Di Valli, Созопол

Обичам българското черноморие, обичам курортите ни и красивите плажове, но не обичам това, в което са се превърнали през последните години. Миналото лято си обещах, че ще е последното, което прекарвам в България, но плановете и организацията ни не бяха особено успешни
и тази година отново се озовахме тук. Този път не направихме грешката да отседнем в хотел на базата All inclusive, а си резервирахме стаи в малко, семейно хотелче в Созопол, с изключително гостоприемни собственици.

Разбира се, още след първия досег с плажа „Хармани“ ни стана ясно, че определено няма да го посетим втори път. Тълпите от хора могат да ти докарат клаустрофобия, а притеснението да не ритнеш/настъпиш/блъснеш някой в съседство с твоя шезлонг, ти създава неимоверен дискомфорт, който по никакъв начин не може да бъде премахнат. За щастие, съседните плажове – този на Златна рибка и Каваци, се оказаха точно по вкуса ни и с удоволствие ходехме там.

Но не плажовете и курортът са причина да пиша тази публикация, а едно заведение. Едно заведение, което ни очарова със стил, елегантност, приятна атмосфера, добро обслужване и изключителна кухня.
Ресторантът Di Valli се намира в непосредствена близост до кея, в Стария град. Разположен е на три нива като повечето маси са изнесени навън, доколкото видях има малка част в самата къща, но там беше празно. По обясними причини. Към 7ч в заведението все още няма много хора, но до 9ч се напълва и ако човек иска да вечеря по-късно там, ще се наложи да направи резервация.

Преди да ви покажа какво хапнахме, ще кажа какво точно ми хареса в това заведение.

Сервират филийки хляб с масло. Нищо сложно, нито невъзможно, но не се среща често в родните заведения, нали?
Салатите, основното и десертите пристигат за всички едновременно. Така, както по принцип би трябвало да се прави. За жалост, много рядко съм срещала подобно обслужване. Най-често салатите идват една след друга, в интерват от 5-10 минути. За основното всичко зависи от сложността и времетраенето на приготвянето. На един може да пристигне веднага след салатата, а друг да чака 30 минути, след като всички сме приключили с храненето. Най-„обичам“ пък да сервират топлите хлебчета 15 минути преди основното, а ти междувременно си ги изял, защото си гладен и чакаш. Но да не се разсейвам и да се върна на заведението.

Обслужваха ни двама сервитьори, които бяха изключително любезни, обясняваха подробно и внимателно кое какво точно включва и по никакъв начин не натрапваха присъствието си.
Десертите! Десертите се приготвят на място и освен трите основни, които са включени в менюто, има и други, които всеки ден са различни. За вкуса ще коментирам по-долу, но само искам да кажа, че вкарват в малкия си джоб всяка една по-добра сладкарница, в която съм ходила.

Менюто им включа по 15-тина салати, предястия, паста и ризото, основни ястия и рибни ястия. Десертите в менюто, както казах, са три, но имат и други, които не са описани. На винената листа честно казано не обърнах особено внимание. Не ми се пиеше алкохол.

Ето и какво си избрахме ние.

Салата със синьо сирене, ябълка, грозде и орехи

Салата с риба тон, моркови, чери домати и лимонова заливка

Салата с айсберг, чери домати и лешници

Салата Цезар с пушена сьомга, крутони, чери домати и пармезан.

Всичките салати бяха прекрасно овкусени.
Цена: 5-10лв

От основното си избрахме:

Октопод на скара с гарнитура от оризови спагети

Пилешко филе с моцарела и доматена салца

Пилешки шишчета с песто.

Аз пропуснах основното, но си опитах от всичко и беше много вкусно. Особено октопода.
Цените са в диапазона 6-25лв.

Всъщност, това е менюто от втората ни вечер там. Първата си поръчахме (неснимани) гръцка салата, ризото с пиле и зеленчуци и ризото с морски дарове, което малко стресира с външния си вид (тъмно лилав, заради мастилото от сепия), но пък беше безумно вкусно!

Десертите. Имахме избор от Кейк Di Valli, крем брюле Di Valli, тирамису, чийзкейк с череши, чийзкейк със смокини и шоколадов кейк (който не беше стегнал още, по думи на сервитьора). Избрахме си първите четири.

Кейкът Di Valli опитахме и първата вечер в заведенито. Представлява блатове от многолистно тесто с ванилов крем (pastry cream), хрупкав топинг и заливка от сини сливи. Невероятно лек и свеж десерт. Мисля да взаимствам идеята и да приготвя нещо подобно.

Брюлето малко ни смути с външния си вид. Мисля, че не е трябвало да го кръщават така, по скоро ми приличаше на милфьой. Но вкусът.. вкусът е просто разкошен!
Представлява няколко слоя от лешникови, хрупкави, многолистни бисквитки и крем с лек карамелов привкус. Мисля, че беше сабайон, но не съм сигурна.

Тирамисуто беше класическо. Не носеше след себе си някакъв уау ефект, но аз така или иначе не съм му особено голям фен.

Чийзкейкът с череши стана фаворит на всички. Контрастът от чийз основата и леко киселеещите плодове е страхотен. Малко ме беше яд, че не си поръчах със смокини, вкусът определено щеше да ме заинтригува.

Десертите ги хапвахме по тъмно и както се вижда, снимните не са особено добри.
Цена: 5-6лв

Определено препоръчавам заведението и със сигурност бих отишла отново. А най-хубавото е, че кухнята му през зимата се мести в Trackbar dance&dinner, Банско.

Ще се радвам да разбера кои са вашите любими заведения.

Хубаво, слънчево и усмихнато лято!