.
На 5-ти ноември, в 6ч сутринта аз и Гената се качихме в самолета за Шарлероа. Полетът беше сравнително добър, като изключим турболенцията и липсата на достатъчно място. Приключение беше да стигнем до сестра ми, тъй като се оказа, че трябва да отидем до Брюксел, от където да хванем автобус до Антверпен. Отне ни близо 3 часа в лутане и търсене на информация и правилен транспорт, но най-накрая с помощта на местните хора и много питане, успяхме!
АНТВЕРПЕН
Изморени, мокри и гладни, пристигнахме в Антверпен, където Диляна вече ни чакаше. Хапнахме на бързо по един сандвич и се прибрахме в квартирата й, за да си починем, изкъпем и да съберем сили за предстоящите разходки.
Определено много неща ми направиха впечатление.
Центърът е със запазена архитектура, впечатляващи сгради и много златни орнаменти. Никъде няма контейнери за смет, всеки си събира боклука в джоб, носи го вкъщи и там събира разделно отпадъците в три отделни пликчета. Никъде не можеш да видиш улични кучета, всеки пътува редовно в градския трансорт, изобщо хората явно имат съвсем различна култура и съвсем различен манталитет.
Местните са много вярващи и на всеки ъгъл се срещат религиозни скулптури на Дева Мария с младенеца, както и други образи.
Легендата за името на града гласи, че имало един великан на име Друон Антигон, който искал пари от хората, за да преминат река Схелд и ако откажели, им откъсвал ръката и я хвърлял в реката. Имало един римски войн на име Брабо, който се противопоставил на великана, откъснал ръката му и я хвърлил в реката. От там произлиза и името на града – Antwerp означава хвърляне на ръка. Днес, статуя на Брабо има пред сградата на общината, намираща се на Grote Markt.
Впечатление правят огромните и величествени църкви и катедрали в цяла Белгия. Our Lady’s Cathedal в Антверпен се извисява на 123метра височина и готическата й архитектура привлича туристи от цял свят.
Катедралата се намира на Хрунплатс, където са разположени още статуята на Рубенс
както и много магазинчета за шоколад и сладки
В църквата Св. Джеймс се намира гробницата на Петер Паул Рубенс. Построена е в периода 1491-1656, от аристократите и висшето общество на града, които са искали да покажат богатството си като построят кула, по-висока от Катедралата. След 55метра, обаче, строителството прекратява поради финансови проблеми. Енориашите са използвали огромна част от богатството си вътре в църквата. Намерени са повече от сто вида мрамор, които според експерти са изработени по най-професионалния начин.
Мер е най-известната търговска улица в Антверпен.
Там се намира статуята на художника Давид Тениерс.
Днес, разбира се, там преобладават магазини на световно известни марки. Направи ми огромно впечатление, че противно на традицията в България магазините да затварят в 19:30, а в моловете дори към 22:00, там след 18:00 не можеш да намериш отворен магазин, а след 21:00ч улиците са празни.
След кратка разходна, стигнахме и до университетът, в който сестра ми е Еразмус студент. Universiteit Antwerpen е на 177-мо място в световната класация на университетите. За сравнение, български университет не фигурира в първите 500.
Сградата датира от 1852 година, а през 2003-та три университета се сливат и обединяват днешния.
Около 15 000 студенти учат в университета (без да се смятат студентите по обменни програми) и това го прави 3-тия по големина университет във Фландрия
Вечерта посетихме едно нощно заведение, чиято обстановка не беше много по вкуса ми, но поне пускаха хубава музика. Прибрахме се сравнително рано и уморени от дългия ден, се унесохме в сладък сън. Следващият ден щеше да бъде още по-дълъг.
БРЮЖ
Брюж е един прекрасен средновековен град, наричан още “Венецията на Севера”, заради многото канали
и прекрасната архитектура.
От всички атракции, които предлага града, мисля че туристическите лодки и обиколната по каналите са най-впечатляващи! Не само се наслаждаваш на прекрасната гледка, но и научаваш много за историята на града, както и за неговите забележителности.
Докато наблюдавахме града от лодката, видяхме известната The Church of Our Lady, която за съжаление бе в ремонт и не можахме нито да влезем, нито да я видим в целия й блясък. Ето една снимка, взета от интернет.
На Grote Markt се намира Belfry, кула с височина 83 метра и 47 камбани, които привличат вниманието на туристите.
