Кексчета с бял шоколад, лимон и джинджифил

Тази публикация чакаше кротко в ъгъла, за да ми дойде музата. Нали ви казах, че искам сняг? Е, вече официално съм сърдита на Декември, защото нито веднъж не се вслуша в молбите ми. Но нищо де, седмица преди Коледа започвам усилена инвазия и съм сигурна, че положителната ми нагласа ще даде ефективни резултати. А и Емо Чолаков обеща сняг за празниците, така че да му мисли, ако не е заваляло до сряда 🙂

Идеята за тези Коледни кексчета, се роди още през лятото, когато си купих металната стойка за мъфини. След като я сглобих, си я представих цялата отрупана с вкусни, цветни и весели кексчета. А и самата й форма е досущ като на коледно дръвче, така че нещата лесно си дойдоха на мястото. Разбира се, рецептата трябваше да бъде съобразена със сезона и зимните аромати, затова се спрях на лимон, джинджифил и бял шоколад – свежест, пикантност и сладост в едно.

Сами по себе си, кексчетата са достатъчно вкусни и не е нужно да се слагат украсени меденки отгоре. Но в името на доброто настроение и празниците, реших, че никому не би попречил такъв вид декорация.

Коледни кексчета с бял шоколад, лимон и джинджифил

Продукти за 24 мини кексчета + 8 нормални, или около 20 нормални:
адаптирано от: Златна книга на шоколада
300г брашно
2 чаени лъжици бакпувер
щипка сол
50г кафява захар
200г бял шоколадов чипс
250мл прясно мляко
60г разтопено и охладено масло
1 голямо яйце
1 супена лъжица мед
1 чаена лъжица сух джинджифил (ако имате пресен, използвайте го)
настъргана кора от един лимон

Фурната се загрява на 180°C.
В купа се смесват всички сухи съставки – брашното, бакпулвера, солта, захарта, шоколада, джинджифила и лимоновата кора.
В друга купа се смесват яйцето, млякото, маслото и меда.
Двете смеси се обединяват и се разбърква леко, докато се получи хомогенна смес.
С помощта на лъжица (или дозатор за сладолед) се сипва от сместа във форма за мъфини, предварително покрита с хартиени чашки.
Чашките се пълнят до 3/4 от обема им, не повече.
Кексчетата се пекат за 15-20 минути, или докато клечка, забита в центъра, излезе суха.
След като се охладят, се поръсват с пудра захар, или се намазват с крем/глазура по желание.

Аз реших да им придам малко празничен вид и за целта използвах предварително направени меденки. Пробих малка дупка във всяка една от меденките и ги прикрепих с клечка за зъби към кексчето.

Получиха се много вкусни и ароматни мъфини. Когато си харесах рецептата в книгата и видях, че се ползва едва 50г захар, в началото си помислих, че има грешка. После обаче, се замислих, че белият шоколад така или иначе е безумно сладък и явно той придава сладостта си на кексчетата. Така че, рецептата е правилна и няма нужда да се притеснявате, че ще се получат солени мъфини.
Ако нямате шоколадов чипс, съвсем спокойно можете да използвате бял шоколад, нарязан на малки парчета.

Единственото нещо, което ме притеснява при тези мъфини, е че заради по-малкото количество мазнина, малко трудно се отлепват от хартията за печене. Ако са още топли е почти невъзможно да отлепите изцяло хартията, без да остане част от кексчето по нея. Така че може би е добре самите хартиени чашки да се намаслят, преди сместа да се изсипе в тях.

Искам да благодаря на всички мили хора, които дойдоха вчера на базара и които си купиха от моите меденки. Не вярвах, че толкова много хора ще дойдат специално заради мен. Радвам се, че се запознах с всеки един от вас и ви благодаря от сърце за усмивките, за положителното настроение и за прекрасните пожелания.
Съдейки по статистиката на сайта, знам, че много хора влизат в блога ми. Знам и също, че повечето от тях остават инкогнито. Но едва вчера си дадох сметка колко много са хората, които харесват блога ми и които го следят редовно. Много мило ми стана от това, че почти всеки, който беше дошъл, за да ме види, ми пожела успех в Лондон. Това ме кара да си мисля, че всички вие, се радвате заедно с мен, че споделяте щастието ми и че ме подкрепяте.

Приключвам със словоизлиянията и само искам да вметна, че искрено благодаря на всеки, абсолютно всеки един от вас – на теб, който четеш, но не коментираш; на теб, който приготви портокалово-шоколадовите бисквитки; на теб – който си си записал някоя рецепта и ще я приготвиш в най-скоро време; на теб – който ми пишеш на мейла; и на теб, който в момента се усмихваш 🙂
Благодаря на всеки един от вас! Искам да знаете, че не ви приемам нито като фенове, нито като просто читатели. Приемам ви като приятели и съм щастлива, че ви има. Иначе всичко това, което изписах досега, щеше да звучи доста абсурдно, насочено към неизвестна аудитория 🙂

Весели празници ви желая! Ще се постарая да покажа и още няколко коледни предложения.