Кликни върху снимките, за да ги видиш в по-голям размер.

С тази публикация нямам за цел да ви разказвам за историческите забележителности на Венеция и региона, за тях е писано много. Няма да крия, че не съм особено впечатлена от музеите, макар че дворецът на Доджите е място, което наистина си заслужава да бъде посетено. По-скоро искам да споделя онези неща, които ми направиха силно впечатление и заради които отново бих се върнала.
И понеже това е кулинарен блог, накрая ще ви представя и един вариант на паста-десерт

Първото нещо, с което човек се сблъсква, това са италианците. Горките, никак не им се отдава английския, но за сметка на това са толкова отзивчиви и готови да ти помогнат, че езиковата бариера бързо се стопява. Няма как да не те усмихне гледката на жестикулиращ човек, който се опитва да ти обясни по елементарен начин кое къде се намира, кои са най-хубавите неща, които можеш да видиш и къде е най-евтино да се яде.

Направи ми впечатление, че основния поток на туристи е всъщност от Италия, което е някак странно предвид популярността на дестинацията. Рядко чувахме реч, различна от италианската, а ако това се случеше – най-често долавяхме разговори на френски, испански и английски. И докато съм на тема туристи трябва да отбележа, че не ми се сториха толкова много, колкото очаквах да бъдат. Дори не ги усещах, докато не стъпихме на пл. Сан Марко, който наистина гъмжи от хора.

За жалост, Венеция не е успяла да се спаси от порока на популярността и е станала жертва на всички онези дребни “търговци”, продаващи всичко от чанти “Гучи” до някакво подобие на гумено топче, което се разпльоква, а след това отново възвръща формата си. Странното е, че общината може да налага такса на ресторантите, които изнасят масите си навън, но явно не може да се справи с този проблем.

Като споменах ресторантите, няма как да не споделя за първото ни хапване във Венеция, което беше такова разочарование, че почти се бяхме отказали да ядем отново пица. Та, въпросното подобие на пица представляваше дебело, недоопечено тесто, подгизнало от прекомерната употреба на бистър доматен сос. Моята Маргарита беше направо божествена спрямо пицата на Слави, включваща артишок, който той определи като кисело зеле.

За щастие, следващите ни срещи с италианската кухня бяха много добри – опитах наистина страхотна пица, божествени ньоки и различни морски ястия. Цените според мен бяха доста прилични, особено ако имаме предвид стандарта на живот там. Пиците и пастата варираха на цени от 7-12 евро, а за обяд най-често си поръчвахме тристепенно обедно меню за 15-16 евро. Изборът на салати, обаче, е доста беден а цени им започват от 10 и достигат до 18 евро.

Онова, което наистина не очаквах, бе липсата на малки италиански пекарни/сладкарнички, които предлагат различни десерти и тестени изделия. Масово се предлагат гигантски целувки, вид нуга (халва) и различни шоколадови пастички. Поне на пет места търсих каноли, но така и не успях да открия. Най-накрая намерих в една малка сладкарница на о. Бурано и след като ги опитах останах малко разочарована от крема, който мислех, че ще бъде направен от рикота, а той беше обикновен маслен крем. Обещах си, че ще дам отново шанс на канолите, като този път ще си ги направя сама. Само да видим откъде ще намеря формички.

Десертът, който наистина ме впечатли, беше сладоледа. Имайте предвид, че като цяло не съм фен на сладоледите, лятото хапвам по 1-2 пъти, колкото да отбележа сезона. Но италианския сладолед няма как да те остави безразличен. Самата му текстура е копринено мека, а вкусът – плътен и наситен. Сега като си спомня за сладоледа с черен шоколад, който ядох, ме е яд, че не опитах повече видове. Нищо, следващия път

Венеция е едно наистина вълшебно, романтично място, което всеки човек трябва да посети. Но ако трябва да съм искрена, онова, което направи пътуването ни толкова незабравимо, бяха островите Мурано и Бурано, особено последния. Бурано е малък остров, на около 40 минути (по вода) от Венеция, където всяка една къща е боядисана в различен цвят.

Посетихме го привечер, когато почти всички кафета и ресторанти затваряха, туристите бяха сведени до шепа народ, а единствените хора, които крачеха по улиците, бяха местните. Там можеш да се разхождиш по тесните улички, да помилваш домашна котка, да усетиш аромата на току що сварено кафе и да станеш свидетел на оживен разговор между италианки на средна възраст, докато симпатичен старец чете вестник на отворени врати, необезпокояван от никой. Тези хора дотолкова са свикнали с туристите, че не им прави впечатление или по-скоро те (ние) са станали част от ежедневието им, но аз въпреки това се чувствах неловко, навлизайки в личното им пространство.
Ако планирате екскурзия до Венеция, непременно се отбийте на това магнетично местенце – емоциите и усмивките са ви гарантирани.

Спирам до тук като се надявам, че снимките са достатъчно красноречиви. Макар и малко и макар отбрани, те казват повече от хиляди думи. Не че Венеция може да се опише. Пожелавам ви да я усетите дори по-хубава, отколкото я усетих аз.

И за финал, една импровизирана рецепта за десерт с паста и сос от дулсе де лече. Още щом зърнах тези панделки с какао, си казах, че трябва да ги купя и да ви ги покажа. Разбира се, всяка къса паста би била удачен заместител.

