И двата модела са с уникален, женски дизайн – единият в бяло, а другият в черно. С тях можете да правите снимки, както и да заснемате кратки HD видеа. Но най-важното, ще можете да се виждате с любимите си хора, дори когато сте на километри един от друг.

Условия за участие:
- в коментар под публикацията споделете с какво вкусно ястие/десерт обичате да изненадвате любимите си хора.
- само по един коментар на човек.
- краен срок – 10 февруари, петък.

След това ще изтегля двама от вас, на които да подаря камерките

Започва да създава най-различни дизайни, вдъхновена от сезоните, животните, анимационните герои и всичко, което я заобикаля. След това решава да направи cupcake pops, които са умален прототип на любимите на всички къпкейкс. За отрицателно време те обикалят интернет пространството и буквално го взривяват. Не след дълго тя е забелязана от Марта Стюарт, която я кани да гостува в предаването й. Между другото, в линкът има и видео
Разказвам всичко това, не само защото обожавам нещата, които прави, а и защото тя е един прекрасен пример за това как човек, следвайки мечтите си и правейки това, което му доставя удоволствие, може да постигне много, наистина много. Да, знам, че георафското положение е от съществено значение, но хей, нали казват, че мечтите са безгранични!

Отдавна исках да си поръчам книгата й и най-накрая имах тази възможност. Отложих за известно време приготвянето на тези сладури, защото исках да разгледам внимателно книгата й и да се вдъхновя. След 15 минути разглеждане, бях толкова омагьосана от всички страхотни идеи, които е представила, че веднага запретнах ръкави и направих няколко къпкейкс на клечка.

Тази публикация няма да съдържа стриктна рецепта или точни грамажи. Дори идеята не е моя. Представям ви моята реализация и няколко съвета за това как да постигнете максимално добри резултати.

Продукти за 6 броя:
12 бисквити Орео
4-5 супени лъжици крем (аз ползвах фъстъчен крем, но съм опитвала и с крем сирене и се получава чудесно)
черен шоколад
цветен шоколад (или бял)
бонбонки М&M, Скитълс или Бон Бон
цветни поръски
пръчки – пластмасови или бамбукови
метална формичка с форма на цвете

Бисквитите се смилат фино и се поставят в купа. Смесват се с крема, докато се получи топка тесто. От него се оформят 6 топчета, които се поставят върху хартия за печене и се прибират в хладилник за 15 минути.
Взима се едно топче и се оформя на овал. Половината му част се поставя в метална формичка за цвете и с пръсти се оформя дъното й. Това се прави, за да се получи класическата форма на къпкейк, но ако нямате подходяща формичка, мисля че и без нея ще се получи добре. В този случай, придайте на топчето продълговата торма, наподобяваща тази на къпкейк.
Когато всички топчета са направени по гореописания начин, се прибират отново в хладилник за 15 минути, за да стегнат.

През това време се разтапя черния шоколад и се смесва с 2-3 супени лъжици олио. Отварям една скоба, за да кажа, че е добре шоколадът да се темперира, но ако нямате възможност, пропуснете тази стъпка. Причината, поради която е добре да се направи, е че когато шоколадът е темпериран, той 1-во изсъхва по-добре и 2-ро, придава се прекрасен лъскав вид на завършения продукт.
В чужбина се предлагат специални шоколади, които са предназначени за тази цел – наричат се candy melts или candy coating. Забелязвам, че българските онлайн магазини за сладкарски принадлежности също ги предлагат, но аз като че ли предпочитам истинския шоколад, макар и да е малко по-труден за работа.

Когато черният шоколад е разтопен и смесен с мазнината, за да се получи по-течна консистенция, долната половина на всеки къпкейк се потапя в него. Изтръсква се внимателно излишния шоколад, поставя върху хартия за печене с дъното нагоре, а в средата внимателно се забучва клечка. Когато всички къпкейкс са направени по този начин, се прибират в хладилник за 10-15 минути, докато черния шоколад стегне.
Съжалявам, че не успях да снимам този процес, но вече се смрачаваше, а и бях доста омазана с шоколад и не исках да жертвам камерата

Междувременно се разтопява цветния шоколад. В случая, аз съм ползвала бял шоколад с вкус на ягода, оцветен в розово, но може да се ползва бял шоколад, оцветен в различни цветове. Важно условие е боята да не бъде на водна основа! При нужда отново се добавя малко растителна мазнина, за да се получи по-рядка консистенция.
Охладените къпкейкс се изваждат от хладилника и горната им част се потапя в цветния шоколад. Излишното се изтръсква внимателно и докато шоколадът все още не е стегнал, се украсяват. На върха на всеки къпкейк се поставя по един бонбон M&M, Скитълс или Бон Бон и се поръсва с цветна декорация. Поставят се в чаша, пълна със захар и се прибират се отново в хладилник, за да може шоколадът да стегне.
След 15 минути са готови за консумация. И фотосесия

И се спрях на това – меки шоколадови сладки с фъстъчен пълнеж. Меки, защото имат вкус на пухкава торта, и сладки, защото приличат на такива – по форма и големина.
Всъщност, заглавието е нещо маловажно, особено когато става въпрос за толкова вкусна рецепта. Честно казано, не очаквах тези сладки да ми харесат толкова много, но те ме изненадаха. Комбинацията от пухкав, шоколадов блат и ароматен крем с фъстъчено масло е просто страхотна!
Като споменах крема, трябва да споделя, че за първи път приготвих швейцарски маслен крем и резултатът надмина всичките ми очаквания. От дете мразя маслените кремове, свързвам ги с пастите, които ядяхме по празниците в детската градина. Мазни, тежки и ти оставят ужасен вкус в устата. Ето защо винаги съм избягвала рецепти с маслен крем, но този път реших да експериментирам. Истината е, че швейцарския маслен крем няма нищо общо с класическия, който се прави единствено от масло и пудра захар. В него се включват белтъци, които го правят изключително пухкав и олекотяват вкуса.
Няма какво повече да ви обяснявам, мисля че сами трябва да опитате, за да се убедите в думите ми

