Кулинарна фотография – теория и практика

Случвало ли ви се е да попаднете на някой сайт, в който са поместени толкова красиви, цветни и “апетитни” снимки, че веднага да усетите глад в стомаха си и да потърсите нещо вкусно в хладилника? Това е целта на кулинарната фотография. Тя доставя наслада на сетивата и е способна да накара всеки един, който е пленен от магията й, да си приготви (или закупи) заснетото ястие.

От време на време получавам писма от мои читатели, които ми задават различни въпроси, свързани с кулинарната фотография. С какъв апарат снимам, каква светлина използвам, как получавам този “размазан фон” на снимките :), как точно подреждам сцената и по какъв начин избирам стилът на всяка снимка. В тази публикация ще се опитам да отговоря на тези въпроси, както и на още много други. Ще споделя всичко, което съм научила за кулинарната фотография през последните две години и ще дам някои практически съвети за това как всеки един може да подобри снимките си.
Преди да започна, трябва да поясня, че не се занимавам професионално с фотография и по никакъв начин не претендирам, че имам кой знае какви знания. Ще споделя за нещата, които работят добре при мен, с надеждата, че бих могла да помогна на други, които също се интересуват от снимането на храна.

Камера и обективи
Излишно е да споменавам, че тук ще си говорим за фотография с огледално-рефлексни апарати (DSLR). Може би има модели на така наречените “сапунерки”, с които биха могли да се постигнат нелоши резултати, но аз нямам опит с тях, затова няма и как да ги обсъждам.

Няма да ви занимавам с теория за това какво представляват DSLR апаратите, тъй като в интернет има предостатъчно информация.
След като реших да пиша тази статия, си направих труда да проверя как стои въпроса с цените на апарати от среден клас (като моя и малко по-ниски). Един апарат Canon 450D може да се намери втора употреба на цена 500-600лв. Е, разбира се, ако желаете да инвестирате малко повече, ви съветвам да си купите по-висок клас апарат, но съм на мнение, че когато човек започва нещо ново и не знае дали ще му допадне и дали ще иска да го развива, няма смисъл да влага много средства.
Що се отнася до обективите, въпросът стои малко по-сложно. Обикновено качествените обективи са с висока цена, дори тези, които са втора употреба. Разбира се и тук има изключение – Canon EF 50mm f/1.8 II, чиято цена е 230лв за нов и 150лв за втора употреба.

Аз снимам с Canon 500D, обектив Canon EF-S 60mm f/2.8 Macro USM и Canon EF 50mm f/1.8 II, който препоръчах по-горе. С макро обективът снимам през последната година и половина, но мисля, че и с 50мм-овия обектив имах доста прилични кадри. За прохождащи фотографи е идеален, а и ниската му цена не е за пренебрегване.

Купете си такава техника, каквато можете да си позволите. И си прочетете книжката с инструкциите, няколко пъти. Защото нека погледнем реално на нещата – човек дори и с най-скъпия апарат да разполага, ако не знае как да го използва, ще постигне по-лоши резултати, отколкото със “сапунерка”.

Настройки
Ако сте пътували скоро в някоя западноевропейска страна, няма как да не ви направи впечатление, че туристите масово снимат с DSLR апарати. Причината за това е по-достъпната им цена за голяма част от хората. Но колко от тях мислите, че могат да използват пълния капацитет на апарата си? Аз се обзалагам, че не са много. Повечето от тях снимат на автоматичен режим, в JPG формат, а след това дори не си правят труда да обработят кадрите.

Истината е, че много често хората се плашат от настройките на апарата си. Смятат, че са прекалено сложни или че е по-добре да не ги пипат, за да не объркат нещо. А те съвсем не са тъмна Индия, стига човек да им отдели малко време. И да си прочете книжката с инструкции! (Сис, четеш ли?)

За да може човек да използва пълния потенциал, който има апарата му, той трябва да разбира значението на добре експониран кадър. Експозицията, най-общо казано, е количеството светлина, което достига до сензора на апарата. Тя зависи от три основни фактора, които можем да регулираме чрез настройките на апарата (бленда, скорост на затвора и ISO) и от четвърти – количеството светлина, с което разполагаме. На изображението по-долу е представено взаимооношение между тях, но аз ще се спра на всеки по отделно.

Източник на снимката: Robert D. Ellis

Бленда
Блендата, наречена още диафрагма, е механизъм, през който преминава светлината, за да достигне до матрицата. Добре, знам че сега звучи сложно, но обещавам, че след малко нещата ще станат по-ясни.