В Брюж посетихме и музеят на пържените картофки. Там не им казват french fries, тъй родината им е Белгия, но понеже през Втората световна война са били популяризирани от белгийци в южната част на страната, които говорели френски и американските войници започнали да им викат french fries. Честно казано не останах очарована от самият музей. По-голямата част се състоеше от данни за картофите, история и данни за хранителните им качества. Имаше, обаче, и интересни неща, като стари дрехи и посуда за производство на картофи
Еволюционното развитие на пресата за картофи
както и стари печки и котлони за приготвянето им.
И нека не забравяме магазинчетата за шоколадови бонбони, които бяха на всяка крачка и чийто аромат те привличаше като магнит.
Дали не се прибрах в България с повече от 5кг шоколади?
И макар, че времето бе мрачно и дъждовно,
си прекарахме много, много добре!
БРЮКСЕЛ
Брюксел е основан през 580 година от Св. Жери , епископ от Камбрай. Според легендата, той рискувал живота си, за да прекоси гората на Соани (Forrest of Soignes) и построил скромен параклис на малък остров в Сена. Век по-късно, този малък остров се превърнал във важно селище, наречено “Broeksele”.
Пазарът (la Grand’Place) се намира в центъра на стария град. Формата му е правоъгълна и там се намират сградата на общината с величествената си камбанария. Градският съвет е един от най-забележителните антични монументи на Брюксел, както и една от най-красивите готически сгради в цяла Белгия.
Както и домът на Краля.
През деня пазарът е много оживен
има жонгльори
както и момичета, които танцуват боси.
Пикаещото човече (Manneken-Pis) се е превърнало в символ на Брюксел. Има много легенди за него, една от които разказва за млад буржоа, който изгубва единствения си син в тълпата, по време на някой извествен фестивал. След 5 дни, той го намира в ъгъла на една улица, правейки това, което прави и до ден днешен.
През 1698 Максимилиан Емануел подарява първата дреха на момченцето и от тогава до днес, то е било обличано в най-различни дрехи и национални носии.
Докато се разхождате в Брюксел, можете да откриете също така и шоколадови човечета
малки и големи, в най-различни цветове и с най-различен вкус.
The Saints Michael and Gudule Cathedral датира от 13-ти век и олицетворява силата и величието на религиозното изкуство.
Съчетава в себе си различни стилове – римско-готически, първичен, вторичен и третичен готически и ренесансов стил.
Предната фасада включва две квадратни кули, всяка висока 69метра.
Определено беше една от най-красивите катедрали, които някога съм виждала.
Впечатление ми направи това, че по улиците имаше забавни статуи
и други весели атракции.
Освен, че отново имаше страшно много магазини за сладки
и шоколад
По тесните малки улички имаше изнесени щандове със сурова риба
и морски деликатеси.
Повечето маси бяха изнесени навън, независимо от хладното време
и определено бяха радост за окото и те приканваха да седнеш и да опиташ от вкусотиите.
Много ми харесаха парковете,
които блестяха от чистота и от които лъхаше красота и спокойствие.
.
Можеш да стоиш с часове и да се наслаждаваш на последните слънчеви лъчи.
Royal Palace е най-внушителната забележителност на района.
Фасадата олицетворява Белгия, белгийския флаг и медальон с портрет на крал Леополд II.
.
Днес, сградата е официална резиденция на белгийските суверени.
Екскурзията до Брюксел беше много интересна и определено много забавна.
Освен, че се върнах с повече от 5кг шоколад, си накупих и най-различни кулинарни нещица.
И ето, че дойде краят на моя разказ. След 5-дневен престой в Белгия, се прибрахме благополучно в мръсната и мрачна София. Попих много знания и много неща ми направиха впечатление. Има толкова много места, които искам да посетя и толкова много държави, чиято култура и традиции да опозная. Оставам в очакване на следващото пътешествие и се надявам да бъде скоро!
Благодаря на онези, които останаха до края и се надявам, че ви е било интересно!
20 коментара
Голямо приключение е било :]
Е, най-накрая! Страницата точно пред полето за коментари изчезваше..
Много ми харесва споделеното, Ирина! Не само посещенията из Белгия, а описанията, разказът и настроението, което създават!
Чудесна разходка, чудесно изглеждаш и ти, Ирина! Пожелавам и занапред интересни пътувания, здраве и много усмивки!
пп. Снимката от Приказката … просто ме срази 😀 Изключителна! :-)))
Да, имаше някакъв проблем с отварянето на статията, но се радвам, че вече е оправен! 🙂
Благодаря ти, Дими, за интереса и милите пожелания. Колебаех се много за това дали някой изобщо ще прочете статията, тъй като е доста дълга, но реших че така или иначе, го правя най-вече за себе си – да си напомням за хубавите мигове, когато ще са вече спомени! 🙂
Приятелски поздрав от мен с пожелание за много усмивки! :-))
О, аз съм споделила само част от него, спестих си доста от мрънкането и оплакването! 😀
Привет, Ирина!