Меки шоколадови сладки с фъстъчен пълнеж

Продукти за сладките:
125г меко масло
220г кафява захар
1 яйце
1 чаена лъжица ванилов екстракт
260г брашно
40г какао
3/4 чаена лъжица сода бикарбонат
щипка сол
220мл прясно мляко
1 чаена лъжица ябълков оцет

Фурната се загрява на 180°C.
Няколко големи тави се покриват с хартия за печене.
Маслото се разбива със захарта, докато се получи пухкав крем.
Добавят се яйцето и ванилията и се разбъркват, докато се поемат добре от сместа.
Брашното, какаото, содата и солта се пресяват.
Млякото се смесва с оцета и се оставят за 5-10мин да си взаимодействат.
Сухите съставки се добавят на 3 пъти към маслената смес, редувайки се с прясното мляко,
като се започва и завършва винаги със сухата смес.

Получената смес се пълни в пош с кръгъл накрайник и се шприцоват малки кръгове с диаметър около 3см.
Оставя се разстояние между тях, тъй като при печенето се разтилат.
Ако нямате пош, можете да използвате чаени лъжички.
Сладките се пекат 10 минути, като след 5тата минути тавата се обръща.
Установих, че при обръщането на тавата, се получава по-равномерно печене, тъй като моята фурна пече по-силно в задната си част.
Когато сладките са готови, те трябва да са меки и да “пружинират” при допир, както при пандишпановото тесто.
Оставят се да се охладят напълно, след което се отлепват внимателно от хартията за печене.
От тази доза ми излязоха 4 големи тави, общо около 60 слепени сладки.

Продукти за крема:
2 големи белтъка (80г)
150г кристална захар
125г меко масло
150г фъстъчено масло

Белтъците и захарта се слагат в чиста, огнеупорна купа и се поставят върху съд в леко вряща вода.
Важно е дъното на купата да не се докосва до водата.
Белтъците и захарта се разбъркват, докато сместа достигне 60°C или докато захарта се разтопи напълно и сместа е топла на допир.
Купата се отстранява от водната баня и белтъците се разбиват с миксер около 5-7 минути, докато се получи гъст крем и се охлади напълно.
Важно е белтъците да са охладени, защото ако са топли, маслото ще се стопи и кремът ще стане течен.
Когато белтъците са разбити добре и охладени, се добавя мекото масло (много е важно да е меко, т.е. оставено на стайна температура поне 2-3 часа преди употреба).
При непрекъснато бъркане се добавя маслото на малки части, за да може да се усвои добре от белтъците.
Когато цялото масло е добавено, се добавя и фъстъченото, отново на части.
Разбива се още малко и кремът е готов. Може да се ползва веднага или да се прибере в плътно затворена кутия в хладилник, но преди употреба трябва да се извади на стайна температура и да се разбие отново с миксер.
Имайте предвид, че много често при добавянето на маслото към белтъците, те могат да изглеждат пресечени, а сместа да се втечни. Не се притеснявайте, след известно време и продължително разбиване с миксера, кремът ще се получи.
В един от любимите ми англоезични блогове, има подробна статия за швейцарския маслен крем, в която можете да намерите постъпкови снимки на целия процес.

Сладките се слепват две по две с крема, а по желание могат да се поръсят с нарязани фъстъци.
Съхраняват се в плътно затворени кутии в хладилник, като е добре да се извадят на стайна температура около 15 минути преди консумация.

Имайте предвид, че програмата, която ползвам за обработка на RAW формат е приложима само и единствено за онези от вас, които ползвате фотоапарати Канон. Съжалявам, че няма да бъда полезна на останалите, но отдавна работя с този софтуер и съм свикнала с него. Всеки, който има DSLR апарат би трябвало да разполага с безплатна програма, с която да обработва “суровите” файлове, а също така има и универсални програми като Adobe Lightroom и Adobe Camera Raw. Не съм запозната с тях и затова няма как да ви ги представя.

Надявам се информацията ви да е полезна и интересна. Отново искам да напомня, че не съм някакъв спец и че всичко, което споделям е плод на моя опит. Не е задължително да ползвате същия начин на обработка, напротив, експериментирайте, за да постигнете максимални резултати.
Дори ще ми е интересно да разбера за вашия начин на обработка. Всеки, който иска да сподели, е добре дошъл.

П.П. Простете глупавите ми грешки на моменти, както и че понякога бъркам ляво и дясно. Простете и на лаптопа ми за неприличните звучи, които издава от време на време.

Приятно гледане! Ще чакам отзиви после

Как се обработва снимка в RAW формат с DPP from Irina Kupenska on Vimeo.

Как се обработва кулинарна снимка във Фотошоп from Irina Kupenska on Vimeo.

От време на време получавам писма от мои читатели, които ми задават различни въпроси, свързани с кулинарната фотография. С какъв апарат снимам, каква светлина използвам, как получавам този “размазан фон” на снимките , как точно подреждам сцената и по какъв начин избирам стилът на всяка снимка. В тази публикация ще се опитам да отговоря на тези въпроси, както и на още много други. Ще споделя всичко, което съм научила за кулинарната фотография през последните две години и ще дам някои практически съвети за това как всеки един може да подобри снимките си.
Преди да започна, трябва да поясня, че не се занимавам професионално с фотография и по никакъв начин не претендирам, че имам кой знае какви знания. Ще споделя за нещата, които работят добре при мен, с надеждата, че бих могла да помогна на други, които също се интересуват от снимането на храна.

Камера и обективи
Излишно е да споменавам, че тук ще си говорим за фотография с огледално-рефлексни апарати (DSLR). Може би има модели на така наречените “сапунерки”, с които биха могли да се постигнат нелоши резултати, но аз нямам опит с тях, затова няма и как да ги обсъждам.

