Днес е от онези дни, в които не ми се готви. Странно, нали? Още по-странно е, че имам цял ден на разположение и мога да приготвя толкова много неща, но само от мисълта да включа фурната, ми става горещо. А навън е достатъчна жега, за да я вкарвам и в апартамента.
В дни като днешния ми се иска да съм на някой тих и спокоен плаж, да усещам пясъка, гъделичкащ краката ми, а жаркото слънце да докосва кожата ми. Освен любима книга, слънчеви очила и хубава музика, за случая ни трябва и един разхлаждащ коктейл, който с първата глътка да ни отведе далеч от прашната и мръсна столица. Нека всеки, който иска едно студено Мохито, да изтича до близкия магазин за лайм, бял ром и газирана напитка, ментата можеш да откъснеш и от саксията на балкона, а тръстикова захар почти всеки има някъде из кухненските шкафове.
Мохито се превърна в един от любимите ми коктейли преди три години, когато със съучениците ми изкарахме втората си бална вечер на Слънчев бряг. Тогава в едно заведение го опитах за първи път и толкова много ми хареса, че след това си го поръчвах почти във всяко заведение, с чието меню фигурираше. За жалост, в повечето случаи това, което се предлагаше, нямаше нищо общо с вкуса, който помнех. Установих, че на много места ползват бяла, вместо кафява захар, лимон вместо лайм, джоджен вместо мента и български вместо вносен алкохол. Истината е, че дори и една от съставките да бъде заменена, вкусът се променя драстично, а ако човек иска да се наслади на истинска кубинска напитка, не бива да прави компромиси с качествените продукти.
На 21вия ни рожден ден миналото лято, бях решила да приготвям коктейлите за гостите ни. Имахме една дузина лайм, бутилка хубав ром и много желаещи, които да пият Мохито. Тогава приготвих над 20 коктейла, смелих няколко десетки кубчета лед и прекарах поне час и половина на барманското място. Единственото нещо, което ме спаси от приготвянето на коктейли цяла вечер, бе свършването на лайма. Гостите останаха доволни, а аз запомних импровизирана ми рецепта и от тогава досега много рядко си поръчвам Мохито в заведение. Толкова по-лесно и забавно е да си го приготвиш вкъщи, а вкуса и качеството зависи единствено от теб.
Продукти за един коктейл:
Половин лайм, нарязан на 4 парчета
1 супена лъжица тръстикова захар
10тина малки листенца мента
30-50мл бял ром (в зависимост от това колко алкохолен искате да бъде коктейлът)
около 100мл газирана вода или спрайт (аз предпочитам спрайта заради по-сладкия и леко лимонов вкус)
мента и лайм за декориране
Нарязваме лайма на четвъртънки и го слагаме в широка и висока чаша. Прибавяме листенцата мента и захарта. С подходящ уред (точилка, обла дръжка или специално приспособление) начукваме лайма, за да пусне сок и да разтопи захарта. Добавяме рома, слагаме няколко кубчета лед (ако са натрошени, още по-добре) и допълваме чашата с газирана вода или спрайт.
Сервираме веднага, със стръкче мента и резен лайм.
18 коментара
Няма нищо по-хубаво от домашно мохито в горещ летен ден 🙂
Тази година и моите гости на рождения ден се разхлаждаха с мохито 😉 Любим коктейл ми е наред с куба либре :):):)
И моите, и моите! Джин тоникът обаче никак не отстъпва – нито по почитатели, нито по разхладителен ефект. А изстуден джин с шайба ананас и няколко капки сок е просто неустоимо питие.
Еха, подай един насам. Страхотно мохито, а снимките са много добри както винаги!
Поздрави от нас 🙂
Ирка,
разхлади ме 🙂
А “Отнесени от вихъра” явно върви с Мохито!
