Миналата седмица в една от почивките между демонстрацията и практиката, се заговорихме с колегите ми за традиционни ястия от родните ни места*. Всеки сподели по някоя интересна рецепта, а една от американските ми приятелки доста ентусиазирано разказа за любимия си бананов кекс (banana bread). Замислих се, че макар бананите да са се превърнали в константа в ежедневието ни, никога досега не съм приготвяла типичния американски десерт и реших, че това трябва да се промени. Изминалия уикенд беше първият от последните два месеца, в който имах възможността да се развихря в кухнята и най-накрая да приготвя рецепта, която да споделя с вас.
Оказа се, че прословутият бананов кекс (не мога да го нарека хляб, колкото и да ми се иска да се придържам към оригиналния превод) е лесен като детска игра, а вкусът е повече от очарователен. Реших да го изпека в мини форми за кекс и да го поднеса с малки бурканчета, напълнени с Нутела и фъстъчено масло. На следващия ден занесох кексчетата на приятелите ми в училище, за да могат и те да се насладят на вкуса им.
Бананово-шоколадови кексчета
Продукти за 6 малки кексчета:
2 яйца
30мл растително олио
30г разтопено масло
100г кафява захар
80г фина бяла захар
2 узрели банана, пюрирани (около 160-180г)
1 чаена лъжица ванилов ектракт
180г брашно
2 чаени лъжици бакпулвер
щипка сол
щипка канела
80г шоколадов чипс (или ядки)
Фурната се загрява на 180°C.
Яйцата, олиото, маслото, двата вида захар, ванилията и банановото пюре се смесват добре в купа.
Брашното се пресява заедно с бакпулвера, солта и канелата.
Към шоколадовия чипс се добавя една супена лъжица от брашното и се разбърква.
Сухите и мокрите съставки се смесват, разбъркват се само колкото да се обединят. Прекомерното разбиване ще доведе до твърда и тежка тексура.
Накрая се добавя шоколада и се разбърква, за да може да се разпредели равномерно.
Сместа се разпределя в подходяща форма/форми.
Може да се изпече както в тава за мъфини, така и в класическа правоъгълна форма за кекс. Времето за печене може да варира в зависимост от това.
За печене на малки форми, са необходими не повече от 20 минути, като се проверяват за готовност с клечка, която забита в центъра трябва да излезе суха.
Когато кексчетата са готови, се изваждат от фурната и оставят да изстинат върху метална скара.
Поднасят се с бурканче, напълнено с Нутела и фъстъчено масло. За да се приготвят са необходими малки стъклени бурканчета от мед или конфитюр, добре измити и подсушени.
Фъстъченото масло и Нутелата се пълнят в отделни хартиени пошове, които се залепват един за друг с помощта на тиксо. Отрязват се върховете им и се шприцоват в бурканчетата под формата на спирала или вертикални линии.
*Интересно ми е как смятате, кой е най-типичния български десерт, който трябва да приготвя за интернационалните ми приятели?
27 коментара
Чудесни кексчета! Бурканчетата са супер попадение, много готино се допълват с кексчетата! Ех, да имах и аз приятелки, които да ми подаряват сладкиши… Все аз готвя на всички около мен :))
Единственият традиционно български десерт, за който се сещам е тиквеникът… 😀
Мислих, мислих и се сещам единствено за тиквеник. Струва ми се, че никъде не го приготвят както ние, в България – с кори и обилно поръсен със захар. Другото е мекици, но те не са точно десерт.
Поздрави за красивата публикация!
Рецептата звучи обещаващо! А презентацията на кексчетата е много апетитна и стилна 🙂 Поздравления 🙂 Относно типично български десерт, преди да прочета коментара на Зори, си казах, че това ще да е баница с тиква, но с домашни кори. На запад май използват тиквата главно за супи и гарнитура към меса. Приятелят ми, който е французин, твърдеше, че не обича тиква, докато не опита в България печена тиква с мед и орехи 🙂 Френската ми съседка отглежда тикви от години. Когато ми подари 2, й ги „върнах“ под формата на 3 различни десерта и беше очарована! 🙂 Май имаш 2 гласа за тиквеник 🙂
Здравей Ирина,
Аз лично не съм израстнала с много сладки неща. Но спомените ми се въртят около слънчогледова тахан халва, домашна баклава, реване, министерска баница и сметаново руло (не знам дали така я нарича само баба ми, но приличаше на сиропиран кекс, поставен между тънки кори..). Както и сладко от смокини на филийка с масло 🙂
А рецептата с бананите мисля да я пробвам в събота – дано намеря и мини формички за кекс – не съм виждала такива до сега.
От опит знам, че на интернационални срещи макароните на фурна е доста интересна, така и не разбират как може да се яде сладка паста. Не съм запозната от къде произлиза, но мисля, че е интересно за интерпретации, аз лично слагам ванилия в млякото, но и прибавям сирена, обичам сладкото и соленото да си говорят, а да и задължително с мед при сервирането 🙂
Ирина,отново прекрасни публикация и снимки на един обичан от мен десерти. Идеята за бурканчетата е уникална, а Нутелата и фъстъченото масло са прекрасно допълнение към кекса. Да ти кажа честно доста се позамислих на темата традиционен български десерт. Като че ли само десерти от типа дребни сладки ми идват на ум – пурички с мармалад или локум, фунийки с крем, скалички. Но е напълно възможно да греша.
Топли поздрави!
