Сингапур, Малайзия, Тайланд и Виетнам

Миналата година по това време решихме, че искаме през пролетта на 2016-та да отидем на дълго пътешествие. Избирането на дестинация за мен винаги е било трудна задача, просто защото има толкова много места, които искам да посетя и ми се струва почти невъзможно да се спра само на едно. Знаехме, че разполагаме с 6 седмици и това донякъде ограничи избора. Първоначалният план беше да обиколим Централна Америка – от Панама до Мексико през Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Гватемала и Белиз. Когато, обаче, започнах с проучването, бумът на вируса Зика се превърна в основна тема във всички световни медии и без много да му мислим оставихме идеята настрана и се ориентирахме към Югоизточна Азия.

При организирането на самостоятелна екскурзия, началото винаги изглежда като разхвърлен гардероб, но не се плашете, нещата лека полека се подреждат 🙂

Първата стъпка, с която се заех е да проуча за кои държави имам нужда от виза и дали мога да я получа на летището или трябва да отида лично до съответното посолство. Нашият инвентар се състоеше от Сингапур, Малайзия, Тайланд и Виетнам. При посещение в Сингапур и Малайзия се бие печат на летището или граничен пункт и не е нужно да се предприемат никакви предварителни мерки. За Тайланд може да се получи виза на влизане в страната (единствено на летищата), но се издава само за 15 дни. Тъй като нашият план беше да останем повече, аз реших да отида до консулството в София и да си извадя виза за 6 месеца, която дава право на повече от едно влизане. Самото издаване на визата е бързо и безпроблемно, което напълно си противоречеше с изживяването ми на Тайландската граница, но за това ще разкажа по-долу. Що се отнася до Виетнам, за там трябва да имаш писмо-покана, което се поръчва по интернет и с което на летището ти издават визата срещу 45 долара. Също така е важно да имаш двупосочен билет, нещо което ние нямахме и трябваше да купуваме 45 минути преди бординг. Не правете като нас 🙂

Следващата задача беше да си избера удобна раница. Тъй като никога преди не бях пътувала с нещо различно от куфар, бях малко скептично настроена към раницата. Моят приятел, който е бил в Австралия за една година, ме убеди, че няма как да отидем на такава дълга екскурзия с тежки куфари. След много дълго проучване, четене на ревюта и гледане на клипчета, се спрях на Osprey Farpoint 55l, което представлява една основна раница от 40 литра и малка раница от 15 литра, която може да се закачи за голямата, но може и да се носи отделно. Днес, след две дълги пътешествия с тази раница, мога да кажа, че определено направих правилният избор. Раницата се отваря като куфар, което улеснява много подреждането на багажа. Освен че е лека и удобна за носене, при чекиране в самолет, презрамките могат да се приберат и така раницата заприличва на сак.

Освен куфарът, мога да препоръчам и т.нар. packing cubes, с които наистина много лесно може да се организират дрехите и личните вещи и да се избегне взимането на твърде много багаж. Ние, жените, имаме тенденцията да тръгваме на почивка с прекалено много неща, но наистина ви съветвам да вземете най-необходимото. Аз тръгнах с 9кг раница и даже имаше неща, от които нямах нужда.

Последно отклонение преди да започна с разказа, но искам да обърна внимание на най-полезните приложения за телефон, които изполвах ежедневно при пътуването ни:

• Skyscanner – запазване на самолетни билети
• Tripadvisor – топ атракции, ресторанти, хотели
• Google Maps – навигация като основното предимство е, че при предварително зададена локация, картата работи и без интернет
• Booking.com – запазване на хотел
• XE Curency – конвертиране на различните валути
• Trail Wallet – приложение за дневните харчения

След този толкова дълъг увод, нека преминем към по-интересната част. Първа спирка:

Сингапур

Развълнувани и заредени с много енергия се оправихме към летището. Полета ни беше София-Доха-Сингапур с Катарските авиолинии. Вече няколко пъти пътувам с тях и съм много доволна. Цените на билетите са достъпни, седалките са удобни и сравнително широки, а храната обикновено не е никак лоша.

12 часа по-късно пристигаме в Сингапур и след кратко чакане при емиграционните, се отправяме към метрото. Предварително си бяхме запазили две нощувки в един от най-популярните хотели – Marina Bay Sands. Решихме, че като начало на почивката ни, е позволено да се поглезим, а после ще спим на по-евтини места. Хотелската част на Марина бей се състои от над 2500 стаи, десетки ресторанти, барове, търговска част и най-голямата атракция – инфинити басейн на покрива.

Нашата стая беше на 36тия етаж и имахме невероятна гледка към Gardens by the Bay и пристанището. Локацията на хотела е всъщност едно от най-привлекателните му предимства, тъй като най-хубавите места на Сингапур са толкова близо до него, че почти няма нужда от ползване на градски транспорт.

