Десерти

4 сутринта е. Знам, знам, обикновените хора не се будят толкова рано за работа, но аз отдавна съм приела, че моята реалност е съвсем друга. Обличам се набързо, приключвам със сутрешната рутина и след десетина минути съм излязла от вкъщи. Имам късмета да живея съвсем близо до работата ми и затова вместо автобус или метро, използвам велосипед, за да се придвижвам.

Покрай работата започнах все повече и повече да се сблъсквам с различните хранителни режими и алергии, които имат хората. Някои са с непоносимост към глутен, яйца, млечни продукти, захар, фруктоза, ядки, а има и такива, на които дори плодова салата не можем да предложим.

Преди време, когато блогът беше основното ми занимание (университета не го броя), си имах изградена рутина за публикациите – приготвяне на рецептите вечер или рано сутрин, фотосесия до обяд, за да хвана хубава светлина, обрабоване на снимките, докато в кухнята е паднала бомба, писане на статията и публикуване.

Трудно е при това развитие на сладкарството да измислиш някоя нечувана комбинация от вкусове. Не съм Пиер Ерме и едва ли скоро бих имала смелостта да обединя шоколад и фоа гра, но за сметка на това пък, обожавам да експериментирам с вече познати и много любими комбинации.

През зимата на 2010-та, когато любовта ми към сладкарството все още беше в зародиш, реших да започна стаж в една от известните Софийски сладкарници с надеждата да видя и науча как се правят десерти в по-мащабни количества и изобщо как работи индустрията.

Можете ли да повярвате, че блогът е вече на 5 години? Понякога си мисля, че сякаш беше вчера, когато реших да напиша първата си публикация, а пък в други моменти имам чувството, че цял живот съм го имала. Трябва да ви призная, че за мен 5 години си е доста голям период и имайки предвид, че едно цвете в саксия не мога да опазя