Ако имате няколко близки приятелки, с които не сте се виждали отдавна.
Ако разполагате с една свободна неделна вечер.
Ако изпитвате желание да приготвите вкусна храна.
Ако ви се пие студено, бяло вино.
Ако има и хубав повод за празнуване.
То най-добрият начин да оползотворите всички неща в списъка, е в приятната компания на стари дружки, с които да се посмеете, да поклюкарствате, да си спомните с носталгия за ученическите години, да се оплачете една на друга колко бързо лети времето, а накрая на вечерта да си обещаете скоро пак да направите такова събиране 🙂
Накратко, на Цветница сестра ми имаше имен ден и решихме да се съберем по женски – да хапнем, да изпием по 1-2 чаши вино и да изкараме няколко часа в смях и добро настроение. Разбира се, храната беше моя грижа. След последното парти, което правихме вкъщи, си взех поука, че трябва да се набляга повече на солените хапки, макар че не пренебрегнах факта, че сега щяхме да сме само момичета, а момичетата по принцип обичат сладки неща 🙂 Много съм доволна, че от всичко, което приготвих, останаха по 1-2 неща. Най-показателният фактор за това дали гостите са харесали храната, са празните чинии.
За да не стане публикацията досадно дълга и отегчителна, ще спестя публикуването на рецепти, освен ако някой от вас не прояви интерес. Ще се радвам да ги споделя ако има желаещи. За сега съм си наумила, че за брауниса ще има отделна публикация, просто защото беше безумно вкусен и напълно заслужава отделен пост.
Нека започнем със солените неща.
Брускети с домати, песто и пармезан (пармезана по-късно го сложих и затова го няма на снимката). Tези брускети изискват минимум усилия, а доставят максимум наслада и определено стават любими на всеки, който ги опита. Можете да изпечете нарязаните на филийки франзели няколко часа предварително (задължително натъркайте със скилидка чесън, докато са още горещи), а час преди да дойдат гостите просто да сложите върху всяка брускета по малко от доматите (2 големи домата, обелени и нарязани на дребно, смесени с 2-3 лъжици песто)
Солени еклери с кашкавал и мащерка. Много, много вкусни еклери, които също се приготвят бързо (освен ако нямате страх от пареното тесто), а от дозата излизат 40 броя. По желание могат да се напълнят с различни солени пълнежи или да се сертират натурални. Всякак са хубави!
Продукти за около 40 еклера:
115г масло
110мл вода
110мл прясно мляко
1/2ч.л сол
130г брашно, пресято
4 яйца
120г настърган кашкавал
2ч.л прясна мащерка
смлян черен пипер
жълтък за намазване
Маслото, водата и млякото се слагат на котлона на силен огън. След като заврят се дърпат от него, силата се намаля и брашното със солта се изсипва наведнъж. Връща се на котлона и се бърка енергично, до получаването на топка тесто. Готви се още 1-2 минути, до получаване на бяла следа на дъното на тенджерата.
Тестото се прехвърля в чиста купа и разбърква, за да се охлади леко (3-4 минути). Когато тестото стане топло (а не горещо), се започва добавяне на яйцата, едно по едно, като се изчаква добре след всяко. Аз ползвам миксер с приставки за тесто. В началото тестото изглежда лигаво и се дели на части, но след 4тото яйце, изглежда лъскаво и гладко. Тогава се добавя кашкавала, мащерката и пипера.
Фурната се загрява на 220С.
Две големи тави се покриват с хартия за печене. От тестото се оформят малки купчинки (може да се ползва и пош), връхчетата им се заглаждат и се намазат с разбит жълтък.
Пекат се 10 минути на 220С, след което фурната се намаля на 180С и се пекат още 15-20 минути, докато станат пухкави и зачервени.