Ние прекарахме 5 дни в Сингапур, които ми се сториха напълно достатъчни, а това са местата, които посетихме:

• Gardens by the Bay
• Singapore Flyer
• Ботаническата градина и градината с орхидеите
• Зоопарка
• Chinatown
• Chinatown Heritage center – музей-къща, в която са съхранени стаите, в които китайските емигранти са живяли през 50-те години на миналия век
• Храмът Sri Mariamman

Транспортът в Сингапур е доста добре структуриран като основния избор на гражданите и туристите са метрото и автобусите. Информация може да се намери както онлайн, така и на място в различните станции.

Храната е основно китайско ориентирана и най-добрия вариант е храненето в така наречените улични сергии/пазари.

Най-хубавото впечатление, което ми направи Сингапур, е че е изключително подреден и чист, нещо нетипично за по-голямата част от Югоизточна Азия. Но с тези предимства идва и една друга разлика – цените на услугите, храната, нощувките и транспорта се доближават повече до европейските.

Ето защо след 5 дни си купихме автобусен билет до Куала Лумпур и на сутринта се оправихме към

Малайзия

Пътят от Сингапур до столицата на Малайзия е около 4 часа в много удобен автобус и с една спирка на границата. Пристигаме по обяд в Куала Лумпур и първото нещо, което усещаш при слизане от климатизирания автобус, е неистовата жега и почти 100% влага. Не ме разбирайте погрешно, в Сингапур също е много влажно и топло, но разликата тук, е че праха и мръсотията се превръщат в един особено неприятен фактор, който донякъде повлия на настроението ми и усещане за града.

Едно от предимствата на пътуването без предварително приготвен план, е че ти дава свободата да останеш повече или да си тръгнеш по-рано от всяко място. И тъй като установихме, че климата на Куала Лумпур не е за нас, прекарахме само два дни там, в които все пак успяхме да видим едни от основните забележителности:

• Кулите Петронас – най-високите кули близнаци
• Batu caves
• Chinatown & Petaling street
• Храмът Sri Mahamariamman

След два дни неистова жега, се отправяме към северозападната част на Малайзия и пристигаме на о.Пенанг. Островът не е никак малък и през последните десет години много инвеститори го избират за място, където да създадат бизнес, небостъргачи и различни модерни развлечения. Ние, обаче, се сприряхме на района Batu Feringghi, където да прекараме няколко дни в пълен релакс. Плаж, море, вкусна храна, разходка със скутер и посещение в невероятна тропическа овощна градина са част от нещата, които запълниха дните ни.

Пристигайки в Пенанг след седмица в Сингапур и Куала Лумпур, несъмнено усещаш разликата в цената на хотела и храната като добре дошла 🙂

След няколко дни сред красивата природа на остров Пенанг, потегляме към

Тайланд

Планът е да пренощуваме в Hat Yai и на сутринта да тръгнем за остров Ко Ланта. Тъй като имах извадена туристическа виза за 6 месеца от консулството на Тайланд в София, не очаквах да имам проблем на границата, но при представяне на паспорта си, митничарят поиска да му покажа 20 000 тайлански бата (или 500 евро) в кеш. Идвайки от Малайзия е разбираемо да нямам никаква местна валута в себе си, та трябваше да обикалям насред нищото и да търся банкомат, от където да изтегля нужната сума. През това време минивана с останалите туристи неособено търпеливо ни изчакаха да се справим с проблема. След като показах, че имам парите в себе си, митничаря ме пусна и продължихме към Hat Yai.

На следващата сутрин си взехме билети за о. Ко Ланта – типичният тайландски рай – безкрайни плажове, тюркоазена вода, буйна растителност и куп туристически развлечения. Както в Бали, така и тук, е препоръчително да се наеме скутер, който ти дава свободата да разгледаш острова и да посетиш различни забележителности. Ние се включихме и в един от организираните обиколки около острова, където цял ден се наслаждаваш на невероятната природа, можеш да се гмуркаш, да плуваш с рибките и да видиш скрит плаж, до който се достига само чрез плуване през тъмна пещера.

Прекарахме няколко островни дни в Ко Ланта, след което се отправяме към един от най-известните туристически дестинации в Тайланд, а именно – остров Пи пи, който става особено популярен, след филма Плажът с Леонардо Дикаприо.

Следват три дни на тотален островен блис много сходен с този в Ко Ланта, след което се отправяме към Пукет.

Пукет ме очарова с невероятно красивите храмове, запазената стара част на града, културата и традиционните маркети, в които можеш да намериш вкусна храна и ръчно изработени изделия. В другата половина е мръсен, претъпкан с туристи и прекалено комерсиализиран.

