After two months of adaptation to the UK lifestyle, I can finally show you a new recipe. But before that, I want to thank all of you who waited patiently for me to return. I promise that from now on, I will be more consistent.
Today’s recipe is for an amazing Pecan pie which has a hint of chocolate and orange flavors. I really like this combination and I think it’s a great alternative to the traditional pie.
In most of the recipes for a Pecan pie there is corn syrup included. I know from experience that this ingredient is not available everywhere in the world and especially in my home country – Bulgaria. That’s why I decided not to include it and to create a recipe that is fool proof and still achieves great result.
I know that some people ask whether they can use either pecans, or walnuts for this kind of pie and my answer is – yes, definitely! I find that both nuts are quite similar and there’s not a big difference considering the flavor.
However, I wanted to make a twist with classic recipe and that’s why I added some chocolate chips and candied orange peel. The smell coming out of the oven during the baking was incredible and I strongly recommend you to give it a try!
Orange Chocolate Pecan Pie
Igredients for a 8-inch-pie dish
ready-made pie dough
2 eggs
100g brown sugar
50g caster sugar
50g melted butter
30ml fresh orange juice
30g flour
pinch of salt
100g chocolate chips
50g candied orange peel, choped
100g pecans
Preheat the oven to 190°C.
Roll the dough to a 4-5mm thickness and line it in a pie plate. Chill until needed.
Beat eggs, both kinds of sugar, melted butter, orange juice, flour and salt together.
Choose 16 whole pecan nuts for decoration and set them aside.
Roughly chop the rest and add to the egg mixture.
Sprinkle the chopped candied orange peel and chocolate chips evenly over the unbaked pie crust.
Carefully pour over the egg mixture and decorate the top with whole nuts.
Bake the pie for 10 minutes on 190°C, then reduce the oven to 175°C and bake for another 30-35 minute. The edges should be golden brown and the center should be set.
Cool completely before cutting, preferably overnight.
It is best served with a scoop of vanilla ice cream.
Enjoy!
45 comments
Чакането винаги си заслужава! Особено, когато иде реч за твоите вкусотии! Един усмихнат бълграски поздрав от мен! 🙂
Благодаря! Английски поздрав от мен! 🙂
Здравей Ирина!
Много приятно ми стана като видях публикацията ти!Наистина рецептата е невероятна! Ще я направя непременно! Поздрави!
Благодаря ти, Юлия.
Сладкишите са твоята страст и начин на живот!Удоволствие е човек да се наслади на лекотата,с която ги създаваш.Успех Ирина!
Благодаря ти, Таня! Щастлива съм, че се усеща желанието, с което приготвям сладкишите.
Вече съм го правила,но по друга рецепта-сега обаче ще го направя по тази рецепта-благодаря!
Надявам се да ти хареса и по тази рецепта!
О, добре дошла отново, ефектно се завърна в пространството, непременно ще пробвам и този вариант на орехов пай! Чакам с нетърпение коледното включване от Лондон! Поздрави от мразовита София и надявам се до скоро виждане тук!
Благодаря ти, Иглика. Надявам се да успея да пусна малко коледни снимки от Лондон, защото е изключително красиво и празнично 🙂
Irina, chudesno zavrashtane! Receptata, izpalnenieto I snimkite sa kakto vinagi prekrasni. Iskreno ti jelaya uspeh na predstoyashtite izpiti. Pozdravi, Radostina
Благодаря, Радостина! Изпитите минаха успешно, сега следва малко почивка 🙂
Ирка, това се казва да влезеш през парадния вход :))) Чудесна рецепта! Обожавам орехови пайове. Непременно ще опитам и твоя вариант.
Мисля, че това е новият ми любим десерт, не съм предполагала, че ореховият пай може да бъде толкова вкусен 🙂
Я, кой се е завърнал! В блогсферата, искам да кажа:) Рецептата ми се струва очарователна, след празниците ще се приготвя!
P.S. Много се радвам да чуя, че се адаптираш успешно. Преди време прекарах известен брой месеци като студент в чужбина и не се приспособих както трябва, много се измъчих. Затова се радвам, че на такова талантливо и слънчево момиче, каквато си ти, нещата му се получават:) Дай Боже да е все така!
