Спомням си съвсем ясно деня, в който подадох документи за Patisserie Diploma в Le Cordon Bleu London. Прибрах се в Търново за няколко дни, за да можем аз и родителите ми да обсъдим подробностите по кандидатурата и да подготвя всичко необходимо. Тогава бях развълнувана и щастлива от нещата, които ми предстояха, но не си давах сметка колко много ще се промени животът ми. Никак не е лесно да вземеш окончателно решение и да заминеш да живееш в друга държава, макар много хора да твърдят обратното. Самолетните билети и куфарът са лесна работа, това което следва, е истинското предизвикателство. При мен колебания нямаше, може би защото знаех, че няма да съм сама и защото бях сигурна в избора, който правех.
Днес, година по-късно, съм се настанила удобно в малкото ни студио в Северозападен Лондон и пиша публикация за първите три месеца в едно от най-страхотните кулинарни училища по света.
горе: Crème Caramelдолу: Crème Brulee
Le Cordon Bleu се намира в идеалния център на Лондон, пред градинката на Bloomsbury square и на няколко метра от Британския музей. Училището е поместено в пететажна сграда и разполага със собствено кафене с вътрешен двор и малка градинка за подправки на покрива. В приземния етаж се намират мъжките и женските съблекални, както и кухня, в която се приготвят част от нещата за кафенето.
Ако има нещо, което не харесвам в училището ми, то това е съблекалнята. Тясна, с гъсто разположени шкафчета, в които трудно успяваш да прибереш чифт ботуши, палто и голяма дамска чанта. За да си осигуря малко повече спокойствие при преобличането, гледам да пристигвам поне 45 минути преди започването на часа ми. Което най-често означава да бъда в училище около 7:15 сутринта. Ще ви спестя подробностите около това в колко часа се събуждам 
В лобито на Le Cordon Bleu се намира рецепцията, заедно с част от административния персонал, различни места за почивка и разговори между часовете, както и достъп до компютри с интернет. Което ми напомня за още едно нещо, което не харесвам – липсата на свободен достъп до wireless интернет. Непонятно ми е защо не се предоставя, при положение, че има няколко мрежи, но всичките са заключени за служебно ползване.
Училището разполага с библиотека, две зали за демонстрации, три учебни стаи за провеждане на лекции, две кухни за готвачите, една пекарна, една сладкарска и една поливалентна кухня (за студентите както по готворство, така и по сладкарсво).
горе: Charlotte au Chocolat, "Biscuit" base Petits-Fours
долу: Macarons, Charlotte au Chocolat парче
В началото, когато получих разпределението на часовете ми, си помислих, че времето, което ще прекарвам в училище, ще бъде недостатъчно. Сега, три месеца по-късно, съм на различно мнение. Три или четири дни в седмицата съм ангажирана с една тричасова лекция на различни тематики, две демонстрации и две практики. Имахме и три единични теоретични и дегустационни лекции за вино, сирена и сладоледи. В дните, когато имам демонстрация и практика, излизам от вкъщи по тъмно и се прибирам по тъмно. Определено е натоварващо и е необходимо човек да има няколко дни за разтоварване след това.
Теоретичните лекции понякога могат да бъдат досадни, но в същото време винаги има какво да научиш. Една от любимите ми беше лекцията за плодове, в която успях да видя и опитам плодове, чиито имена дори не бях чувала – durian, kiwano, dragon fruit, prickly pear.
През първия семестър от дипломата, имахме общо 20 демонстрации. Във всяка една от тях, наблюдавахме как chef-а приготвя различни десерти, които ние след това трябва да пресъздадем в практиката. В повечето случаи имаме възможност да опитаме приготвеното от него, както и да направим снимки на крайния продукт (снимки по време на самите демонстрации не са разрешени).
