Ехо! Здравейте! Има ли все още някой тук? Трудно ми е да пиша след едногодишно мълчание. Чудя се от къде да започна, някак си ми се струва нереално колко много време е минало от последната ми публикация и колкото повече отлагах завръщането си, толкова по-сложно ми беше да събера мислите си в смислени изречения.
-
-
Покрай работата започнах все повече и повече да се сблъсквам с различните хранителни режими и алергии, които имат хората. Някои са с непоносимост към глутен, яйца, млечни продукти, захар, фруктоза, ядки, а има и такива, на които дори плодова салата не можем да предложим.
-
Преди време, когато блогът беше основното ми занимание (университета не го броя), си имах изградена рутина за публикациите – приготвяне на рецептите вечер или рано сутрин, фотосесия до обяд, за да хвана хубава светлина, обрабоване на снимките, докато в кухнята е паднала бомба, писане на статията и публикуване.
-
Когато миналата година публикувах статията за любимите ми книги през 2012-та, не очаквах, че ще намеря толкова много съмишленици в любовта към четенето. Няма как да пропусна класацията си и за тази година, още повече, че смятам някои от книгите, които ще изброя тук, за едни от най-уникалните, които съм чела някога.
-
Трудно е при това развитие на сладкарството да измислиш някоя нечувана комбинация от вкусове. Не съм Пиер Ерме и едва ли скоро бих имала смелостта да обединя шоколад и фоа гра, но за сметка на това пък, обожавам да експериментирам с вече познати и много любими комбинации.
-
През зимата на 2010-та, когато любовта ми към сладкарството все още беше в зародиш, реших да започна стаж в една от известните Софийски сладкарници с надеждата да видя и науча как се правят десерти в по-мащабни количества и изобщо как работи индустрията.