Ирина

Винаги, когато се прибера в България, ме обзема една носталгия към времето, когато блогът заемаше огромна част от живота ми и отделях средства, време и мисъл, за да приготвям, снимам и представям различни рецепти. За жалост в последните 3-4 години, блогът е в една дълга и прогресивна пауза, която няма как да обещая, че ще бъде прекратена.

Миналата година по това време решихме, че искаме през пролетта на 2016-та да отидем на дълго пътешествие. Избирането на дестинация за мен…

През последните години десертният бар или така наречената сладка маса стана изключително популярен акцент от всеки важен празник, било то сватба, годеж,…

Пътуването за мен не е поредния check-in във фейсбук или просто отмятане на определена дестинация в bucket list-a. Пътуването вдъхновява, обогатява, храни душата ми с колорита на всичко видяно и определно ме прави по-добър човек. Когато посещаваш далечна държава се запознаваш с нравите, обичаите и културата на местните, които обикновено са толкова различни от твоите, че няма как да останеш безразличен.

Отдавна ми се искаше да споделя с вас къде точно работя и с какво се занимавам, но когато веднъж те напусне навика за писане на публикации, много трудно се започва наново. Но ето, че най-накрая се реших и след почти еднагодишна пауза, съм отново на линия.

4 сутринта е. Знам, знам, обикновените хора не се будят толкова рано за работа, но аз отдавна съм приела, че моята реалност е съвсем друга. Обличам се набързо, приключвам със сутрешната рутина и след десетина минути съм излязла от вкъщи. Имам късмета да живея съвсем близо до работата ми и затова вместо автобус или метро, използвам велосипед, за да се придвижвам.