Ама защо ще чакаш след празниците? Приготви я сега, сигурна съм, че близките ти ще бъдат много доволни! 🙂
А за адаптацията, може би при всеки е различно. Аз се влюбих в Лондон още при първото ми посещение, но с всеки изминал ден го обичам все повече. Важно е човек да се чувства щастлив там, където живее и аз се чувствам истинска късметлийка в това отношение. А и не само 🙂
Най-после! Откога чакам да си доставя радост на сетивата с твоя публикация 🙂
Предполагам е изключително да имаш привилегията да научаваш
” тайни рецепти”, на мен лично ми стана много интересно. И се радвам, че споделяш такива дребни любопитки 🙂
Наистина е привилегия да се уча от толкова големи професионалисти, каквито са шефовете-сладкари. Не знам дали рецептите са тайни, но са изключително прецизно балансирани.
Много приказно изглежда този пай, Ири!
Не мога да пропусна, че и пропсовете много му отиват 🙂
Прегръдки много :-!
Ели
Благодаря ти, Ели! За пропсовете какво да кажа, тук изборът е необятен, а изкушенията дебнат от всякъде 🙂
Радвам се да те видя отново и то с любимия ми орехов пай. Не знам доколко е автентичен, но е превъзходен! А и ние ще го направим;)
Да ви е вкусно тогава! 🙂
Най-сетне,днес бях решила да кажа:на лов за мечти -това което гледам 2 месеца ,а ние къде сме?Всеки ден гледам и чакам,ами Коледа без Вас -страшно липсвате?Когато бях в Лондон,опитах на улицата кукис,май на Оксфорт,няколко вида бяха и ми се видяха чудни,можете ли да ги разгадаете?Бяха меки и божествени-бяха и топлички,или така ми се стори.
А тестото ще си намерим,пък и беше ни препоръчала тестото на Пиер Ерме.
Е как е там, нещо повече да разкажете за обучението и усещането?
Всичко хубаво,мило момиче и късмет!
Привет Румяна!
Скоро мисля да напиша една по-подробна публикация за Лондон и училището ми 🙂
А относо бисквитките на Оксфорд, сигурно имаш предвид Ben’s cookies, които са големи колкото едно кексче. Наистина са страхотни, особено ако успееш да си вземеш докато са топли. Ще трябва да потърся сходна рецепта 🙂
Поздрави и Весели празници!
Добре завърнала се, Иринка!
И аз всеки ден отварях блога ти и те чаках! Бях сигурна, че за Коледа отново ще си тук, с нас… или ние с теб 🙂
Благодаря, Мира! Няма да бъда толкова активна през тази Коледа, но пък се надявам да мога да споделя още 1-2 идеи за лакомства 🙂
Здравей Ирина, поздравления за страхотната рецепта, както и за невероятните снимки. Много ми допадна идеята за портокалово-шоколадовата комбинация, придава леко коледно усещане. Рецептата мисля да я приготвя другия уикенд и имам само няколко уточняващи въпроса. Една цяла доза от масленото тесто за галетите достатъчна ли е или трябва да увелича/намаля количеството? Тестото не се ли запича предварително, както при тартовете? Под “разтопено масло” – съвсем втечнено на водна баня ли имаш предвид? З пая специална форма с отделящи се стени ли използваш и ако не, как успяваш да извадиш пая от формата? Винаги имам усещането, че ако го направя с обръщане на формата върху чиния, ще се разпадне.
Благодаря предварително.
Лек и успешен ден и поздрави от мразовита и мрачна Германия!
Здравей Юлия, радвам се, че рецептата ти допада и се надявам и на вкус да ти хареса.
При всички положения една доза от масленото тесто за галетите ще ти стигне. Ако ти остане, можеш винаги да го замразиш или пък да направиш нещо друго.
Тестото не се пече предварително, тъй като самият пълнеж се пече заедно с него. Не е като при тарталетите, когато ползваме студени кремове.
Маслото трябва да е разтопено, можеш в микровълновата или пък на котлона да го разтопиш.
Аз ползвам ето такава форма за пай: http://www.amazon.co.uk/Anchor-Hocking-Basics-diameter-Tempered/dp/B000LNVT10/ref=sr_1_7?ie=UTF8&qid=1355226103&sr=8-7
Без никакъв проблем успях да извадя пая от нея, но преди това го бях оставила да се охлади за през нощта. Когато е студен, няма никаква опасност да се разпадне.