Паста с дулсе де лече и карамелизирани лешници

Продукти за 2 порции:
80г паста (фарфале)
4 чаени лъжици дулсе де лече (ползвам домашно направено)
шепа карамелизирани лешници
настърган бял шоколад за поръсване

Пастата се сварява с подсолена вода според указанията на опаковката.
Оцежда се добре и докато е още гореща се смесва с дулсе де лечето. Неговото количество е според личните ви предпочитания – ако не ви е достатъчно сладко, добавете повече.
Пастата се разпределя между две чинии, поръсва се с нарязани на едро карамелизирани лешници и настърган бял шоколад.
Консумира се топла.

За да облекча гузната си съвест, днес ще ви предложа два варианта на вкусна, бърза, лека и в същото време здравословна закуска.

Първата рецепта е за универсална закуска, включваща няколко слоя от кисело мляко, пресни плодове и гранола, като всеки един от компонентите може да бъде заменен с това, което имате като наличност вкъщи. А ако решите, че искате да я хапнете в офиса, просто я “сглобете” в малко бурканче.
Това е и най-често консумираната от мен закуска.

“Парфе” с гранола и плодове

Продукти за 1 порция*:
100г плодово кисело мляко
4 супени лъжици гранола
шепа пресни плодове (1/4 банан, киви, 4-5 ягоди)

*количествата са ориентировъчни

В десертна купичка (или бурканче) се слагат 1/3 от киселото мляко, малко плодове, лъжица-две гранола, отново мляко, плодове и гранола и така, докато свършат продуктите.
Ако обичате гранолата по-хрупката, хапнете “парфето” веднага след приготвянето.

Втората рецепта е за така наречения крамбъл, на който се канех от толкова много време, че след като най-накрая го направих, съжалих искрено за отлагането. Той представлява лек десерт/закуска, съставен от запечени, сочни плодове и хрупкав топинг. Приготвянето на рецепта отнема не повече от 2-3 минути, а ароматът, който се разнася от фурната, е наистина фантастичен. Лошото е, че трябва да се изчака да се охлади леко, защото няма нищо по-лошо от това да се изгорите с горещи карамелизирани плодове.
Комбинацията от ягоди и ябълка, която приготвих е много успешна, но със сигурност няма да бъде единствена, защото крамбълът вече се превърна в един от любимите ми летни десерти. Особено сервиран с топка ванилов сладолед, който аз си спестих по обясними причини.

Крамбъл с ягоди и ябълка

Продукти за 2 малки купички:
1/2 ябълка (Златна превъзходна)
шепа ягоди
1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
1 супена лъжица нишесте
1 супена лъжица кафява захар

4 супени лъжици гранола (или овесени ядки)
2 супени лъжици брашно
1 супена лъжица кафява захар
15г масло, нарязано на кубчета
1 супена лъжица портокалов сок

Фурната се загрява на 180°C.
Две малки купички се намазват с масло или се напръскват със спрей против залепване.
Ябълката и ягодите се нарязват на средно големи кубчета.
Слагат се в купа и се смесват с портокаловата кора, нишестето и захарта.
Всичко се разбърква добре и се разпределя между купичките.

Сухите съставки (гранола, брашно, захар) се слагат в купа и към тях се добавя маслото.
С пръсти се втрива в тях, докато се образуват трохи. Накрая се добавя сокът от портокал и се разбърква.
Получената смес се разпределя между двете купички като се покрива добре плодовия слой.

Купичките се слагат върху тава, предварително покрита с хартия за печене или алуминиево фолио (важно уточнение, тъй като при печенето има опасност соковете от плодовете да изтекат).
Крамбълът се пече около 30 минути, или докато повърхността стане златиста. Охлажда се за 10-15 минути и се сервира с плодово кисело мляко или топка сладолед.
Опитах го и добре охладен, отново е много вкусен.

Та така. Чудех се дали да ви покажа тези еклери сега или да ги оставя за след като се върна от Венеция, защото имам да свърша немалко неща, а писането и редактирането отнема доста време. В крайна сметка прецених, че е по-добре да публикувам рецептата днес, защото след пътуването със сигурност други неща ще са ми в главата.

След Великден си обещах да си дам една седмица почивка от кухнята и готвенето. Изключвам приготвянето на салата и веднъж-два пъти месо на скарата, защото времето за тях е по-малко, отколкото миенето на чиниите после. Неделята беше добър повод да стартирам отново с кулинарните подвизи, още повече, че времето предоставяше страхотни възможности за снимане. Имах няколко идеи, но тази, която надделя над останалите, бе вариант на еклери с ягодов крем и шоколадов сос.

Няколко хора досега са ме питали дали мога да споделя рецепта за еклери и реших, че е крайно време да уважа желанието им. И сега, след като го направих, съжалявам, че не съм се мобилизирала по-рано. Защото си спомних колко много обичам домашни еклери, колко е забавно да се направят и как след като хапнеш един, ръката ти несъзнателно посяга към чинията за втори.
Това всъщност е рецепта за класическо pâte à choux или иначе казано – парено тесто. Аз ползвам масло и прясно мляко, но се срещнат и рецепти за еклери включващи с вода и олио. Не казвам, че моят вариант е по-добър, просто харесвам вкуса и аромата на маслото, а и все пак говорим за френска рецепта.