Залите за демонстрации са обурудвани с огледало над работния плот, както и няколко камери, отразяващи от различен ъгъл. Разбира се, аз като един от най-ентусиазираните студенти, винаги се локализирам на първия или втория ред, за да не изпусна нещо важно
горе: Gâteau St. Honoré
долу: Bande Feuilletee aux Fruits, Madeleines
След демонстрацията е ред на забавната част, а именно – практиката. В кухнята се допускат само студенти с чисти и изгладени униформи (в живота си не съм гладила толкова, колкото за последните 3 месеца), престилка, мрежа за коса и шапка, два вида кърпи, бадж и комплект с ножове. Както и кутия, в която да си вземеш за вкъщи приготвеното.
Часът започва с няколко уводни думи от преподаващия chef, както и инструкции за последователността на приготвянето на различните елементи от рецептата. При някои от рецептите работим самостоятелно, а при други – в екип от двама души. В началото не бях много щастлива от мисълта да работя с някой, чиите умения не познавам, но в последствие осъзнах, че едно от най-важните неща, на които мога да се науча, е да работя добре в колектив. В крайна сметка, където и да се реализирам след това, винаги ще се налага да работя с различни хора и умението да комуникираш ефективно (особено на чужд език), е от изключително значение.
Самите кухни са обурудвани с абсолютно всичко, от което можеш да имаш необходимост, а работния плот, с който разполагаш, е напълно достатъчен – ако разчистваш и работиш организирано, разбира се. Трябва да спомена също така, че има отделни служители, които мият всички мръсни съдове, подготвят кухнята с необходимите продукти и са винаги на разположение, ако имаш нужда от нещо. Това, което ми прави много хубаво впечатление е, че всички chef-ове се отнасят с уважение към тях, а студентите са приятелски настроени. Макар и чистачи/миячи, те получават заслужено признание за добрата работа, която вършат.
горе: Genoise a la Confiture de Framboises
долу: Tarte au Citron, Tarte aux Pommes
А когато стане въпрос за самите chef-ове, се чувствам горда и щастлива от възможността да се уча от толкова големи професионалисти. Le Cordon Bleu разполага с шест сладкари, всичките коренно различни един от друг. Chef Graeme, британец по народност, има желязно спокойствие и неслучайно го наричат The gentle giant. Chef Mathew (на първата снимка) е The smiley face и винаги успява да ни развесели, дори в 8 сутринта. Готвил е за различни знаменитости и ни разказа как веднъж направил безглутенов, обезмаслен сладкиш без захар за Мадона по рецепта на личния й сладкар. Тя била на седмото небе от щастие, а според него десертът имал вкус на подметка. Chef Nicolas е ненадминат в приготвянето на макарони и заклет привърженик на френското сладкарство. Chef Julie е приготвяла торта за майката на Кралицата и е изключителен професионалист в декорацията на многоетажни торти. Chef Javier специализира в изработването на скултури от захар, а Chef Nicola е шоколатиер. Последните двама са в отбора на Великобритания по сладкарство и ще представляват страната в международно състезанието в Лион – Coupe du Monde de la Pâtisserie, което ще се проведе в края на Януари 2013. Много се надявам да успея да присъствам, особено след като разбрах, че Chef Nicola ще ни предостави ВИП пропуски.
горе: Eclairs, Jalousie aux Poires et Creme d’Amande
долу: Dinner rolls, Fire drill
Чувствам се късметлийка и от това, че за времето, в което съм тук, успях да създам и няколко добри приятелства. Никога досега не съм контактувала с толкова интересни и коренно различни хора. Научих неща за културите на държави от близкия изток, които никога не съм и предполагала, че съществуват. Научих много за кухнята, религията, традициита на Индонезия, Сингапур, Бразилия, Индия, Бахрейн. Научих, че неща като възраст, цвят на кожата, вероизповедание или роден език, не са пречки, когато човекът срещу теб е добронамерен, отзивчив и приятелски настроен. Защото споделяме любовта си към сладкарството и дори това да е единственото нещо, което ни свързва, е достатъчно.
Макар и нивото, което приключихме, да се води основно, определено се изискват предварителни знания и умения. Аз по никакъв начин не съм доминирала над останалите, нито пък съм смайвала chef-овете с разни несъществуващи таланти. Това, към което се стремях, е да следвам стриктно указанията и да попивам всяка нова техника или информация. А те не бяха никак малко. За тези три месеца дадох всичко от себе си и съм доволна от крайната оценка, която получих. Разбира се, винаги може още повече, така че след три седмици продължаваме с нови сили във второто ниво.