Няма да ви занимавам с теория за това какво представляват DSLR апаратите, тъй като в интернет има предостатъчно информация.
След като реших да пиша тази статия, си направих труда да проверя как стои въпроса с цените на апарати от среден клас (като моя и малко по-ниски). Един апарат Canon 450D може да се намери втора употреба на цена 500-600лв. Е, разбира се, ако желаете да инвестирате малко повече, ви съветвам да си купите по-висок клас апарат, но съм на мнение, че когато човек започва нещо ново и не знае дали ще му допадне и дали ще иска да го развива, няма смисъл да влага много средства.
Що се отнася до обективите, въпросът стои малко по-сложно. Обикновено качествените обективи са с висока цена, дори тези, които са втора употреба. Разбира се и тук има изключение – Canon EF 50mm f/1.8 II, чиято цена е 230лв за нов и 150лв за втора употреба.

Аз снимам с Canon 500D, обектив Canon EF-S 60mm f/2.8 Macro USM и Canon EF 50mm f/1.8 II, който препоръчах по-горе. С макро обективът снимам през последната година и половина, но мисля, че и с 50мм-овия обектив имах доста прилични кадри. За прохождащи фотографи е идеален, а и ниската му цена не е за пренебрегване.

Купете си такава техника, каквато можете да си позволите. И си прочетете книжката с инструкциите, няколко пъти. Защото нека погледнем реално на нещата – човек дори и с най-скъпия апарат да разполага, ако не знае как да го използва, ще постигне по-лоши резултати, отколкото със “сапунерка”.

Настройки
Ако сте пътували скоро в някоя западноевропейска страна, няма как да не ви направи впечатление, че туристите масово снимат с DSLR апарати. Причината за това е по-достъпната им цена за голяма част от хората. Но колко от тях мислите, че могат да използват пълния капацитет на апарата си? Аз се обзалагам, че не са много. Повечето от тях снимат на автоматичен режим, в JPG формат, а след това дори не си правят труда да обработят кадрите.

Истината е, че много често хората се плашат от настройките на апарата си. Смятат, че са прекалено сложни или че е по-добре да не ги пипат, за да не объркат нещо. А те съвсем не са тъмна Индия, стига човек да им отдели малко време. И да си прочете книжката с инструкции! (Сис, четеш ли?)

За да може човек да използва пълния потенциал, който има апарата му, той трябва да разбира значението на добре експониран кадър. Експозицията, най-общо казано, е количеството светлина, което достига до сензора на апарата. Тя зависи от три основни фактора, които можем да регулираме чрез настройките на апарата (бленда, скорост на затвора и ISO) и от четвърти – количеството светлина, с което разполагаме. На изображението по-долу е представено взаимооношение между тях, но аз ще се спра на всеки по отделно.

Източник на снимката: Robert D. Ellis

Бленда
Блендата, наречена още диафрагма, е механизъм, през който преминава светлината, за да достигне до матрицата. Добре, знам че сега звучи сложно, но обещавам, че след малко нещата ще станат по-ясни.

Представете си, че отворът на блендата е като зеницата на окото ви. Зеницата се разширява, за да погълне повече светлина, както когато влезем в по-тъмно помещение. Обратното се случва, когато навън пече силно слънце – зеницата се свива, за да погълне по-малко светлина. На същия принцип работи и блендата. По-широка бленда – повече светлина попада върху матрицата; по-тясна бленда – по-малко светлина попада върху матрицата. И нека обясним сега всичко в цифри.
Размера на блендата се обозначава с числото f. Колкото по-малко е това число, толкова по-широка ще е блендата и толкова повече светлина ще се погълне. Колкото по-голямо е това число, толкова по-малко светлина ще се погълне.

Източник на снимката: http://mediaformations.com

Скорост на затвора
Скоростта на затвора, най-общо казано, е настройка, която определя колко дълго затвора на камерата остава отворен, за да пропусне светлина. Скоростта се измерва в части от секундата и работи на следния принцип: колкото по-бързо се затвори, толкова по-малко светлина ще пропусне и обратно – колкото по-бавно се затвори, толкова повече светлина ще пропусне. Примерът ми с човешкото око тук е отново съвсем уместен. Колкото по-бързо мигнем, толкова по-малко светлина пропускаме и съответно колкото по-дълго държим очите си отворени, толкова повече светлина ще погълат.

ISO
Светлочувствителността на матрицата (филма) се обозначава с числото ISO. Когато числото е по-голямо, е нужно по-малко количество светлина, за да се получи правилна експозиция. Разбира се, когато ISO-то е високо, матрицата става чувствителна и това довежда до шум в кадрите. Нещо, което никак не е приятно.
Няма да се спирам допълнително, защото това е настройката, която почти никога не променям. За най-оптимални резултати, снимайте на възможно най-ниско ISO, което обикновено е 100.

Всички настройки, за които говорех по-горе, могат да бъдат променяни, когато снимаме на изцяло ръчни настройки (бутон М при Canon), но в повечето случаи аз използвам програма с приоритет на блендата (бутон Av при Canon), която ми дава възможност да променям числото f, а останалите настройки се въвеждат автоматично от апарата.

RAW формат
Винаги, когато говоря с мои приятели, които тепърва прохождат във фотографията, ги съветвам да снимат в RAW формат. Той представлява нещо като дигитален негатив и има редица предимства, както и недостатици, разбира се.

Предимства – възможност за промяна на много настройки като баланс на бялото, компенсация на експозицята, чистене на шум, стил на снимката и други; съхраняване на повече информация за кадъра
Недостатъци – файловете са с голям обем и изискват допълнителна програма за обработка

Компенсация на експозицията
Много често се случва така, че апаратът изчислява правилната експозиция, но по една или друга причина, резултатът не ни удовлетворява. И тук на спасение идва опцията за компенсация на експозицията, с която човек може лесно да постигне целта си. Нормалната експозиция е със стойност 0 (средната снимка). Ако искате снимката да бъде по-светла, т.е. преекспонирана (дясната снимка), се линията се премества към положителна стойност (+), а ако искате снимката да бъде по-тъмна, т.е. недоекспонирана, се премества към отрицателна стойност (-)(лявата снимка).
Кликнете върху снимката, за да я видите в по-голям размер.