Трябва да призная, че кремът бе абсолютна импровизация. Първоначалната идея бе за баварски крем, но в последствие реших да се спра на по-бърз вариант, а след като зърнах сочните ягоди в кварталния супермаркет, които ухаеха толкова сладко дори от разстояние, си казах, че несъмнено трябва да ги включа. Шоколадовият сос е една незадължителна добавка, но определено придава един завършен вид на десерта.

Еклери с ягодов крем и шоколадов сос

Продукти за пареното тесто:
за около 60 малки еклера, или 30 големи
120мл прясно мляко
120мл вода
115г масло
1/4 чаена лъжица сол
1 супена лъжица захар
130г брашно
4 големи яйца, на стайна температура

Фурната се загрява на 200°C.
Прясното мляко, водата, солта, захарта и маслото се слагат в малка тенджера и се загряват на среден огън, докато маслото се разстопи и сместа започне да завира.
Когато заври, се изсипва цялото брашно наведнъж (снимка 3, на която се вижда “духът” на ръката ми:)), тенджерата се дръпва от котлона и сместа се разбърква енергично с дървена лъжица, докато се обедини и се събере на топка.
След това се връща отново на котлона и се разбърква още 3-4 минути за да се извлече влагата от тестото, или докато по дъното на тенджерата се появи бял слой.
Тестото се прехвърля в чиста купа и се оставя да се охлади. Аз обикновено го разстилам по стените на купата, да за ускоря процеса
След като тестото е хладко на допир се добавят яйцата, едно по едно, като се разбърква добре след всяко.
След като се добавят яйцата, тестото изглежда доста странно – лигаво и пресечено, но при продължително бъркане всичко си идва на мястото.
След добавянето на последното яйце, тестото трябва да изглежда лъскаво и хомогенно.
Сместа се пълни в пош с широк, кръгъл накрайник и еклерите се шприцоват върху хартия за печене на разстояние едни от други.
Ако са се получили връхчета, с помощта на пръст, навлажнен с малко вода, се притискат, за да се изравнят.

Еклерите се пекат в предварително загрята на 200°C фурна за 15 минути, след което температурата се намалява на 180°C и се пекат още 10-15 минути.
Моите еклери бяха сравнително малки, затова и времето ми беше общо 25 минути, но в зависимост от големината им, времето ще варира.
След като са готови, се изваждат от фурната и се оставят да се охладят напълно, преди да бъдат напълнени с крем

ВАЖНО: По време на печене, в никакъв случай не отваряйте вратата на фурната!!!

Продукти за ягодовия крем:
200мл студена сладкарска сметана
100г заквасена сметана
2 супени лъжици пудра захар
200г почистени ягоди, нарязани на МНОГО малки кубчета

Сладкарската сметана се разбива на гъст крем заедно с пудрата захар. Добавя се заквасената сметана и се смесват добре.
Накрая се прибавят нарязаните на малки кубчета ягоди и всичко се разбърка добре.
Кремът се пълни в пош с широк, кръгъл накрайник.
Има два варианта, с който можете да напълните еклерите с крема.
Единият е да направите малка дупка на дъното на еклерите и в нея да шприцовате ягодовия пълнеж.
Другият вариант е с помощта на нож да разрежете еклерите на две, да шприцовате част от крема в долната част на еклера и да покриете с горната.

Продукти за шоколадовия сос:
150г черен шоколад, 70% какао
50г масло
50г мед

Всички продукти се смесват в малка купа и се разтопяват на водна баня, при непрекъснато разбъркване.
Сосът се изсипва в малка каничка и се сервира заедно с еклерите.
Съхранява се в хладилник, а преди употреба се загрява на водна баня, за да се втечни.

Еклерите се съхраняват в кутии в хладилник, като е добре да се извадят малко преди сервиране.

Да ви е сладко!

Като добра сестра, реших за наближаващия й имен ден (Цветница), да й поръчам различни материали, които да ползва за картичките си. Излишно е да споменавам, че покрай хобитата ни, станахме редовни клиенти на куриерските фирми и вече ни посещават доста по-често, отколкото е препоръчително за семейния бюджет. И така, след като вчера пристигнаха нещата й, нямах търпение да ги разгледам, защото макар да не се интересувам пряко от картичкоправенето, се възхищавам изключително много на красивите дизайнерски хартии, на прецизните печати и разбира се, на страхотните пънчове, които имат също толкова “страхотна” цена. Няма да излъжа, ако кажа, че поръчвайки бордюрния пънч с пеперуди на Марта Стюарт, тайничко се надявах, че ще може да ми послужи, за да реализирам идеята, която днес ще ви представя – ръчно направени облицовки за мъфини.

Освен тях, ще ви представя и рецепта за бананово-шоколадови мъфини с глазура от крем сирене и сметана, които правих за благотворителния базар във фирмата на Слави. Продадоха се общо 24 мъфина за 90лв, а събраните парички ще бъдат предоставена на отец Иван и децата от Нови хан.

