Много е странно усещането да си турист в града, в който живееш. Казвам го от опит. Вече втора седмица пътувам в Лондонското метро и деликатно наблюдавам хората около себе си – костюмар с изтъркани маратонки, пенсионер с айпад, ученичка с цикламена коса и драматичен грим. В 6 сутринта. Всеки е потънал в собствения си свят. Всеки пътува сам. И всички те са от различна националност, с различен цвят на кожата и определено с различни интереси. Сигурно и аз им се струвам странна, както и е сигурно, че след време никой няма да ми изглежда странен, защото ще съм свикнала с колорита и многообразието на този космополитен, мултинационален град.
Истината е, че тук се чувствам повече от добре. Чувствам се като вкъщи. Спомням си, че преместването ми в София преди 5 години беше доста по-стресиращ процес. Сега нещата се случват някак си естествено и от самосебе си. Дали това се дължи на факта, че съм с любимия човек или че изживявам един от онези “once in a lifetime” моменти, не знам, но определено не усещам, че съм на 2000км от дома. Или поне не още.
Имахме голям късмет с квартирата, която успяхме да си резервираме от България и не се наложи да обикаляме по огледи и да се занимаваме с агенции. Кацнахме, разопаковахме багажа, почистихме и подредихме и следващите дни отделихме за туристическо-опознавателни разходки. Кварталът, в който живеем, е много спокоен и приятен. Близо сме до метро станция и времето, за което стигам до училище, е не повече от 45 минути. Независимо по кое време отивам.
Свикнах да си нося чадър. Да ставам по тъмно. Да говоря цял ден само на английски. Да се оглеждам първо на дясно. Да разбирам акцента на индийците. Да срещам българи на всяка крачка и по всяко време (кой би предположим, че сме толкова много). Да пресичам на червено (мамо, не чети), но в своя защита ще кажа, че има нещо сериозно сбъркано в принципа на работа на лондонските светофари. Единственото нещо, с което не мога да свикна и не знам дали някога ще успея, са двете различни кранчета за топла и студена вода. Хелоу, в 21 век живеем, трябва ли да напомням?!
Свикнах и с малкото студио, в което живеем и дори го намирам за доста уютно. Опитвам се единствено да не мисля за голямата кухня, която оставих в България, но поне Kitchen aid-а няма да ми липсва, тъй като има доста негови братя и сестри в училище 
Като стана дума за училището, трябва да кажа, че всичко, което успях да науча и да видя до момента, надминава и най-големите ми очаквания. Не знам дали бих могла с думи да опиша всичко, защото човек трябва да усети атмосферата, която витае, за да разбере, какво имам предвид. Или най-малкото – аромата на прясно изпечени кроасани, който се разнася из коридорите
Всичко, абсолютно всичко е на изключително високо ниво, като започнем на системата за сигурност, включваща пропуск с пръстов отпечатък, минем през техническата страна на нещата – по-голямата част от оборудването в кухните и пекарните не съм виждала дори и на снимка, и стигнем до дисциплината, прецизността и професионализма на всички шеф-сладкари, от които имам честта да се уча.
Възможността да бъда на това прекрасно място и да изживявам мечтите си, дължа на семейството и родителите си и сигурно цял живот няма да ми стигне, за да им се отблагодаря за подкрепата, обичта и вярата, която имат в мен.
А на вас, скъпи приятели-читатели, се извинявам предварително, че вероятно ще настъпи една пауза в блога за неопределено време. Истината е, че тук нямам почти никакви кухненски пособия, с които да приготвям рецепти, а и всичко, което направим в училище, прибираме в кутии за вкъщи и със Слави се насищаме на сладко за доста време. Но да знаете, че съм тук, че чета коментарите ви, хвърлям по едно око на кулинарните блогове и че някога, незнайно кога, пак ще се появя.
П.П. Простете за нискокачествените снимки, но мобилните устройства не могат да се справям толкова добре, колкото добрия стар DSLR
Ирка, най-важното е че следваш пътя на мечтите си и имаш подкрепата за това, върши нещата, заради които си там, пък блогът си стои тук и те чака, няма страшно! Пожелавам ви здраве, вдъхновение и радост!
