Le Cordon Bleu London – част 1

Спомням си съвсем ясно деня, в който подадох документи за Patisserie Diploma в Le Cordon Bleu London. Прибрах се в Търново за няколко дни, за да можем аз и родителите ми да обсъдим подробностите по кандидатурата и да подготвя всичко необходимо. Тогава бях развълнувана и щастлива от нещата, които ми предстояха, но не си давах сметка колко много ще се промени животът ми. Никак не е лесно да вземеш окончателно решение и да заминеш да живееш в друга държава, макар много хора да твърдят обратното. Самолетните билети и куфарът са лесна работа, това което следва, е истинското предизвикателство. При мен колебания нямаше, може би защото знаех, че няма да съм сама и защото бях сигурна в избора, който правех.

Днес, година по-късно, съм се настанила удобно в малкото ни студио в Северозападен Лондон и пиша публикация за първите три месеца в едно от най-страхотните кулинарни училища по света.

горе: Crème Caramel

долу: Crème Brulee

Le Cordon Bleu се намира в идеалния център на Лондон, пред градинката на Bloomsbury square и на няколко метра от Британския музей. Училището е поместено в пететажна сграда и разполага със собствено кафене с вътрешен двор и малка градинка за подправки на покрива. В приземния етаж се намират мъжките и женските съблекални, както и кухня, в която се приготвят част от нещата за кафенето.

Ако има нещо, което не харесвам в училището ми, то това е съблекалнята. Тясна, с гъсто разположени шкафчета, в които трудно успяваш да прибереш чифт ботуши, палто и голяма дамска чанта. За да си осигуря малко повече спокойствие при преобличането, гледам да пристигвам поне 45 минути преди започването на часа ми. Което най-често означава да бъда в училище около 7:15 сутринта. Ще ви спестя подробностите около това в колко часа се събуждам 🙂

В лобито на Le Cordon Bleu се намира рецепцията, заедно с част от административния персонал, различни места за почивка и разговори между часовете, както и достъп до компютри с интернет. Което ми напомня за още едно нещо, което не харесвам – липсата на свободен достъп до wireless интернет. Непонятно ми е защо не се предоставя, при положение, че има няколко мрежи, но всичките са заключени за служебно ползване.

Училището разполага с библиотека, две зали за демонстрации, три учебни стаи за провеждане на лекции, две кухни за готвачите, една пекарна, една сладкарска и една поливалентна кухня (за студентите както по готворство, така и по сладкарсво).

горе: Charlotte au Chocolat, "Biscuit" base Petits-Fours

долу: Macarons, Charlotte au Chocolat парче

В началото, когато получих разпределението на часовете ми, си помислих, че времето, което ще прекарвам в училище, ще бъде недостатъчно. Сега, три месеца по-късно, съм на различно мнение. Три или четири дни в седмицата съм ангажирана с една тричасова лекция на различни тематики, две демонстрации и две практики. Имахме и три единични теоретични и дегустационни лекции за вино, сирена и сладоледи. В дните, когато имам демонстрация и практика, излизам от вкъщи по тъмно и се прибирам по тъмно. Определено е натоварващо и е необходимо човек да има няколко дни за разтоварване след това.

Теоретичните лекции понякога могат да бъдат досадни, но в същото време винаги има какво да научиш. Една от любимите ми беше лекцията за плодове, в която успях да видя и опитам плодове, чиито имена дори не бях чувала – durian, kiwano, dragon fruit, prickly pear.

През първия семестър от дипломата, имахме общо 20 демонстрации. Във всяка една от тях, наблюдавахме как chef-а приготвя различни десерти, които ние след това трябва да пресъздадем в практиката. В повечето случаи имаме възможност да опитаме приготвеното от него, както и да направим снимки на крайния продукт (снимки по време на самите демонстрации не са разрешени).
Залите за демонстрации са обурудвани с огледало над работния плот, както и няколко камери, отразяващи от различен ъгъл. Разбира се, аз като един от най-ентусиазираните студенти, винаги се локализирам на първия или втория ред, за да не изпусна нещо важно 🙂

