Основна рецепта за сладки:
285г меко масло
125г кафява захар
100г фина бяла захар
1 голямо яйце
1 чаена лъжица ванилов екстракт
220г брашно
1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
3/4 чаена лъжица бакпулвер
щипка сол

Мекото масло се разбива с двата вида захар, докато сместа побелее и стане пухкава.
Добавя се яйцето и ваниловия екстракт и се разбива добре.
Брашното се смесва със содата, бакпулвера и солта и се добавят на части към маслената смес.
Всичко се разбърква добре до получаването на много меко тесто.
На този етап тестото се претегля и разделя на пет равни части.
При мен тестото беше 750г и при разделянето се получиха пет части по 150г.
Към всяка от тях се добавят различни продукти, за да се получат съответните видове сладки.
Всяко тесто се увива в свежо фолио и се прибира в хладилник за през нощта.

Сладки с шоколадови парченца:
150г основно тесто
75г шоколадов чипс или черен шоколад, нарязан на дребно

Сладки с карамел и морска сол:
150г основно тесто
20г карамелени бонбони, нарязани или счукани на дребно
морска сол за поръсване

Фурната се загрява на 180°C.
От охладеното тесто за сладки се оформят топчета с големината на орех и се поставят върху тава, покрита с хартия за печене. Притискат се, за да се сплескат леко.
Важно е да има значително разстояние между тях, тъй като при печене увеличават големината си до 3-4 пъти.
Пекат се за 12-14 минути или до получаване на златист цвят.
Оставят се да се охладят напълно преди да се премахнат от тавата, тъй като, когато са все още топли, са изключително меки и чупливи.
От дозата се получават 30-40 сладки, в зависимост от големината им.
Съхраняват се в плътно затворени кутии до 5 дни.

Тортата е класически пример за “entremet”, което на сладкарски език означава десерт с няколко слоя, който включва различни вкусове и текстури. В случая се спрях на блат от кокос и бадеми, който се ползва за стените и основата на тортата. Основният пълнеж е от бял шоколадов мус, а допълнителните елементи са малиново желе, сладко от лайм и мента и пресни малини. Обожавам този тип торти, защото разрезът им е изключително ефектен и изглеждат като нещо, което можеш да срещнеш само в някоя кокетна френска сладкарничка. Е, вече можете да си приготвите нещо подобно и вкъщи.

Ще се опитам да опиша всички стъпки подробно, но ако имате въпроси, ще се радвам да ги изясня допълнително.

Торта “Примавера”

Паста за декориране:
30г белтък (от 1 яйце)
30г пудра захар
30г брашно
30г масло

Първо искам да уточня, че тази паста има много имена, може да се срещне като cigarette paste, stencil paste, tuile paste и т.н.
Методът за приготвяне е много лесен, а съотношенията на продуктите е винаги 1:1.
Маслото се разтопява в микровълнова.
Белтъкът се разбива на пяна и към него се излива маслото.
Накрая се добавят брашното и пудрата захар и всичко се смесва добре до получаването на паста.
На този етап могат да се добавят различни бои или тестото да се оцвети с какао.
Възможностите за декорации са безброй много – можете да напълните тестото в пош и да шприцовате елементи върху хартията за печене, да използвате готови шаблони и т.н.
Най-лесният вариант е да използвате така наречения comb scraper, който може да се намери във всеки магазин за инструменти и се използва при работа с плочки и фаянс. Прилича на гребен с квадратни зъбци и се предлага в няколко разновидности.
Пастата се разпределя на тънък слой върху хартията за печене и с помощта на инструмента се правят равни или вълнообразни линии. Излишното се отстранява със шпатула.
Тавата се прибира в хладилник, за да може дизайнът да стегне и да не се размаже, когато върху него се сложи тестото за блата.

Кокосово-бадемов блат:
3 яйца
50г смлени бланширани бадеми
50г кокосови стърготини
30г брашно
100г пудра захар
3 белтъка
15г захар
25г разтопено масло

Фурната се загрява на 180°C.
Тава с размери 20х30см се покрива с хартия за печене.
Смлените бадеми, кокосът, пудрата захар и брашното се смесват добре в купа.
Добавят се яйцата и се разбиват с миксер за 2-3 минути.
Белтъците се разбиват на сняг със захарта.
Към яйчената смес се добавят белтъците на 2-3 пъти и се разбъркват със шпатула.
Накрая се добавя разтопеното масло.
2/3 от сместа се изсипва върху хартията за печене и вече охладения дизайн.
Блатът се пече 12-14 минути в предварително загрята фурна. Когато е готов, трябва да “пружинира при допир”, а дървено шишче, забито с центъра, трябва да излезе сухо.
Охлажда се върху метална скара.
Останалата 1/3 от тестото се разпределя върху хартия за печене в кръгла форма с диаметър около 16-18см.

Когато всичко е изпечено от голямата тава се изрязват равни по големина ленти с височина 7см. Моята тава беше малка и затова ми бяха нужни две ленти, с които да покрия вътрешността на ринга.
За центъра на тортата се изрязва кръг от блата с помощта на метален ринг с размери около 7-9см, а от по-малкия блат се изрязва кръг, който да се постави на дъното на ринга.

Ментов сироп:
30г вода
30г захар
стрък прясна мента

Водата и захарта се загряват. Отстраняват се от котлона и се добавя прясната мента.
Сиропът се оставя да се охлади и ароматизира.

Малиново желе*:
2г желатин
50г малини
15г пудра захар

Желатинът се смесва с 2 супени лъжици студена вода.
Малините се измиват и минават през сито, за да се отстранят семките.
Към полученото пюре се добавя пудрата захар.
Набъбналия желатин се разтопява на водна баня и се добавя към пюрето.

*Не цялото количество се ползва.

Сладко от лайм и мента*:
5г желатин
сокът и кората от един лайм (около 30г)
един стрък прясна мента
50г захар
2 жълтъка
40г масло
зелена сладкарска боя, по желание

Желатинът се смесва с 3 супени лъжици студена вода.
Сокът и кората от лайм се слагат в малка тенджерка заедно с ментата и половината захар.
Загряват се на слаб огън, докато захарта се разтопи и течността стане гореща. Прецеждат се.
Жълтъците се разбиват с останалата захар, докато увеличат обема си и побелеят.
Към тях на тънка струя се добавя горещият и прецеден сок от лайм.
Купата се слага на водна баня и сладкото се разбърква със шпатула, докато започне да се сгъстява – около 4-6 минути.
Когато е готово, към него се добавя маслото на малки парченца и се разбърква до пълното му усвояване.
Желатинът се разтопява на водна баня и се добавя към сладкото.
По желание се добавя една капка зелена сладкарска боя.

*Не цялото количество се ползва

Бял шоколадов мус:
10г желатин
150мл прясно мляко
3 жълтъка
350г бял шоколад
300г животинска сметана
една шушулка ванилия

Желатинът се смесва с 3 супени лъжици вода.
Белият шоколад се разтопява на водна баня.
Прясното мляко се слага в малка тенджерка заедно с разполовената шушулка ванилия и се загрява.
Жълтъците се разбиват за кратко. Темперират се с част от горещото мляко, след което всичко се връща в тенджерата.
Готвят се на слаб огън и при непрекъсната разбъркване, докато започнат да се сгъстяват – около 3-4 минути.
Готовата смес се минава през фина цедка в случай, че част от жълтъците са сготвили повече, отколкото е било необходимо, а и за да се отстрани шушулката ванилия.
Желатинът се разтопява на водна баня и се добавя към яйчената смес.
Към разтопения бял шоколад се добавя яйчената смес на 2-3 пъти и се разбърква добре.
Сметаната се разбива до меки върхове. Добавя се към шоколада на няколко пъти и се разбърква внимателно със шпатула.

Глазура от бял шоколад:
150г бял шоколад
25г масло
25г растително олио

Белият шоколад се разтопява на водна баня заедно с маслото и олиото.
Всичко се разбърква добре, докато се получи еднородна консистенция.

Сглобяване

От изпечените блатове се изрязват ленти с височина 7см и се поставят в тортен ринг с диаметър 16см – дизайнът се поставя с лице към ринга.
На дъното се поставя изрязан кръгъл блат и се сиропира. Стените НЕ се сиропират!
С малък метален ринг с диаметър 7-9см се поставя кръг от кокосово-бадемовия блат. Сиропира се.
Върху него се излива част от малиновото желе – около 1см. Прибира се в хладилник, за да стегне.
Върху желето се разпределя част от сладкото от лайм и мента. Прибира се в хладилник, за да стегне.
Накрая върху сладкото се поставят пресни малини.
На дъното на тортения ринг се слага част от белия шоколадов ганаш – около 2-3см височина.
Ако консистенцията на муса е сравнително течна, се прибира в хладилник, за да стегне за около 10-15 минути.
“Мини тортичката” от малиновото желе, сладкото от лайм и пресните малини се изважда от металния ринг и се поставя в центъра на тортата върху вече стегналия бял шоколадов ганаш.
Около и върху нея се разпределя останалата част от мусът. Повърхността се заглажда и тортата се прибира в хладилник за няколко часа.
Когато мусът е стегнал, се покрива с глазурата от бял шоколад и се връща отново в хладилник, за да стегне.
Рингът се отстранява и тортата се украсява се с пресни плодове – малини, ягоди, както и няколко френски макарона.
Реже се с горещ нож, който се измива и подсушава след всяко парче.