Ирка, когато отидеш в уредена държава, се свиква по-лесно
А и ти си в Лондон да осъществиш мечтата си, така че всичко друго е на заден план!
От сърце ти пожелавам успех и съм сигурна, че след това пребиваване ще бъдеш неотразима, в това което правиш в кухнята!
Поздрави и много удовлетворение от всичко около теб!
Ирина, моля те, не спирай да пишеш – липсата на кулинарни публикации и перфектни снимки не е причина блогът да спре да се обновява. Напротив – толкова е интересно да четем за този нов етап от живота ти, за средата, която тепърва опознаваш, за откритията, за хората, с които се срещаш. Аз лично с огромно нетърпение ще очаквам такива публикации и с още по-голямо удоволствие ще ги чета. Поздрави!
Иринкееееееее, страхотно е там!
Изживявам Лондон още веднъж, сякаш чета себе си преди време!
Знам, че умираш от кеф да си там, това е нещо повече от мечта!
А и си със Слави, животът е така сладък!!!
Успех! Мисля, че ще смаеш много от учителите си
))
ПС: снимките ти дори с телефон са си супер! Очакваме още такива “лоши” снимки!
Успех Ирина
Съвсем от скоро поглеждам блога ти 
Единствено ще ти кажа, колкото и грозно да зчуи… пази се от българите в Западна Европа. Не казвам да ги отбягваш, но си имай едно на ум и не бъди наивна.
Успех!!!
Успех Ири! Следя те и тук и във фейса. Знам, че ще има много грандиозно и красиво завръщане:)
Ирка, много се радвам за вас! Сигурна съм, че си намерила мястото си и перфекционизмът и подредеността там ще ти паснат идеално. Много харесвам в теб изключителното внимание към детайла, което проявяваш и съм убедена, че ще имаш много успехи. Дерзай!
uspeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeh i 6te 4akame poqwata ti s netyrpenie .6te 4akam o6te za razkazwane
Успех Ирина! Много предизвикателства и покорени върхове! Нямам търпение да видя резултатите от обучението ! Късмет!
Ири, радвам се, че си в онзи пленяващ космополитен град, в който се влюбих преди няколко месеца! Пожелавам ти много успех и късмет и съм сигурна, че ще се завърнеш като истински професионалист, сбъднала мечтата си! Сърдечни поздрави!
Освен всичко ,за което ти се възхищаваме,ти си и една много добра дъщеря.Нека мама и татко се гордеят с успехите ти!
Поздрави!
Ири, пишеш страхотно, четох и гледах с огромно удоволствие
. Желая ти всичко през цялото време да е много по-хубаво от очакваното и чакам с нетърпение голямото завръщане след неопределено време. До тогава – много, много прегръдки!
Ирина, страхотно е, че изживяваш мечтата си и се наслаждаваш от душа и сърце на тези моменти. И аз ще се радвам, да виждам снимки и публикации, свързани с тази мечта в твоя блог. Поздрави и много приятни емоции
Като прочетох поста ти се напълних с приятни чувства
от една страна защото виждам човек ,който следва мечтите си ,а от друга защото те съвпадат с моите.Аз също искам да уча в същото училище и за това скоро се преместих в Лондон ,но понеже не съм стигнала до нивото да кандидатствам си търся работа като чирак в някоя кухня ,а след година две бих искала да разкавам за обучението си като теб.
Успех!!! Много ти се радвам!
))))))))))))))))))))))))))))
Мила Ирка,
колко е хубаво чопвек да прочете толкова мил и позитивен пост.
Толкова е красиво, когато се сбъдват мечти! Представила си всичко толкова вълнуващо, че все едно бях там и преживявах всичко с теб.
Пожелавам ти много искрено, успех по този красив и сладък път и да дойде време когато ти да си на мястото на шеф сладкарите в това училище, където младите таланти да се учат от теб!
Ти го заслужаваш!
ПП. с нетърпение ще очакваме включване с още и още разказчета!!!
Здравей Иринка!
Много се радвам за теб,защото си поела пътя да осъществиш една твоя мечта!Сугурна съм и вярвам, че ще успееш! Ти имаш неворятен талант! А колкото до красивия град, в който живееш и учиш, това също е великолепно! Прегръдки!
