Венеция през моя поглед

Categories Споделено
11498

Казват, че Венеция е от онези туристически дестинации, в които или се влюбваш безвъзвратно, или оставаш силно разочарован. За щастие, аз се върнах от там единствено и само с положителни емоции и дълго време ще пазя спомена от изживяното. Мисля си, че когато човек предприема някакво пътуване, не трябва да крои стриктни планове или да си създава нереални очаквания, защото има опасност накрая да остане разочарован. Така направих аз. Оставих нещата да следват естествения си ход,наблюдавах и попивах като гъба всяка информация, всяка сцена, всяка красива картина, която погледа ми (моя и на обектива), успяха да запечатат.

Кликни върху снимките, за да ги видиш в по-голям размер.

С тази публикация нямам за цел да ви разказвам за историческите забележителности на Венеция и региона, за тях е писано много. Няма да крия, че не съм особено впечатлена от музеите, макар че дворецът на Доджите е място, което наистина си заслужава да бъде посетено. По-скоро искам да споделя онези неща, които ми направиха силно впечатление и заради които отново бих се върнала.
И понеже това е кулинарен блог, накрая ще ви представя и един вариант на паста-десерт :)

Първото нещо, с което човек се сблъсква, това са италианците. Горките, никак не им се отдава английския, но за сметка на това са толкова отзивчиви и готови да ти помогнат, че езиковата бариера бързо се стопява. Няма как да не те усмихне гледката на жестикулиращ човек, който се опитва да ти обясни по елементарен начин кое къде се намира, кои са най-хубавите неща, които можеш да видиш и къде е най-евтино да се яде.

Направи ми впечатление, че основния поток на туристи е всъщност от Италия, което е някак странно предвид популярността на дестинацията. Рядко чувахме реч, различна от италианската, а ако това се случеше – най-често долавяхме разговори на френски, испански и английски. И докато съм на тема туристи трябва да отбележа, че не ми се сториха толкова много, колкото очаквах да бъдат. Дори не ги усещах, докато не стъпихме на пл. Сан Марко, който наистина гъмжи от хора.

За жалост, Венеция не е успяла да се спаси от порока на популярността и е станала жертва на всички онези дребни “търговци”, продаващи всичко от чанти “Гучи” до някакво подобие на гумено топче, което се разпльоква, а след това отново възвръща формата си. Странното е, че общината може да налага такса на ресторантите, които изнасят масите си навън, но явно не може да се справи с този проблем.

Като споменах ресторантите, няма как да не споделя за първото ни хапване във Венеция, което беше такова разочарование, че почти се бяхме отказали да ядем отново пица. Та, въпросното подобие на пица представляваше дебело, недоопечено тесто, подгизнало от прекомерната употреба на бистър доматен сос. Моята Маргарита беше направо божествена спрямо пицата на Слави, включваща артишок, който той определи като кисело зеле.

За щастие, следващите ни срещи с италианската кухня бяха много добри – опитах наистина страхотна пица, божествени ньоки и различни морски ястия. Цените според мен бяха доста прилични, особено ако имаме предвид стандарта на живот там. Пиците и пастата варираха на цени от 7-12 евро, а за обяд най-често си поръчвахме тристепенно обедно меню за 15-16 евро. Изборът на салати, обаче, е доста беден а цени им започват от 10 и достигат до 18 евро.

Онова, което наистина не очаквах, бе липсата на малки италиански пекарни/сладкарнички, които предлагат различни десерти и тестени изделия. Масово се предлагат гигантски целувки, вид нуга (халва) и различни шоколадови пастички. Поне на пет места търсих каноли, но така и не успях да открия. Най-накрая намерих в една малка сладкарница на о. Бурано и след като ги опитах останах малко разочарована от крема, който мислех, че ще бъде направен от рикота, а той беше обикновен маслен крем. Обещах си, че ще дам отново шанс на канолите, като този път ще си ги направя сама. Само да видим откъде ще намеря формички.

Десертът, който наистина ме впечатли, беше сладоледа. Имайте предвид, че като цяло не съм фен на сладоледите, лятото хапвам по 1-2 пъти, колкото да отбележа сезона. Но италианския сладолед няма как да те остави безразличен. Самата му текстура е копринено мека, а вкусът – плътен и наситен. Сега като си спомня за сладоледа с черен шоколад, който ядох, ме е яд, че не опитах повече видове. Нищо, следващия път :)

Венеция е едно наистина вълшебно, романтично място, което всеки човек трябва да посети. Но ако трябва да съм искрена, онова, което направи пътуването ни толкова незабравимо, бяха островите Мурано и Бурано, особено последния. Бурано е малък остров, на около 40 минути (по вода) от Венеция, където всяка една къща е боядисана в различен цвят.