Рецептата е на Laura Vitale – едно страхотно момиче, малко по-голямо от мен, което има кулинарно шоу в youtube. Толкова е лъчезарна и готина, че е удоволствие човек да гледа видеоклиповете й, а освен това, има много сполучливи предложения за бързи и вкусни основни ястия, от които често се възползвам, особено за вечеря.

И така, стига съм разтягала локуми. Преминавам направо към нещата, които ще са ви необходими, за да си направите облицовки за мъфини.

• цветни хартии/картони
• шаблон
• пънч
• молив
• ножица
• лепило/двойнозалепващо тиксо

Първото нещо, което трябва да се направи, е да се изреже шаблон от обикновен, бял картон. Това всъщност е най-трудната част. Трудна, защото няма как да ви дам точни размери и защото трябва сами да прецените каква големина ще бъде подходяща за вашите мъфини. Формата на шаблона е подобна на дъга, като в горната част трябва да е по-широка от долната. Идеята е като се съединят двата края, да се получи нещо като кошничка без дъно, в която кошничка да поставите вече изпечения мъфин. Проблемът идва основно от това, че някои мъфини се получават по-”дебели” от други, както и че не може предварително да се прецени височината на кошничките. Някои хора предпочитат облицовките да са по-високи и да покриват по-голямата част от мъфина, но аз реших да ги направя с височината на нормалните хартиени капсули, за да се вижда повече от глазурата и декорацията.

И така, след като сте изрязали шаблона и сте го “тествали” дали е подходящ, идва по-забавната част.

С помощта на молив се очертава шаблона върху цветната хартия и се изрязва с ножици.

По-широката (горна) част на шаблона се декорира с пънч – било то бордюрен, какъвто използвах аз, или друг, с който разполагате. Доколко знам, в книжарница Слънчоглед има най-различни малки пънчове на доста прилична цена и биха ви свършили идеална работа.

Когато горната част на хартията е декорирана, двата края се залепват с помощта на лепило или двойнозалепващо тиксо.
И… воала! Имаме си ръчно направена облицовка за мъфини

Разбира се, би било жалко да имаме облицовка, а да нямаме какво да сложим в нея, затова ще ви представя вкусна, бързо и лесна рецепта за

Бананово-шоколадови мъфини с глазура от крем сирене

Продукти за 16-18бр:
адаптирано от Laura Vitale
3 яйца
4 големи, презрели банана, намачкани
100мл олио
70мл прясно мляко
1 чаена лъжица екстракт от ванилия
150г захар
330г брашно
1 чаена лъжица бакпулвер
1 чаена лъжица сода бикарбонат
1/4 чаена лъжица канела
щипка сол
250г черен шоколадов чипс, или нарязан обикновен шоколад

Фурната се загрява на 180°C.
Яйцата, намачканите на пюре банани, олиото, млякото, ванилията и захарта се разбиват за кратко с телена бъркалка.
Сухите съставки – брашното, бакпулвера, содата, солта и канелата се смесват в купа.
От тях се отделят 3 лъжици, които се смесват с шоколадовия чипс. Това спомага на шоколада да се разпредели равномерно в сместа.
Сухите съставки се добавят към мокрите и всичко се разбърква, колкото да се смесят продуктите.
Накрая се изсипва шоколадовия чипс.
Тава за мъфини се покрива с хартиени капсули, които се пълнят със сместа до 3/4 от обема. Аз използвам голяма лъжица за сладолед, което ми позволява да разпределя сместа равномерно между всички мъфини.
Пекат се за 20-25 минути, или докато клечка, забита в центъра, излезе суха.
Охлаждат се напълно, след което се декорират с глазурата.

Глазура от крем сирене и сметана:
200г крем сирене, на стайна температура
150мл сладкарска сметана, студена

Сметаната се разбива на сняг. Сиренето се разбива, докато стане меко и кремообразно.
Със силиконова шпатула се обединяват сметаната и сиренето и се разбъркват, докато кремът стане хомогенен.
С помощта на пош и накрайник по избор, се шприцова върху мъфините.
Може да се декорира със “стружки” от шоколад и шоколадови фъстъци в синхрон с настъпващите Великденски празници

От една страна, изпитвам истинско удоволствие да приготвя нещо със собствените си ръце, да вложа старание и любов, да включа продуктите, които обичам или пък такива, каквито не могат да бъдат намерени в готовия козунак. Лошото в случая е, че един такъв домашен козунак е вкусен в деня на приготвянето, когато е леко топъл и въздушен, а конците се късат и топят в устата. На следващия ден, обаче, вече е станал твърд и поизсъхнал и не е така чаровен. Но не се притеснявайте, защото и за това имам решение, наречено козуначен пудинг!

Миналата година приготвих един изключително вкусен козунак с портокалов вкус, лешници и шоколад, но при него така и не успях да постигна характерните конци. Е, тук вече конците се виждаха съвсем ясно и бях много щастлива, че ги постигнах без кой знае какви усилия. Не съм затопляла кухнята до градуси, наподобяващи тези в сауна. Не съм месила до изнемогване. Не съм удряла тестото 100 пъти в плота. Не съм го чакала да втаса 6+ часа. Напротив. Приготвих го на нормална стайна температура, дори на отворен прозорец. Приставката за тесто на миксера извърши цялото месене, а общото време за втасване не отне повече от 2,5 часа. Не искам да правя никакви крайни изводи от всичко това, но щом при тези обстоятелства се получиха заветните конци, значи не е невъзможно.