Представете си, че отворът на блендата е като зеницата на окото ви. Зеницата се разширява, за да погълне повече светлина, както когато влезем в по-тъмно помещение. Обратното се случва, когато навън пече силно слънце – зеницата се свива, за да погълне по-малко светлина. На същия принцип работи и блендата. По-широка бленда – повече светлина попада върху матрицата; по-тясна бленда – по-малко светлина попада върху матрицата. И нека обясним сега всичко в цифри.
Размера на блендата се обозначава с числото f. Колкото по-малко е това число, толкова по-широка ще е блендата и толкова повече светлина ще се погълне. Колкото по-голямо е това число, толкова по-малко светлина ще се погълне.

Източник на снимката: http://mediaformations.com

Скорост на затвора
Скоростта на затвора, най-общо казано, е настройка, която определя колко дълго затвора на камерата остава отворен, за да пропусне светлина. Скоростта се измерва в части от секундата и работи на следния принцип: колкото по-бързо се затвори, толкова по-малко светлина ще пропусне и обратно – колкото по-бавно се затвори, толкова повече светлина ще пропусне. Примерът ми с човешкото око тук е отново съвсем уместен. Колкото по-бързо мигнем, толкова по-малко светлина пропускаме и съответно колкото по-дълго държим очите си отворени, толкова повече светлина ще погълат.

ISO
Светлочувствителността на матрицата (филма) се обозначава с числото ISO. Когато числото е по-голямо, е нужно по-малко количество светлина, за да се получи правилна експозиция. Разбира се, когато ISO-то е високо, матрицата става чувствителна и това довежда до шум в кадрите. Нещо, което никак не е приятно.
Няма да се спирам допълнително, защото това е настройката, която почти никога не променям. За най-оптимални резултати, снимайте на възможно най-ниско ISO, което обикновено е 100.

Всички настройки, за които говорех по-горе, могат да бъдат променяни, когато снимаме на изцяло ръчни настройки (бутон М при Canon), но в повечето случаи аз използвам програма с приоритет на блендата (бутон Av при Canon), която ми дава възможност да променям числото f, а останалите настройки се въвеждат автоматично от апарата.

RAW формат
Винаги, когато говоря с мои приятели, които тепърва прохождат във фотографията, ги съветвам да снимат в RAW формат. Той представлява нещо като дигитален негатив и има редица предимства, както и недостатици, разбира се.

Предимства – възможност за промяна на много настройки като баланс на бялото, компенсация на експозицята, чистене на шум, стил на снимката и други; съхраняване на повече информация за кадъра
Недостатъци – файловете са с голям обем и изискват допълнителна програма за обработка

Компенсация на експозицията
Много често се случва така, че апаратът изчислява правилната експозиция, но по една или друга причина, резултатът не ни удовлетворява. И тук на спасение идва опцията за компенсация на експозицията, с която човек може лесно да постигне целта си. Нормалната експозиция е със стойност 0 (средната снимка). Ако искате снимката да бъде по-светла, т.е. преекспонирана (дясната снимка), се линията се премества към положителна стойност (+), а ако искате снимката да бъде по-тъмна, т.е. недоекспонирана, се премества към отрицателна стойност (-)(лявата снимка).
Кликнете върху снимката, за да я видите в по-голям размер.

DOF – Дълбочина на рязкост
Дълбочината на рязкост е един от най-харесваните ефекти във фотографията. При него основният обект е на фокус, а всичко зад него е разфокусирано. Степента на дълбочината на рязкост се контролира от няколко фактора:
– Фокусно разстояние – телеобективите, т.е. тези, които са приближаващи, правят снимки с по-малка дълбочина на рязкост (т.е. по-разфокусирани), а широкоъгълните обективи правят снимки с по-голяма дълбочина на рязкост (т.е. по-фокусирани)
– Разстояние до обекта – колкото повече се приближим до обекта на снимане, толкова по-малка ще е дълбочината на рязкост (дефокус). Обратно – ако снимаме на метри разстояние от обекта, той ще бъде кристално ясен.
– Бленда – тук вече говорихме. Колкото по-малко е числото f, толкова по-разфокусиран е бекграунда на кадъра.

Ако искате често да прилагате този ефект в снимките си, трябва да разполагате със светлочувствителен обектив, т.е. обектив с максимално ниско число f. Обективът Canon 50mm/1.8f, който препоръчвах в началото на публикацията е идеален за целта.