DOF – Дълбочина на рязкост
Дълбочината на рязкост е един от най-харесваните ефекти във фотографията. При него основният обект е на фокус, а всичко зад него е разфокусирано. Степента на дълбочината на рязкост се контролира от няколко фактора:
- Фокусно разстояние – телеобективите, т.е. тези, които са приближаващи, правят снимки с по-малка дълбочина на рязкост (т.е. по-разфокусирани), а широкоъгълните обективи правят снимки с по-голяма дълбочина на рязкост (т.е. по-фокусирани)
- Разстояние до обекта – колкото повече се приближим до обекта на снимане, толкова по-малка ще е дълбочината на рязкост (дефокус). Обратно – ако снимаме на метри разстояние от обекта, той ще бъде кристално ясен.
- Бленда – тук вече говорихме. Колкото по-малко е числото f, толкова по-разфокусиран е бекграунда на кадъра.

Ако искате често да прилагате този ефект в снимките си, трябва да разполагате със светлочувствителен обектив, т.е. обектив с максимално ниско число f. Обективът Canon 50mm/1.8f, който препоръчвах в началото на публикацията е идеален за целта.

Направила съм няколко снимки, за да демонстрирам разликата в дълбочината на рязкост при еднакви настройки и различна бленда (f-число). Забележете, че при 2.8f (първия кадър), бекграунда е доста разфокусиран, докато при f11 (последния кадър), бонбоните във фона са доста по-отчетливи.

Фокусна точка
Подобно на дълбочината на рязкост, фокусната точка може да създаде различни настроения и да разкаже различни истории. На снимката по-долу съм фокусирала върху първия, средния и последния бонбон, като всяка една снимка създава различно усещане.
Кликнете върху снимката, за да я видите в по-голям размер.

Естествена светлина
Отдъхнете си и пийте малко вода. Приключихме със сухата теоритична част От тук насетне следва интересното.
Няма да бъде пресилено ако кажа, че в 99% от случаите, фотографията зависи от количеството и качеството на светлина, с което разполагаме. Забравете за снимането вечер, под лампа или при ниска осветеност. Е, освен ако не разполагате с изкуствено осветление, за което аз няма да говоря днес.
Ще говоря за естествената светлина и как можем да я използваме.

За кулинарната фотография е необходима мека, разсеяна светлина. Най-оптималния вариант е ако навън има лека облачност, защото облаците са естествен дифузер на светлината. Но както знаем, времето е изключително непредвидимо и може тъкмо, когато сме нагласили сцената за снимане, навън да блесне ярко, силно слънце.

Какво правим в такъв случай? Взимаме парче бял чаршаф, или дифузер (като на снимката) и разсейваме светлината. Вижте разликата, когато се ползва дифузер и когато се снима на пряка слънчева светлина. Без дифузер се получават остри сенки и прегорели участъци, докато с дифузер светлината е равномерно разпределена навсякъде.

Преди да представя три различни позиции, в които можем да снимаме, ще ви обясня за отражателя. Когато един обект се осветява, едната му част получава равномерно количество светлина, докато върху срещуположната пада остра сянка. За да предотвратим това, използваме бял отражател, защото от уроците по физика знаем, че белият цвят има способността да отразява светлината, която попада върху повърхността му. Ето затова, когато снимаме ползваме парче стиропор или друга бяла повърхност, която да разсее и омекоти сенките.
Демонстрирала съм ви какво се случва когато се ползва отражател и когато не се ползва.

А сега ще ви покажа три различни светлинни схеми и ще ви обясня коя е добре да ползвате и коя не.

Започвам с тази, която не е желателно да ползвате. Светлината попада директно върху обекта на снимане и се получава резултат, сходен с този на вградената светкавица. Тъй като обектът поглъща твърде много светлина, той изглежда “изпържен” и “мазен”, докато бекграунда остава тъмен. При този вид светлинна схема, обектът много често губи от детайлите си и изглежда плосък.

При втория вариант, светлината попада върху обекта странично, като подчертава формата и цветовете му. Отстрани на него съм сложила отражател, който да “върне” светлината обратно към ябълката. Тази светлинна схема е най-лесната за използване и се получават много добри резултати.

При третия вариант, светлината идва зад обекта, създавайки драматични сенки и подчертавайки различни детайли. Тази схема е най-често използваната при снимането на храни, но аз лично я намирам за малко сложна, защото невинаги се получават резултатите, които бих искала.

Преди да започнете да снимате храна, отделете известно време в откриването на най-добрата светлина, с която разпола домът ви. Преценете по кое време на деня, стаята е най-осветенеа и кога светлината е най-благоприятна за снимки. По този начин ще можете да планирате и времето за приготвяне на храната.

Композиция
Когато става въпрос за композиция на храна, има много варианти, които можем да използваме. Разбира се, най-важният принцип, който трябва да следваме е, че основният обект е храната, а целта ни е да я заснемем по възможно най-апетитния начин.
Ще ви представя няколко различни варианти на композиция, които можете да използвате по-скоро като вдъхновение, защото съм сигурна, че има още много, много други.

Още в началото, когато започнах да се занимавам с фотография, прочетох за правилото на третините (rule of thirds) и за начина, по който човешкото око възприема визуално информацията. От тогава, сякаш ми е станало като закон и почти винаги спазвам този принцип при композицията. Е, винаги има изключения, разбира се.
При това правило, мислено разделяме с линии кадъра на три части – както по хоризонтал, така и по вертикал. Така кадъра се разделя на 9 равни части, а при пресичането не линиите се получават четири точки, в една от които трябва да позиционираме обекта. Снимката с бисквитките и идеален пример за това.

