Преди време, когато блогът беше основното ми занимание (университета не го броя), си имах изградена рутина за публикациите – приготвяне на рецептите вечер или рано сутрин, фотосесия до обяд, за да хвана хубава светлина, обрабоване на снимките, докато в кухнята е паднала бомба, писане на статията и публикуване. Може да се каже, че рецептите виждаха бял свят преди домашните обитатели да са имали възможност да ги опитат, а Слави много често разбираше онлайн какво съм приготвила, още докато е в офиса. Това се казва ентусиазъм и отдаденост, нали?
Онова време на безгрижие и пълен айляк отдавна отмина и понякога ми липсва не заради друго, а просто защото чувствам, че все повече и повече се отдалечавам и губя връзката с вас, читателите и не ми се иска да ви разочаровам след всичките тези години. От друга страна пък, няма смисъл да се извинявам или да съжалявам, защото най-накрая правя нещо, което ми доставя удовлетворение. И което изсмуква голяма част от времето и силите ми.
Днешната рецепта е толкова стара, че даже се чудех дали да я пускам изобщо, но в крайна сметка реших, че ако не за друго, то поне ще влезе в архивите и ще мога по-лесно да я намирам ако ми потрябва. Спомням си, че я приготвих в края на септември и беше първото нещо, което снимах в новата квартира в Лондон. Заради сезона ползвах смокини, но според мен ще се получи добре и с други плодове, но могат и да се пропуснат напълно. С нея гостувах на Good Food, така че ако си купувате списанието, може да ви се стори позната.
Тарт с маскарпоне и смокини
Продукти за тестото:
50г меко масло
50г пудра захар
1 жълтък
40г фино смлени лешници
110г брашно
щипка сол
Маслото и пудрата захар се разбиват до получаването на кремообразна смес.
Добавя се жълтъка и се разбива отново.
Брашното, смлените лешници и солта се добавят на части към сместа и се разбърква до получаването на меко тесто.
Тестото се завива в свежо фолио и се прибира в хладилник, за да стегне добре, поне час.
Охладеното тесто се разточва върху добре набрашнен плот и с него се покрива форма за тарт с размери 20-22см.
Правят се дупки по повърхността на тестото и се прибира в камерата за около 10 минути.
Фурната се загрява на 180°C.
Върху тестото се слага парче хартия за печене и по повърхността му се разпределят бобови зърна.
Основата се пече около 15 минути, след което хартията и бобовите зърна се махат и тестото се връща във фурната за още 10-тина минути.
Оставя се да се охлади напълно.
Продукти за крема:
250г маскарпоне
75г течен мед
250мл животинска сметана
2 смокини
шепа натрошени лешници
мед
Маскарпонето и медът се смесват добре.
Сметаната се разбива до меки върхове и се добавя към маскарпонето.
С полученият крем се пълни основата на тарта като се размазва небрежно.
Прибира се в хладилник за около час.
Преди сервиране се декорира със смокини, поръсва се с натрошени лешници и се залива с малко мед.
21 коментара
Това е много хубаво времето да ти е заето с нещо което толкова си искала 🙂 тортата изглежда супер 🙂 последно време ми харесват торти с маскарпоне и заквасени сметана:) поздрави и успех във всички начинания 😉 Юлия
Ирка, много ми липсват твоите публикации!
Насладата от прекрасните снимки и хубава рецепта!
Но и толкова се радвам за твоето развитие, че егоизмът ми остава настрана!
Чудесен тарт и снимки!
Сърдечни поздрави 🙂
Поредният кулинарен шедьовър! Току-що го приготвих, позволих си да направя малка промяна – добавих и бадемово брашно 20/20 гр лешници и бадемово брашно и се получи изключително ароматна и лека основа. Благодаря за великолепните рецепти, за търпеливото изложение и съвети, с удоволствие следя и приготвям Вашите вкусни изкушения! Пожелавам Ви успехи и очаквам с нетърпение следващата сладка изненада!
Здравей Ирина,
Днес денят ми започва много позитивно, отваряйки мейла намирам твоята поредна публикация. Прекрасна рецепта представена в твоя уникален стил. Много се радвам, че се чувстваш удовлетворена от това което правиш. Не се познаваме лично, но съм изчела можеби всичките ти публикации и си ми станала много близка макар и от дистанция. Харасвам начина по които пишеш, снимаш, твориш и всичко което правиш. Иска ми се повече млади хора да имат цел в живота, която да гонят с твоя ентусиазъм. Ако имаше възможност повече хора да се занимават с това, което им е призвание светът щеше да бъде много по- различен. Успехи и безброй щастливи мигове.
