И аз като Йоана не готвя често месо вкъщи. Основната причина вероятно е, че сестра ми е вегетарианец. Ако въпреки това приготвям месо, то е или пилешко, или риба. Разбира се, към пилешкото имам особени пристрастия, защото родителите ми са производители и знам, че месото, с което готвя и с което се храня, е прясно, чисто и отгледано съобразно всичко европейски стандарти за качество. Щастлива съм, че не ми се налага да си го купувам, защото повечето продукти, които се предлагат на пазара, трудно могат да бъдат наречени здравословни или полезни. Така нареченото “окрехкотено пиле”, например, се обработва на принципа на тумблирането. Инжектира се с вода (или различни разтвори), от което месото придобива много апетитен външен вид (като на една току що заклана дебела кокошка), а също така и теглото му се увеличава. Не случайно, след като размразите месото, то драстично се стопява, плува във вода и вече няма същия апетитен вид, който ви е привлякъл вниманието. Мога още да говоря за пилешкото, но може би някой друг път, в по-подходяща публикация.
Нямам опит с телешкото месо и ако трябва да бъда искрена, това бе първата ми “среща” с него. Не че не обичам, напротив. Дори една от любимите ми гозби е тас кебап с гарнитура от снежно бял ориз, който баба приготвяше. Не съм яла от много, много години. Причината, поради която не готвя, съответно и не ям телешко, е много сходна с причината, поради която не купувам пилешко. В България може да се каже, че телета за производство на месо не се отглеждат. Масово ни зариват с вносно месо, което кой знае колко години е стояло в някакви складове Качеството, както можете да предположите, не е от най – предпочитаните. Може би има места, от където може да се намери прясно месо, но аз лично не знам за такива. Ако някой е осведомен, моля, нека сподели. Аз самата си направих един експеримент. В кварталния супермаркет, в който ходя през няколко дни, имаше едно голямо парче телешки шол. Без да преувеличавам, това месо стоеше там поне 3 седмици, незамразено, а цената му не помръдна. Най-логичното нещо (както правят в Гърция, например), е поне цената му да бъде намалена, с цел да бъде продадено. Е, да не мислите, че месото е останало непродадено, след 3 седмици някой човек се беше излъгал и си го беше купил, мислейки, че е “прясно”.
За днешното ястие, използвах месо от домашно животно. Мариновах го предварително с червено вино и соев сос, защото въпреки, че е от сигурен източник, месото все пак е замразявано и исках да го направя по-крехко. Използвайте любимото си червено вино (при мен, пак домашно :-)). Великите шеф готвачи винаги напомнят “Не гответе с вино, което не бихте могли да пиете”
Комбинацията от телешко, карамелизиран лук и сладки картофи е необичайна, но много вкусна. Леко пикантна, леко сладникава, наподобяваща много на ястие от източните кухни. Хареса ми, надявам се, че и на вас ще ви хареса.
Продукти за 2 порции:
700гр телешки шол
100мл червено вино
50мл тъмен соев сос
2 големи глави стар лук
50мл олио
1 супена лъжица кафява захар
5 зърна бахар
1 чаена лъжица лют червен пипер
1/4 чаена лъжица джинджифил на прах
сол, черен пипер на вкус
1 голям сладък картоф (около 500-600гр)
100мл вода
Нарязваме месото на хапки и мариноваме за 24часа в червеното вино и соевия сос.
Почистваме, измиваме лука и го нарязваме на полумесеци. В тенджера с дебело дъно загряваме олиото и прибавяме лука. Готвим около 10 минути, или докато лука омекне. Прибавяме кафявата захар и разбъркваме. Когато лукът придобие златисто-кафяв цвят, го изваждаме с решетъчна лъжица и го поставяме в чиния. Оцеждаме месото от маринатата, като я запазваме. В мазнината, в която сме готвили лука поставяме месото и задушаваме за 15-20 минути. Прибавяме към месото карамелизирания лук, всички подправки, отделената марината и готвим покрито на слаб огън около час – час и нещо. Разбира се, различните меса изискват различно време за приготвяне, така че най-сигурният метод е за опитвате.