Едно от най-полезните неща, които научих от сладкарското си обучение досега, е умението да организираш ефективно времето си и да разпределяш работата си така, че да приключиш във възможно най-кратък срок. Тук успях да оптимизирам времето за приготвяне на блатовете като ги изпекох едновременно в голяма тава, разделени с преграда от хартия за печене (снимка). Докато бяха във фурната, приготвих сладкарския крем за крема “Муселин”, тъй като му трябва време за охлаждане, а след това пък приготвих шоколадовия ганаш. Когато всички елементи са готови, сглобяването на тортата отнема не повече от 5 минути.

Торта “Мока”

Шоколадов блат:
80г брашно
90г захар
20г какао
1/3 чаена лъжица сода бикарбонат
1/3 чаена лъжица бакпулвер
1 яйце
50мл айран (мляко:вода = 1:1)
30мл олио
50мл горещо кафе

Фурната се загрява на 180°C.
Тавата се покрива с хартия за печене.
Всички сухи съставки – брашно, захар, какао, сода и бакпулвер се смесват в купа.
Яйцето, айрана и олиото се добавят към сухите съставки.
Разбъркват се добре, докато се получи хомогенна смес и накрая се добавя горещото кафе.
Блатът се пече 12-16 минути в предварително загрята фурна. Когато е готов, трябва да “пружинира при допир”, а дървено шишче, забито с центъра, трябва да излезе сухо.
Охлажда се върху метална скара.
Както споменах, аз изпекох двата блата заедно в една голяма тава с размери 40х30см, но ако не разполагате с такава, можете да изпечете всеки блат отделно в тава с размери 20х30см.

Бадемов блат:
2 яйца
1 жълтък
75г фино смлени бадеми
75г пудра захар
30г брашно
3 белтъка
15г захар
20г разтопено масло

Фурната се загрява на 180°C.
Тавата се покрива с хартия за печене.
Смлените бадеми, пудрата захар и брашното се смесват добре в купа.
Добавят се яйцата и жълтъка и се разбиват с миксер за 2-3 минути.
Белтъците се разбиват на сняг със захарта (моят съвет е да разбиете първо белтъците, после яйцата, за да си спестите миене на бъркалките)
Към яйчената смес се добавят белтъците на 2-3 пъти и се разбъркват със шпатула.
Накрая се добавя разтопеното масло.
Блатът се пече 12-16 минути в предварително загрята фурна. Когато е готов, трябва да “пружинира при допир”, а дървено шишче, забито с центъра, трябва да излезе сухо.
Охлажда се върху метална скара.

Крем “Муселин” с кафе:
250мл прясно мляко (пълномаслено или 1.5%)
1 пълна чаена лъжица нес кафе
2 жълтъка
60г захар
20г брашно
20г царевично нишесте
125г много меко масло

Прясното мляко, нес кафето и половината от захарта се слагат в малка тенджерка.
Загряват се, докато от млякото започне да излиза пара.
Жълтъците се разбиват с останала захар, докато побелеят и увеличат обема си.
Добавят се брашното и нишестето (пресяти) и се разбъркват, докато се получи хомогенна смес.
Към сместа се излива 1/3 от горещото мляко и се разбърква добре, за да се темперира.
Връща се към останалото мляко и се готви на средно-силен огън при непрекъснато бъркане за 4-5 минути.
Важно е да се използва телена бъркалка, а не лъжица, защото кремът става много гъст.
Готви се, докато започне да завира. Веднага след това се прехвърля в плоска купа и се покрива плътно с прозрачно фолио, което трябва да докосва самия крем.
Охлажда се напълно на стайна температура (не хладилник!).
Когато кремът е охладен (ще бъде много гъст, наподобяващ желе), се слага в купа и разбива с миксер за 3-4 минути.
Постепенно към него се добавя мекото масло и се разбива продължително, докато кремът стане пухкав.
Това може да отнеме до 7-8 минути.

Бял шоколадов ганаш:
200г бял шоколад
100мл пълномаслена сметана
20г меко масло

Белият шоколад се разтопява на водна баня или в микровълновата.
Сметаната се загрява, докато от нея започне да излиза пара.
Излива се при шоколадът на два пъти и се разбърква добре, докато се получи хомогенна смес.
Накрая се добавя мекото масло на малки парченца и се разбърква, докато се разтопи.
Ганашът се прибира в хладилник за около час, докато се охлади и сгъсти.
Непосредствено преди сглобяване на тортата, се разбива с миксер за кратко, докато удвои обема си.

Кафеен сироп:
50г захар
100мл вода
1 непълна чаена лъжица нес кафе

Продуктите за сиропа се смесват в малка тенджерка или джезве и се загряват до разтопяване на захарта.
Охлажда се напълно преди употреба.

Шоколадова глазура:
200г черен шоколад
50мл растително олио (най-добре някое без специфичен аромат)

Шоколадът се разтопява на водна баня или в микровълновата.
Постепенно се добавя олиото и се разбърква до пълното му усвояване.
Глазурата се прави, след като тортата е престояла за около 30 минути в хладилник.

Сглобяване на тортата

Блатовете се изрязват така, че да бъдат с еднакви размери.
Плоска тава се покрива с хартия за печене.
Върху нея се поставя шоколадовия блат и се сиропира с кафеения сироп.
Върху него се намазва равномерно белия шоколадов ганаш.
Поставя се бадемовата платка и се сиропира.
Върху нея се намазва крем “Муселин” и се изравнява добре с метална шпатула.
Тортата се прибира в хладилник за около 30 минути.
През това време се приготвя шоколадовата глазура.
Когато тортата е охладена, глазурата се излива върху нея и заравнява с минимални движения.
Ако са се образували балончета, може да се потупа в плота, за да се спукат.
Прибира се отново в хладилник, докато стегне напълно – около 30-40 минути, може и повече.

Тортата може да се остави така, но аз реших да я нарежа на малки парчета и да декорирам всяко едно с шоколад.
За да получите чист разрез, потопете остър нож в гореща вода, избършете го и внимателно маркирайте тортата (само частта с шоколадовата глазура) без да режете.
След като тортата е маркирана по този начин, изрежете до долу парчетата. Ножът се измива и подсушава след всеки разрез.

От тортата се получават около 20 парчета с размер 4,5х5,5см

Group H with Chef Nicolas

Случвало ли ви се е да искате да имате устройство, с което да можете да спрете времето, за да живеете в настоящия момент? Точно така се чувствам сега, или както се казва: “I have the time of my life”. Клише, банална фраза, наречете я както искате, но е истината. Лошото е, че както с всички хубави неща в живота, и това ще мине безобразно бързо.
А така не ми се иска…

горе: Fraisier

долу: Poires au Caramel Religieuses

Вторият семестър от обучението ми в Le Cordon Bleu беше напълно различен от първия – интензивен, натоварен, труден и в същото време изключително удовлетворяващ.
Имаше дни, в които излизах от вкъщи в 6:30 сутринта и се прибирах в 10 вечерта; имаше моменти, в които се движех на автопилот; имаше и такива, в които бях разочарована от себе си и от невъзможността да покажа 100% от уменията си. Но знам, че всички усилия си струват – умората, безсънието, липсата на време за семейството и приятелите ми. Знам и че за всичко има причина и че когато не съм доволна от себе си, има хора, които да ми покажат къде греша и да ме насочат в правилната посока.

горе: Delices aux Fruits Exotiques, Tarte Tatin

голу: Delices aux Bananes, Fondant au Chocolat

Вторият семестър в училище е като втори курс в университета – познаваш почти всеки, а кръгът ти от приятели се разширява значително. Отпускаш се, излизаш повече, забавляваш се. Опознаваш по-добре учителите си и дори си позволяваш да се шегуваш с тях така, както и те се шегуват с теб.
Имах късмета да попадна в чудесна група и макар да бях единствения представител от Европа, нито веднъж не се почувствах различна. Удивително е как можеш да имаш толкова общо с хора, принадлежащи на коренно различни култура, религия, традиции. След три месеца ще трябва да се си кажа сбогом не само с една прекрасна институция, но и с група добри приятели.

горе: Entremets au Chocolat Blanc et Pistache avec sa Gelee aux Fruits Rouges

долу: Almond cake with Amaretto French Buttercream, Brush embroidery technique

Тази публикация няма да бъде толкова дълга, колкото предишната, но пък ще съдържа повече снимки, които мисля сами говорят за себе си.

горе: Croissants, Pains au Chocolat, Danois et Brioche, Brioches

долу: Focaccia, Pain de Seigle, Baguette Viennoise; Hot cross buns, Devonshire splits

Програмата в Intermediate Patisserie се съсредоточава в разширяване на знанията ни от Basic и акцентира върху приготвянето на Entremets в комбинация от различни вкусове и аромати, приготвянето на хляб и тестени изделия, много работа с шоколад, а в последните две седмици и с plated desserts (десерти, които се сервират в ресторант).

горе: Dobos Chocolate Slice, Mille-Feuille aux Fraises

долу: Entremets aux Marrons, Pithiviers

През Superior ще приготвяме още по-сложни десерти, разнообразни хлябове, както и ще изработваме фигури от захар – pulled, poured and blown sugar centerpieces. Малко съм притеснена относно тази част, защото всички ни предупреждават, че е много болезнено, но няма как – ще стискам зъби. През последния семестър ще трябва и да организираме следобедно чаено парти за 30 гости и ще работим в екип заедно с още една група. Шефовете ще бъдат само наблюдатели, всичко трябва да организираме сами – оформяне на меню, вместване в бюджет, работа в конкретен срок и т.н. Със сигурност ще бъде много интензивно, но нямам търпение!