Явно мечтите се сбъдват в крайна сметка. Особено ако се бориш за тях.
горе: Black Forrest Gâteau
долу: Charlotte aux Cassis
След 3 месеца очаквайте част 2
Иринка, толкова се радвам за теб за това че следваш мечтите си!
Пожелавам ти много късмет и много много успехи!
От много време следя блога ти и се радвам на всяка твоя публикация.
Пробвала съм от рецептите ти и всички са се получили страхотно.
Весели празници и успех с второ ниво!
Надявам се че като завъшиш ще отвориш сладкарница в България, но това си е егоистична надежда за да мога да опитам от твоите вкусотии. Но каквото и да решиш ти стискам палци !Нека пътя които избереш да е най- добрия за теб!
Vinagi sam znaela che tova e IZKUSTVO,DARBA,SARCE PALNO S OBICH,SEBERAZDAVANE! Briliantna si moliate derzai!!!
Прекрасен разказ!Изчетох всичко с интерес!Какво вълнуващо преживяване е този курс, пожелавам успешно представяне!Очаквам следващите репортажи! Възхищавам ви се и се радвам, че има такива като вас!Поздрав!
С огромен интерес попих всичко написано!
Успех , гордеем се с теб!
Ах, Ира, как ти се радвам само, мило момиче!
Весели празници и дано все така да сбъдваш мечтите си!
Не исках разказа да свърши, толкова увлекателно пишеш, а и нещата, които разказваш са много интересни. Пожелавам ти успех и във второто ниво!
Толкова е хубаво, че споделяш
))
Най-хубаво е, че ти си доволна от това, което си научила до момента. Имайки предвид колко си самокритична – явно никак не е малко
Поздравления, Ири!
Весели Коледни празници и много здраве!
Много ми беше интересно и искам още,голяма ли е групата,има ли друг от т.нар.Източен блок?Тази шарлота с касис ми се стори умопомрачителна-дали е такъв вкусът, че да си затвориш очите от удоволствие?Наистина ли за човек като теб,толкова чел и готвил му се струва колко е необятно в сладкарството,аз мисля че не ни казваш от скромност,но си в първите в курса?Действително ли шефовете приготвят нещата перфектно?
Дано отидеш в Лион и въобще много, много късмет желая.
Привет Румяна, радвам се, че разказът ми ти е харесал.
Целият поток от бъдещи сладкари сме над 100 човека, но сме разпределени в групи от по 15 души. На демонстрациите присъстват няколко групи едновременно, но на самата практика сме сами.
Шарлотата е от онези десерти, в които или се влюбваш на момента, или не успяваш да се адаптираш към вкуса. За мен е една идея по-кисела, отколкото би ми се искало, но пък е много освежаваща и подгодяща за след тежка вечеря.
Сладкарството ми се струва още по-необятно, отколкото съм си представяла досега. Има толкова много сфери, до които не съм се докосвала, така че с нетърпение чакам всичко, което ми предстои от тук насетне. Със сигурност ще ми бъде много интересно, когато започнем работата със захар и приготвянето на скултури.
В самият курс няма класации и надпревари кой е първи, кой последен. Определено чувствам преимущество, че малко или много съм се занимавала със сладкарство, но не смятам, че доминирам кой знае колко над останалите. А що се отнася до шефовете – случва се понякога и те да сгрешат, в крайна сметка всички сме хора и дори на най-добрият професионалист, е простено да сбърка. Но това, за което съм им благодарна преди всичко, са споделените знания и опит, истори за реални случки и събития, съветите и отзивчивостта.
Istinski koleden razkaz! Blagodarja za spodelenoto, Irina. Uspeh vuv vtorata chast, s novi polozitelni vpechatlenija i s mnogo vduhnovenie!