Иринка, толкова хубав тарт… С любим плод и най-любимите ядки… Просто е вълшебен, благодаря ти за удоволствието! 🙂
А за блога… Той винаги ще е тук и ние винаги ще те очакваме. Ти бъди здрава и следвай мечтите си. 🙂
Сърдечни поздрави и хубав английски ден! 🙂
Вчера се ровичках в блога ти и даже направих Hummingbird cake,и си викам ,колко жалко ,че нямаш нова статия и днес изненада.Харесвам тартове и ще пробвам и този.Успехи и усмивки:))
Обожавам комбинацията от маскарпоне и смокини! Когато са в сезона си няма начин да не изпробвам рецептата:) Блогът ти е чудесен и много бих се радвала да продължаваш да го списваш тогава, когато имаш време, сили и желание. Много се радвам за теб, че си щастлива, вършиш това, което ти е на сърце и следваш пътя си. Поздрави и хубава пролет!
Аз си купувам всеки брой на списанието и наистина ми се стори позната рецептата, но не съм и разбрала, че е била твоя. Мисля тези дни да я изпробвам и да се зарадвам. Дано се получат нещата 🙂
Ирка, липсваш ми, но най-важното е, че това, което те радва и доставя удоволствие поглъща времето ти, това е по-важно, приятелите остават и затова са приятели, да бъдат търпеливи! А тартът е наистина кадифен на вкус, правих го вече, но не успях да опитам, а отзивите бяха фантастични! С пожелания за хубав завършек на седмицата и нови вдъхновения!
О, миличка, хич не се притеснявай, за нас:) нямаш си на идея колко често се отбиваме тук:). Великолепните рецепти, които си споделила с нас, присъстват на много от празничните ни трапези, пък и не само. Много ти се радвам и знам, че всички останали също. Прегръдки, Ири и още много успехи ти пожелавам от сърце!
Честно казано много липсваш! Всеки ден отварям блога ти, с тайната надежда да видя нещо ново, но разбирам 🙂 Благодаря за хубавата рецепта 🙂
Здравей,
формата за тарт с падащо дъно ли ти е? Или се изважда успешно и без падащо дъно? 🙂
Ирка, няма как да загубиш връзка с читателите си – достатъчно богата колекция от десерти и ястия си създала и винаги ще намирам това, което ми е нужно тук. Точно тази торта съм си избрала да приготвя за един специален празник на един много специален за мен човек, който се намира по-близо до теб, отколкото до мен 🙂 А като се прибере през лятото, ще го приготвя отново и заедно ще му се насладим 🙂
здравейте , следя с голям интерес публикациите ви и сега реших да опитам тази рецепта , но не схванах как да направя това с бобовите зърна,да покрия цялото дъно с боб или само с няколко зърна смисъл това е за да не се надига блата ли?и вашата форма с отварящо се дъно ли е ?с нетърпение чакам отговорът ви..поздрави:катерина
Изглежда просто невероятно, предполагам че е и много викусна!! Поздрави за рецептата!
Страхотен сладкиш! Искам само да попитам лешниците за основата на тарта и за поръсване печени ли са или сурови?
Страхотен! Правим си го вече няколко пъти. Тъй като не е сезона на смокините, първият път го оставихме само с ядките отгоре, а за следващите нарязахме няколко ягоди 😉
Страхотна рецепта! Много апетитно изглежда, а снимките ти са супер! Много ми харесва твоя блог и с огромно удоволствие го чета, продължавай в същия дех, прекрасна си!
Здравей, рецептата изглежда страхотно и обмислям да я направя. Медът с какво друго може да се замени, тъй като половинката ми е алергична към мед?
Здравей, правя за втори път тестото и за втори път ми се получава на трохи и изобщо не може да се разточи, защото се рони. Какво грешно може да правя или така трябва да бъде по принцип
Изключително разочарование е тази рецепта за мен. Фен съм на Ирина и рецептите, които публикуваше.
За съжаление, при абсолютно точно спазване на рецептата, тестото се получи на трохи, рони се и по никакъв начин не може да се разточи.