Успех ти пожелавам, ще се радвам да споделиш после какво се е получоло!
Привет от мен отново! Не успях да издържа до уикенда и още вчера паят беше готов. Много благодаря за бързите отговори, Ирина.
Ето и моите впечатления. От тестото за галетите направих една доза, която разпределих във форма 26см и ми остана за още една малка кошничка. Направих малка промяна при продуктите за пълнежа – използвах масло без лактоза, тъй като имам приятелка с алергия към лактозата, и замених портокаловите корички с настъргана портокалова кора – не повече от 15 гр. Пекох във фурна без вентилатор.
Миризмата докато се печеше беше умопомрачителна. Направо нямах търпение да го изчакам да изстине и затова нападнах малката кошничка още докато беше топла. Вкусът е страхотен, шоколадът се беше разтопил, а уханието на портокала е ненатрапчиво и леко – точно по мой вкус.
Колежките нападнаха пая и половината беше изяден още преди 9 сутринта.
Благодаря за страхотната рецепта, която мисля да повторя поне още веднъж до Коледа.
Юлия, много ти благодаря, че сподели впечатленията ти, така и други хора могат да се възползват от идеите ти 🙂
Ирина, твоите рецепти липсваха на цялото ни семейство!
Ще се постарая по-честичко да се появявам в такъв случай 🙂
Искам само да отбележа,че в другите кулинарни блогове на твоето име още си стои “на лов за мечти”,нещо сигурно в обновяването не е наред.Като си влезем при теб си е наред,ама ми се иска отвсякъде да се виждаш.Нали съм горда с теб, та затова!
Ще чакам и благодаря за отговора,винаги го правиш и толкова е приятно.Наистина и от сърце!
Нямам представа защо така се получава, Румяна. Другите блогове са на различна платформа и сигурно затова се получава разминаване.
Изключително интересна рецепта – истински есенен десерт. Адмирации за прекрасните снимки! Винаги научавам по нещо ново във всяка Ваша публикация – този път “la pâte brisée” предизвика моето любопитство и ме накара да се поразровя в няколко френски кулинарни сайта и да науча повече за приготвянето му – твърде сложно за моите съвсем скромни кулинарни възможности, но затова пък ми е винаги интересно да науча нещо ново. За съществуването на орехите пекан, за първи път от Вас чувам и ще се поразровя да науча повече. Благодаря Ви и успех!
Учим се цял живот! 🙂
Разкошен е този пай! Чудесна комбинация на вкусове, а също така много ми хареса, че се приготвя изключително лесно и страшно бързо! Целувки и пожелания за вълшебни празници в красивия Лондон!
Много се радвам, че сте го опитали, Моника! 🙂
Весели празници и на вас!
[…] Рецептата е адаптирана от Sunshine’s Kitchen. […]
I love pecan pie and this one looks amazing. Your photos are really nice too.
Привет и от мен с пресни впечатления от пая. Направих го, но с тестото което си дала покрих по-голям диаметър форма, та се наложи да удвоявам плънката, че много малко се оказа, само захарта не удвоих напълно и стана невероятен. Много, много ни харесва вкъщи. И да се оплача, че много ми липсваш, както и публикациите ти, но в същото време съм адски щастлива и така се вълнувам за теб и новостите около живота ти. Много успех ти желая още веднъж, късмет и любов през тази година! Полина
Irina, thank you very much for the recipe! The pie was amazingly delicious!
Здравей Ирина,искам да ти кажа,че си невероятна кулинарка. Рецептите ти се невероятно вкусни и интересни. Направих този пай за НГ и всички останаха очаровани,вкуса е уникален.Много ми хареса и това,че приготвянето не е никак трудно. 🙂
Браво,още една страхотна рецепта.Пробвах и всичко,както става с твоите рецепти се получи вкусно и красиво:)Следях твоите постове от Лондон и си мислех “дано не се опита да става сладкар някъде в Бг.”Радвам се,че ти предстоят такива страхотни събития в личен план и искрено се надявам да си намериш достойна за таланта ти работа,но не в България(за съжаление).Успех!
Паят е чудесен. Честно казано зарадвах се, че няма царевочен сироп. Той е GMO и много вреден. По- добре е рецептата без него. Благодаря и успехи!