Другата ми любима композиция е така нареченото снимане от високо (high angle). Най-често я ползвам, когато снимам самите продукти, преди да ги включа в рецептата. Харесва ми това, че ми дава свобода и огромно поле за изява.

Много често създавам композиция на базата на повтаряне на основния обект. Така е много лесно да се постигне ефектен резултат без използването на допълнителни пропсове (за тях в цял отделен абзац). Като с тези цветни чийзкейкчета, например.

Харевам композицията, която създава динамика и настроение, включвайки движение на заснетия обект. Като например млякото, което наливам в купичката с мюсли. По този начин сякаш се въвличаш в кадъра и ако не беше вече две през ноща, като нищо щях да си напълня една купичка.

И на последно място, но не по значение, композиция, основана на простотата. Кадри, в които се заснема основния обект, без да се включват други, разсейващи неща. По този начин се акцентира на храната и човек може да й се наслади в пълния й блясък.

Пропсове
Пропсовете са всички онези различни от основния обект неща, които присъстват в кадъра – от чинийката, чашата и приборите, до покривките, кърпите и всички декорации, които са използвани, за да подчертаят по един или друг начин заснетата храна. Ако някой тръгне да спори защо съм ползвала чуждица, в своя защита ще кажа, че не ми е известен адекватен превод на български.

Не винаги е нужно човек да има скъпа, дизайнерска чиния или сребърни прибори, за да получи красив кадър. Аз самата много често използвам продукти, включени в самата рецепта като основни пропсове, защото именно те разказват много и придават страхотно настроение. Листенце мента, свеж плод или ядки са прекрасно допълнение към кадъра.

Друг начин, по който може да си спестите излишни пари за купуването на пропсове, е да потърсите различни стари, неупотребявани чинии, чаши и всякаква друга посуда, която така или иначе събира прах в дома на родителите или бабите ви. Ретро стилът в кулинарната фотография е на особена почит, не само защото изглежда красиво, а и защото създава една особена атмосфера на кадъра – придава уют, домашна обстановка и топлота. Така че, недейте да чакате още, а отивайте да търсите скрити съкровища, сигурна съм, че ще намерите такива

Използването на дъски е изключително подходящо за кулинарната фотография. Ако имате такива, включете ги без никакво съмнение в снимките си. Много често хората ме питат дали имам стара, дървена маса вкъщи. Не, нямам. Всички плоскоти, които използвам са със сравнително малки размери, защото трябва и да ги прибирам някъде все пак. Не е нужно да внасяте вкъщи цяла врата, просто помолете някой по-сръчен да ви я среже на две. Едната част за вас, другата за мен

Преди да започнете да подреждате сцената, се замислете какъв резултат искате да постигнете. Дали предпочитате по-семпъл стайлинг или пък искате нещо ярко и акцентиращо.
При всички положения запомнете, че пропсовете трябва да помогнат за създаването на настроение и в същото време да подчертаят основния обект/храна, а не обратното. Никога не допускайте да претрупате кадъра с толкова много пропсове, че обектът да се изгуби сред тях.

Ако използвате едноцветни чинии и чаши, включете по-шарени кърпи и покривка. Или обратното – акцентирайте върху някоя красива чиния, а включете кърпичка с по-бледи цветове.

Опитайте се да създадете баланс и хармония между цветевете, формите и текстурите. И планирайте. Мислете си за подредбата на сцената, още докато приготвяте рецептата. Оставете ястието само да говори и то ще ви подскаже по какъв начин да го представите. Добре де, това прозвуча странно, но ми имайте доверие. При мен поне се получава. Аз винаги избирам чиниите, чашите, приборите и покривките, спрямо десертът, който ще заснема – спрямо цветовете му, спрямо формата и дори спрямо вкуса.

Не се страхувайте да експериментирате, защото само по този начин ще се убедите дали нещата се получават, или не. Добрите резултати идват след време и след много практика, така че имайте търпение. Ще видите, че постепенно ще започнете сами да усещате нещата и да разбирате кое е правилно и кое може да бъде по-добре. По този начин ще откриете собствения си стил и ще можете да го утвърдите. И не на последно място, не забравяйте да се забавлявате. Това е най-важното!

И понеже публикацията стана безобразно дълга и не знам дали повечето от вас сте успели да я прочетете до край, няма да засягам темата за обработката на снимките. За нея ще отделя друга публикация.

Надявам се, че съм ви била полезна. Ако имате въпроси, ги напишете в коментар, а аз ще ги допълня в публикацията.

Знаех, че ще бъде толкова лесно, колкото с готовия пудинг, но не подозирах, че ще бъде също толкова бързо.
Мисля, че няма нужда да ви казвам, че домашно приготвеният пудинг е десетократно по-добър от този в пакетче, който поне според мен има промишлен вкус. Но това, което ме спечели наистина, бе текстурата на пудинга – нежна и мека, подобна на мус, а не желирано-нишестяна (ама че дума измислих )
Няма какво повече да ви убеждавам, мисля, че сами трябва да опитате, за да откриете разликите.

Шоколадов пудинг с Бейлис

Продукти за 4 порции:
адаптирано от: www.mybakingaddiction.com
1 жълтък
50г захар
35г царевично нишесте
300мл прясно мляко
100г черен шоколад (70%-72% какао)
75мл Бейлис*
100мл сладкарска сметана

Бита сметана и настърган шоколад за сервиране

В малка касерола се разбъркват жълтъка, захарта, нишестето, прясното мляко и сметаната.
Сместа трябва да е хомогенна и без бучки.
Слага се върху котлона и се оставя да заври на средно-силен огън при непрекъснато бъркане.
Когато сместа започне да завира, се сгъстява буквално за секунди, така че трябва бързо да действате, защото има опасност да загори.
След като пудинга се сгъсти, касеролата се дърпа от котлона и се добавя Бейлиса. Разбърква се, докато се поеме от пудинга и след това се изсипва шоколадът, нарязан на дребно.
Бърка се, докато се разтопи напълно и докато пудинга е още горещ, се разпределя в подходящи купички. Оставя се за 5 минути да се охлади леко, след което купичките се покриват със свежо фолио, което ще предотврати появата на кора. Прибират се в хладилника за час-два, за да може пудинга да стегне напълно.
Сервира се с бита сметана и настърган шоколад.