Ири, толкова се радвам за теб. Браво, мила! Чета блога ти отдавна и съм пробвала твоите рецепти. Всичко ми се получавало винаги.
Толкова много ми се стопли сърцето, когато прочетох “Явно мечтите се сбъдват в крайна сметка. Особено ако се бориш за тях.”
Радвам се много за теб! Весели празници!
Благодаря на всички за милите коментари, радвам се, че това, което споделих, ви е било интересно!
Хубави празници!
Ири, много ми беше интересно да прочета всички тези детайли “от кухнята”
. Пожелавам ти все така да следваш (и уловиш) мечтите си! Весели празници и сърдечни поздрави!
Благодаря ти, Мира! Весели празници и на теб!
Толкова много се радвам на всяка твоя публикация. Отдавна следя блога ти, но да си призная честно досега не съм приготвяла нищо и мисля, че е крайно време!! Всяка рецепта е придружена от толкова апетитни снимки, че ако можех всички наведъж бих изяла.
Но освен това, пожелавам ти много успехи в сферата към която си се насочила. Лондон е най-доброто място, на което можеше да се спреш. Успех!
Благодаря, Нени! Ще се радвам да приготвиш някоя рецепта от блога, а ако имаш въпроси, съм винаги насреща!
Не съм се съмнявала,че когато човек следва мечтите си,няма да успее.Прочетох всичко от начало до край и ми беше много интересно.Всичко е много красиво,но шарлотата от касис ми е фаворит!Успех!
Благодаря! Шарлотата беше едно от последните неща, които приготвихме в първия семестър на обучението ми и за мен беше предизвикателсвто. Определено има какво още да се желае, особено откъм декорацията с шоколад
Irina, izkluchitelno interesna I uvlekatelna publikaciq, izchetoh q na edin duh! Mnogo se radvam che obuchenieto ti dostavq udovolstvie i che ochakvash s netarpenie predizvikatelstvata na sledvashtoto nivo. Shto se otnasq do horata ot nai-razlichni nacionalnosti, koito jiveqt v London, sam napalno saglasna s teb, che e vazmojno da namerish obsht ezik, dori priqtelstvo s tqh. Radvam se sashto che London ti haresva. Tova e naistina grad, v koito ili se vlubvash ot prav pogled ili nikoga. Ot sarce ti jelaq veseli praznici!
Безвъзвратно влюбена съм в Лондон, в това няма съмнение!
Весели празници и на теб!
Страхотен разказ!Беше ми много интересно.Разходи ни в един много интересен и вкусен свят!!!
Удоволствието е изцяло мое!
Очаквам с нетърпение следващите части!
Успех!
И аз ги очаквам!
Приказка, Ири, приказка..
Изчетох всичко на един дъх и дори и аз се размечтах…още по-силно!
Късмет и любов!
ПС: ти кога мислиш да преподаваш там?
Много бързаш Ванилке, рано ми е да преподавам
Здравейте, Ирина, Този път не устоях на изкушението да ви поздравя! Пиша за първи път, но следя всичко с интерес. Поздравявам ви за уменията и финеса, който влагате. Пожелавам ви още сбъднати и споделени мечти!
Благодаря, Тони! Същото пожелавам на всеки!
Здравейте!
Благодаря Ви за прекрасния разказ. Много мило от Ваша страна, че споделяте по този така искрен и очарователен начин личните си впечатления от обучението си в това училище и така ни правите съпричастни с Вашите стремежи и мечти . Снимките са възхитителни, истинска наслада за очите и са неопровержимо доказателство за красотата и изяществото на сладкраското изкуство. С нескрито задоволство установявам, че научавате и много нови френски думи (нещо съвсем естествено, при положение, че голяма част от терминологията в сладкарството, а и в кулинарията е френска), което много ме радва (аз съм завършил френска филология).
Накратко, исках само да Ви кажа, че всичко, което сътворявате и към което се стремите, е повече от прекрасно, а и е подплатено с неоспорим талант да създавате красиви неща (за похапване и не само). Използвам случая да Ви пожелая незабравими, изпълненени с много щастие, приказни коледни и новогодишни празници. Много успехи, благоденствие и просперитет на Вас и Вашето семейство през Новата 2013 година. И да продължавате да ни радвате с все така красиви и увлекателни публикации!
