Трябва да призная, че никога досега не ми е било толкова трудно да започна една публикация. Желание за споделяне определено не липсваше, но така и не намерих подходящите думи, с които да изразя емоциите си от последните месеци. В крайна сметка реших да си дам почивка, защото от опит знам, че насила хубост не става и че понякога човек трябва да се откъсне за кратко от „задълженията си“ и да се върне към тях, едва когато се почувства готов.
Липсата на публикации не е заради липса на време – времето беше изцяло на мое разположение. В края на юни бях за кратко в Лондон, посетих Le Cordon Bleu и останах абсолютно омагьосана и безвъзвратно влюбена в атмосферата, която витаеше в цялото училище. Времето беше повече от прекрасно и несъмнено допринесе за доброто ни настроение. Трябва да призная, че се притеснявах дали няма да остана разочарована от града, но нищо такова не се случи. Напротив, чакам с нетърпение 24-ти септември, когато заминаваме. Наистина е странно да си купиш еднопосочен билет и едва сега го осъзнавам.
През юли имах удоволствието да се включа в сладкарския курс, организиран от Кулинарно училище Амюз Буш, където приготвихме избрани рецепти от блога. Много благодаря на всички прекрасни хора, които се включиха и които доказаха, че всеки може да приготви нещо вкусно, стига да има желание 🙂
И тъкмо когато бях решила, че това ще е първата година, в която ще пропусна морската почивка, решихме да отидем до Гърция за няколко дни и да се топнем в соленото, топло море. Ваканция с добри приятели е нещо, от което човек винаги има нужда, но освен това стигнах и до следните изводи:
1) никога не плащай за стая преди да си я видял;
2) фрапето може да е по-добро от българското, но не е по-добро от онова, което си правя вкъщи;
3) гърците са доста обидчиви, когато стане въпрос за кухнята им – независимо от това, че мусаката, която ми сервираха беше практически негодна за консумация.
Прави са хората, когато казват, че слънцето влие много положително на хората, защото макар почивката да беше кратка, чувствам, че съм презаредила батериите си и съм готова най-накрая да ви споделя рецептата, която събира прах вече месец и половина.
Докато лятото е все още в разгара си, ще ви предложа два варианта на любимия ми галет. Както може би ще забележете, черешите, които съм ползвала вече са извън сезона, но това по никакъв начин не трябва да ви спира, защото очарованието на галета е, че можете да го приготвите с всякакви плодове.
Продукти за масленото тесто:
адаптирано от Joy of baking
350г брашно
щипка сол
1 супена лъжица захар
250г студено масло, нарязано на кубчета
1 жълтък
3-6 супени лъжици студена вода
Брашното, солта и захарта се смесват в купа. Добавя се студеното масло и бързо се втрива с пръсти или вилица. Когато се получи ронлива смес, се добавя жълтъка и няколко лъжици вода до получаването на топка. Водата се добавя на части и в зависимост от използваните продукти и влажността, може да се използва повече или по-малко. Тестото се разделя на две части и се увива в свежо фолио. Прибира се в хладилник за поне час преди употреба. Може да се замрази до няколко седмици.
Мини галети с череши и кайсии
Продукти:
маслено ронливо тесто (1/2 доза)
шепа обезкостени череши
2-3 обезкостени кайсии
2 супени лъжици захар
1 чаена лъжица нишесте
1 супена лъжица портокалов или лимонов сок
допълнително захар за поръсване
Черешите се нарязват на половинки, кайсиите – на малки парчета. Слагат се в купа заедно със захарта, нишестето и сока. Смесват се добре и се оставят за 5 минути.
Тестото се разточва и от него се изрязват 4 кръга с диаметър около 16-18см. Поставят се в тава върху хартия за печене и в средата на всеки се слагат плодове.
Краищата на тестото се сгъват навътре като покриват част от пълнежа. Отгоре се поръсва малко захар и галетите се прибират в хладилник за 20-30 минути.
Фурната се загрява на 180°C. Галетите се пекат 30-40 минути, или докато придобият златиста коричка.
Галет с праскови и паста от шамфъстък
Продукти:
маслено ронливо тесто (1/2 доза)
3-4 праскови
50г шамфъстък
50г пудра захар
1 белтък
1 чаена лъжица нишесте
1/2 чаена лъжица ванилия
допълнително захар за поръсване
Тестото се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър около 26см.
Прасковите се почистват и нарязват на полумесци.
Шамфъстъка се смила фино и се смесва с пудрата захар, белтъка, нишестето и ванилията.
Получената паста се разпределя върху разточения кръг като се оставят около 3-4см от края.