*Ако не желаете да слагате Бейлис или друг алкохол, защото ще сервирате пудинга на деца, можете просто да го замените със същото количество прясно мляко. В този случай, може би ще е добре да се добави някакъв аромат, който да обогати шоколадовия вкус на пудинга – ванилия, канела, портокалова кора, или пък есенция по избор.
Вместо черен шоколад може да се добави бял, или пък млечен, но ще е добре да се намали малко захарта, за да не стане пудингът прекалено сладък.

Използвайте въображението си, за да пригодите пудинга към собствения си вкус и вкусът на близките ви и не на последно място – използвайте наличните си продукти.
Това важи не само за тази рецепта, а и за повечето
Да ви е сладко!

Подготвила съм ви един много вкусен и ароматен сладкиш, който е идеален за това време на годината и е съобразен с наличните за сезона продукти. Но за него по-късно.

В близките няколко месеца се надявам окончателно да приключа ангажиментите си с университета и да си защитя бакалавърската си теза, защото не ми се иска да замина в Лондон с чувството, че съм оставила нещо недовършено тук. Та, колкото и да ми бъде неприятно, ще трябва да огранича приятните дейности, за сметка на академичните. Това го пиша тук, за да мога да си го препрочитам от време на време, когато ме налегне отегчението. А това несъмнено ще се случи. Рано или късно, по-скоро рано

Замислих се, че съм изпратила 2011-та година, без да ви споделя нещо много важно.
Преди няколко месеца се преместихме в нов апартамент, собствен, не квартира. Чакахме доста време, докато приключат всички ремонти, докато майстора направи част от мебелите и докато изчакаме доставката на другата част. Сигурно знаете как е. Общо взето минаха повече от 6 месеца преди да успеем да се нанесем окончателно.
Но всичко това е зад гърба ни и вече се наслаждаваме на домашния уют, такъв, какъвто ние успяхме да си създадем. Свикнахме с квартала, който предоставя прекрасна гледка към Витоша. Е, със съседите не свикнахме, мисля че никога няма да успеем, но това не е тема, която ми се ще да започвам.

Защото гледам да не се ядосвам заради неща, които не зависят от мен и заради хора, които не заслужават вниманието ми. Предпочитам да оползотворя мислите и времето си в друга насока. Например, четейки хубава книга и наслаждавайки се на чаша ароматен чай в розово-лилавата ни спалня на цветя

Като споменах чай. Нали не си мислите, че ще пропусна да ви покажа кухнята?
Ако за останалите стаи в апартамента нямах кой знае какви изисквания, то при кухнята въпросът стоеше по друг начин. Много държах да бъде светла, компактна и в същото време да мога да събирам много, много неща в нея. Трябваше да се съобразим с разположението и да я направим П-образна, което в началото ми се струваше не особено добра идея. Мислех си, че ще ми бъде тясно и че трудно ще се разминават двама души. В крайна сметка, опасенията ми се оказаха излишни, защото кухнята стана просторна и в същото време изключително удобна.

Лека по лека започнах да вкарвам малко цвят и настроение в дома ни и сигурно се сещате към кого се обърнах за помощ. Ели от 100 овце изработи за мен уникални, изключително симпатични и много свежи декорации, които внесоха много настроение и уют.
А между другото, 100 овце вече извършва и международни проекти, които можете сами да си “дизайнирате” Заповядайте в ocozy.com!

И преди да съм ви станала съвсем досадна, ще ви покажа какъв сладкиш приготвих. Комбинацията е малко необичайна, но пък доста сполучлива, поне по мое мнение. Пухкав, ароматен блат с банани, сушени червени боровинки и лешници, гарниран с карамелизирани банани и глазура от крем сирене. Много богат на вкусове десерт, който мисля, е съвсем подходящ за този период на годината, когато изобилието от плодове не е особено голямо, но пък за сметка на това почти всеки има вкъщи банани, портокали, ядки и сушени плодове, останали неизползвани покрай коледните лакомства.

Бананов сладкиш със сушени червени боровинки и лешници

Продукти за сладкиша:
адаптиран от Dish magazine
150г меко масло
100г захар
100г кафява захар
3 яйца, разделени белтъци от жълтъци
300г брашно
щипка сол
1 чаена лъжица бакпулвер
1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
60г сушени червени боровинки
шепа лешници, несолени, запечени (около 30г)
2 големи банана
кората от 1 портокал
150г заквасена сметана

Фурната се загрява на 180°C.
Форма за торта с подвижни стени с диаметър 22-23см се намазва с масло и се набрашнява.
Маслото и двата вида захар се разбиват, докато се получи пухкав крем.
Добавят се жълтъци и портокаловата кора.
Брашното се смесва с бакпулвера, содата, боровинките и лешниците.
Бананите се пасират (или намачкват с вилица) заедно със заквасената сметана.
Към сместа на 3-4 пъти се добавят сухите съставки и пюрето от банани и сметана.
Белтъците се разбиват на сняг с щипка сол и се добавят към тестото.
Добавят се на части и се бърка внимателно, с помощта на шпатула или лъжица.
Готовата смес се прехвърля в предварително подготвената форма и се пече 40-45 минути в предварително загрятата фурна.
Проверява се с клечка за готовност, ако след като бъде забита в средата на сладкиша, излезе суха, значи е готов.
Оставя се да изстине във формата за 10тина минути, след което се прехвърля върху метална скара, докато се охлади напълно.

При печенето, сладкишът се надува и образува “връх”. Ако желаете, можете да го отрежете и изравните, за да изглежда десертът естетически по-добре.