Кексчетата изглеждат страхотно! 🙂
Иначе и аз мисля, че типичен български десерт е тиквеник, също и цедено кисело мляко с мед и орехи.
Поздрави!
Поздравления-прекрасно изглеждат_ ще ги пробвам.Сещам се за реване,тулумбички,еклери,баница с ябълки,млечна баница в допълнение към другите.
Ири, чудни са банановите хлебчета- кексчета, аз не съм срещала такива досега. И бурканчетата много си подхождат с тях:), много са сладурски. Снимките ти са много нежни и красиви! Поздрави!
Иринка, чудесни кексчета си приготвила, няма спор.
И определено се усеща липсата ти тук, но пък е за сметка на професионалното ти развитие – успех ти желая!
Относно десерта – смятам, че тези от рода на баницата са си традиционно български. Имаме много утвърдени (баклави, еклери, реване), но те не са от нашата кухня.
И аз съм „за“ тиквеника. Една тайна съставка, която знам от дядо ми – ако към настърганата тиква се настържат и 1-2 ябълки, всичко е още по-прекрасно.
Поздрави и ще очаквам да видя на какво си се спряла.
Хубав ден!
Чудесна рецепта! Ще я пробвам в събота. Да видим дали моя злояд мъник ще я хареса.
След доста размисъл, не бих могла да посоча традиционен български десерт. Може би крема, който баба правеше от цедено кисело мляко (когато киселото мляко беше истинско). Към цеденото мляко прибавяше захар, ванилия и след това го разделяше на две равни половини и към едната прибивяше какао. После го сервираше в кристални чаши със столче, половината бял, а другата половина кафяв крем, няколко котешки езичета и понякога слагаше малко сладко отгоре. Наскоро се опитах да го направя, но за съжаление след 4 кофички кисело мляко, остана само една шепа цедено, което беше ужасно на вкус.
Здравейте!
Радвам се,че се появихте,ако имате желание да ни разкажете за Лион.
По отношение на десерта, който да е типичен български-цедено кисело мляко със сладко от смокини и орехи,или горски ягоди ,или сладко от рози.
Струва ми се,че синоним на България е киселото мляко-не напразно изнасяме и типичната за подкваса бактерия и във Франция,и в Япония и.т.н.
За жалост, така и не успях да отида в Лион.
Привет и от мен отново – относно кексчетата – страхотно попадение, както винаги. А за десерта бих казала тиквник или идеята на Румяна за цедено кисело мляко в комбинация със сладко или с мед и орехи.
Баклава, тулумби, реване – това са си типични турски/арабски специалитети. Сетих се и за „прочутите“ скалички 🙂 или торта „Гараш“, но май и нея сме я изплагиатствали отнякъде.
Лек и успешен ден!
Ири, много хубава рецепта 🙂
Относно какъв да бъде традиционния десерт, по-скоро ги почерпи с български бял хляб, филийка лютеница (едросмляна), поръсена със сиренце.
Макар и да не е десерт, все си мисля че от това по-хубаво и българско няма.
Ако е трудно да го носиш в училище, все при някое парти ще свърши работа идеята 🙂
За сладки – мисля „Прасковки“ и „Орехчета“ не са ли те спомени от детството?
На въпроса, освен тиквеник, грис халва, мляко с ориз и рачел.
Поздрави
Няма по-добро място за идеи, отмора и истинска наслада, Ирина 🙂
Чета отдавна, пиша чак сега, възхитена съм – това е!
А относно десерта, плахо предлагам….локумки??
Поздрави, и успех 🙂
Страхотни кексчета, браво!
Лично аз на подобна интернационална среща в края на образувателния процес, приготвих тиквеник завит на руло. Изчежна за секунди…Но предвид училището в което си ти…не ми се вярва да ги изненадаш с тиквеник. Успех! 🙂
Ирина поздравления за кексчетата чудесни са, преди малко приключих с правенето им. Вкусът е просто невероятен.
Успех във всичко, с което си се захванала 🙂
Радвам се, че са ти харесали! 🙂
Ирка, банановият хляб е перфектен, а фотосесията страхотна! От доста време си мисля кой е типичният български десерт, трудна задачка, но съвсем скоро ще препиша заглавията на десертите от едно стара книжка от 19 век, дано нещо ти послужи…Хубав четвъртък и до скоро на българска земя!
Ири, поздравления, прекрасно изглежда този хлябо-кекс 🙂
Аз за типични български десерти се сещам за мляко с ориз и мляко с грис 🙂 Не съм сигурна дали са български, защото съм срещала млякото с ориз като оризов пудинг, но приготвено по значително по-различен начин.
Успех!
Благодаря за рецептата 😉 Получиха се много вкусни и ароматни. Изключително лесни за приготвяне. Направих ги на мъфини. Какъв ли крем ще им подхожда – карамелов, мока …?
Почти всеки, но мисля, че най-добре ще се получат с глазура от крем сирене и масло.
Благодаря ви за предложенията! Оказва се, че по отношение на десертите, кухнята ни е доста бедна и повечето сладки неща са с чужд произход. Мисля да се спра на тиквеник и някакви дребни сладки тип прасковки, пурички, меденки.
Мислех си и за „Агнеси“, макар че не съм сигурна дали са типично български? Някой знае ли нещо по въпроса?
И този направих, чудесен е. Децата искат още 🙂 Единия път добавих орехи. Няма рецепта от тук, която да съм направила и да не ми се е получила. Браво и успехи!