Може би ще се зачудите на нестандартния пълнеж, който включих в козунака. Причина е, че вкъщи сушените плодове не са на особена почит, а и исках да опитам нещо различно от класическите добавки като стафиди, локум и ядки. Мисля, че експериментът се оказа доста сполучлив, щом Слави, който по принцип не обича козунаци, си хапна две парчета с огромно удоволствие и дори каза, че това не било козунак, защото козунака бих сух и безвкусен, а този бил изключително вкусен и ароматен

Продукти за един голям козунак или два малки
За закваската:
7г суха мая (едно пакетче)
1 супена лъжица захар
2 супени лъжици брашно
50мл топло прясно мляко

За тестото:
цялата закваска
2 големи яйца, на стайна температура
100мл прясно мляко, на стайна температура
100мл сладкарска сметана, на стайна температура
настъргана кора на един портокал
1 чаена лъжица ванилия
500г брашно, пресято
150г захар
щипка сол
80г разтопено масло

За пълнежа:
100г кокосови стърготини
5 супени лъжици разтопено кокосово масло (или обикновено краве)
5 супени лъжици подсладено кондензирано мляко
100г черен шоколад, нарязан на дребно

Всички продукти за закваската се смесват в малка купа, която се покрива с прозрачно фолио и се оставя на топло за 15-20 минути.

Брашното, солта и захарта се смесват в купа. В средата се прави “кладенец”, в който се слагат леко разбитите яйца, закваската, прясното мляко, сметаната, ванилията и портокаловата кора.
С помощта на миксер, приставки за тесто, всички продукти се смесват в продължение на 10 минути. Най-удобно е ако имате миксер с купа, но и ръчен би свършил работа. Можете да ползвате и машина за хляб.
Когато след 3-4 минути месене тестото се обедини и заприлича на топка, се започва постепенно добавяне на маслото. Меси се още 5-6 минути с миксера.
Тестото е меко, еластично и леко лепкаво, но не бива да добавяте още брашно, защото ще стане тежко.
Голяма купа се намазва с мазнина и тестото се слага в нея. Покрива се със свежо фолио и кърпа и се оставя на топло за около 2 часа или докато удвои обема си.

Кокосовите стърготини се смесват с разтопеното кокосово (или краве) масло и подсладеното кондензирано мляко, докато се получи лепкава и ронлива смес.

След като тестото е втасало, се “удря” няколко пъти, за да спадне и се прехвърля върху леко набрашнен плот.
Може да се раздели на две части или да се направи един доста голям козунак.
Тестото се разточва на правоъгълник, върху който се разпределя кокосовия пълнеж и се поръсват шоколадовите парченца.
Навива се на стегнато руло и се прехвърля в тава, покрита с хартия за печене.
С остър нож се разрязва през средата и двете части се усукват, а краищата се подпъхват.
Така приготвен, козунака се оставя да втаса около 30 минути, или докато удвои обема си.
Аз тук се изхитрих и го оставих на 40 градуса във фурната.

След като втаса, се намазва с разбит жълтък с малко мляко и се пече за 40-45 минути на средно-долна скара в предварително загрята на 180°C фурна.
Ако по време на печенето започне да изгаря по-бързо отгоре, се покрива с алуминиево фолио.
За да разберете дали е готов козунака, при почукване на дъното, трябва да чуете кух звук.
Оставя се да се охлади преди консумация.
Ако сте нетърпеливи да го хапнете още топъл, не използвайте нож, а го начупвайте.

И тъй като от тази доза се получи един наистина голям козунак (1,200-1,300кг) използвах част от него, за да направя козуначен пудинг.

Продукти:
4-5 дебели филии стар козунак
150мл сладкарска сметана
350мл мляко
3 големи яйца
150г захар
аромат по желание (ванилия, ром, канела)

Подходяща форма, аз ползвах керамична, се намазва добре с масло.
Филиите козунак се нарязват на хапки.
Млякото, сметаната, яйцата, захарта и ароматите се разбиват добре.
Козуначените хапки се слагат в намазаната форма и върху тях се излива млечно-яйчната смес.
Сместа трябва да покрие добре всички парчета.
Така приготвен, пудинга се оставя за 15 минути, за да могат козуначените хапки добре да попият течността.
Пече се за 30-40 минути, или докато повърхността стане златиста на цвят.
Пудинга може да се сервира леко топъл или добре охладен.
Идеално се съчетава с лъжица прясно разбита сметана, заквасена сметана или топка сладолед. Ягодите са за разкош, но аз не бих ги пропуснала

И за финал, не мога да не ви споделя за прекрасния испански филм, който гледах. Казва се Tres metros sobre el cielo и разказва за една невъзможна, но много красива любов. Препоръчвам го горещо!
Също така, в момента чета една много релаксираща книжка за Прованса, а след нея започвам Игрите на глада.
Ще се радвам да ми споделите за някои хубави филми или книги, които са ви заинтригували

Две седмици по-късно тортата се получи точно такава, каквато си я представих през онази нощ. Не, всъщност стана по-хубава. Такова въодушевление изпитах, когато видях разреза и ясно разграничените слоеве, че дори не си направих труда да създам кой знае какъв стайлинг на снимките. Тортата беше достатъчна и всичко останало щеше да е излишно. Заложих на вкуса като държах дизайна да бъде максимално семпъл и изчистен, но в същото време да загатва за това какво всъщност се крие зад шоколадовата ограда, а именно: наситени шоколадови блатове, лек ягодов мус, тънка лешникова платка и еклери, обвити в млечен шоколадов крем.