Посетихме го привечер, когато почти всички кафета и ресторанти затваряха, туристите бяха сведени до шепа народ, а единствените хора, които крачеха по улиците, бяха местните. Там можеш да се разхождиш по тесните улички, да помилваш домашна котка, да усетиш аромата на току що сварено кафе и да станеш свидетел на оживен разговор между италианки на средна възраст, докато симпатичен старец чете вестник на отворени врати, необезпокояван от никой. Тези хора дотолкова са свикнали с туристите, че не им прави впечатление или по-скоро те (ние) са станали част от ежедневието им, но аз въпреки това се чувствах неловко, навлизайки в личното им пространство.
Ако планирате екскурзия до Венеция, непременно се отбийте на това магнетично местенце – емоциите и усмивките са ви гарантирани.

Спирам до тук като се надявам, че снимките са достатъчно красноречиви. Макар и малко и макар отбрани, те казват повече от хиляди думи. Не че Венеция може да се опише. Пожелавам ви да я усетите дори по-хубава, отколкото я усетих аз.

И за финал, една импровизирана рецепта за десерт с паста и сос от дулсе де лече. Още щом зърнах тези панделки с какао, си казах, че трябва да ги купя и да ви ги покажа. Разбира се, всяка къса паста би била удачен заместител.

Паста с дулсе де лече и карамелизирани лешници

Продукти за 2 порции:
80г паста (фарфале)
4 чаени лъжици дулсе де лече (ползвам домашно направено)
шепа карамелизирани лешници
настърган бял шоколад за поръсване

Пастата се сварява с подсолена вода според указанията на опаковката.
Оцежда се добре и докато е още гореща се смесва с дулсе де лечето. Неговото количество е според личните ви предпочитания – ако не ви е достатъчно сладко, добавете повече.
Пастата се разпределя между две чинии, поръсва се с нарязани на едро карамелизирани лешници и настърган бял шоколад.
Консумира се топла.

29 Responses to “Венеция през моя поглед”

  1. Кенди

    Удоволствие за мен беше да се насладя отново на тези колоритни снимки, а с още по-голямо удоволствие прочетох и написаното от теб! Невероятна публикация! Прекрасна виртуална разходка си направих с вас! Поздрави, Иринка и ти пожелавам още много такива колоритни пътешествия!

    Отговор
  2. Кенди

    Забравих за пастата:), много ми харесват тези панделки, а рецептата със сигурност е вкусна, щом е предложена от теб!

    Отговор
  3. Живка

    Приятна разходка с много красиви снимки!
    Панделките наистина са много хубави…
    Поздрави!

    Отговор
  4. Vili Konova

    Благодаря ти , Ирина, че върна спомена за Венеция!Прекрасни снимки, които отново ме потопиха в уникалната атмосфера.Желая ти много романтични пътувания, които да споделяш с нас.

    Отговор
  5. Lyubov Simova

    Prekrasna razhodka,makar i virtualna!Blagodaria ti milo momiche ,hubavo e chovek da se nasladi na krasotite na Venecia! Pozdravi ot men i mnogo uspehi, mnogo podobni patuvania !

    Отговор
  6. Tonchita

    Прекрасна история,Ирка :) Снимките са на високо ниво.Всичко е така хубаво обяснено,че наистина чувстваш сякаш си бил там.Рецептата ще си я запиша веднага и ще я пробвам непременно. Благодаря ти :) И хубави почивни дни :)

    Отговор
  7. пепеляшка

    Чудни снимки, Ирина! И аз обичам това място, но може би защото го познавам твърде добре-иначе първите впечатления ми бяха малко противоречиви.Но виж, Бурано не ми допада и винаги съм смятала разходката до там за загубено време….още едно доказателство колко различни сме хората по тая земя и в това е и очарованието.
    Десерта ти е страхотен, а за канолите – дори и в оригинал в Сицилия да ги опиташ, не струват, твърде са прехвалени.Но съм сигурна, че ако ти ги сътвориш, ще бъдат изкусителни!