Three tier wedding fruit cake

Отделно от програмата ми посетих и 60-часов курс за декорация на торти, където научих много нови техники, а финалният ни проект беше приготвянето на триетажна сватбена торта. Знам, че снимките понякога могат да бъдат подвеждащи, но ще кажа, че тази торта тежеше около 15кг и Слави трябваше да дойде до училище, за да ми помогне да я пренесем вкъщи. Ще ви спестя подробностите по транспортирането, но ще кажа, че три дни след това двамата все още имахме мускулна треска на ръцете.
Няма как да не се похваля, че снимка на тортата ми беше споделена както във фейсбук страницата на Le Cordon Bleu London, така и в инстаграма им

горе: Celebration cake, Fruit cake slice

долу: Cupcakes, Chocolate cake

Едно от нещата, които най-много ме измъчват в момента, е че все още не мога да се ориентирам в коя сфера на сладкарството искам да поема, след като завърша. Ясно е, че за да си декоратор на торти не трябва да си сладкар, тъй като се изискват други умения. Истината е, че макар да ми харесва да правя такива торти от време на време, не мисля, че искам да си изкарвам хляба с това (макар че един от шефовете ми каза точно това, след като видя сватбената ми торта). Определено по-голямо влечение изпитвам към сложните десерти, в които трябва да успееш да балансираш вкусовете, да създадеш нещо различно и да го сервираш по възможно най-добрия начин.

Chocolate cake

Толкова съм раздвоена в момента – щастлива съм, че натрупах много нови знания, че се сближих с чудесни хора, че опознах по-добре шефовете си и мога без притеснение да общувам с тях. Но в същото време знам, че ми остават едва три месеца и че ще прелетят още по-бързо и от изминалите. А никак не ми се иска.

горе: Gateau Sabrina, Gateau Opera

долу: Truffles, Chocolats Moules, Malakoff, Caramel cups; Chocolate Picture Centre-Piece

Някой има ли устройство за спиране на времето?

Трябва да призная, че макар да харесвам малки палачинки с еднаква големина, не винаги имам нужното спокойствие, за да ги направя такива. Обикновено след петия-шестия тиган, започвам да ги правя все по-големи, като накрая изливам последната смес и правя една голяма палачинка. Спокойно можете да последвате примера ми, никой няма да ви се разсърди

Методът за приготвяне на тези палачинки е малко по-различен от обичайния – белтъците се отделят от жълтъците и се разбиват на сняг, което допринася за по-пухкавата и въздушна текстура.
Боровинките пък придават леко кисела, но в същото време свежа нотка, а когато се комбинират с малко мед, се получава една наистина фантастична закуска.

От посочената доза се получават 4-6 порции, в зависимост от това колко гладни са консуматорите.

Боровинкови палачинки

Продукти:
адаптирано от Laura Vitale

200г брашно
2 чаени лъжици бакпулвер
1 чаена лъжица сода бикарбонат
щипка сол
2 жълтъка
480мл айран
50г захар
40г разтопено масло
1 чаена лъжица ванилов екстракт
2 белтъка
200г пресни или замразени боровинки

Брашното, бакпулвера, содата и солта се пресяват.
Боровинките се смесват с няколко лъжици от брашното.
Айрана, захарта, жълтъците, разтопеното масло и ванилията се разбъркват добре.
Изливат се при брашното и се обединяват до получаването на хомогенна смес.
Белтъците се разбиват на сняг и се добавят на 3 пъти към сместа като се разбъркват със шпатула.
Накрая се добавят боровинките.

Палачинките се пекат в сгорещен на средна степен тиган, намазан с малко масло.
За малки палачинки аз използвам 1-2 супени лъжици от сместа, а за по-големи – около половин черпак.
Пекат се около 2-3 минути от всяка страна, обръщат се когато по повърхността се появят малки балончета.
Сервират се топли с мед или кленов сироп.

Хубава неделя на всички!

Оказа се, че прословутият бананов кекс (не мога да го нарека хляб, колкото и да ми се иска да се придържам към оригиналния превод) е лесен като детска игра, а вкусът е повече от очарователен. Реших да го изпека в мини форми за кекс и да го поднеса с малки бурканчета, напълнени с Нутела и фъстъчено масло. На следващия ден занесох кексчетата на приятелите ми в училище, за да могат и те да се насладят на вкуса им.

Бананово-шоколадови кексчета

Продукти за 6 малки кексчета:
2 яйца
30мл растително олио
30г разтопено масло
100г кафява захар
80г фина бяла захар
2 узрели банана, пюрирани (около 160-180г)
1 чаена лъжица ванилов ектракт
180г брашно
2 чаени лъжици бакпулвер
щипка сол
щипка канела
80г шоколадов чипс (или ядки)

Фурната се загрява на 180°C.
Яйцата, олиото, маслото, двата вида захар, ванилията и банановото пюре се смесват добре в купа.
Брашното се пресява заедно с бакпулвера, солта и канелата.
Към шоколадовия чипс се добавя една супена лъжица от брашното и се разбърква.
Сухите и мокрите съставки се смесват, разбъркват се само колкото да се обединят. Прекомерното разбиване ще доведе до твърда и тежка тексура.
Накрая се добавя шоколада и се разбърква, за да може да се разпредели равномерно.
Сместа се разпределя в подходяща форма/форми.

Може да се изпече както в тава за мъфини, така и в класическа правоъгълна форма за кекс. Времето за печене може да варира в зависимост от това.
За печене на малки форми, са необходими не повече от 20 минути, като се проверяват за готовност с клечка, която забита в центъра трябва да излезе суха.
Когато кексчетата са готови, се изваждат от фурната и оставят да изстинат върху метална скара.
Поднасят се с бурканче, напълнено с Нутела и фъстъчено масло. За да се приготвят са необходими малки стъклени бурканчета от мед или конфитюр, добре измити и подсушени.
Фъстъченото масло и Нутелата се пълнят в отделни хартиени пошове, които се залепват един за друг с помощта на тиксо. Отрязват се върховете им и се шприцоват в бурканчетата под формата на спирала или вертикални линии.

*Интересно ми е как смятате, кой е най-типичния български десерт, който трябва да приготвя за интернационалните ми приятели?

Жалко е, че в България човек не може да си купи качествени френски макарони и може би заради това много хора остават разочаровани от вкуса им. Веднъж сестра ми коментира, че макароните от видна столична сладкарница са “по-гадни и от престояли 1 година ореховки в джоба на Дядо Коледа” – сравнение, което никак не е далеч от истината. Диляна е също от онези хора, които не обичат макарони (дори и моите), но съм убедена, че ако опита тези на Laduree, няма да остане равнодушна. Техните макарони са истинска фантазия от вкусове и аромати и напълно оправдават цената от 2 паунда за брой.

Замислих се, че скоро не съм показвала макарони в блога, освен онези, които правихме в училище. Ето защо през изминалия уикенд реших да направя половин доза и да експериментирам с една комбинация от вкусове, която ми се върти в главата от известно време. Тук е момента да кажа, че фурната, с която разполагам в студиото е нещо като английския вариант на Раховец и бях меко казано изненадана, когато макароните се получиха идеални, без напукване или деформиране.

Докато шприцовах последните черупки, се сетих, че съм виждала различни макарони под формата на животни – котки, кучета, мечета и набързо реших да добавя по две уши тук там. След като мечките бяха готови, използвах роял айсинг за да им сложа очи и муцуна. Трябва да призная, че най-трудната задача настъпи по-късно, а именно – да ги опазя от Слави, който незнайно защо беше решил, че мечемакароните са по-вкусни от обикновените. В крайна сметка, резултатът беше 1:0 в моя ползва и дори успях да почерпя част от колегите ми в училище.

За пълнежа този път се спрях на нещо по-нестандартно и екзотично – манго, маракуя и бял шоколад. Комбинацията е много свежа и макар вкусът на плодовете да не е толкова концентриран, колкото би бил ако се използват специализираните пюрета, с които работим в училище, резултатът много ми допадна. Използвах желатин на листа, които знам, че в България не могат да се намерят лесно, но тук не успях да намеря желатин на гранули и бях принудена да ползвам това, с което разполагам. Предимството при използването на желатин на листа е, че се накисва в студена вода и след като набъбне, се изцежда излишното количество без да се променя баланса на рецептата. Няма как да ви дам точни количества ако решите да използвате желатин на гранули, но смятам, че за това количество продукти, половин пакетче, разтворено в няколко супени лъжици вода, би било достатъчно.

Макарони с манго и маракуя

Продукти за макароните*:
90г остарели белтъци
щипка сол
40г кристална захар
200г пудра захар
110г бадемово брашно

Белтъците се разбиват на пяна с щипката сол и се добавя по малко от кристалната захар. Разбиването продължава до образуването на лъскав и стегнат белтъчен крем. Не бива да се увличате, защото има опасност макароните да станат сухи и чупливи. Ако белтъците започнат да отделят вода, значи сте прекалили и трябва да започнете отново.
Бадемовото брашно и пудрата захар се пресяват 2-3 пъти, докато се получи идеално фина пудра. Измерването става СЛЕД като продуктите са пресяти.
Към белтъците се добавят на 2-3 пъти сухите съставки и се разбърква внимателно, докато се получи гъсто тесто, което трябва да се спуска от шпатулата на плавни вълни.

Готовата смес се пълни в пош с кръгъл накрайник и се шприцова върху хартия за печене. По желание, част от макароните могат да се поръсят с какао.
Макароните се оставят 30-40 минути, за да изсъхнат и да не лепнат при допир.
Фурната се загрява на 150°C и макароните се пекат за 15-16минути, след което се изваждат, оставят се да изстинат за 5 минути и се прехвърлят върху метална скара до пълното им охлаждане.

*Аз направих половин доза, от която се получиха 40 черупки или 20 слепени макарона.