Гледайки снимките, сигурно се чудите защо има една голяма торта и една миниатюрна. Отговорът е: заради вас. Официалната торта бе предвидена за хапване в ресторант и ми бе пределно ясно, че възможността да запазя добре изглеждащо парче, е равна на нула. Ето затова, докато я правих, заделях по малко от всички отделни компоненти и направих един мини вариант, който да ви покажа (а и да опитам предварително). Май Диляна и Слави ще се окажат прави, когато се шегуват с мен, че готвя за блога. Защото блогът сте всички вие, които четете в момента, които оставяте коментари, приготвяте рецептите ми и споделяте направеното с любимите си хора. Ето затова го правя.

Торта “Среднощно вдъхновение”

Продукти за форма с диаметър 24см
Порции: 12-14

Продукти за шоколадовите блатове:
адаптирано от: Сладко царство
160г меко масло
285г захар
2 чаени лъжици ванилов екстракт
3 яйца, на стайна температура
240г брашно
1/4 чаена лъжица бакпулвер
1 чаена лъжица сода бикарбонат
55г какао
250мл прясно мляко с добавена 1 чаена лъжица ябълков оцет

Фурната се загрява на 180°C.
Форма с диаметър 24см и подвижни стени се намазва с масло, поръсва с какао, а дъното се покрива с хартия за печене.
В купа се смесват брашното, какаото, содата, бакпулвера и солта.
Прясното мляко се смества с оцета и се оставя за 10 минути да си взаимодействат.
Мекото масло се разбива със захарта, докато сместа стане светла и пухкава.
Добавят се яйцата, едно по едно, като се изчаква да се усвои напълно, преди да се добави следващото.
Прибавя се и ванилията.
Към получената смес се добавят сухите съставки и млякото, като се редуват до изчерпването им.
Започва се и се завършва винаги с брашното.

Получената смес се разпределя в тортената форма.
Пече се около 40-45 минути, или докато клечка, забита в центъра, излезе суха.
Оставя се да се охлади за 10 минути във формата, след което се прехвърля върху метална скара.
Ако при печенето, блатът се е издул, се изравнява с помощта на нож или специален уред. След това се разрязва на две равни части.

Продукти за лешниковите платки:
адаптирано от: Вкусно с Йоли
3 белтъка
100г смлени лешници
100г захар
1 супена лъжица брашно

Фурната се загрява на 160°C.
Форма с диаметър 24см и подвижни стени се намазва с масло.
Белтъците се разбиват на сняг като постепенно към тях се добавя захарта. Разбиват се до получаването на гъст и лъскав крем.
Към него се добавят смлените лешници и брашното и с помощта на силиконова шпатула, се разбъркват внимателно.
Половината от сместа се изсипва в подготвената тортена форма и се пече за 15-20 минути или докато платката стане леко златиста.
Изважда се от фурната и се охлажда за 5 минути, след което се прехвърля върху метална скара.
Процедира се по същия начин и с втората половина от сместа.

Продукти за ягодовия мус:
500г пресни ягоди (почистени)
150г захар
400мл пълномаслена сметана (ползвах немска в разфасовки от 200мл, продава се в Билла)
10г желатин
50мл студена вода

Почистените ягоди се пюрират заедно със захарта.
Желатина се смесва със студената вода и се оставя да набъбне. След това се затопля на водна баня или на най-ниската степен в микровълновата като се разбърква през 5-10 секунди. Не бива да завира!
Охлажда се за кратко, след което се смесва с ягодовото пюре при непрекъснато разбъркване.
Сметаната (студена!) се разбива на гъст крем и се добавя на 3-4 пъти към ягодово пюре, смесено с желатина.
Разбърква се внимателно, за да не спадне муса и за да остане въздушен.
Прибира се в хладилник за час-два.

*Ягодовия мус се оказа повече, отколкото ми бе необходим за тортата, затова останалата част изсипах в две десертни чаши.

Продукти за млечния шоколадов крем:
3 жълтъка
80г захар
1 супена лъжица царевично нишесте
2 супени лъжици прясно мляко
1 чаена лъжица ванилов екстракт
200мл прясно мляко
100мл пълномаслена сметана
80г черен шоколад

Сметаната и млякото се загряват до завиране.
Жълтъците, захарта, нишестето, двете супени лъжици мляко и ванилията се смесват в купа и разбиват енергично до изсветляване.
Към тях на тънка струя и при непрекъснато разбъркване се добавят горещите мляко и сметана. Сместа се излива отново в касеролата и се връща на котлона.
Бърка се непрекъснато, докато се сгъсти. След като кремът е готов, касеролата се дърпа от котлона и се добавя шоколадът и се разбърква, докато се разтопи и усвои добре.
Готовия крем се прехвърля в чиста купа и се слага върху съд с ледена вода. Разбърква се, докато се охлади до стайна температура, след което се покрива със свежо фолио и прибира в хладилника за час-два.