След 20 дни на път, се отправяме към следващата дестинация:

Виетнам

Трябва да призная, че от четирите държави, които посетихме в това пътуване, Виетнам е безспорен фаворит. Причините са много – културата, хората, природата, храната, но освен всичко това, споделихме пътешествието с едни от най-близките ни приятели от Лондон, които живеят в Китай и не бяхме виждали от една година.

Хошимин е изключително шумен, пъстроцветен град, който никога не спи. През деня можеш да посетиш десетки забележителности, а вечерта да се отдадеш на хапване на улична храна, разглеждане на някой маркет или да се насладиш на нощен Сайгон от покрива на някой бар. Но това, което ме впечатли най-много, е околността извън града. Ние наехме частен гид, който ни разведе из делтата на река Меконг, където видяхме как местните произвеждат различни сладки и бонбони, оризова хартия и ръчни издения. След което се разходихме с велосипеди в едно мъничко селце и хапнахме вкусен обяд. Останахме толкова доволни от преживяното, че на следващия ден отидохме на друга екскурзия със същия екип, този път до т.нар. Chu chi tunnels – необятна мрежа от подземни тунели, които са служели за обежище по време на Виетнамската война. Докато пътувахме до различните места, се сприятелихме с шофьора ни, който в края на деня ни покани на вечеря в къщата си – преживяване, което се превърна в едно от най-запомнящите ми спомени от Виетнам. Гостоприемството, щедростта и добротата на тези хора лъха от тях толкова неподправено, че те оставя безмълвен.

След 5 дни в Хошимин си казваме чао с Мери Джейн и Лукас и се оправяме към Ханой. Първите впечатления от столицата на Виетнам са за едно по-спокойно, по-уравновесено място, където хората не бързат за никъде или иначе казано – пълната противоположност на Сайгон. Нашият хотел е в старата част на града, заобиколен от малки улички пълни с вкусна храна, много колоритни базари и в близост до куп музеи, галерии и храмове.
На няколко часа път от Ханой е Ха Лонг бей, обект под закрилата на Юнеско, който представлява залив с около 2000 малки островчета. Посещението на Ха Лонг бей е с организирани двудневни или тридневни круизи, които правят изживяването още по-специално. В програмата са включени посещение на изключително красива пещера, както и среща с местните обитатели на плаващите селца.

10 дни във Виетнам със сигурност не са достатъчни и силно се надявам някой ден да се върна отново.

След Ханой се отправяме към Бангкок за последната част от пътуването ни.
Бангкок е типичен космополитен град с модерни, индустриални и бизнес райони, както и много културни центрове, храмове и паметници.
Ние прекарахме общо 5 дни, в които успяхме да видим:

• Grand Palace
• Храмът Wat Phra Kaew
• Храмът Wat Arun
• улица Khaosan
• круиз по реката

За хора, чиято основна цел на посещение е пазаруването, Банкок е идеалното място. Има толкова много търговски центрове и местни базари, където да намериш всичко от техника до дрехи и подправки. Аз си купих Canon 5D mark iii на почти половин цена по-ниска от тази в Европа.

След няколко дни в столицата на Тайланд, решихме да се отправим към Ко Самуй за една седмица спокойствие и почивка. Избрахме да пътуваме с нощния влак заради по-ниската цена, а и заради изживяването. Влакът тръгва в 8-9 вечерта и пристига в град Surat Thani на следващата сутрин. От там хващаме автобус до пристанището, от където пък се качваме на ферибот до Ко Самуй.

От всички острови, които посетихме в Тайланд, Ко Самуй със сигурност е любимият ми. Можеш да го обиколиш със скутер за два часа, има прекрасни плажове, много местни пазари на вкусна храна, а крайбрежните барове са едни от най-хубавите, на които бяхме.

Тъй като ние бяхме в края на високия сезон, островът беше сравнително празен от туристи, което винаги е плюс.

 

6 седмици на път са достатъчни, за да започне да ти липсва дома. В края на почивката ни, се връщаме в Бангкок, от където да хванем самолета до София.

Пътуването без конкретен план и предварително запазени хотели, ресторанти и екскурзии, определено не е за всеки човек, но за онези, които смятат, че биха се пригодили – го препоръчвам горещо. Свободата, която ти дава, възможността сам да опредяш за колко време и къде да отидеш, е лукс, който нямаш при организираните пътувания. Едно от любимите ми неща е да се качим на скутера и да караме без карта и план, без да знаем къде точно отиваме, за да открием малко селце, местно училище, където децата играят футбол, малка бутка с домашна храна или скрит от любопитното око на туристите малък оазис.

Надявам се този разказ, макар и нетолкова в детайли, да ви е бил интересен и полезен. Ако имате някакви въпроси, ще се радвам да ви отговоря.

Весели празници!