Ако искате да направите макарони мечета, след като шприцовате стандартната кръгла форма на макарона, добавете 2 малки точки за уши.

За крема с манго и маракуя:
120г плодът от добре узряло манго, пасиран на пюре
сокът от два плода маракуя (около 25г)
40г пудра захар
140г животинска сметана
40г бял шоколад
2 листа желатин (Platinum)

Желатинът се накисва в студена вода
Мангото се нарязва на парчета и пюрира.
Маракуите се разрязват на две, вътрешността се издълбава и сокът се прецежда през фина цедка.
Пюрето се смесва със сока и отново се прецежда.
Сметаната и шоколадът, нарязан на малки парчета, се загряват на котлона, докато шоколадът се разтопи.
Сместа не бива да завира!
Към горещата сметана се добавя добре изцедения и набъбнал желатин и се разбърква добре, за да се разтвори.
Течността се добавя към плодовото пюре и се разбърква до получаване на хомогенна смес.
Купата се покрива със свежо фолио и се прибира в хладилник, за да охлади.
Добре е кремът да се разбърква от време на време, за да стегне равномерно.
Когато е готов (след приблизително 1-2 часа), се пълни в пош, с помощта на който се слепват макароните.

Готовите макарони се прибират в кутия в хладилника и са готови за консумация след минимум 12-16 часа.

Докато се печеше, започнах да мисля за начини, по който мога да го сервирам, за да не изглежда прекалено обикновен. На помощ дойде Ани, която няколко дни по-рано беше показала как да си направим захаросани боровинки. Мисля че приготвени по този начин, плодовете изглеждат много празнично и са прекрасен завършек за този десерт.

Когато боровинките в сладкиша са минали термична обработка, те се трансформират в нещо съвсем различно. Все още се усеща леко кисела нотка, но тя идеално контрастира с богатия на масло и захар сладкиш. Добавянето на портокалов аромат се комбинира много добре с всички останали продукти, което превърна този сладкиш в една истинска наслада.

Сладкиш с червени боровинки и портокал

Продукти:
200г брашно
1 чаена лъжица бакпулвер
щипка сол
60мл пресен портокалов сок
60мл прясно мляко
115г меко масло
200г захар
2 яйца
настъргана кора от 1 портокал
150г пресни (или замразени) червени боровинки

Фурната се загрява на 180°C.
Червените боровинки се измиват и подсушават и се овалват в 1-2 супени лъжици от брашното.
Брашното се пресява с бакпулвера и солта.
Мекото масло се разбива със захарта, докато сместа стане пухкава и бяла.
Добавят се портокаловата кора и яйцата, едно по едно, като се разбива добре след всяко.
Към сместа се прибавя 1/3 от брашното, редувайки с прясното мляко и портокаловия сок.
Започва се и се завършва с брашното.
Накрая се добавят червените боровинки и се разбъркват внимателно със шпатула.
Сместа се изсипва в квадратна форма 20х20см и се пече за 30-40 минути или докато клечка, забита в центъра, излезе суха.
Сладкишът се охлажда напълно върху метална скара.

За захаросаните червени боровинки:
100г захар
100мл вода
50г пресни червени боровинки
захар за овалване

Водата и захарта се слагат в малка тенджерка и се поставят на котлона, докато течността заври и захарните кристали се разтопят.
Сиропът се оставя да се охлади напълно.
Червените боровинки се потапят в него и се оставят да се накиснат за кратко.
Изваждат се с помощта на решетъчна лъжица и се слагат върху хартия за печене, за да изсъхнат и да станат лепкави.
След това се овалват една по една в захарта и се поставят отново върху хартия за печене.

За кремът:
4 супени лъжици крем сирене
2 супени лъжици заквасена сметана
2 супени лъжици пудра захар, пресята

Всички продукти се разбъркват, докато се получи хомогенен крем.

Сервиране:
Сладкишът се нарязва на квадрати и се сервира с лъжица от крема и няколко захаросани боровинки.

Откакто се помня обичам да чета книги. През летните ваканции можех да прекарам часове на верандата с “Ян Бибиян” в ръка, а през останалото време не минаваше и ден, в който да не посетя местната библиотека (която за късмет беше в блока, в който живеехме). Няма да отричам, че понякога задължителната литература от училище не ми беше от любимите, но пък винаги се намираше някой роман, който да ме плени.

Мисля, че тази година открих и прочетох много добри книги, затова реших, че би било хубаво ако ви разкажа за тях. Не знам доколко ще ви бъде интересно, защото досега не съм споделяла за увлечението си по книгите, но дори да не намеря съмишленици във ваше лице, то тази публикация ще бъде един общ преглед на най-хубавите книги, които прочетох през 2012-та, към която мога да се връщам след време.

В тази класация има фентъзи, антиутопии, драми, биографични и любовни книги, така че със сигурност всеки би могъл да открие нещо, което да му бъде интересно. Няма криминални, защото последните няколко години наблядах повече на тях и реших да ги избягвам за известно време.

Всички книги, с малки изключения, съм чела на английски език, но ще дам линк към българските им версии. Разбира се, винаги е препоръчително да се чете на езика, на който са написани, но не всеки има тази възможност. За съжаление, някои от книгите нямат български превод.

The Hunger Games by Suzanne Collins

“Игрите на глада” – Сюзън Колинс

Трилогията на Сюзън Колинс представя един постапокалиптичен свят, в който на територията на днешна Северна Америка се намира държавата Панем, разделена на 12 окръга. Всяка година столицата Капитол организира реалити шоу, наречено Игрите на глада, в което всеки окръг изпраща едно момиче и едно момче на възраст между 12 и 18 години. В тези игри участниците трябва да се бият до смърт като накрая може да остане само един победител. Главната героиня се нарича Катнис Евърдийн и когато жребият за избор на трибути се пада върху 12-годишната й сестра, тя заема доброволно мястото й в състезанието. Книгата засяга много социални проблеми, има екшън, драма и любов и е сред бестселърите на Ню Йорк таймс за 2008ма. Първата част на трилогията е екранизирана, но разбира се, книгата винаги е по-добрия избор.

• Любими цитати от поредицата:
• “You don’t forget the face of the person who was your last hope.”
• “I wish I could freeze this moment, right here, right now and live in it forever.”
• “What I need is the dandelion in the spring. The bright yellow that means rebirth instead of destruction. The promise that life can go on, no matter how bad our losses. That it can be good again.”

Divergent by Veronica Roth

“Дивергенти” – Вероника Рот

Отново една трилогия от така популярния антиутопичен жанр. Тази година тези книги бяха на особен почит и макар предназначени за по-младежка аудитория, мисля че биха се харесали от всеки. Тук историята се развива в свят, разделен на 5 касти, всяка от които изповядва различни ценности и идеали. Роден в една каста, всеки навършил 16 години има право на избор – дали да остане там, където са семейството и приятелите му или да следва вътрешните си инстинкти. Беатрис взима най-трудното решение в живота си, но остава вярна на сърцето си. Много хора казват, че тази поредица е сходна с “Игрите на глада”, но аз лично я предпочитам по не една или две причини. Намирам главните герои тук за много по-интересни (все пак никой не може да бъде по-добър от Тобиас), а самия сюжет – по-вълнуващ. Авторът, Вероника Рот, е едва на 23 години и вече има световно признание за таланта си. И двете книги са бестселъри, а третата ще излезе през есента на 2013-та. Очакват се и екранизации на трилогията.

• Любими цитати от поредицата:
• “Becoming fearless isn’t the point. That’s impossible. It’s learning how to control your fear, and how to be free from it.”
• “People, I have discovered, are layers and layers of secrets. You believe you know them, that you understand them, but their motives are always hidden from you, buried in their own hearts. You will never know them, but sometimes you decide to trust them.”

Delirium by Lauren Oliver

“Делириум” – Лорън Оливър

Тази поредица е също към постапокалиптичния жанр. Светът е обявил любовта за болест и всеки, който навърши 18 години, бива подлаган на операция, която отстранява онази част от мозъка, отговорна за чувствата и емоциите. Лена няма търпение да бъде оперирана, защото се страхува, че може да се “разболее”. Смята, че правителството взима най-добрите решения и че всичко ще бъде наред. Нещата, в които е вярвала се сриват пред очите й, когато среща Алекс и се влюбва.

Книгата е изключително интересна и макар в основата да стои любовната история, романът проследява редица социални проблеми и показва до какво може да доведе желанието на някои хора за власт над останалите. Очаква се третата част да излезе през пролетта на 2013-та.

• Любими цитати от поредицата:
• “I love you. Remember. They cannot take it”
• “Sometimes I feel like if you just watch things, just sit still and let the world exist in front of you – sometimes I swear that just for a second time freezes and the world pauses in its tilt. Just for a second. And if you somehow found a way to live in that second, then you would live forever.”

The Mortal Instruments series by Cassandra Clare

“Реликвите на смъртните” – Касандра Клеър

За тези книги мога да говоря с часове, толкова ги обичам! The Mortal instruments е типична фентъзи поредица с ърбън елементи. Действието се развива на територията на днешен Ню Йорк, а книгата разкрива един свят на демони и ловци на сенки (shodowhunters), свят на непрестанна борба между доброто и злото. Главната героиня се казва Клери и случайно разбира, че целият й живот и всичко, в което някога е вярвала, се оказват лъжа. Разбира че е пряко свързана с този мистичен свят и е готова на всичко, за да разбере истината за себе си.

Книгите от поредицата са изключително интересни и вълнуващи, не само заради сюжета и мистерията, но и заради личността на различните герои, възможността да проследиш как всеки един се променя и развива. Разбира се, няма как да минем и без любовна история, а тук тя е сред любимите ми.