След като сладкишът е напълно охладен и изравнен, се гарнира с карамелизирани банани.

Продукти за карамелизираните банани:
50г захар
2 големи банана, нарязани по диагонал
бучка масло
ром, Бейлис или друг алкохол по избор
малко вода

Захарта се слага в широк тиган и се оставя да се карамелизира без да се разбърква.
Когато захарта придобие кехлибарен цвят, се дръпва за кратко от котлона и се добавя маслото.
Тиганът се накланя на различни посоки, за да може маслото да се разпредели равномерно.
Връща се на котлона и се добавят бананите. Важно е да бъдат нарязани по диагонал и на дебели парчета, за да не се размекнат прекалено.
Бананите се готвят по около минута от всяка страна, докато получат приятен карамелен цвят. Когато са готови, се налива малко алкохол – аз ползвах Бейлис с вкус на лешник, но и с ром би се получило много добре. Готвят се още няколко секунди, докато алкохола се изпари и се налива малко вода (лъжица, две), за да стане карамелът по-течен.
Тиганът се отстранява от котлона и бананите, заедно с карамела, се разпределят върху сладкиша.

Когато плодовете се охладят, върху тях се намазва глазура от крем сирене.

Продукти за глазурата:
175г крем сирене (ползвах Филаделфия лайт)
50г масло
3 супени лъжици пудра захар

Крем сиренето и маслото се разбиват на пухкав крем. Към тях се добавя пудрата захар и всичко се разбърква добре.
Важно! Крем сиренето и маслото трябва да бъдат извадени от хладилник поне 2 часа преди употреба. В никакъв случай не трябва да са студени!

Кремът се разпределя равномерно върху бананите, а отгоре се поръсват червени боровинки, лешници и захаросани портокалови корички.

Да ви е сладко!

Днес ще ви представя три напитки, които са изключително подходящи за сезона. Сигурна съм, че и вие като мен споделяте любовта към топлите напитки и че всеки от вас ще намери своята рецепта, било то в лицето на горещия бял шоколад, хималайския чай или яйчния пунш.

Горещ бял шоколад
100г бял шоколад, нарязан на дребно
400мл прясно мляко
няколко капки ментова есенция
няколко капки ванилова есенция
бита сметана за гарниране

Прясното мляко се загрява и в него се изсипва шоколадът.
Разбърква се, докато се разтопи и при нужда се загрява отново, до достигане на желаната топлина.
Сипва се в две чаши и се гарнира с бита сметана

Хималайски чай
250мл прясно мляко
1 пръчка канела
1/2 шушулка ванилия
1 звездовиден анасон
1 дафинов лист
4 гвоздейчета карамфил
4 шушулки кардамон
4-5 зрънца розов пипер (може и черен)
резен пресен джинджифил
800мл вода
1-2 супени лъжици черен чай (за предпочитане Дарджилинг)

Всички продукти без млякото и чая се смесват в малка тенджера и се загряват на среден огън.
Когато водата заври, съдът се покрива и се оставя да къкри за 20 минути.
Отстранява се от котлона, добавя се черния чай и се покрива с капак за 10 минути, за да се запари.
Накрая се добавя млякото и тенджерата се връща отново на котлона, за да заври.
След това чаят се прецежда и се сервира.

Яйчен пунш
6 жълтъка
100-1500г захар (в зависимост от това каква сметана ползвате)
500мл прясно мляко
250мл сметана
50мл бърбън, уиски или ром

Жълтъците се разбиват с тел, докато изсветлеят.
Млякото и захарта се смесват в малка тенджера и се загряват, докато захарта се разтопи.
Към яйцата, на много тънка струя, се добавя горещото мляко, като се бърка непрекъснато, за да не се пресече.
Млечно-яйчната смес се връща отново на котлона и се готви на слаб огън за 10-15 минути, или докато се сгъсти леко.
Не бива да се допуска сместа да заври.
Когато сместа е готова, се отстранява от котлона и към нея се добавят студената сметана и алкохола.
Пуншът може да се сервира както топъл, така и студен. По желание отгоре се настъргва индийско орехче.
Съхранява се в хладилник и е идеална добавка към кафето.

Пожелавам ви да се насладите на една такава топла напитка на някое приказно място, в компанията на любимите хора.

Пожелавам ви и весело посрещане на Нова година! Нека тя ви донесе повече поводи за радост, по-малко за тъга, много здраве на вас и семействата ви и много, много усмивки! Не прекалявайте с хапването и пийването, а с танците и песните

Ще се видим догодина!

Освен ядки и сушени плодове, включих и 100г бял шоколад с аромат на ягоди, който на всичкото отгоре е оцветен в розово. И преди да сте попитали от къде може да си купите, ще кажа, че не се продава на дребно в пазарната мрежа. Единствения начин е да си го купите в разфасовка от 2.5кг, така че ако има желаещи, нека ми пишат, за да им кажа от къде. Тъй като не ми се иска да правя реклама тук.

Аз се сдобих с този шоколад съвсем случайно, една моя приятелка ми даде 500г, за да го опитам. Много интересен и деликатен вкус има, но все още не съм решила дали си заслужава човек да си купи толкова голямо количество за домашна употреба, още повече, че цената му никак не е евтина.