Малко след дъжд качулка ни оставям този коментар (след като видях твоя при мен за макароните) 🙂 С голям интерес прочетох историята за пътуването ти. Аз съм пристрастна, тъй като преди много години изкарах 3 незабравими месеца в Гент, и оттам се влюбих “плоската земя”, градовете и бирата там и оттогава използвам всеки сгоден случай да се отбия нататък. 😀
Използвам случая да ти кажа, че имаш чудесен блог и ще се отбивам от време на време в него 🙂
Благодаря за посещението, Мира! 🙂
Сестра ми е ходила също в Гент и каза, че е страхотно. За жалост, ние нямахме достатъчно време, иначе с удоволствие бих го посетила 🙂
Благодаря ти за хубавите думи, винаги си добре дошла тук! 🙂
Ех, радвам се, че ти е харесало в Белгия. Беше ми приятно да видя отново тези места чрез твоите снимки, за което ти благодаря 🙂
Следващият път, ако имате време идете до Динант – градчето е невероятно живописно и гледката от цитаделата си заслужава (както и пътуването с лифта), а и “Мини Европа” буди интерес – намира се само на няколко “крачки” от символа на Брюксел – Атомиума (пък можете и да се качите нависоко) 🙂
Поздрави: Ина
За жалост нямахме много време, а ми се искаше да посетя още места, точно тези, които ти споменаваш.
Дай Боже след време да имам възможност да се върна и да ги видя! 🙂
[…] и пудра захар. Когато през ноември посетих сестра ми в Белгия, ги опитах за първи път и се убедих напълно, че това е […]
Zdravey! Blagodarya,che si polojila tozy trud y ni dostavyash udovolstvie s napisanoto.Ty sy napravyla tova,koeto az otlagam ot 2 godini.Jiveya v Belgia i mi beshe mnogo priyatno da procheta chast ot moite misli i nastroeniya,veche napisani na gotovo -)))) NAuchih i dosta novi neshta!
Bravo !Prodaljavay da pishesh,pravysh go dobre!
Samo po otnoshenie na religioznosta mislya,che leko si se zabludila,no tova ,razbyra se e otnositelno.
Vsychko dobro !
I came across your article, i think your blog is cool, keep us posting.
It is always pleasure to read your posts, will back here soon
I saw many blogs but yours is awsome, bookmarked for future referrence.
I just wanted to say your website is one of the nicely laid out, most inspirational I’ve come across in quite a while. Thx! 🙂
Много интересна и приятна статия, с полезно поднесена информация. Поздравления!
На един дъх прочетох разказът ти за Белгия и такава носталгия ме налегна… Даже детството не ми липсва толкова, колкото онези прекрасни 6 месеца като еразмус студент в Университета в Антверпен през 2002-ра година. И срещите, които си правихме в Гент с останалите еразмус-студенти, и разходките из романтичния Брюж, из Брюксел, Ипер, Мехелен, екскурзиите из Фладрия… А голямата любов, която изживях там… Ах, още усещам вкуса и мириса на фритен мет майонезе 🙂 И бирата с вкус на вишня… Колко ми веше интересно да гледам евреите със странните им облекла и прически, а те там са доста… И как въздишах по магазинчетата на Диамантената улица, докато си чаках автобусчето за Кортрейк… Няма да продължавам, защото все пак това си е твоя блог, но мисля, че така най-добре изразих колко съм ти благодарна за споделеното!!!
Много хубав разказ, ще ми е от полза. В момента аз самият съм в Белгия и с много от казаното мога да се съглася, но с това, че тук блести от чистота – не мога.
Ох…какво си детенце тук :*
Брюксел е най-най-якото място на света, ако изключим вятъра и дъжда! Толкова много и хубав шоколад, няма другаде!
ПС: Била си в Homes of Cooks, нали :)))
Здравейте, знам, че супер късно пиша, но като напиша в Google “Белгия” това ми излезе първо.
Имам конкретен въпрос! Предстой ми пътуване до Белгия и ще кацнем на летището в Шарлероа, но не знаем с каквъв транспоррт да стигнем до Антверпен? Важно е да знам, тъй като на връщане полетът ни е в 8 часа сутринта в понеделник и е притесняваме, че няма да има подходящ работещ транспорт тогава. Моля за информация, благодаря!
Отвратително отношение от местните, като заговориш на английски и те гледат, сякаш си им взел държавата.