Необходими са още:
около 35 мини еклера (ползвах готови)
шоколадов ганаш, приговен от 400мл сметана и 200мл черен шоколад (приготвен поне 2-3 часа предварително и добре охладен)
шоколадови пурички (ползвах на Callebaut, могат да се закупят в разфасовка от 1кг от фирма Алимко)
ИЛИ друг вид декорация – шоколадови стърготини, ядки и т.н.
цели ягоди и мини еклери, покрити с шоколад за украса

Сглобяване:
Важно: За направата на тази торта ви е необходим метален ринг за торти!
На дъното на тортен ринг се поставя единия шоколадов блат. Сиропира се леко с прясно мляко
Върху него се разпределя част от ягодовия мус, а върху мусът се слага една от лешниковите платки.
Върху нея се нанася половината от млечния шоколадов крем, а върху него се подреждат плътно един до друг еклери, които се покриват с останалата част от шоколадовия крем.
Отгоре се поставя втората лешникова платка, нанася се отново част от ягодовия мус и накрая се завършва с шоколадовия блат.
Тортата, стегната в металния ринг, се прибира за през нощта в хладилник, за да стегне добре.

На следващия ден се декорира: залива се с приготвения шоколадов ганаш като се започва от средата и се придължава към ръбовете на тортата. За да се получи идеално гладка повърхност, не докосвайте ганаша след нанасянето. Оставете го той сам да покрие тортата, без да ползвате шпатули или други инструменти. След това, стените на тортата се облепят с шоколадови пурички, а повърхността се декорира с цели ягоди и мини еклери.

Бананът е и един от най-експлоатираните в кулинарно отношение плод. Можете да го срещнете в мъфини, кексове, хлябове, бисквити, сладоледи, шейкове и много други. Една от най-популярните рецепти, включваща банани е така нареченият Банофи пай (от банан и тофи), който представлява бисквитена основа, карамелен слой от дулсе де лече, резени банани и всичко това щедро гарнирано със сметана.
От известно време на сам се каня да направя този пай, но или нещо друго излизаше на преден план, или пък бананите мистериозно изчезваха преди да успея да заделя няколко.

Реших да избягам малко или много от стериотипите и да направя един по-различен Банофи пай. Освен обичайните заподозрени – бисквитена основа, дулсе де лече, банани и сметана, реших да включа и горчив шоколадов ганаш, който да балансира сладостта на карамелизираното мляко. Може би някой път ще направя класически Банофи пай, но засега и този вариант ми се струва напълно удовлетворяващ.
Последно уточнение: когато споменавам горчив шоколадов ганаш, имам предвид ганаш, включващ шоколад с минимум 70% какаова маса. В никакъв случай не използвайте млечен шоколад или шоколад с по-нисък процент!

Мисля, че от количеството на продуктите и от краткото описание на рецептата става ясно, че този пай се приготвя изключително лесно и бързо. Единственото неприятно нещо, е че след като бъде “сглобен”, паят трябва да престои поне 6-8 часа в хладилника, за да може да стегне. Това, от друга страна, го прави особено подходящ за поднасяне на гости, защото може да е готов ден по-рано и да чака кротко в хладилника, докато стане време за десерт.

Шоколадово-карамелен бананов пай

Продукти за форма с диаметър 18-20см:
150г маслени бисквити (например Petit beurre)
100г разтопено масло
350г дулсе де лече (готово или домашно направено)
2 големи банана
200г шоколад
350г сметана

150г сметана за гарниране
настърган шоколад за гарниране

Фурната се загрява на 180°C.
Форма с подвижни стени и размер 18-20см се намазва с масло.
Бисквитите се смилат или натрошават фино и се смесват с разтопеното масло.
Получената “мокра” смес се разпределя във формата – както по дъното, така и по стените.
С помощта на чаша с плоско дъно, се пресова добре.
Пече се около 15 минути, докато стане златиста, след което се оставя да изстине напълно.

Междувременно се приготвя шоколадовият ганаш по стандартния начин: сметаната (350мл) се загрява до кипване, след което шоколадът се изсипва при нея, оставя се за 30-40 секунди да започне да се разтапя и после се разбърква енергично, докато сместта стане хомогенна и лъскава. Оставя се за 10тина минути да се охлади леко.

Както споменах в началото на публикацията, сглобяването на десерта е като детска игра.
Върху изпечената основа от бисквити и масло се разпределя дулсе де лечето. Върху него се подреждат дебели резени банани.
Върху тях се излива шоколадовият ганаш и паят се прибира в хладилник за 6-8 часа, докато стегне добре.

Преди сервиране се гарнира с бита сметана (150мл) и настърган шоколад.

Тъй като в момента сме си само аз и Слави, Диляна и Филип са в Търново, реших, че не е препоръчително да изядем целия пай в рамките на 2-3 дни. Ето защо го нарязах на парчета, които прибрах в кутия и сложих в камерата на хладилника. Така след няколко дни/седмица, когато ни се прияде нещо сладичко, ще си имаме шоколадово-карамелен бананов сладоледен пай Не съм пробвала до сега да замразявам десерт, затова ще споделя какво се е получило, когато опитаме.