Обелваме и измиваме сладкия картоф, нарязваме го на кубчета и го прибавяме към месото. Доливаме вода (около 100-200мл) и увеличаваме котлона. Водата не бива да бъде много, все пак правим яхния, не супа. Сладките картофи омекват много бързо, така че внимавайте да не ги преварите. След като са готови, изключваме котлона и сервираме.
Хапва се топло, с чаша червено вино, разбира се 🙂
Добър апетит!
17 коментара
Чудесно е! Тук аз се нареждам за две панички, ако може :)))
Изглежда много апетитно, а и със сигурност е много вкусно!
Поздравления и много усмивки: Ина
И на мен две 🙂 Обожавам телешко. За съжаление всичко, което си написала и за пилешкото и за телешкото е вярно. Трудно се намира добро месо.
Отново страхотни снимки!
Хубав уикенд от мен!
И аз обожавам телешко и твоето е прекрасно сготвено!
Отдавна не купувам замразено пилешко /поне не му плащам водата/
А останалото – от магазини, в които знам, че собствениците си гледат животни. Но въпреки всичко – не може да си сигурен:)
Поздрави и слънчев уикенд:))
Толкова апетитно изглежда, че направо ще ме накараш да проям лук.
Ина, ех ако знаех, че ще има толкова желаещи, да бях направила повече 😀
Зори, да, за жалост пазарът на месо не е добре настроен към клиента. Радвам се, че ястието ти харесва.
Дани, благодаря ти! Хубаво е, че си си намерила сигурен източник 🙂
Ивейн, о, аз също не ям несготвен лук 😀 В тази рецепта той само допълва вкусовете, но е незаменим.
Хубави почивни дни, момичета!
Направо ме разби с това 3-седмично телешко,за което разказваш.Така е – в България не се предлага хубаво телешко месо,за съжаление.Единици са случаите,в които можеш да си намериш.
Много вкусно изглежда ястието ти!
Ей, най-накрая един съмишленик, който не казва: “Ако няма месо, все едно не съм ял.” 🙂 От време на време може, но всеки ден… предпочитам да хрупам ябълки. 🙂
И аз направо не можах да повярвам, чудя се това месо какъв ли вкус е имало, след такъв престой…
Благодаря ти, Диди, вкусно беше наистина 🙂
О, мога и с месеци да откарам без месо. Но пък виж от млякото и сирената не мога да се лиша, точно затова и ми е трудно да спазвам пости.
А това за “Ако няма месо, все едно не съм ял” съм го чувала предимно от мъже, явно те са по-хищни от нас жените 😀
Ирина, чудесно описание и представяне! Прочетох всичко с голям интерес и с наслада за очите снимки! Прегръдка и хубава неделя 🙂
Ирина, както винаги много вкусна рецепта! В къщи недолюбваме телешкото, точно заради това, че не може да се намери качествено месо и съответно вкусът на ястието страда. Когато се е случвало в чужбина да опитвам телешко, все едно ям непознат вид месо – съвсем друг вкус и аромат има. Тъй като нямам достъп до домашно месо, може би ще опитам рецептата ти с пилешко или свинско.
Поздрави и слънчем ден!
Аз, понеже не съм голям почитател на месото я пробвах тази рецепта със соеви хапки и трябва да кажа, че стана страхотно. Доста по-бързо се готви, тъй като на соевите хапки повече от половин час не им трябва, а и не се мариноват.
Малко ми е странна тази комбинация от ясно изразени сладък и солен вкус, но определено е доста приятно.
Благодаря за рецептата 🙂
Комбинацията наистина е необичайна, но лично на мен много ми харесва!
Радвам се, че рецептата ви допада 🙂
Mnogo dobre se poluchi! Mersi 🙂
Здравейте, дами! Искам само да кажа, че след като една приятелка ми прати линка на сайта, не мога да спра да чета и да изпробвам нови рецепти (всички до една невероятно вкусни 🙂 ). Чета и коментарите, доставя ми удоволствие, тъй като всички сте много интелигентни и е хубаво, когато сред цялото това подобие на хора в България, човек види, че има останали и истински, културни хора с вкус! Благодаря! 🙂
Аз благодаря за милия коментар 🙂
Ирина, специално към теб, това, което притежаваш, се нарича дарба, така че, моля те, продължавай да я споделяш с нас 🙂