Източник: Simply recipes
Тарталети с мус от сьомга – любимите! Ако гостите ви са любители на морската кухня, то тези тарталети наистина ще ги впечатлят. Да не говорим, че мусът се приготвя изключително лесно – пасирате заедно 100г пушена сьомга, 4-5 лъжици крем сирене, 2-3 лъжици заквасена сметана и опитвате, при нужда добавяте още крем сирене или сметана, за по-малко интензивен рибен вкус. Пълните в пош и слагате по малко във всяка тарталетена кошничка.
А ако ви е останало малко от муса, съвсем спокойно можете да разрежете няколко солени еклера, да сложите малко мус и по едно чери доматче и да получите съвсем различен вид хапки – 2 в 1 🙂
Следващото солено предложение се хареса на всички гости. Малки хапки с рулца от раци, крем сирене, заквасена сметана, яйце, пармезан и пресен лук. Пекат се в тава за малки мъфини и се сервират с по едно чери доматче.
Продукти за 24 броя:
200г крем сирене
3/4ч.ч пармезан
1 яйце
1/4ч.ч заквасена сметана
3с.л нарязан на дребно пресен лук
сол
черен пипер
250г рулца от раци
1ч.ч галета
50г масло, разтопено
Форма за мини мъфини с 24 гнезда се намазва добре с масло.
1/4 от пармезана се смесва с галетата и маслото. Разбърква се и се изсипва по малко от сместа във всяко гнездо и се притиска към дъното, за да прилепне добре.
Крем сиренето, яйцето и заквасената сметана се смесват добре. Добавят се лука, нарязаните на дребно рулца от раци, подправките и пармезана. Всичко се смесва добре и се разпределя между 24-те форми за мини мъфини. Отгоре се поръсва с останалата част от пармезана и галетата.
Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 30-40 минути.
Източник: Аnnie’s eats
Последните хапки представляват картофени кошнички с пълнеж от крем сирене. Те бяха под въпрос, защото по невнимание преварих картофите и после много трудно изпекох кошничките. В крайна сметка, реших че ще ги сервирам и в последния момент забърках някакъв крем, в който дори не помня какво сложих. Оказаха се доста вкусни, като изключим изключително киселите маслини, които сложих отгоре.
Такааааа, ред е на сладките неща. Започвам с най-вкусния браунис, който съм правила.
Много, много шоколадов с типичната за десерта влажна текстура, а отгоре има коричка от запечени за кратко маршмелоус, лешници и шоколад. Пълен разкош! Мисля да го приготвя за Великден, когато ще има повече хора, които да го опитат.
Реших, че един от десертите трябва да съдържа и плодове, за хората, които не обичат шоколад (май нямаше такива). За целта приготвих тарталети с млечен крем и пресни ягоди.
Част от крема ми остана и понеже храна хвърлям единствено, когато е развалена, реших да напълня крема в шот чаши.
Последният десерт бе малки морковени тортички с глазура от крем сирене (Диляна каза, че на всичко съм го слагала това крем сирене, но какво да се прави, тук е просто задължително). В началото си мислех да не казвам от какво са направени, за да не будя излишни подозрения в гостенките ми, но в последствие им казах и те бяха още по-любопитни да ги опитат. Всеобщото мнение бе, че изобщо не биха и предположили, че вътре има моркови.
Съжалявам, някъде съм изгубила рецептата за тези кексчета. Ще се постарая скоро да ги направя отново и да напиша подробна публикация.
Това беше всичко, което приготвих за партито. Доволна съм, че ми отне не повече от 6 часа и още по-доволна съм от отзивите на моите приятелки. Но в крайна сметка, храната не е най-важното. Дори да имахме единствено пуканки и кока кола, пак щяхме да си изкараме страхотно!