През август 2013 ще излезе филм по първата книга City of bones, тук можете да видите трейлъра.

• Любими цитати от поредицата:
• “Have you fallen in love with the wrong person yet?’

Jace said, “Unfortunately, Lady of the Haven, my one true love remains myself.”

…”At least,” she said, “you don’t have to worry about rejection, Jace Wayland.”

“Not necessarily. I turn myself down occasionally, just to keep it interesting.”

• “There is no pretending,” Jace said with absolute clarity. “I love you, and I will love you until I die, and if there is life after that, I’ll love you then.”
• “Well, I’m not kissing the mundane,” said Jace. “I’d rather stay down here and rot.”

“Forever?” said Simon. “Forever’s an awfully long time.”

Jace raised his eyebrows. “I knew it,” he said. “You want to kiss me, don’t you?”

• “Missing, one stunningly attractive teenage boy. Answers to ‘Jace’ or ‘Hot Stuff”

Lux series by Jennifer L. Armentrout

Като доживотен фен на Smallville и Кларк Кент, нямаше как да пропусна поредицата Lux. Не, не става въпрос за Супермен, но пак имаме извънземни в човешка форма, които притежават свръхестествени сили. Интересното в случая е участието на едно обикновено момиче и какво се случва с нея, когато се запознава с новия си изключително добре изглеждащ съсед, Деймън. Книгите са много свежи и съдържат голяма доза хумор, което ги прави лесни и приятни за четене. Поредицата ще бъде от общо 5 книги, 3 от които са излезли досега, но нито една от тях не е преведена на български.

• Любими цитати от поредицата:
• “Beautiful face. Beautiful body. Horrible attitude. It was the holy trinity of hot boys.”
• “That’s the funny thing about trying to escape. You never really can. Maybe temporarily, but not completely.”
• “If wishes were fishes, we’d all throw nets.”

The Host by Stephanie Meyer

“Скитница” – Стефани Майър

Дълго време отлагах прочитането на The Host от Стефани Майър, защото бях малко или много предубедена и смятах, че няма да ми допадне. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против “Здрач” и самата аз съм чела книгите още когато излязоха преди няколко години, но от тогава досега вкусът ми за книги се е променил доста. Когато попаднах на The Host и прочетох няколко ревюта, реших все пак да й дам шанс. Истината е, че книгата няма нищо общо с тийн-поредицата и за мен е най-доброто произведение на Майър. Има елементи на фантастика, но не бих определила книгата в този жанр, защото той заема много малка част от нея. Историята се развива във време, в което човечеството е завладяно от извънземни същества, които се настаняват в телата на хората и изтриват цялата им същност – съзнание, спомени, чувства. Книгата проследява живота на Уанда , която обитава тялото на Мелани. Всичко е наред с изключение на една малка подробност – Мелани е все още жива някъде там и Уанда може да я чува и да общува с нея. Няма да издавам повече информация, но ще кажа, че историята е много пленяваща и макар да започва бавно и да има някои моменти, които са излишни, си заслужава да бъде прочетена. Това беше и книгата, която ме накара да пророня доста сълзи, както и да се връщам към нея няколко пъти след като я прочетох. През тази година ще излезе и филмовата й екранизация и ще ми бъде много интересно да видя как ще успеят да пресъздадат историята. Тук можете да видите трейлъра към филма.

• Любими цитати от книгата:
• “It’s not the face, but the expressions on it. It’s not the voice, but what you say. It’s not how you look in that body, but the thing you do with it. You are beautiful.”
• “I, the soul called Wanderer, love you, human Ian. And that will never change, no matter what I might become.”

A Thousand Splendid Suns by Khaled Hosseini

“Хиляди сияйни слънца” – Халед Хосейни

Винаги съм обичала да чета книги свързани с Близкия Изток. Макар тежки и изпълнени с много горчиви истини, те ме карат да осъзная каква късметлийка съм, че съм родена в свободна държава и отгледана от любящо семейство. “Ловецът на хвърчила” е първата книга на Хосейни, която прочетох и изключително много ми хареса. Тази година прочетох и “Хиляди сияйни слънца” и определено се превърна в една от любимите ми книги на тази тематика. Историята е изключително драматична и разкрива силата на човешкия дух, на майчината обич и склонността за жертвоготовност в стремежа да запазиш най-скъпото си.

• Любими цитати от книгата:
• “One could not count the moons that shimmer on her roofs, Or the thousand splendid suns that hide behind her walls.”
• “A society has no chance of success if its women are uneducated…”
• “Miriam wished for so much in those final moments. Yet as she closed her eyes, it was not regret any longer but a sensation of abundant peace that washed over her. She thought of her entry into this world, the harami child of a lowly villager, an unintended thing, a pitiable, regrettable accident. A weed. And yet she was leaving the world as a woman who had loved and been loved back. She was leaving it as a friend, a companion, a guardian. A mother. A person of consequence at last. No. It was not so bad, Miriam thought, that she should die this way. Not so bad. This was a legitimate end to a life of illegitimate belongings.”

-

Three Cups of Tea by Greg Mortenson

“Три чаши чай” – Грей Мортенсън

“Три чаши чай” е първата биографична книга, която прочетох и макар да не съм фен на нехудожествената литература, тази прави изключение. Темата засяга най-наболелия проблем на страните от Близкия Изток, а именно – липсата на образование за момичетата. Мортенсън си поставя нелеката задача да открие училище в труднодостъпен планински район в Афганистан. Книгата проследява пътя, през който преминава и трудностите, пред които се изправя. Жертва много – собственото си здраве, личните си приходи, но след 10 години отдаденост успява да построи не едно а 130 училища, както в Афганистан, така и в Пакистан. Тази книга е от онези, за които се изисква определено състояние на духа и нагласа. Препоръчвам я на всеки, които малко или много се интересува от случващото се в тези държави.

• Любими цитати от книгата:
• “Educate a boy, and you educate an individual. Educate a girl, and you educate a community.”
• “In times of war, you often hear leaders—Christian, Jewish, and Muslim—saying, ‘God is on our side.’ But that isn’t true. In war, God is on the side of refugees, widows, and orphans.”

The Noticer by Andy Andrews

“Проницателят” – Андри Андрюс

“Проницателят” е от онези книги, които винаги подминавам в книжарницата. Истината е, че едва ли щях да я прочета, ако Филип, приятеля на сестра ми, не ми я беше препоръчал. Казах си, какво пък толкова, нека й дам шанс. И знаете ли какво? Оказа се, че обичам вдъхновяващо-философски книги. Авторът ни представя различни истории, на пръв поглед обикновени човешки проблеми, лични драми, финансови кризи, все неща, с които малко или много сме се сблъсквали. А изводът, до който достига е, че всеки проблем може да бъде погледнат от различна гледна точка и че понякога единственото, от което се нуждаем, е малко перспектива. През тази година определено ще прочета и останалите книги на Андрюс.

• Любим цитат от книгата:
• “Most people think it takes a long time to change. It doesn’t. Change is immediate! Instantaneous! It may take a long time to decide to change…but change happens in a heartbeat!”

The Fault in Our Stars by John Green

“Вината в нашите звезди” – Джон Грийн

Ако има книга, която ме разтърси и ме остави в дълбоки разсъждения, то това определено беше The Fault in Our Stars. Трябва да призная, че четейки описанието й, не бях убедена дали искам да я прочета, но след като изгледах няколко ревюта, реших да преборя страховете си и да й дам шанс. Историята разказва за 16-годишната Хейзъл, която е терминално онкоболна и посещава група за подкрепа на деца, споделящи сходна съдба. Там тя среща 17-годишния Огъстъс, който е в ремисия и който е на път да промени живота й. На пръв поглед, човек очаква сълзлива история за болни деца, които срещат невъзможната любов. На практика, Джон Грийн успява да пресъздаде по един уникален начин смисъла на човешкото съществуване, използвайки голяма доза хумор и самоирония. След като прочетеш книгата, не слагаш етикети на Хейзъл и Огъстъс, а гледаш на тях като на едни обикновени тинейджъри, сблъскващи се за първи път с любовта. Няма да скрия, че книгата ме просълзи не веднъж, но си заслужава да бъде прочетена и я препоръчвам горещо.

• Любими цитати от книгата:
• “Sometimes, you read a book and it fills you with this weird evangelical zeal, and you become convinced that the shattered world will never be put back together unless and until all living humans read the book.”
• “You don’t get to choose if you get hurt in this world…but you do have some say in who hurts you. I like my choices.”
• “What a slut time is. She screws everybody.”
• “My thoughts are stars I cannot fathom into constellations.”
• “I fell in love the way you fall asleep: slowly, then all at once.”

A Bend in the Road by Nicolas Sparks

“Завой на пътя” – Николас Спаркс

Николас Спаркс е ненадминат в жанра си, а най-хубавите любовни филми, на които се наслаждаваме през последните години, са екранизирани по негови книги. Това, което намирам за по-различно в “Завой на пътя” е, че главна тема не е любовта между главните герои. В основата стои една мистерия, а самата книга съдържа известно количество крими елементи, които я правят нетипична за автора. Майлс остава вдовец и самотен родител и макар да няма намерение да се влюбва отново, съдбата го среща с новата учителка на сина му, която го кара да повярва, че може би вторите шансове са възможни. Историята е доста емоционална и според мен представя един нереалистичен изход от конкретната ситуация (няма как да поясня без да издам важни детайли), но въпреки това показва едно от най-важните човешки качества – склонността да простиш и да продължиш напред в името на щастието и любовта.