Направила съм няколко снимки, за да демонстрирам разликата в дълбочината на рязкост при еднакви настройки и различна бленда (f-число). Забележете, че при 2.8f (първия кадър), бекграунда е доста разфокусиран, докато при f11 (последния кадър), бонбоните във фона са доста по-отчетливи.

Фокусна точка
Подобно на дълбочината на рязкост, фокусната точка може да създаде различни настроения и да разкаже различни истории. На снимката по-долу съм фокусирала върху първия, средния и последния бонбон, като всяка една снимка създава различно усещане.
Кликнете върху снимката, за да я видите в по-голям размер.

Естествена светлина
Отдъхнете си и пийте малко вода. Приключихме със сухата теоритична част 🙂 От тук насетне следва интересното.
Няма да бъде пресилено ако кажа, че в 99% от случаите, фотографията зависи от количеството и качеството на светлина, с което разполагаме. Забравете за снимането вечер, под лампа или при ниска осветеност. Е, освен ако не разполагате с изкуствено осветление, за което аз няма да говоря днес.
Ще говоря за естествената светлина и как можем да я използваме.

За кулинарната фотография е необходима мека, разсеяна светлина. Най-оптималния вариант е ако навън има лека облачност, защото облаците са естествен дифузер на светлината. Но както знаем, времето е изключително непредвидимо и може тъкмо, когато сме нагласили сцената за снимане, навън да блесне ярко, силно слънце.

Какво правим в такъв случай? Взимаме парче бял чаршаф, или дифузер (като на снимката) и разсейваме светлината. Вижте разликата, когато се ползва дифузер и когато се снима на пряка слънчева светлина. Без дифузер се получават остри сенки и прегорели участъци, докато с дифузер светлината е равномерно разпределена навсякъде.

Преди да представя три различни позиции, в които можем да снимаме, ще ви обясня за отражателя. Когато един обект се осветява, едната му част получава равномерно количество светлина, докато върху срещуположната пада остра сянка. За да предотвратим това, използваме бял отражател, защото от уроците по физика знаем, че белият цвят има способността да отразява светлината, която попада върху повърхността му. Ето затова, когато снимаме ползваме парче стиропор или друга бяла повърхност, която да разсее и омекоти сенките.
Демонстрирала съм ви какво се случва когато се ползва отражател и когато не се ползва.

А сега ще ви покажа три различни светлинни схеми и ще ви обясня коя е добре да ползвате и коя не.

Започвам с тази, която не е желателно да ползвате. Светлината попада директно върху обекта на снимане и се получава резултат, сходен с този на вградената светкавица. Тъй като обектът поглъща твърде много светлина, той изглежда “изпържен” и “мазен”, докато бекграунда остава тъмен. При този вид светлинна схема, обектът много често губи от детайлите си и изглежда плосък.

При втория вариант, светлината попада върху обекта странично, като подчертава формата и цветовете му. Отстрани на него съм сложила отражател, който да “върне” светлината обратно към ябълката. Тази светлинна схема е най-лесната за използване и се получават много добри резултати.

При третия вариант, светлината идва зад обекта, създавайки драматични сенки и подчертавайки различни детайли. Тази схема е най-често използваната при снимането на храни, но аз лично я намирам за малко сложна, защото невинаги се получават резултатите, които бих искала.

Преди да започнете да снимате храна, отделете известно време в откриването на най-добрата светлина, с която разпола домът ви. Преценете по кое време на деня, стаята е най-осветенеа и кога светлината е най-благоприятна за снимки. По този начин ще можете да планирате и времето за приготвяне на храната.

Композиция
Когато става въпрос за композиция на храна, има много варианти, които можем да използваме. Разбира се, най-важният принцип, който трябва да следваме е, че основният обект е храната, а целта ни е да я заснемем по възможно най-апетитния начин.
Ще ви представя няколко различни варианти на композиция, които можете да използвате по-скоро като вдъхновение, защото съм сигурна, че има още много, много други.

Още в началото, когато започнах да се занимавам с фотография, прочетох за правилото на третините (rule of thirds) и за начина, по който човешкото око възприема визуално информацията. От тогава, сякаш ми е станало като закон и почти винаги спазвам този принцип при композицията. Е, винаги има изключения, разбира се.
При това правило, мислено разделяме с линии кадъра на три части – както по хоризонтал, така и по вертикал. Така кадъра се разделя на 9 равни части, а при пресичането не линиите се получават четири точки, в една от които трябва да позиционираме обекта. Снимката с бисквитките и идеален пример за това.