И последно, да не забравя, Честит Имен Ден със закъснение, на всички цветя, билки и дръвчета – бъдете живи и здрави, усмихнати и много щастливи! 🙂
48 коментара
Ами Ирка, какво да кажа освен, че всичко е съвършено:)Сигурна съм, че сте си устроили едно незабравимо и тооолкова вкусно рандеву:)
Всъщност, това е което ни остава…да споделяме, да се събираме с милите си хора и да хапнем нещо вкусно:)
Всичко изглежда съвършено! Завиждам благородно на женската ви компания за персоналния кулинар, който си имат 🙂 пожелание за след-Цветница – Късмет и много смелост в кухнята и извън нея 🙂
БрауниС?? _Един_ браунис?? С-то на английски все пак е за множествено число, а сладкишът е brownie, на български – брауни, по правилата за транскрибиране би следвало да е среден род. Простете за отклонението, но понякога този род неща така се набиват на очи, че могат да съсипят цяла статия с вкуснотии.
Mnogo originalni hapki : )
Ahhh Tuiz,…tochno tova li ti “izvadi okoto”?…Mnogo blagodaria za nAuchnoto obiasnenie, no ti opredeleno sysipa cialata kompozicia tuk…
Толкова красота и вкус ,и то само на една маса, скоро не бях виждала!
Бих започнала с картофените кошнички и завърша с браунитата,като преди това дълго остана на ягодовите тарталети ….
Всеки елемент от менюто изглежда точно по женски съблазнително.А как ли би изглеждало едно меню за мъжко парти?Един ден сигурно и такъв вариант би ни поднесла.
Весели празници!!!
Всичко изглежда невероятно вкусно. Сигурна съм, че е било страхотно парти 🙂
Мила Ирина, попивам с удоволствие всичко, което правиш и показваш. Моля те да публикуваш и рецептите на всички елементи от трапезата на женското парти.
Всичко изглежда много красиво, стилно и вкусно. Публикацията ще бъде полезна за такива като мене, които не са приготвяли хапки и меню за парти.
Когато трябва да приготвя нещо за празник, задължително преглеждам предложенията в блога ти. Благодаря ти!
Ирка, не се измъквай без публикуване на рецептите. Тези вкуснотии трябва да се запишат в тефтера.
Ох, не издържам повече, отивам да хапна нещо.
Страхотно, всичко е толкова хубаво и вкусно!!!!
Браво!
Честит празник на теб и сестра ти, Иринка!
Иначе, бих била любопитна за рецептата с рулцата с раци. Всичко ми изглежда много вкусно и си представям как бих дегустирала без никакво угризение тези малки хапчици. Поздрави за прекрасната трапеза!
Благодаря ти за хубавата публикация :))), тайничко ми се ще и мен някой да ме покани на толкова вкусно женско парти, макар че снимките ти ме карат да се чувствам все едно съм била там :). Ще споделиш ли някой път рецептата за морковените тортички и хапките с рулца от раци, много ме заинтригуваха.
Мога само да съжалявам, че не съм в тази компания, за да опитам всяко едно от тези изкушения. Но съм сигурна, че рецептите ще намерят място на страниците ти…Солените еклери отдавна са ми мерак, но все времето не стига 🙂
Всичко е невероятно, но… искам рецептите, ако може:)
Благодаря на всички за коментарите и интереса. Ще напиша рецептите скоро 🙂
Прекрасна храна.
Направо съжалявам, че отворих публикацията, както съм на работа в момента и леко прегладняла. :))) Страшно апетитни снимки си сложила, личи сиколко са вкусни хапките и сладкишите и настоявам за рецептите на солените еклери и кошничките с мус от сьомга. :)))
Ирка, нямам думи з атвоите красоти! Уникално вкусни и красиви изглеждат…и тъй като аз не съм никак по сложните рецепти, тези лесно приготовляеми красоти просто ме грабнаха от раз!;))) Искам да изпробвам всички, та искрено се надявам да пуснеш рецептички за тези вкусотии….аз ще следя зорко блога ти! :))))
tuiz , може и да си права, но тук не е училище по английкси език… Освен това в коментара ти се усеща някакъв рязък тон…и усещам нотка на завиждане:)
Prekrasno!!! Iskam samo da popitam za receptata za morkovenite torti4ki, zvu4i mi dosta dobre i iskam da probvam da si gi prigotvq 🙂 🙂 🙂
Не успях да си намеря записките и ще трябва отново да ги приготвя, само че не обещавам да е скоро.. съжалявам.