И така, стига съм разтягала локуми, че ще забравя рецептата

Кантучини с шамфъстък и сушени малини

Продукти за 30-тина кантучини, в зависимост от големината:
3 яйца
50мл олио
50мл портокалов сок
2 чаени лъжици бакпулвер
семената на една шушулка кардамом, счукани
300г брашно + допълнително за доомесване
150г захар
1 чаена лъжица портокалова кора
20г сушени малини
100г бял шоколадов чипс (аз ползвах с аромат на ягоди, оцветен в розово)
80г безсолен, обелен шамфъстък

Фурната се загрява на 180°C.
Яйцата, олиото и портокаловия сок се разбъркват в купа. Не е нужно да бъркате за дълго, само колкото да се обединят продуктите.
Всички сухи съставки – бакпулвера, кардамома, брашното, захарта, портокаловата кора, малините, шоколада и шамфъстъка се смесват.
Към “мокрите” съставки се прибавят на части “сухите” и се разбъркват, докато се получи лепкаво тесто.
Тестото се прехвърля върху обилно набрашнен плот и се замесва за кратко, колкото да не бъде толкова лепкаво.
Разделя се на две равни части и всяка от тях се разтегля в дълъг и тънък фитил с дължина колкото тази на тавата, в която ще печете.
Всеки един от фитилите се прехвърля внимателно в покрита с хартия за печене тава. Оставят се 4-5 пръста разстояние между тях, тъй като при печенето увеличават обема си.
По желание се намазват с разбито яйце.

Пекат се за 20 минути, или докато клечка, забита в средата, излезе суха.
Охлаждат се за 10тина минути, след което се нарязват по диагонал на резени с дебелина около сантиметър – два.
Парчетата се поставят отново в тавата и се запичат за 5 минути във все още горещата фурна. Изваждат се и се обръщат, след което се пекат още 5 минути.
Ако обичате по-хрупкави кантучини, можете да увеличите времето. Аз ги обичам по-хрупкави, но вкъщи им се мръщят, затова този път ги запекох за по-кратко време.
След като са готови, се охлаждат напълно и се прибират в плътно затворени кутии. Така могат да издържат седмица, дори повече.

Идеята за тези Коледни кексчета, се роди още през лятото, когато си купих металната стойка за мъфини. След като я сглобих, си я представих цялата отрупана с вкусни, цветни и весели кексчета. А и самата й форма е досущ като на коледно дръвче, така че нещата лесно си дойдоха на мястото. Разбира се, рецептата трябваше да бъде съобразена със сезона и зимните аромати, затова се спрях на лимон, джинджифил и бял шоколад – свежест, пикантност и сладост в едно.

Сами по себе си, кексчетата са достатъчно вкусни и не е нужно да се слагат украсени меденки отгоре. Но в името на доброто настроение и празниците, реших, че никому не би попречил такъв вид декорация.

Коледни кексчета с бял шоколад, лимон и джинджифил

Продукти за 24 мини кексчета + 8 нормални, или около 20 нормални:
адаптирано от: Златна книга на шоколада
300г брашно
2 чаени лъжици бакпувер
щипка сол
50г кафява захар
200г бял шоколадов чипс
250мл прясно мляко
60г разтопено и охладено масло
1 голямо яйце
1 супена лъжица мед
1 чаена лъжица сух джинджифил (ако имате пресен, използвайте го)
настъргана кора от един лимон

Фурната се загрява на 180°C.
В купа се смесват всички сухи съставки – брашното, бакпулвера, солта, захарта, шоколада, джинджифила и лимоновата кора.
В друга купа се смесват яйцето, млякото, маслото и меда.
Двете смеси се обединяват и се разбърква леко, докато се получи хомогенна смес.
С помощта на лъжица (или дозатор за сладолед) се сипва от сместа във форма за мъфини, предварително покрита с хартиени чашки.
Чашките се пълнят до 3/4 от обема им, не повече.
Кексчетата се пекат за 15-20 минути, или докато клечка, забита в центъра, излезе суха.
След като се охладят, се поръсват с пудра захар, или се намазват с крем/глазура по желание.

Аз реших да им придам малко празничен вид и за целта използвах предварително направени меденки. Пробих малка дупка във всяка една от меденките и ги прикрепих с клечка за зъби към кексчето.

Получиха се много вкусни и ароматни мъфини. Когато си харесах рецептата в книгата и видях, че се ползва едва 50г захар, в началото си помислих, че има грешка. После обаче, се замислих, че белият шоколад така или иначе е безумно сладък и явно той придава сладостта си на кексчетата. Така че, рецептата е правилна и няма нужда да се притеснявате, че ще се получат солени мъфини.
Ако нямате шоколадов чипс, съвсем спокойно можете да използвате бял шоколад, нарязан на малки парчета.

Единственото нещо, което ме притеснява при тези мъфини, е че заради по-малкото количество мазнина, малко трудно се отлепват от хартията за печене. Ако са още топли е почти невъзможно да отлепите изцяло хартията, без да остане част от кексчето по нея. Така че може би е добре самите хартиени чашки да се намаслят, преди сместа да се изсипе в тях.

Искам да благодаря на всички мили хора, които дойдоха вчера на базара и които си купиха от моите меденки. Не вярвах, че толкова много хора ще дойдат специално заради мен. Радвам се, че се запознах с всеки един от вас и ви благодаря от сърце за усмивките, за положителното настроение и за прекрасните пожелания.
Съдейки по статистиката на сайта, знам, че много хора влизат в блога ми. Знам и също, че повечето от тях остават инкогнито. Но едва вчера си дадох сметка колко много са хората, които харесват блога ми и които го следят редовно. Много мило ми стана от това, че почти всеки, който беше дошъл, за да ме види, ми пожела успех в Лондон. Това ме кара да си мисля, че всички вие, се радвате заедно с мен, че споделяте щастието ми и че ме подкрепяте.

Приключвам със словоизлиянията и само искам да вметна, че искрено благодаря на всеки, абсолютно всеки един от вас – на теб, който четеш, но не коментираш; на теб, който приготви портокалово-шоколадовите бисквитки; на теб – който си си записал някоя рецепта и ще я приготвиш в най-скоро време; на теб – който ми пишеш на мейла; и на теб, който в момента се усмихваш
Благодаря на всеки един от вас! Искам да знаете, че не ви приемам нито като фенове, нито като просто читатели. Приемам ви като приятели и съм щастлива, че ви има. Иначе всичко това, което изписах досега, щеше да звучи доста абсурдно, насочено към неизвестна аудитория

Весели празници ви желая! Ще се постарая да покажа и още няколко коледни предложения.