• Любим цитат от книгата:
• “Where does a story truly begin? In life, there are seldom clear-cut beginnings, those moments when we can, in looking back, say that everything started. Yet there are moments when fate intersects with our daily lives, setting in motion a sequence of events whose outcome we could never have foreseen.”

The Sea of Tranquility by Katja Millay

Последните четири книги, които ще ви представя, са от жанрa съвременна романтика (contemporary romance). За жалост книгите са съвсем нови, излезли в рамките на последните 2 месеца и ги няма преведени на български език. The Sea of Tranquility ни среща с двама тинейджъри, които са преживяли неща, с които никой млад човек не бива да се сблъсква. Настя е бивша пианистка, която се е затворила в себе си след трагедията, довела до прекратяването на музикалната й кариера, а Джош е сирак, който иска да се съсредоточи в изработването на дървени мебели. Това, което ги свързва е желанието им да останат невидими, но любовта, която пламва между тях ще им помогне да превъзмогнат страховете си. Авторката беше нова за мен, но още от първите страници се влюбих в стила й на писане, в умението да пресъздава емоциите на героите по толкова добър начин, че да те накара да им съчувстваш, да страдаш заедно с тях и да се смееш на шегите им. Едно от нещата, които най-много харесвам в книгата е, че е написана от гледните точки на двамата главни герои, което ти позволява по-широк поглед и ти дава възможност да ги опознаеш по-добре.

• Любими цитати от книгата:
• “People like to say love is unconditional, but it’s not, and even if it was unconditional, it’s still never free. There’s always an expectation attached. They always want something in return. Like they want you to be happy or whatever and that makes you automatically responsible for their happiness because they won’t be happy unless you are … I just don’t want that responsibility.”
• “I live in a world without magic or miracles. A place where there are no clairvoyants or shapeshifters, no angels or superhuman boys to save you. A place where people die and music disintegrates and things suck.”
• “I know at that moment what he’s given me and it isn’t a chair. It’s an invitation, a welcome, the knowledge that I am accepted here. He hasn’t given me a place to sit. He’s given me a place to belong.”

Easy by Tammara Webber

Easy започва със сцена, в която главната героиня, Жаклин, бива атакувана от нейн познат, но за щастие, се появява едно момче и я спасява от изнасилване. Темата за насилието над жените е доста деликатна, но авторката успява да я поднесе по един интелигентен начин и в същото време да акцентира на най-важното. Показва гледната точка не само на жертвата, но и на онези, чиито близки са преживели сходна трагедия. В същото време, книгата разказва красивата любов, която пламва между Жаклин и нейния спасител, както и препятствията, през които трябва да преминат, за да  бъдат заедно.. Неговоро минало, обаче, крие доста тайни, които те държат в напрежение до самия финал.
Макар издадена преди по-малко от два месеца, Easy е вече бестселър на Ню Йорк таймс.

• Любими цитати от книгата:
• “I’m trying to protect you. From myself. I don’t do…” he swung a finger back and forth between us”…this.”
• “Love is not the absence of logic but logic examined and recalculated heated and curved to fit inside the contours of the heart”
• “Choosing to be with you, isn’t a difficult decision, Jacqueline…It’s easy. Incredibly easy.”

The Edge of Never by J.A. Redmerski

The Edge of Never е може би най-добрата романтична книга, която съм чела някога. 21-годишната Камрън си купува еднопосочен автобусен билет в произволна дестинация, защото иска да се откъсне от еднообразното си ежедневие и да премисли как и по какъв начин да промени живота си. На същия този автобус се запознава с Андрю и след известно време двамата решават да отидат на пътешествие с колата му, да живеят ден за ден, да се забавляват без да кроят планове за бъдещето. Разбира се, не след дълго двамата се влюбват, но им предстои да се изправят през неща, които нито един от двамата е очаквал. Трябва да призная, че книгата започна бавно, но в един момент нещата започват да се развиват толкова интензивно, че не можеш да я оставиш, преди да си я прочел. Изключително емоционална е, особено на финала, и предупреждавам, че е добре човек да си държи под ръка едно пакетче с кърпички. Книгата съдържа няколко “смущаващи” сцени, но лесно биха могли да се прескочат, ако човек се чувства некомфортно.

• Любими цитати от книгата:
• “Just because one person’s problem is less traumatic than another’s doesn’t mean they’re required to hurt less”
• “I think if past lives are real then we have been lovers in every single one of them. I’ve known you for a short time, but I feel like I’ve known you forever.”
• “I hate to say it, but shit really does happen. You just have to get over it. Beat the hell out of it by doing things that make you happy.”

On Dublin Street by Samantha Young

И като стана дума за “смущаващи” сцени, няма как да не засегна и книгите, които заляха света през 2012-та. Едва ли има човек, който да не е чул за 50-те нюанса сиво, защото е практически невъзможно да избягаш от цялата тази мания. Трябва да призная, че самата аз прочетох и трите книги, но нямам намерение да ги коментирам подробно. Достатъчно е да знаете, че те нямат място в тази класация, защото макар скандални и пикантни, начинът, по който са написани, може да ти доведе главоболие, а българския превод – перманентна травма.

Проблемът не е в еротиката и нямам нищо против, че Е.Л. Джеймс е направила милиони от три романа, написани в Лондонското метро на Блекберито й. Просто смятам, че има далеч по-добри книги от същия жанр (без BDSM, моля), които написани умело, се превръщат в едно наистина приятно четиво. Такава книга е On Dublin Street, която ни среща с Джоселин и Брейдън. Както се досещате от типа роман, голяма част от книгата описва взаимоотношенията между двамата, но в същото време авторът обръща внимание на всеки един по отделно, за да може читателят да се запознае по-подробно с героите и да разбере причините, които стоят зад действията им. Любовната история е красива, драматична и емоционална, а финалът те кара да се усмихнеш и да повярваш в щастливите случайности.

• Любими цитати от книгата:
• “I know you love me, Jocelyn, because there’s no fucking way I can be this much in love with you, and not have you feel the same way. It’s not possible.”
• “I feel like I’m missing something really important when you’re gone. So important I don’t feel like myself. I’ve never felt like someone was mine before. But you’re mine, Jocelyn. I’ve known that from the moment we met. And I’m yours. I don’t want to be anyone else’s, babe.”
• “I wanted to create something beautiful in place of all the ugliness.”

Това са най-добрите книги, които с огромно удоволствие прочетох през 2012-та. Знам, че са доста, но трябва да ми повярвате, когато ви кажа, че дори и тези ми беше много трудно да подбера. Истината е, че не съм особено претенциозна и ако книгата ме задържи в първите 20 страници, то е почти сигурно, че ще ми хареса.
Ще ми бъде изключително любопитно ако споделите дали сте чели някои от тези книги и ако да, какво е мнението ви? В същото време ще се радвам ако ми препоръчате книги, които вие сте прочели и харесали.

За трите месеца, в които сме тук, бях прекалено ентусиазирана от обучението си и гледах да не се замислям за това колко ми липсват семейството и приятелите и как бих искала да бъда с тях на Коледа. Това време от годината носи своята магия и очарование именно заради времето, прекарано с хората, които обичаш. Не е важно колко и какви подаръци ще получиш, важен е жестът на внимание. Не е важно дали трапезата ще бъде отрупана пищно, важно е желанието и любовта, с която е приготвена храната. Нека не мрънкаме, че ушите ни кървят от коледните песни, а бъдем благодарни, че можем да ги чуем и тази година. Защото двадесет малки ангела няма да имат тази възможност. Излезте навън и се порадвайте на времето, нищо че е студено. Пързаляйте се и правете снежни човеци, а след това гледайте “Сам вкъщи” или “Наистина любов” с чаша горещо какао и в компанията на онези най-любими същества в живота ви.

Идеята да приготвя домашен микс за горещо какао в бурканчета се роди именно от желанието ми да изпратим скромен подарък на близките си в България, с който да им пожелаем весели празници и да покажем, че мислим за тях и ги обичаме. Макар и да не можем да бъдем с тях физически, ще е хубаво ако на Коледа всеки вземе своята топла чаша в ръка, прегърне човека до себе си и се наслади на този специален, споделен момент.

Благодаря ви, че бяхте заедно с мен и през тази година! Пожелавам на вас и вашите семейства много здраве, късмет и усмивки през новата 2013-та!
Весели празници!

Продукти за буркан 500мл*:
6 супени лъжици пудра захар
3 супени лъжици какао
6 супени лъжици сухо мляко
3 супени лъжици шоколадов чипс (може да се пропусне или замени с нарязан на ситно шоколад)
мини или обикновен маршмелоус за напълване на буркана

Всички продукти се подреждат в буркана по реда на изброяване. Много се надявах да успеят да пристигнат невредими до България, но за жалост слоевете са се смесили и не са изглеждали така, както на снимките. Ядосвах се много, когато сестра ми ми каза, но нямаше какво да направя, а и вкусът си е останал невредим.
Преди употреба, бонбоните маршмелоус се изваждат и съдържанието в бурканчето се разтръсква добре.

В чаша от 200мл се слагат 3-4 супени лъжици от сместа и се налива гореща вода или мляко. Разбърква се и се сервира с маршмелоус.

*Продуктите са ориентировъчни и зависят от различните вкусови предпочитания. При нужда може да се добави още захар.

Днес, година по-късно, съм се настанила удобно в малкото ни студио в Северозападен Лондон и пиша публикация за първите три месеца в едно от най-страхотните кулинарни училища по света.