Не знам как е правилно да се каже,но изглежда страшно вкусно-с нетърпение ще чакам рецептата за БРАУНИ-С:)
Привет, Ирина! Хапването на партито ви изглежда наистина прекрасно, а на мен ми подейства вдъхновяващо 🙂 Тази вечер направих еклерчетата с кашкавал и мащерка и макар да следвах точно рецептата, те никак не бухнаха, а по-скоро се разляха в тавата. Бяха си вкусни иначе, но хрумва ли ти причината за разликата във формата? Да имам предвид за следващ път 🙂
Хм, много странно. Каква консистенция бе тестото – гъсто ли? Оформяха ли се добре еклерите, или още при пооставянето им в тавата се разливаха?
Сигурна ли си, че фурната бе добре загрята на посочените градуси, преди да поставиш еклерите? Това може да е довело до разливането им.
Ирина, благодаря ти за отговора 🙂 Гъстичко си беше тестото, добре се оформиха еклерчетата, фурната бе загрята на 220, след 10 минути намалих на 180, зачервиха се, извадих ги леко разстлани и може би тогава вече наистина се “сплескаха” – при изстиването 🙂
Сега се сещам, че се случи да не използвам много качествено масло – 82% масленост уж, но беше много меко и ми изглеждаше “подозрително” 🙂 На Пикадили марката – “Премиа”…
Ще пробвам пак; благодаря ти още веднъж 🙂
Много е вероятно от маслото да е бил проблемът. Наистина е подозрително, че е било меко.
Следващият път, след като изключиш фурната, я открехни леко и остави еклерите вътре да изстинат. Това по принцип се прави на обикновените еклери, но при тези нямаше нужда.
Здравей, Ирина!
Прекрасен блог, прекрасни рецепти, безупречно изпълнение! Мога да кажа, че промени отношението и интереса ми, по-скоро липсата на такъв, към сладкарството 🙂 Накупих си разни формички и бои и започнах да изпробвам рецептите ти. Ентусиазмът ти е заразен 🙂
Много ми допада рецептата ти за тарталети с мус от сьомга, но имам въпросче. Как правиш тези мънички тарталетки – имаш ли някаква формичка и откъде си я намерила? Аз се опитвам да си намеря форма за големи стандартни тарталети и не мога… И ако можеш да кажеш и каква е рецептата за тях. Като гледам никой не е питал за нея, сигурно е нещо всеизвестно, но аз съм начинаещ 🙂
Здравей, Вики!
Малките тарталетки са всъщност изрязани с помощта на формичка за сладки и са печени във форма за мини мъфини (24 гнезда). Тя ми е подарък от чужбина, не знам тук къде може да се намери.
Рецептата за тестото е на една моя приятелка, която ме помоли да не я споделям, затова не съм я писала в блога.
Ти можеш да ползваш тестото от тази рецепта: http://www.menumag.bg/recepta/kish-loren
Успех 🙂
Благодаря за отговора! Надявам се скоро и тук да се появят по магазините от тези формички 🙂
Здравей, Ирина, моля те и за рецептата за брауниса. Изглежда превъзходен!
Само да докладвам, че пробвах солените еклери и хапките с рулца от раци. И двете рецепти са доста сполучливи, за което искрено ти благодаря. Обясненията ти са пълни и доста точни!
Хапките се оказаха малко солени по вкус на гостите ми, но мисля, че това се дължи на разлика в културите. Определено съм забелязала, че във Франция се яде по-малко солено…Следващия път смятам да опитам еклерите пълнени с гуакамоле.
За утре вечер съм намислила да направя брускетите и тарталетите с мус от сьомга.
Ще дам отчет след това 🙂
Да си жива и здрава, за да приготвяш такива ястия.
За солеността на хапките зависи от вида пармезан и от вида крем сирене 🙂
Много се радвам, че са ви харесали!
