За приятелството, любовта и сладките мигове

Когато видиш една от най-близките си приятелки в снежно бяла рокля, очите ти няма как да останат сухи. Когато наблюдаваш младоженците и срещнеш влюбените им погледи, няма как да не се заразиш от тяхното щастие.
Когато от дансинга звучи гласът на Браян Адамс, няма как да не усетиш любовта, която витае във въздуха.

Мигове като тези ти дават сили да продължиш да търсиш любовта, ако не си я намерил.
Или пък ако любовта е до теб, те карат да я хванеш здраво за ръка и никога да не я пускаш.
Осъзнаваш, че ако този човек е с теб и ти си със него, няма непреодолими пречки, нито неосъществими мечти.

… или най-малкото си мислиш, „леле, кога порастнахме, сякаш вчера бяхме деца и играехме пред блока, а днес Креми се омъжва“
Още повече, когато това събитие е в непосредствена близост до рождения ти ден.

Та, ако не сте разбрали досега. Остарях. Вече сме (аз и Диляна) на 23. А междувременно омъжихме нашата приятелка Креми, с която се познаваме от 16 години (целият си съзнателен живот, общо взето).

Тортите бяха мое дело. И двете вкусово са еднакви. Приготвих шоколадови и пандишпанови блатове, сиропирани със захарен сироп, ароматизиран с лимови кори. Кремовете бяха също два – шоколадовия на Буболинката и крем с маскарпоне и сметана.

И двете торти приготвих в София и заедно със Слави, транспортирахме до Велико Търново. Само аз си знам колко стрес изживях, докато пристигнем благополучно. Всичко мина без екстремни ситуации, само краката ми бяха леко премръзнали от включения нон стоп климатик в колата.

Тортата за рождения ни ден е под формата на голям къпкейк, защото реших, че е закачлива и интересна идея. Долната и горната му част са приготвени отделно, като горната (кръгла) част правих отново в купа, както при тортата „Голямата ябълка“. После слепих и украсих подобаващо. Имаше и няколко меденки под формата на къпкейк.

Сватбената торта беше истинско предизвикателство, защото стана доста голяма и защото нямам опит с тортите на етажи. За по-голяма сигурност, в долния етаж поставих сламки, които да служат за подпори и да предотвратят евентуално потъване. За щастие, свършиха идеална работа и тортата остана непокътната.
Мечоците отгоре приготвих още през май месец и грижливо стояха в кутия, чакайки момента, в който ще бъдат поставени върху тортата. Дизайнът е максимално изчистен, за да може те да бъдат основния акцент. Мечетата бяха главни действащи лица по време на цялата сватба – бяха върху поканите, върху табелките за маси, дори върху сватбарската кола.

Ако някой, някога ми беше казал, че аз ще правя сватбената торта на една от най-близките си приятелки, щях да му се изсмея и да му кажа, че сънува. Е, никога не знаеш животът ти в каква посока ще се развие, така че вече малко неща могат да ме очудят. Щастлива съм, че имах възможност да се заема с това предизвикателство и да зарадвам младото семейство.

Желая на Креми и Радо дълъг, щастлив и много, много сладък семеен живот!

Отдъхвам си за две седмици, защото в средата на септември ме чака следващата булка. Май не останаха приятелки за омъжване 🙂