Много благодаря за милия коментар! Желаая и на Вас много късмет и успехи през новата година! Весели празници!
“…Научих, че неща като възраст, цвят на кожата, вероизповедание или роден език, не са пречки, когато човекът срещу теб е добронамерен, отзивчив и приятелски настроен…” Ирина, благодаря за прекрасния разказ! Със сигурност ти си от хората, които заслужават тази сбъдната приказка! Копирах думите ти, защото наистина мисля, че в крайна сметка това е от на-важните неща… От сърце ти желая здрава, успешна, светла и пълна с нови мечти 2013
Благодаря, Анастасия! Весели празници!
Ири, страшно много се радвам за теб, продължавай да се развиваш и да следваш мечтите ти! Весело посрещане на празниците, всичко което споделяш с нас е страхотно!
Благодаря! Весели празници и от мен!
Ири, отдавна трябваше да ти отговоря на поканата за едно друго място в интернет, но и на мен не ми оставаше никакво време. Ще го направя скоро
Много се радвам за теб! Страхотен разказ. Човек наистина трябва да следва мечтите си, да работи за тях и да не се отказва никога. Весела Коледа и успехи!
Благодаря, Ева! Само че не знам каква покана имаш предвид
Весели празници!
Здравейте. Чудесен разказ. Накараме да се усмихна от удовоствието да видиш как една мечта се сбъдва. От думите и снимките ясно си личи къде е сърцето Ви. Успех.
П.П. А аз, от своя страна, ще се опитам да си направя една шоколадова Павлова.
bih iskala da te popitam kakva e cenata na toia kurs? kolko semestara e?
blagodaria!
Ирина, един невероятен разказ, който грабва човек и го отвежда в един друг, съвсем различен свят. Свят така сладък и омаен.
) и ще очаквам с нетърпение всяка нова.
Завиждам ти съвсем благородно и искрено се радвам за теб. Пожелавам ти да достигнеш върховете към които си се устремила!!!
А аз все така с удоволствие ще продължавам да правя твоите невероятни рецепти (тъй като съм лишена от всяъкъв вид фантазия
Дай Боже някой ден да може да предадеш и на нас някой урок на живо (бих била първа в списъка).
Всичко най хубаво ти пожелавам от все сърце Ири.
Vinagi sam znaela che tova e IZKUSTVO,DARBA,SARCE PALNO S OBICH y JELANIE ZA RAZDABANE. Briliantna si ! Molia te DERZAI!!!
Благодаря!
Lovely to have met and worked with you a couple of times this term! Will miss being back in the kitchen and class with everyone, but I look forward to reading about your updates here in your beautiful blog. Have a great holiday and a fabulous term in Superior!
Thank you Jaime! It was pleasure working you, I wish you all the best!
Zdraveite!!! Iskam da popitam,ot kade moga da nau4a usloviqta za kandidatstvane v
Le Cordon Bleu London Blagodarq
От уебсайта им: lcblondon.com
Vazhiten sam !!Az sym v Canada no mislia da ycha v Avstraliiskia campus na Cordon Blue.Sluchaino popadnah na gorenapisanoto ,no ste se radvam ako moje da obsadia niakoi neshta otnosno ychenieto ,Please give me your email
Здравей Ирина!
Историята ти за това как мечтите ти са се сбъднали много ме вдъхновява. Аз също имам страст към сладкарството и много бих желала да уча в Le Cordon Bleu, поради тази причина исках да те питам няколко въпроса: в сайта на училището пише, че не се изискват предварителни знания/опит – на теб какви ти бяха от полза и мислиш, че са необходими; също така доколкото знам Le Cordon Bleu е частно училище тоест не може да се изтегли студентски заем , а стипендията посочена в сайта важи само за Diploma in Wine, Gastronomy and Management – означава ли, че няма алтернативни начина на заплащане на таксата за курса?
Благодаря ти за страхотния пример!