Поздравления за хубавата рецепта. Аз до сега не съм си правила мохито вкъщи, поради факта, че не знам къде мога да открия листа мента. Аз съм от Варна и намирането на мента и лайм е трудна задача. Лайм съм виждала на Пикадили, но мента не съм 🙁
В интерес на истината истинското Mojito, такова, каквото биха ти го направили в Куба в “Тропикана” да речем или в кръчмичката “La bodeguita del medio”, която е била едно от любимите местенца на Хемингуей, се прави именно с джоджен – това, на което му викат hierbabuena. Ментата и джодженът са от едно семейство и имат сходни аромати, но на истинското мохито се слага именно джоджен. 🙂 Освен това се използва бяла кристална захар, за предпочитане тръстикова. А джодженът трябва да е задължително на клонче. Повярвай, това го пиша от личен опит. 🙂
Между другото, ето едно много сладко филмче от сайта на Хавана клуб, в което можеш да видиш как барманът приготвя мохито едва ли не пред тебе. Човекът си казва hierbabuena, което на английски са го превели като mint, ама е джоджен. Ето го филмчето: http://www.havana-club.com/iframes_sites/mojito.php
За да влезеш в бара трябва да удостовериш, че си над осемнайсет и чичкото на вратата те пуска. После от картинките избери The Cuban Mojito Recipe и се забавлявай. Много приятен сайт са направили, трябва да призная. 🙂 А има и много други рецепти, които… ммммм… Особено в жегите. 🙂
Извинявай за повторния пост, ама ето още една страничка, която пък е посветена на Hierbabuena-та (или иначе казано джоджена, или както му викаме из варненско – гюзума). Само че е на испански:
http://www.euroresidentes.com/Alimentos/hierbas/hierbabuena.htm
Благодаря ти за подробната информация, беше ми много интересно да науча тези неща 🙂
Аз ни най-малко не претендирам за автентична рецепта, пък и за жалост не съм имала удоволствието да пия итинско Мохито в някой кубински бар.
На много места съм срещала да заменят захарта със захарен сироп, но все още не съм пробвала. Към джодженът имам предразсъдъци (какво да се прави, свързвам го с яхния от зрял фасул и това си е).
Мерси за сайта, наистина е много приятен 🙂
О, Иринка, въобще не се чудя защо не готвиш в тежи жеги. Тия дни си мисля, че ако така продължава ще трябва да готвя сутрин, защото само на таратор и салати няма да издържим.
Супер е това Мохито. Даваш ми идея за кубчетата лед, че аз винаги го асоциирам с натрошен лед и няма да ти разправям как веднъж троших лед в дървено хаванче – на края имаше точно един пръст на дъното на чашата, останалото долях със студена вода :). Моята мента не иска да порасне втора година на балкона. И аз ще я заменя с един джоджен дето порасна неканен. Поздрави и приятни Mojito дни!
Съгласен съм с Marfa, а само да добавя, че освен Havana Club друг вносен кубински ром няма! И са рядкост баровете, които го правят по горните рецепти.
Днес и аз ще действам. 🙂
Истина е, че в България рядко предлагат добро Мохито:-(
И аз го обичам много, но като че ли леко ми поомръзна и го замених с плодово дайкири или Маргарита:-)
Много свежо, в тази жега! …и аз искам един:)
а иначе съм приготвила за всички по един,но безалкохолен, днес-утре ще се покаже
Поздрави!
🙂
Едва ли има по-голям почитател на Мохитото в България от мен, така че пре спокойно мога да споделя нещо интересно с всички вас.Разминаването в съставките става не от факта че в заведенията има некадърни бармани или собственици които не са запознати с рецептата (въпреки че има и такива) а просто нещата се разминават поради факта че има няколко вида Мохито.Какви са те, мисля че можете и сами да проверите в интернет, предполагам няма да се затрудните, а в Куба от където идва самото Мохито една основна рецепта няма. Там експериментират според вкусовете на клиентите, все пак има стара оригинална рецепта което е предшественик на всички останали но факт е че Мохитото е най-добрият коктейл и може да бъде променян според човека който го пие, какво по-добро от това? За горещите дни Ви препоръчвам “Мръсно Мохито”, защото то най-много подхожда на българските вкуове както и на горещите слънчеви лъчи. До скоро от мен и поздравления за рецептата (sun) =]]]]]]
Много обичам мохито, но никога не съм се опитвала да направя.
Може, сега да пробвам по твоята рецепта, защото в България рядко съм попадала на добре приготвено…
Благодаря!
При мен има награда за теб!
Сърдечни поздрави!
Извинявай, забравих да дам линк към блога и наградата
Eй Иринка,
много свежо настроение има в тази чаша с мохито. Пренесох се на някой базлюзен плаж с дълга бяла рокля и голяма шапка с периферия….Прекрасно изглежда и снимките са много добри.
Хубава и прохладна нова седмица 🙂
[…] Малко полезна информация може да се намери в блога на Иринка и специално в коментарите на Марфа. Става въпрос за […]
Ей точно от вдна чаша mojito имам нужда сега 🙂