Десерти

Отдавна търся рецепта за перфектните американски сладки и мисля, че най-накрая я намерих. Ако обичате плоски бисквитки с дъвчащ център и хрупкави в краищата, мисля че тези ще се превърнат в едни от любимите ви. Количеството на масло, което се използва е безумно, но мисля че именно в него се прие тайната на успеха им, така че просто приемете, че това са едни специални сладки…

Човек ще си помисли, че покрай толкова време прекарано в приготвяне на десерти в училище, няма да ми се иска да правя същото и вкъщи. Е, не съвсем. Особено ако имам някаква идея, не мога да си намеря място, докато не я реализирам. Такъв е случаят и с тази рецепта, която започна като един експеримент, а в последствие се превърна в една от най-вкусните торти, които съм правила.

Отдавна не съм публикувала рецепта за торта, още повече пък такава, която включва една от най-класическите комбинации – кафе и шоколад. Вдъхновена от така любимата ми торта “Опера”, реших да създам тази рецепта, която съчетава в себе си сочен шоколадов блат, бял шоколадов ганаш, бадемова платка, крем “Муселин” с кафе и глазура от черен шоколад.

Случвало ли ви се е да искате да имате устройство, с което да можете да спрете времето, за да живеете в настоящия момент? Точно така се чувствам сега, или както се казва: “I have the time of my life”. Клише, банална фраза, наречете я както искате, но е истината. Лошото е, че както с всички хубави неща в живота, и това ще мине безобразно бързо.
А така не ми се иска…

Миналата седмица в една от почивките между демонстрацията и практиката, се заговорихме с колегите ми за традиционни ястия от родните ни места*. Всеки сподели по някоя интересна рецепта, а една от американските ми приятелки доста ентусиазирано разказа за любимия си

Макароните са от онзи тип десерти, с които имах love-hate relationship. Спомням си, че когато за първи път ги опитах в Белгия преди повече от 3 години, никак не ми допаднаха, но пък имах голямо желание да ги приготвя вкъщи. От тогава досега съм публикувала десет рецепти и докато в началото ги правех основно водена от любопитството

Никога не бях опитвала пресни червени боровинки. Тук покрай Коледа всеки супермаркет ги предлагаше и реших да взема един пакет, без да имам предварителна идея какво точно ще приготвя. Нямах очаквания за вкуса и доста се разочаровах, когато установих, че в сурово състояния, боровинките са практически негодни за консумация.

След двумесечна адаптация към островния начин на живот, най-накрая мога да ви зарадвам с една наистина страхотна рецепта. Преди това обаче, искам да ви благодаря за търпението и за това, че въпреки известното затишие в блога, не спирате да го

Ако следите блога няма как да не се досетите, че имам слабост към шоколада и че всяка втора или трета рецепта съдържа нещо шоколадово в състава си. По интересното обаче е, че моите читате са също толкова големи любители, колкото

Публикациите започнаха все повече да се разреждат и за жалост, от тук насетне ще бъде така. Ще продължавам доколкото ми е възможно да поддръжам блога, но честно казано все още не знам какви условия за творене ще имам в Лондон

Трябва да призная, че никога досега не ми е било толкова трудно да започна една публикация. Желание за споделяне определено не липсваше, но така и не намерих подходящите думи, с които да изразя емоциите си от последните месеци.

Лятно време избягвам да приготвям шоколадови десерти, защото макар да са много вкусни, те са доста тежки и засищащи. Ако трябва да съм искрена, печенето по време на жеги не ми е любимо занимание и сигурно сте забелязали, че през

Кафе, сандали, лятна шапка, леки дрехи. Сборен пункт “OMV” и потегляме за Панчарево. Всъщност потегляне е силно казано, тъй като след няма и 3 минути вече сме там. Паркираме пред някакъв хотел и отиваме да проучим как стои въпроса с

Понякога ми омръзва от сложни и засукани десерти, които изискват часове, прекарани в кухнята и куп изцапани съдове. Понякога ми се иска да направя един обикновен на пръв поглед десерт, който всъщност е също толкова вкусен, колкото и сложния. А

Когато преди 5 години с Диляна се преместихме да живеем в София, братовчедка ми, която по това време ни беше и съседка, ми каза нещо много вярно, на което не обърнах особено внимание.