Ирина,
Брускетите станаха бомба – гостите ми много ги харесаха! Но определено трябва да инвестирам в подходящ миксер или метално хаванче, че моето е малко и от кокосово дърво, та ми се взе здравето докато го направя пестото.
Нямам още подходяща формичка за тарталетките, но и тяхното време ще дойде 🙂
Имах един въпрос- може ли рецептата за брауниса, ако не е тайна? Трябва да направя десерт за мъжа ми. Правят пикник на работата за около 50 човек и тази рецепта ми се струва доста подходяща, най-вече, защото, както си го казала, трудно се намират хора, които да устоят на шоколадовото изкушение 🙂
Благодаря предварително!
Ох, пак го правих брауниса, но не остана време за снимки и затова все още не съм публикувала рецептата. Исках в отделна статия да я поместя.
Докато се наканя, ето от къде всъщност е идеята: http://www.marthastewart.com/281818/rocky-road-brownies
Имай предвид обаче, че захарта е ужасно много. Намали я наполовина, защото иначе е смърт :))
Благодарности, Ирина! Ще последвам съвета за захарта!
Лелеее, това са страхотни неща! Направо за професионални готвачи! Ама ти като каза 6 часа, шегуваше ли се? На мен и 6 дни няма да ми стигнат! Поздравления!!!
6 часа без миенето на съдове :))
Ирина,
Впечатлена съм, от вкуса и стила ти!!! Всичко представено от теб изглежда, невероятно красиво и вкусно, ще изпробвам всичко, непременно!
Имам и един въпрос, откъде се снабдяваш с тези красиви съдове. Очите ми останаха в стойките за брауни и еклерите.
Благодаря
И двете стойки са от един магазин срещу Съдебната патала. Там обаче, не предлагат асортимент, който да имат винаги наличен. Всичко зареждат спрямо сезона и празниците. Няма да успееш да намериш същите, но съм сигурна, че ще си харесаш нещо друго.
Много ти благодаря за инфото, ще се разходя до там и дано си харесам нещо!
Поздрави и успех с изпитите!!
Ирка,
Опитах се да намеря магазина, но без успех! Можеш ли да ми кажеш как се казва магазина или на коя улица се намира, за по-добър ориентир, че голямо лутане падна без резултат ?!
Заставаш с гръб към централния вход на Съдебната палата и срещу теб е един голям магазин за аксесоари и всякакви красоти за дома. Не знам как се казва магазина, но няма как да не го пропуснеш, на главната улица е.
Mila Irina sega popadnah na saita ti,kuhnjata e moeto majsto za tvorene i mnogo me inspirira vsichko.Unikalno gensko party .Mislja da napravja i az edno za klienti.Pogelavam ti vsichko nai dobro!!!
[…] Източник Източник […]
Мила Ирина,Обожавам твоя сайт,винаги правиш невероятни неща,браво!Всичко изглежда страхотно, но по-специално да попитам, как направи картофени кошнички с пълнеж от крем сирене,нещо по-специално слагаш ли или просто ги вариш,настъргваш и печеш картофите?Благодаря предварително :))
Ирина, би ли споделила рецептата за картофените кошнички?
Следващия път, когато събирам приятели вкъщи, определено искам да ги предложа.
И също така имам технически въпрос – какво количество приготви от хапките за колко голяма компания, как прецени колко ще е достатъчно?
[…] Източник Източник […]
[…] Пасират се заедно 100г пушена сьомга, 4-5 лъжици крем сирене, 2-3 лъжици заквасена сметана. При нужда се добавят още крем сирене или сметана, за по-лек рибен вкус. Сместа се пълни в пош и се шприцова върху всяка брускета. Декорира се с пресен копър и перлички черен хайвер. Източник Източник […]
Здравейте, Ирина? Благодаря за вкусните и отигинални рецепти! Само да попитам какво крема сирене използвате, тъй като не мога да намеря хубаво?