горе: Crème Caramel

долу: Crème Brulee

Le Cordon Bleu се намира в идеалния център на Лондон, пред градинката на Bloomsbury square и на няколко метра от Британския музей. Училището е поместено в пететажна сграда и разполага със собствено кафене с вътрешен двор и малка градинка за подправки на покрива. В приземния етаж се намират мъжките и женските съблекални, както и кухня, в която се приготвят част от нещата за кафенето.

Ако има нещо, което не харесвам в училището ми, то това е съблекалнята. Тясна, с гъсто разположени шкафчета, в които трудно успяваш да прибереш чифт ботуши, палто и голяма дамска чанта. За да си осигуря малко повече спокойствие при преобличането, гледам да пристигвам поне 45 минути преди започването на часа ми. Което най-често означава да бъда в училище около 7:15 сутринта. Ще ви спестя подробностите около това в колко часа се събуждам

В лобито на Le Cordon Bleu се намира рецепцията, заедно с част от административния персонал, различни места за почивка и разговори между часовете, както и достъп до компютри с интернет. Което ми напомня за още едно нещо, което не харесвам – липсата на свободен достъп до wireless интернет. Непонятно ми е защо не се предоставя, при положение, че има няколко мрежи, но всичките са заключени за служебно ползване.

Училището разполага с библиотека, две зали за демонстрации, три учебни стаи за провеждане на лекции, две кухни за готвачите, една пекарна, една сладкарска и една поливалентна кухня (за студентите както по готворство, така и по сладкарсво).

горе: Charlotte au Chocolat, "Biscuit" base Petits-Fours

долу: Macarons, Charlotte au Chocolat парче

В началото, когато получих разпределението на часовете ми, си помислих, че времето, което ще прекарвам в училище, ще бъде недостатъчно. Сега, три месеца по-късно, съм на различно мнение. Три или четири дни в седмицата съм ангажирана с една тричасова лекция на различни тематики, две демонстрации и две практики. Имахме и три единични теоретични и дегустационни лекции за вино, сирена и сладоледи. В дните, когато имам демонстрация и практика, излизам от вкъщи по тъмно и се прибирам по тъмно. Определено е натоварващо и е необходимо човек да има няколко дни за разтоварване след това.

Теоретичните лекции понякога могат да бъдат досадни, но в същото време винаги има какво да научиш. Една от любимите ми беше лекцията за плодове, в която успях да видя и опитам плодове, чиито имена дори не бях чувала – durian, kiwano, dragon fruit, prickly pear.

През първия семестър от дипломата, имахме общо 20 демонстрации. Във всяка една от тях, наблюдавахме как chef-а приготвя различни десерти, които ние след това трябва да пресъздадем в практиката. В повечето случаи имаме възможност да опитаме приготвеното от него, както и да направим снимки на крайния продукт (снимки по време на самите демонстрации не са разрешени).
Залите за демонстрации са обурудвани с огледало над работния плот, както и няколко камери, отразяващи от различен ъгъл. Разбира се, аз като един от най-ентусиазираните студенти, винаги се локализирам на първия или втория ред, за да не изпусна нещо важно

горе: Gâteau St. Honoré

долу: Bande Feuilletee aux Fruits, Madeleines

След демонстрацията е ред на забавната част, а именно – практиката. В кухнята се допускат само студенти с чисти и изгладени униформи (в живота си не съм гладила толкова, колкото за последните 3 месеца), престилка, мрежа за коса и шапка, два вида кърпи, бадж и комплект с ножове. Както и кутия, в която да си вземеш за вкъщи приготвеното.
Часът започва с няколко уводни думи от преподаващия chef, както и инструкции за последователността на приготвянето на различните елементи от рецептата. При някои от рецептите работим самостоятелно, а при други – в екип от двама души. В началото не бях много щастлива от мисълта да работя с някой, чиите умения не познавам, но в последствие осъзнах, че едно от най-важните неща, на които мога да се науча, е да работя добре в колектив. В крайна сметка, където и да се реализирам след това, винаги ще се налага да работя с различни хора и умението да комуникираш ефективно (особено на чужд език), е от изключително значение.

Самите кухни са обурудвани с абсолютно всичко, от което можеш да имаш необходимост, а работния плот, с който разполагаш, е напълно достатъчен – ако разчистваш и работиш организирано, разбира се. Трябва да спомена също така, че има отделни служители, които мият всички мръсни съдове, подготвят кухнята с необходимите продукти и са винаги на разположение, ако имаш нужда от нещо. Това, което ми прави много хубаво впечатление е, че всички chef-ове се отнасят с уважение към тях, а студентите са приятелски настроени. Макар и чистачи/миячи, те получават заслужено признание за добрата работа, която вършат.

горе: Genoise a la Confiture de Framboises

долу: Tarte au Citron, Tarte aux Pommes

А когато стане въпрос за самите chef-ове, се чувствам горда и щастлива от възможността да се уча от толкова големи професионалисти. Le Cordon Bleu разполага с шест сладкари, всичките коренно различни един от друг. Chef Graeme, британец по народност, има желязно спокойствие и неслучайно го наричат The gentle giant. Chef Mathew (на първата снимка) е The smiley face и винаги успява да ни развесели, дори в 8 сутринта. Готвил е за различни знаменитости и ни разказа как веднъж направил безглутенов, обезмаслен сладкиш без захар за Мадона по рецепта на личния й сладкар. Тя била на седмото небе от щастие, а според него десертът имал вкус на подметка. Chef Nicolas е ненадминат в приготвянето на макарони и заклет привърженик на френското сладкарство. Chef Julie е приготвяла торта за майката на Кралицата и е изключителен професионалист в декорацията на многоетажни торти. Chef Javier специализира в изработването на скултури от захар, а Chef Nicola е шоколатиер. Последните двама са в отбора на Великобритания по сладкарство и ще представляват страната в международно състезанието в Лион – Coupe du Monde de la Pâtisserie, което ще се проведе в края на Януари 2013. Много се надявам да успея да присъствам, особено след като разбрах, че Chef Nicola ще ни предостави ВИП пропуски.

горе: Eclairs, Jalousie aux Poires et Creme d’Amande

долу: Dinner rolls, Fire drill  

Чувствам се късметлийка и от това, че за времето, в което съм тук, успях да създам и няколко добри приятелства. Никога досега не съм контактувала с толкова интересни и коренно различни хора. Научих неща за културите на държави от близкия изток, които никога не съм и предполагала, че съществуват. Научих много за кухнята, религията, традициита на Индонезия, Сингапур, Бразилия, Индия, Бахрейн. Научих, че неща като възраст, цвят на кожата, вероизповедание или роден език, не са пречки, когато човекът срещу теб е добронамерен, отзивчив и приятелски настроен. Защото споделяме любовта си към сладкарството и дори това да е единственото нещо, което ни свързва, е достатъчно.

Макар и нивото, което приключихме, да се води основно, определено се изискват предварителни знания и умения. Аз по никакъв начин не съм доминирала над останалите, нито пък съм смайвала chef-овете с разни несъществуващи таланти. Това, към което се стремях, е да следвам стриктно указанията и да попивам всяка нова техника или информация. А те не бяха никак малко. За тези три месеца дадох всичко от себе си и съм доволна от крайната оценка, която получих. Разбира се, винаги може още повече, така че след три седмици продължаваме с нови сили във второто ниво.

Явно мечтите се сбъдват в крайна сметка. Особено ако се бориш за тях.

горе: Black Forrest Gâteau

долу: Charlotte aux Cassis

След 3 месеца очаквайте част 2

Отдавна ми се иска да приготвя прословутия американски орехов пай, но наличието на царевичен сироп в почти всяка рецепта, винаги ме е спирало, тъй като този продукт е все още непознат на българския пазар. Миналата седмица, докато пазарувах в кварталния супермаркет на път за вкъщи, попаднах на сиропа и желанието ми да приготвя пая се възвърна. Не след дълго обаче се замислих, че ако аз го направя по този начин, това означава, че рецептата, която ще споделя с вас ще бъде практически невъзможна за осъществяване. Ето защо, стигнах до този оптимален вариант, в който не се използва царевичен сироп и всички продукти са напълно достъпни. Не съм опитвала традиционен орехов пай, но мисля, че този, който ще ви представя, не му отстъпва по нищо.

Класическият орехов пай се приготвя с ядки пекан, които според мен имат идентичен вкус с обикновените орехи. Аз използвах пекани, защото цената им беше по-добра, но в никакъв случай не считайте това за задължително. И тъй като исках рецептата да бъде малко по-различна, реших да добавя шоколад и захаросани портокалови корички, които се съчетават много добре в комбинация с вкусните ядки и ароматното маслено тесто.

И последно уточнение, преди да премина към рецептата. За основа на пая използвах pate brisee, чиято рецепта не мога да споделя с вас, колкото и да ми се иска. Всички рецепти, които научавам в училище, са със защитени авторски права и разпространяването им е абсолютно забранено. Разбира се, тестото за пай не е някаква мистерия и в интернет могат да се намерят стотици рецепти. Ако искате, можете да използвате рецептата за маслено тесто от публикацията ми за летни галети.

