За шоколадовите сладки и световния мир

Преди 4 седмици целият свят стана свидетел на природния катаклизъм, който сполетя Япония. Едва ли има човек, който би останал равнодушен пред страданието на японския народ. Аз лично за сетен път се убедих, че едва ли има по-силна и обединена нация, която дори в най-тежките мигове, не спря да се бори за оцеляването си.
И докато Япония продължава да се съвзема от разрухата, която остави след себе си цунамито, на юг от нас умират хора. Но не от природно бедствие, а “благодарение” на човешка ръка. Няма да се задълбочавам в темата, нито ще споделям моите възгледи върху политическата страна на въпроса. Ще кажа само, че съм против насилието му в каквата и да е форма и не мисля, че има цели, които са способни да оправдаят отнемането на невинни човешки животи.

Сега сигурно се чудите дали сте попаднали на точното място, или сте сбъркали блога с нечий друг. Не, не сте. Причината да напиша всичко това, е за да обясня доводите, които ме накараха да направя тези шоколадови сладки с името “Сладките на световния мир”. Оригиналната рецепта е на моя идол Pierre Hermé, но Dorie Greenspan ги включва в книгата си Paris Sweets cookbook под името Sablés Korova. В последната си книга, обаче, тя ги нарича World peace cookies, защото нейн съсед, който опитал от тях, бил убеден, че една дневна доза от тези сладки, е достатъчна, за да осигури световен мир и щастие. Нали си представяте колко вкусни са били, за да провокират такова изказване? 🙂 Сигурно ви звучи доста наивно и детско. И може би сте прави. Но след като опитах една от тези сладки, за секунда си представих свят без гладни и страдащи деца, без болка, насилие, смърт и войни. И беше хубаво.

Шоколадови сладки “World peace cookies”

Продукти за 35-40бр:
адаптирано от Smitten kitchen

175г брашно
30г какао
1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
150г меко масло
120г кафява захар (от светлата)
50г кристална захар
1/4 чаена лъжица сол
1 чаена лъжица есенция по избор (аз ползвах ром, но може ванилия, бадемова и т.н.)
150г черен шоколад, нарязан на дребно

Брашното, какаото, содата и солта се смесват в купа.
Мекото масло и двата вида захар се разбиват до получаването на пухкав крем. Добавя се есенцията.
Сухите съставки се изсипват наведнъж при масления крем, а купата се покрива с кърпа, за да си спестите после основно почистване на кухнята 🙂
Продуктите се разбиват за 30-40 секунди. Брашното трябва да се е обединило с маслото и да е образувало едри трохи. Ако виждате все още бели следи от брашното, пуснете още 2-3 пулса с миксера. Нарязаният шоколад се изсипва и всичко се обединява добре.
Сместа изглежда ронлива, но когато я стиснете между пръстите си, се оформя на топка. Не бива да разбивате прекалено дълго, защото рискувате да получите сухи и чупещи се сладки.
Сместа се разделя на две части и всяка от тях се изсипва върху голямо парче свежо фолио. Оформя се на салам с диаметър около 5см и дължина около 30см. Завива се добре във фолиото и се прибира в хладилник за поне 3 часа (най-добре за през нощта).

Фурната се загрява на 160°C.
Оформените шоколадови “саламчета” се изваждат 15-тина минути преди печене, за да може тестото да омекне леко.
С помощта на назъбен нож за сирена или хляб, се режат еднакви по големина резени (1-2см) и се подреждат върху тава, покрита с хартия за печене.
Ако по време на рязането, някои от сладките се счупят, не се притеснявайте, просто притиснете леко и падналите парчета ще се залепят. Този “проблем” е често срещан при такъв вид сладки.
Тавата със сладките се прибира за 10 минути в камерата, за да се предотврати разтичането им по време на печене.
След като са охладени, се пекат в загрята фурна за 13-15 минути. След като ги извадите ще ви се струва, че са сурови, но след като се охладят, стягат.
Не се изкушавайте да увеличите времето на печене, защото ще получите сухи и ронливи сладки, което е обратното на това, което искаме.
Тези сладки са с лека, хрупкава коричка и мека вътрешност, а ако ги хапвате топли, ще се насладите и на топящ се в устата шоколад.

Съхранявайте в затворени кутии.