    Отговор
  8. Dani

    Ирка, толкова красиви и интересни попадения е запечатал обектива ти!
    Поздравления!

    Отговор
  9. mila

    Prekrasni snimki!… s interesno otbrani kutcheta i personazi! Razkaza ti e chudesen, uvljakoh se, dori neiskah da svurshva:)) Moze bi trjabva da opitash kulinarna zurnalistika, da poseshtavash razlichni kutcheta po zemjata i prigotvjash mestni spetzialiteti…!!! kakvoto i da izberesh, vse shte e krasivo i zabavno za nas!! Uspeh!

    Отговор
  10. Дени

    Много готина публикация, изпълнена с толкова много и различни цветове и настроения…
    А знаеш ли, канолите са специалитет от Сицилия. Там буквално можеш да ги откриеш навсякъде, всъщност няма нужда да ги търсиш, те сами те намират :-) … Кухнята на Северна Италия е малко по-различна, може би и за това не всички вкусотии, с които тази страна се слави, са достъпни във всичкити й региони… :-)

    Отговор
  11. Катя

    Невероятни снимки! Благодаря ти, Слънце! Усетих духа на Венеция и ми се е прииска да отида, особено на островчето с шарените къщета! :) Може ли да те помоля да ми изпратиш една от снимките в по-голям формат – 10 от 18 – горе в ляво – страшно ми се прииска да я нарисувам тази закътана уличка, има невероятна атмосфера! На никого няма да предоставям снимката и няма да я публикувам. Много поздрави на Слави! Изглеждате страхотно! :)

    Отговор
  12. Лилия

    Bella, bella Venezia! Страшно чаровен и колоритен град, не знам дали е най-романтичния, но определено си има свой собствен уникален дух, който не можеш да усетиш в никое друго кътче на Италия. Аз видях Венеция през зимата и въпреки страховете ми, че капризното време може да провали ваканцията ни, посрещнах една незабравима Нова година на Сан Марко. Радвам се, че Венеция и островите са харесали и на теб. Снимките ти са прекрасни, уловили са много от атмосферата, а една от тях – тази от острова на дантелите, дори си я “познах”: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=1807762760913&set=a.1807759080821.2105413.1445265888&type=3&theater

    Отговор
  13. Ралица Лечова

    Била съм във Венеция 2 или 3 пъти..но никога не съм я виждала толкова удивително прекрасна.Снимките ти са уникални ^_^

    Отговор
  14. Lety

    Благодаря ти, Иринка, че ме върна отново на това вълшебно място! Имам прекрасни спомени от Венеция!
    А колкото до храната, за да опиташ наистина местната кухня, а не предложенията за туристи, трябва да отидеш на места, където хапват местните. Ние ако знаеш къде сме се навирали :) :) В Болоня например, попаднахме на малко семейно ресторантче, в което хапват само хора от квартала, няма туристи, но пък имаше абсолютно божествена, автентична италианска кухня.

    Отговор
  15. Илка

    Ирина, като абсолютен непросветен, ще попитам: да не би да имаш предвид сваряването на кутийка с конд. мляко за 3-4 часа във вода?! Това на снимката, върху пастата (ако е полята с нещо), изглежда прозрачно (най-много)!

    Отговор
    • Ирина

      Да, точно това имам предвид. А на снимката изглежда по-бледо, защото е разредено с малко от водата, в която е сварена пастата.

      Отговор
  16. елена добрева

    Венеця ми харесва с многото и красивите канали.Междо другото аз ще ходя и нямам търпениееееееееееееееее!!!!!!!!!!!!!!!!!

    Отговор
  17. Росица

    “Казват, че Венеция е от онези туристически дестинации, в които или се влюбваш безвъзвратно, или оставаш силно разочарован. За щастие, аз се върнах от там единствено и само с положителни емоции и дълго време ще пазя спомена от изживяното”-точно така започвах разказа си пред приятели, когато се върнахме оттам.Градът, към който нямах кой знае какви очаквания се оказа любимият ми засега.Въпреки че посетихме Верона, Милано и Генуа и въпреки двата пъти в които се губихме от групата, Венеция си остава numero uno, при първа възможност ще се върна там отново…

    Отговор
  18. Светлана Недялкова

    Може ли да се направи рецептата с обикновени панделки (фарфале), т.е. да не са с шоколад в самото тесто?

    Отговор

Оставете коментар