Ири, публикацията ти ме върна години назад, в момента, когато отворих куфара си в малката стаичка в чуждестранния град… и се почувствах на мястото си
. Желая ти да уловиш мечтите си и много незабравими моменти в този чуден, космополитен и завладяващ Лондон!
Сърдечни поздрави!
Откога чакам тази статия, незавасимо че не можеш да представиш рецепти, такива разкази за мен са един път.Радвам се за теб че можеш да изживееш мечатата си
Много интересно ми беше да прочета първите впечатления! Мобилните устройства също правят добри снимки,особено последната!
Желая ти успех по пътя на мечтите!
Успех в това вълнуващо начинание, Ирина! Наслаждавай се на всеки миг!
Ирка, следвай пътя на мечтите си, а на мен ми се иска този път да те върне след време все пак у дома!
Следя блога ти от много дълго време и някак си винаги си ми изглеждала много приятен човек. Тази публикация ме накара истински да се зарадвам за теб, макар че не те познавам. Стана ми едно такова топло и мило! Желая ти много успех. Винаги пази тази ведра и позитивна нотка, която усещам във всеки твой текст.
Намирам статията Ви за изключително интересна – особено много ми хареса началото – как описвате впечатленията си от Лондон и как сте почуствали неговата космополитна атмосфера. Снимките са прекрасни, оригинални, любопитни и макар повечето да разкриват Ваши лични, съкровенни моменти от пътуването до Лондон и ежедневието Ви там, човек лесно може да долови позитивизма, еуфорията и хармонията, които са запечатани върху тях.
Не Ви познавам, но това не ми попречи докато четях, искренно да се зарадвам за Вас. Продължавайте смело напред, заслужавате да постигнете още много успехи. Няма нищо по-хубаво от това, човек да вижда как млади, заслужили, влюбени хора като вас двамата, успяват в живота и постигат мечтите си.
Успех и всичко най-хубаво!
Благодаря на всеки един за прекрасните пожелания!
Пожелавам ти успешен улов в тази мечта:))),
и да последват много сбъднати мечти:))).
Прекасно прекарване и греби с пълни шепи от всичко хубаво до което се докоснеш.
Искрено се радвам , че си постигнала мечтат си! Пожелавам ти късмет и за напред!
Следя блога отдавна и аз като останалите ще се радвам да ни правиш съпричастни на преживяванията ти в новото училище.
Поздрави
Ти си толкова млада и много талантлива,Ирина. Бъди щастлива и незабравяй колко много хора очакваме новини от теб.
Поздрави на Лондон и успешно начинание!
Ирка, а в коя част живеете? На нас ни предстои местене в Лондон и събираме мнения за кварталите
На границата на Willesden green и Cricklewood сме. Намира се в северозападен Лондон, втора зона на метрото/
Ирка, май вдъхновението ми за сладки неща изчезна заедно с теб
сериозно.Опитвам се да си намеря ново, но нещо не ми се получава. Надявам се да си добре.
Защо така? Хайде, не му е времето сега за отказване, сезонът е много подходящ за печене на ароматни сладки и вкусни къпкейкчета!
В това сладко хоби няма отказване, само времени паузи:) и да почвам вече сладките:)
Лелеее Ири, ако знаеш колко се радвам за теб! Блога ти винаги ми е бил сред най-уютните и приятни места за посещение. Черпя много идеи и информация от него, за което страшно много ти благодаря! Надявам се някой ден да имаш възможност да споделиш професионлна рецепта за кроасани и други производни вкусотийки с крем, шоколад и т.н, че ако знаеш колко отдавна си мечтая из моята кухня да се носи същият аромат на току-що изпечен Истински кроасан
:):) Поздрави и не преставай да пишеш за твоето развитие!
Много благодаря за пожеланията, а рецепта за кроасани има вече публикувана в блога
Много се радвам, че си имала смелостта да последваш мечтите си. Още по-големи поздравления и за това, че до колкото разбирам, не си направила компромис с връзката си
Да изживяваш мечтите си с любимия човек до себе си е рядко и ценно удоволствие. Поздравления и успех! 
Благодаря ти, Ели!
П.П. Много харесвам магазинчето ви!
Прекрасен пост! Много е мотивиращо да четеш как други хора се трудят, за да постигнат мечтите си. Успех!