Приказка в бяло

                                        На Дидка

- Да. – каза Той.
- Да. – каза Тя.

“Да” казаха на любовта, на уважението, на доверието. Казаха “Да” на общия им път, на мечтите, на красивите надежди, на споделеното щастие. И макар да са млади и влюбени, те направиха първата крачка към новия си живот заедно. Живот, през който трябва да се справят с куп препятствия, с многобройни изпитания, заедно, ръка за ръка.

Бракът сам по себе си не е доказателство за любовта на двама души. Много хора го смятат за излишен, за чиста формалност, за нещо, което коства много финансови средства, които са безсмислени и неоправдани. От части мога да се съглася с тях, но само от части.
Има нещо много по-важно от подписа на лист хартия. Обещанието, което даваш – да обичаш и уважаваш, в здраве и болест, в радост и тъга, докато смъртта ви раздели! Обещание, което си преосмислил и сигурност, че искаш точно с този човек да споделиш живота си. Увереност, че неговата усмивка искаш да виждаш сутрин, огряна от слънчевите лъчи, че неговите сълзи искаш да попиваш с устните си, че неговите деца искаш да родиш, че с него искаш да остарееш. Да жадуваш само за неговата обич, за неговото доверие, за неговото уважение, да знаеш, че само той може да те прегърне така, че да забравиш болката и само неговата усмивка може да изтрие сълзите ти.
Трудно ли се взема подобно решение? Да – когато си разяждан от куп съмнения, било то за себе си, или за него. Не – когато си сигурен, че ще го обичаш и подкрепяш цял живот. Отговаряйки си на този въпрос, човек трява да е напълно убеден, че каквото и да се случи, той ще бъде до партньора си. Че ще го подкрепя тогава, когато всички са срещу него, че ще го обича тогава, когато всички го мразят, че ще страда, когато го боли и ще се смее с него, когато е щастлив.
Човек може да намери любовта на живота си на 20, на 30, на 40 години и би било глупаво да се раздели с нея, само защото е прекалено млад за обвързване. Мисля си, че човек среща голямата си любов само веднъж в живота и че след нея никога не е същият, защото тя го кара да преосмисли себе си и да намери точно онова нещо, което го прави най-истински, което разкрива тайния път към сърцето му.
Да обичаш, няма по-прекрасно нещо на света. А, не. Има. Да обичаш толкова, колкото и теб те обичат. Защото когато обичаш и си обичан, виждаш света през други очи и дори в най-безизходната ситуация намираш светлина, защото знаеш, че не си сам и знаеш, че винаги има човек, който ще те подкрепи и ще бъде до теб. Тогава успехите ти са най-сладки, защото си убеден, че има поне един човек, който безкористно се радва на постиженията ти, а не лицемерно и през зъби казва “Честито”. Тогава знаеш, че може би само този човек оценява това, което си направил с много труд и усилия, защото е бил до теб през цялото време, през дните на провал и неуспехи и през онези, в които си бил на върха. Този човек е бил до теб, винаги, все същия, той. Защото те обича истински, такъв, какъвто си, независимо дали имаш 5лв в джоба, или всички ти се възхищават. Защото той те е обичал тогава, когато сте стояли вкъщи и сте вечеряли пържени яйца и тогава, когато сте ходили в скъп и луксозен ресторант, тогава, когато си карал стара таратайка и тогава, когато си имал най-хубавата кола сред приятелите си.
Веднъж разбереш ли, че нищо и никой не може да промени онова, което изпитваш с цялата си душа, си убеден, че искаш само този човек, никой друг, никога, никъде.

Кристалните им чаши звъннаха при лекото докосване и озвучиха цялата зала с любовната си песен. Той беше стиснал силно ръката й и не искаше да я пусне нито за миг, очите му грееха, а сърцето му се усмихваше. Тя го погледна топло и мило, благодарна, че я бе дарил с най-прекрасния миг от живота й. Доволна от своя избор и щастлива от неговото “Да”, тя го целуна нежно така, както щеше да го целува години наред.