Отгоре се подреждат прасковите, а краищата на тестото се сгъват навътре като покриват част от пълнежа.
Отгоре се поръсва малко захар и галета се прибираа в хладилник за 20-30 минути.
Фурната се загрява на 180°C. Галета се пече 30-40 минути, или докато придобие златиста коричка.
Галетите могат да се сервират както леко топли, така и охладени. Могат да се поръсят с пудра захар, а при поднасянето да се добави и топка ванилов сладолед.
18 коментара
Искрено се надявам, че когато акостираш в прекрасния Лондон ще ни радваш с публикации от там!
И аз се надявам, но честно казано не знам дали ще имам условията за това.
Очаквано вкусно завръщане! 🙂
🙂
Радвам се за теб, Иринка! Дано голямото преместване е щастливо за теб!
И аз се надявам да не спреш този толкова вкусен блог!
Успех и късмет!
Благодаря! Хубаво лято 🙂
Ирина, отново страхотни рецепти ни поднасяш! И ми идват съвсем навреме – миналия уикенд правих и аз галет, но нещо не доизкусурих тестото като хората и ми се напука. Ще пробвам и твоят вариант (струва ми се, че маслото е повече като относително количество, досега май винаги съм работила с брашно:масло = 2:1).
Усещането с еднопосочния билет е странно :), но важното е да се чувстваш у дома си в новия град. От думите ти оставам с впечатление, че при вас няма да има проблеми в това отношение :).
Хубава седмица и сърдечни поздрави!
Благодаря ти, Мира!
Аз досега съм изпробвала няколко рецепти и тази от Joy of baking ми се струва най-лесна за работа. Като цяло масленото тесто не ми е много любимо (за приготвяне), но го правя в името на галета 🙂
Не знам дали ще почувствам Лондон като свой дом, но това, че ще замина с любимия човек определено ще помогне за по-бързата адаптация.
Прекрасни снимки! Много хубаво, че ти е харесало в Лондон. Ще чакаме снимки и разкази. Поздрави и хубава почивка 🙂
И аз нямам търпение да споделям за всичко, което ще ми се случи.
Хубаво лято, Мира!
Иринка, цялата ти публикация е наслада за сетивата! Галета е разкошен, а всичките снимки са много красиви! Хубаво е, че Лондон те е впечатлил, а още по-хубаво е това, което се случва! Поздрави!
Благодаря! 🙂
Оооо много се радвам, че си пак тук! Галетът е супер и е може би най- любимият ми десерт!
С нетърпение ще очаквам да споделяш впечатленията си от живота в Лондон. Надявам се, че няма да престанеш да пишеш.
Благодаря ти, Руми! Ще пиша със сигурност, единствено рецепти не знам дали ще мога да показвам често 🙂
И аз се присъединявам-искам снимки и рецепти от Лондон! Желая ти успех!
Ирка, защо еднопосочен билет…? Мислех, че отиваш за някакво обучение и все пак после ще се върнеш…??? Не ме разочаровай с бягство, моля….:), върни се, тук е твоят дом!
Галетчето ще пробвам, май никога не съм правила, макар да е популярен доста напоследък.
Закъснял поздрав и от мен, наваксващата с четенето на публикациите ти!
🙂
Страхотни снимки и много емоции от поста ти Ирина!
Предполагам, че в Лондон ще ти хареса, стига да свикнеш с времето, което никак не е приятно през по-голямата част на годината!
И съм сигурна, че ще имаш много поводи за вдъхновение, там!
До колкото разбирам там ще си за обучение и ако е така както съм разбрала, самото то, ще е едно голямо вдъхновение!
Успех ти желая!!!
п.п. По повод коментара за мусаката в Гърция… Не знам как е там, но при нас в Кипър в повечето заведения мусаката не е прясно приготвена на деня, а замразена – сигурно защото е трудоемка за направа… Малко са заведенията, сервиращи свежо приготвени, тези специалитети, които изискват време… В връзка с това мога да кажа, че когато човек реши да пробва такива неща е добре да се осведоми в разговор с някой местен, къде може да ги опита на ниво.
[…] И последно уточнение, преди да премина към рецептата. За основа на пая използвах pate brisee, чиято рецепта не мога да споделя с вас, колкото и да ми се иска. Всички рецепти, които научавам в училище, са със защитени авторски права и разпространяването им е абсолютно забранено. Разбира се, тестото за пай не е някаква мистерия и в интернет могат да се намерят стотици рецепти. Ако искате, можете да използвате рецептата за маслено тесто от публикацията ми за летни галети. […]