Орехов пай с шоколад и портокал

Продукти:
тесто за пай с диаметър 20-22см
2 яйца
100г кафява захар
50г бяла захар
50г разтопено масло
30мл портокалов сок
30г брашно
щипка сол
100г шоколадов чипс или нарязан на дребно шоколад (млечен или черен)
50г захаросани портокалови корички (или настъргана портокалова кора)
100г орехи (обикновени или пекан)

Фурната се загрява на 190°C.
Тестото за пай се разточва с дебелина около 4-5мм и се поставя плътно в кръгла ненамаслена форма за пай. Желателно е височината на формата да не бъде повече от три пръста.
Прибира се в хладилник, докато се приготви пълнежа.
Яйцата се разбиват с телена бъркалка, колкото да се разкъсат. Добавят се двата вида захар, разтопеното масло, портокаловия сок, брашното и солта. Всичко се разбърква, до получаване на хомогенна смес.
От общото количество орехи се заделят 16 цели ядки за декорация. Останалите се накълцват на едро и се добавят към яйчената смес.
Върху тестото за пай се разпределят равномерно шоколадовия чипс и захаросаните портокалови корички, нарязани на малки кубчета. Върху тях внимателно се излива сместа и се подреждат целите орехови ядки.
Паят се пече 10 минути на 190°C, след което фурната се намалява на 175°C и се пече още 30-35 минути, или докато повърхността му е златиста и при разклащане, средата му не се мърда.
Охлажда се напълно преди да се разреже.

Може да се сервира така, както е, или пък да се добавя прясно разбита сметана или ванилов сладолед.

Да ви е сладко!

П.П. Наде, рецептата посвещавам на теб и се надявам някой ден да мога лично да ти я приготвя! Целувки, липсваш ми!

Истината е, че тук се чувствам повече от добре. Чувствам се като вкъщи. Спомням си, че преместването ми в София преди 5 години беше доста по-стресиращ процес. Сега нещата се случват някак си естествено и от самосебе си. Дали това се дължи на факта, че съм с любимия човек или че изживявам един от онези “once in a lifetime” моменти, не знам, но определено не усещам, че съм на 2000км от дома. Или поне не още.

Имахме голям късмет с квартирата, която успяхме да си резервираме от България и не се наложи да обикаляме по огледи и да се занимаваме с агенции. Кацнахме, разопаковахме багажа, почистихме и подредихме и следващите дни отделихме за туристическо-опознавателни разходки. Кварталът, в който живеем, е много спокоен и приятен. Близо сме до метро станция и времето, за което стигам до училище, е не повече от 45 минути. Независимо по кое време отивам.

Свикнах да си нося чадър. Да ставам по тъмно. Да говоря цял ден само на английски. Да се оглеждам първо на дясно. Да разбирам акцента на индийците. Да срещам българи на всяка крачка и по всяко време (кой би предположим, че сме толкова много). Да пресичам на червено (мамо, не чети), но в своя защита ще кажа, че има нещо сериозно сбъркано в принципа на работа на лондонските светофари. Единственото нещо, с което не мога да свикна и не знам дали някога ще успея, са двете различни кранчета за топла и студена вода. Хелоу, в 21 век живеем, трябва ли да напомням?!

Свикнах и с малкото студио, в което живеем и дори го намирам за доста уютно. Опитвам се единствено да не мисля за голямата кухня, която оставих в България, но поне Kitchen aid-а няма да ми липсва, тъй като има доста негови братя и сестри в училище

Като стана дума за училището, трябва да кажа, че всичко, което успях да науча и да видя до момента, надминава и най-големите ми очаквания. Не знам дали бих могла с думи да опиша всичко, защото човек трябва да усети атмосферата, която витае, за да разбере, какво имам предвид. Или най-малкото – аромата на прясно изпечени кроасани, който се разнася из коридорите

Всичко, абсолютно всичко е на изключително високо ниво, като започнем на системата за сигурност, включваща пропуск с пръстов отпечатък, минем през техническата страна на нещата – по-голямата част от оборудването в кухните и пекарните не съм виждала дори и на снимка, и стигнем до дисциплината, прецизността и професионализма на всички шеф-сладкари, от които имам честта да се уча.

Възможността да бъда на това прекрасно място и да изживявам мечтите си, дължа на семейството и родителите си и сигурно цял живот няма да ми стигне, за да им се отблагодаря за подкрепата, обичта и вярата, която имат в мен.

А на вас, скъпи приятели-читатели, се извинявам предварително, че вероятно ще настъпи една пауза в блога за неопределено време. Истината е, че тук нямам почти никакви кухненски пособия, с които да приготвям рецепти, а и всичко, което направим в училище, прибираме в кутии за вкъщи и със Слави се насищаме на сладко за доста време. Но да знаете, че съм тук, че чета коментарите ви, хвърлям по едно око на кулинарните блогове и че някога, незнайно кога, пак ще се появя.

П.П. Простете за нискокачествените снимки, но мобилните устройства не могат да се справям толкова добре, колкото добрия стар DSLR

Съвсем в реда на нещата е да пусна и рецепта за любимите ми шоколадови къпкейкс, които съм длъжна да предупредя, че водят до пристрастяване.
Може би много от вас ще предположат, че рецептата е вариант на шоколадовата ми торта, както попита и Таня от Cakelicious, но истината е, че двете рецепти са съвсем различни както като технология на приготвянето, така и като използвани продукти. Определено тези кексчета са по-тежки и насищащи, но пък в крайна сметка не може да се очаква друго от десерт, съдържащ нескромни количества шоколад, захар и масло. Даже не искам и да се замислям колко калории има в една хапка, защото със сигурност надвишава в пъти допустимия прием на захар.

Оставям избора, дали да приготвите рецептата, на вас

Шоколадови къпкейкс с шоколадов крем

рецептата е адаптирана от Annie’s eats

Продукти за 12 кексчета:
35г какао
60мл вряла вода
175г брашно
1/2 чаена лъжица бакпулвер
1/4 чаена лъжица сода бикарбонат
щипка сол
115г меко масло
175г захар
2 големи яйца, на стайна температура
1 чаена лъжица ванилия
80г заквасена сметана

Фурната се загрява на 180°C.
Тава за мъфини се покрива с картиени кошнички.
Какаото и водата се смесват и разбъркват, докато се получи кремообразна смес, която се оставя да се охлади.
Брашното, бакпулвера, содата и солта се разбъркват в купа.
Маслото и захарта се разбиват с миксер за 3-4 минути, докато се получи светла и кремообразна смес.
Добавят се яйцата, едно по едно и се разбива отново с миксер до пълното им обединяване. Добавя се ванилията.
Към маслената смес се прибавя какаовата и се разбърква добре.
Брашното се добавя на 3 пъти, като се редува със заквасената сметана. Започва се и се завърва винаги с брашното.
Когато сместа е готова, се разпределя във всяка формичка като се пълни не повече от 3/4 от обема й.
Кексчетата се пекат в предварително загрята фурна за около 20 минути, или докато клечка, забита в средата, излезе суха.
Охлаждат се напълно и след това се декорират с крем.

Продукти за шоколадовия крем:
200г черен шоколад
175г крем сирене, на стайна температура
125г меко масло
200г пудра захар
50г какао
200г заквасена сметана

Шоколадът се разтопява на водна баня и се охлажда.
Маслото и крем сиренето се разбиват в купа.
Към тях се добавят пудрата захар и какаото и се разбърква до обядиняването им.
Накрая се добавят охладения шоколад и заквасената сметана и се разбива до получаването на пухкав и хомогенен крем.
Кексчетата се декорират с приготвения крем и се съхраняват в хладилник.
Преди консумация е желателно къйкейкчетата да се извадят от хладилник и да се оставят на стайна температура за 10-15 минути.

Хубавото е, че вече имаме сигурна квартира и дори успях да си направя една разходка с Google maps Street view. Кварталът, в който ще живеем, се казва Willesden green и изглежда много симпатичен с онези малки Викториански къщички с големи прозорци. Искрено се надявам и самото студио да изглежда също толкова уютно, както и къщичката.

И докато лятото е все още тук, бързам да ви покажа една шоколадова Павлова, която правих миналата седмица. За пореден път се убеждавам, че това е един от любимите ми летни десерти – лесен за приготвяне, лек на вкус и изключително податлив на експерименти. В случая, аз реших да се придържам към класическата комбинация – шоколад, малини и лимонова сметана.

Шоколадова Павлова с малини

Продукти за три блата от 18-20см:
4 големи белтъка, на стайна температура
щипка сол
220г фина захар
1 чаена лъжица ванилия
20г какао
2 чаени лъжици ябълков оцет

200мл сладкарска сметана
кората от 1 лимон
200-300г пресни малини
шоколадови стърготини за декорация

Фурната се загрява на 150°C.
Голяма тава се покрива с хартия за печене. Върху нея се очертават 3 кръга с диаметър 18-20см и хартията се обръща с начертаното надолу.
Белтъците се разбиват на пяна с щипка сол. Започва се постепенно добавяне на захарта, лъжица по лъжица, като се изчаква захарта да се разтвори напълно преди да се добави следващата порция.
Добавя се и ванилията.
Когато белтъците образуват гъст и лъскав крем, се добавя и оцета. Разбърква се за кратко.
Какаото се пресява отгоре и внимателно се смесва в крема с помощта на силиконова шпатула.

Сместа се разпределя на равни части върху начертаните предварително кръгове. По желание може да напълните сместа в пощ и да направите красив борд.
Тавата се слага в загрятата фурна и градусите се намалят на 100°C. Пече се около час и половина. Фурната се изключва и целувките се оставят да изстинат напълно.

Малините се измиват и подсушават внимателно
Сметаната се разбива на сняг и към нея се добавя настъргана на ситно лимонова кора.

Върху поднос за торта се поставя един целувчен блат.
Намазва се с част от сметаната и върху него се подреждат малини.
Процедира се по същия начин и с останалите блатове.
Върху последния се поставя отново сметана, подреждат се малини и върху тях се поръсват шоколадови стърготини.

Павловата може да се сервира веднага или след известен престой в хладилника.
Колкото повече стои в хладилник, толкова повече целувчените блатове ще омекват.
Парчетата не са особено естетически издържани, но пък вкусът компенсира.