горе: Gâteau St. Honoré

долу: Bande Feuilletee aux Fruits, Madeleines

След демонстрацията е ред на забавната част, а именно – практиката. В кухнята се допускат само студенти с чисти и изгладени униформи (в живота си не съм гладила толкова, колкото за последните 3 месеца), престилка, мрежа за коса и шапка, два вида кърпи, бадж и комплект с ножове. Както и кутия, в която да си вземеш за вкъщи приготвеното.
Часът започва с няколко уводни думи от преподаващия chef, както и инструкции за последователността на приготвянето на различните елементи от рецептата. При някои от рецептите работим самостоятелно, а при други – в екип от двама души. В началото не бях много щастлива от мисълта да работя с някой, чиите умения не познавам, но в последствие осъзнах, че едно от най-важните неща, на които мога да се науча, е да работя добре в колектив. В крайна сметка, където и да се реализирам след това, винаги ще се налага да работя с различни хора и умението да комуникираш ефективно (особено на чужд език), е от изключително значение.

Самите кухни са обурудвани с абсолютно всичко, от което можеш да имаш необходимост, а работния плот, с който разполагаш, е напълно достатъчен – ако разчистваш и работиш организирано, разбира се. Трябва да спомена също така, че има отделни служители, които мият всички мръсни съдове, подготвят кухнята с необходимите продукти и са винаги на разположение, ако имаш нужда от нещо. Това, което ми прави много хубаво впечатление е, че всички chef-ове се отнасят с уважение към тях, а студентите са приятелски настроени. Макар и чистачи/миячи, те получават заслужено признание за добрата работа, която вършат.

горе: Genoise a la Confiture de Framboises

долу: Tarte au Citron, Tarte aux Pommes

А когато стане въпрос за самите chef-ове, се чувствам горда и щастлива от възможността да се уча от толкова големи професионалисти. Le Cordon Bleu разполага с шест сладкари, всичките коренно различни един от друг. Chef Graeme, британец по народност, има желязно спокойствие и неслучайно го наричат The gentle giant. Chef Mathew (на първата снимка) е The smiley face и винаги успява да ни развесели, дори в 8 сутринта. Готвил е за различни знаменитости и ни разказа как веднъж направил безглутенов, обезмаслен сладкиш без захар за Мадона по рецепта на личния й сладкар. Тя била на седмото небе от щастие, а според него десертът имал вкус на подметка. Chef Nicolas е ненадминат в приготвянето на макарони и заклет привърженик на френското сладкарство. Chef Julie е приготвяла торта за майката на Кралицата и е изключителен професионалист в декорацията на многоетажни торти. Chef Javier специализира в изработването на скултури от захар, а Chef Nicola е шоколатиер. Последните двама са в отбора на Великобритания по сладкарство и ще представляват страната в международно състезанието в Лион – Coupe du Monde de la Pâtisserie, което ще се проведе в края на Януари 2013. Много се надявам да успея да присъствам, особено след като разбрах, че Chef Nicola ще ни предостави ВИП пропуски.

горе: Eclairs, Jalousie aux Poires et Creme d’Amande

долу: Dinner rolls, Fire drill :)

Чувствам се късметлийка и от това, че за времето, в което съм тук, успях да създам и няколко добри приятелства. Никога досега не съм контактувала с толкова интересни и коренно различни хора. Научих неща за културите на държави от близкия изток, които никога не съм и предполагала, че съществуват. Научих много за кухнята, религията, традициита на Индонезия, Сингапур, Бразилия, Индия, Бахрейн. Научих, че неща като възраст, цвят на кожата, вероизповедание или роден език, не са пречки, когато човекът срещу теб е добронамерен, отзивчив и приятелски настроен. Защото споделяме любовта си към сладкарството и дори това да е единственото нещо, което ни свързва, е достатъчно.

Макар и нивото, което приключихме, да се води основно, определено се изискват предварителни знания и умения. Аз по никакъв начин не съм доминирала над останалите, нито пък съм смайвала chef-овете с разни несъществуващи таланти. Това, към което се стремях, е да следвам стриктно указанията и да попивам всяка нова техника или информация. А те не бяха никак малко. За тези три месеца дадох всичко от себе си и съм доволна от крайната оценка, която получих. Разбира се, винаги може още повече, така че след три седмици продължаваме с нови сили във второто ниво.

Явно мечтите се сбъдват в крайна сметка. Особено ако се бориш за тях.

горе: Black Forrest Gâteau

долу: Charlotte aux Cassis

След 3 месеца очаквайте част 2 🙂