Другата ми любима композиция е така нареченото снимане от високо (high angle). Най-често я ползвам, когато снимам самите продукти, преди да ги включа в рецептата. Харесва ми това, че ми дава свобода и огромно поле за изява.

Много често създавам композиция на базата на повтаряне на основния обект. Така е много лесно да се постигне ефектен резултат без използването на допълнителни пропсове (за тях в цял отделен абзац). Като с тези цветни чийзкейкчета, например.

Харевам композицията, която създава динамика и настроение, включвайки движение на заснетия обект. Като например млякото, което наливам в купичката с мюсли. По този начин сякаш се въвличаш в кадъра и ако не беше вече две през ноща, като нищо щях да си напълня една купичка.

И на последно място, но не по значение, композиция, основана на простотата. Кадри, в които се заснема основния обект, без да се включват други, разсейващи неща. По този начин се акцентира на храната и човек може да й се наслади в пълния й блясък.

Пропсове
Пропсовете са всички онези различни от основния обект неща, които присъстват в кадъра – от чинийката, чашата и приборите, до покривките, кърпите и всички декорации, които са използвани, за да подчертаят по един или друг начин заснетата храна. Ако някой тръгне да спори защо съм ползвала чуждица, в своя защита ще кажа, че не ми е известен адекватен превод на български.

Не винаги е нужно човек да има скъпа, дизайнерска чиния или сребърни прибори, за да получи красив кадър. Аз самата много често използвам продукти, включени в самата рецепта като основни пропсове, защото именно те разказват много и придават страхотно настроение. Листенце мента, свеж плод или ядки са прекрасно допълнение към кадъра.

Друг начин, по който може да си спестите излишни пари за купуването на пропсове, е да потърсите различни стари, неупотребявани чинии, чаши и всякаква друга посуда, която така или иначе събира прах в дома на родителите или бабите ви. Ретро стилът в кулинарната фотография е на особена почит, не само защото изглежда красиво, а и защото създава една особена атмосфера на кадъра – придава уют, домашна обстановка и топлота. Така че, недейте да чакате още, а отивайте да търсите скрити съкровища, сигурна съм, че ще намерите такива 🙂

Използването на дъски е изключително подходящо за кулинарната фотография. Ако имате такива, включете ги без никакво съмнение в снимките си. Много често хората ме питат дали имам стара, дървена маса вкъщи. Не, нямам. Всички плоскоти, които използвам са със сравнително малки размери, защото трябва и да ги прибирам някъде все пак. Не е нужно да внасяте вкъщи цяла врата, просто помолете някой по-сръчен да ви я среже на две. Едната част за вас, другата за мен 🙂

Преди да започнете да подреждате сцената, се замислете какъв резултат искате да постигнете. Дали предпочитате по-семпъл стайлинг или пък искате нещо ярко и акцентиращо.
При всички положения запомнете, че пропсовете трябва да помогнат за създаването на настроение и в същото време да подчертаят основния обект/храна, а не обратното. Никога не допускайте да претрупате кадъра с толкова много пропсове, че обектът да се изгуби сред тях.

Ако използвате едноцветни чинии и чаши, включете по-шарени кърпи и покривка. Или обратното – акцентирайте върху някоя красива чиния, а включете кърпичка с по-бледи цветове.

Опитайте се да създадете баланс и хармония между цветевете, формите и текстурите. И планирайте. Мислете си за подредбата на сцената, още докато приготвяте рецептата. Оставете ястието само да говори и то ще ви подскаже по какъв начин да го представите. Добре де, това прозвуча странно, но ми имайте доверие. При мен поне се получава. Аз винаги избирам чиниите, чашите, приборите и покривките, спрямо десертът, който ще заснема – спрямо цветовете му, спрямо формата и дори спрямо вкуса.

Не се страхувайте да експериментирате, защото само по този начин ще се убедите дали нещата се получават, или не. Добрите резултати идват след време и след много практика, така че имайте търпение. Ще видите, че постепенно ще започнете сами да усещате нещата и да разбирате кое е правилно и кое може да бъде по-добре. По този начин ще откриете собствения си стил и ще можете да го утвърдите. И не на последно място, не забравяйте да се забавлявате. Това е най-важното! 🙂

И понеже публикацията стана безобразно дълга и не знам дали повечето от вас сте успели да я прочетете до край, няма да засягам темата за обработката на снимките. За нея ще отделя друга публикация.

Надявам се, че съм ви била полезна. Ако имате въпроси, ги напишете в коментар, а аз ще ги допълня в публикацията.