21.03.2012
Докладвам за резултата от замръзяването. Опитах пая и вкусът не се е променил – все така хубав си е. Оставих парчето за 15тина минути на стайна температура да се отвърне и да бъде по-лесно за консумация.

Готово дулсе де лече се продава във верига магазини Карфур (марката, която е показана на снимката).
Домашно дулсе де лече се приготвя като се сварява консерва подсладено кондензирано мляко за 4 часа, след което се оставя да се охлади напълно.

Ако някои хора се оплакват от пролетна умора, депресия, сънливост и все такива неприятни състояния, то на мен тя ми действа изключително позитивно и вдъхновяващо. Искам да прибера апреските, стига им толкова носене. Искам да си купя нови, удобни обувки. И тренч, по възможност от H&M (Някой ще ходи ли утре на откриването?). Искам да имам повече време за разходки. Не че сега нямам, но пък се оправдавам с лошото време. Искам да посетя GASTRONOME и да опитам от шоколадите Гайо. Искам да пътувам, да снимам, да експериментирам с нови рецепти. И още много, много неща. Но най-вече, ако може денонощието да е от поне 30ч, а часът от по 90 минути

Напоследък съм на вълна бързи и достъпни рецепти. Тази не прави изключение. Първо, защото мъфините се забъркват за 5 минути, в които включвам и подготовката на продуктите. И второ, защото самите продукти са съвсем обикновени и съм почти сигурна, че дори няма да се наложи да ходите до магазина, за да си ги набавите.
Докато се пекат мъфините, можете да си направите млечния крем и да го оставите да се охлади, докато се охлаждат и мъфините. Накрая ги пълните, приготвяте белтъчната глазура за има-няма 10 минути и сте готови.

Много харесвам мъфините, които включват не само вкусна глазура, но и още по-вкусен крем-пълнеж. В този случай реших да направя млечен крем, към който изпитвам известна доза сантименталност. Не съм споделяла, но като дете любимите ми две торти бяха с точно такъв крем. Едната я приготвяше леля и беше нейн вариант на медена торта с точени блатове. Правеше я винаги за празниците и аз, сестра ми и братовчедите ми много я обичахме. Втората торта беше “Пламък” и прабаба я приготвяше специално за майка ми. От години не съм я яла, но в спомените ми тази торта винаги ще си остане най-вкусната – със сочни, начупени блатове, пухкав млечен крем и карамелизирани “пламъци”. Решила съм някой ден да взема тефтера с рецепти на прабаба и да направя тортата така, както тя я правеше. Макар че съм убедена, че резултатът няма да е същия.

Ванилови мъфини с млечен крем

Продукти за 6 броя:
2 яйца
50мл лек зехтин (или олио)
40мл прясно мляко
2 с.л заквасена сметана
2 чаена лъжица ванилия
75г захар
100г брашно
1/2 чаена лъжица бакпулвер
щипка сол

Фурната се загрява на 180°C.
Форма за мъфини се покрива с 6 хартиени капсули.
Яйцата, зехтина, прясното мляко, ванилията и заквасената сметана се разбъркват в купа.
В друга купа се смесват захарта, брашното, бакпулвера и солта.
Към “сухите” съставки се прибавят “мокрите” и всичко се разбърква, докато сместа стане хомогенна.
Разпределя се между 6-те форми за мъфини.
Пекат се за 10-12 минути като се проверяват с дървено шишче за готовност.
Охлаждат се напълно.

Продукти за млечния крем:
1 жълтък
50г захар
1с.л нишесте
200мл + 1 супена лъжица прясно мляко
1 малка шушулка ванилия
1 супена лъжица масло

Прясното мляко и ванилията (семенца и шушулка) и се слага в малка касерола и се загрява до завиране.
В купа се разбива жълтъка със захарта, нишестето и лъжицата мляко.
Към тях на тънка стуя се добавя горещото мляко като се разбърква непрекъсното, за да се темперират.
Сместа се връща отново в касеролата и се поставя на котлона. Шушулката се отстранява.
Бърка се непрекъснато в рамките на 3-4-5 минути, докато кремът се сгъсти.
Отстранява се от котлона и се добавя маслото.
Кремът се прехвърля в чиста купа, която се поставя върху съд с ледена вода и се бърка от време на време, докато се охлади.
След това купата се покрива със свежо фолио (важно е то да докосва самия крем, за да не образува “кора”) и се прибира в хладилника за поне 30 минути.

Когато мъфините са достатъчно охладени и кремът е стегнал, се пристъпва към напълването им.
Най-лесно става с помощта на уред за почистване на чушки. С него се издълбава отвор във всеки мъфин като се оставя малко “калпаче”, което да се постави върху отвора, след като се напълни с крем.
Ако не разполагате с такъв уред, можете да ползвате малък нож или пък кръгла формичка за сладки с подходящия диаметър.
След като всички мъфини са напълнени с крема, се прибират в хладилник, за да може кремът допълнително да стегне и да овкуси кексчетата.

Продукти за белтъчната глазура:
50г захар
1 супена лъжица мед
30мл вода
1 белтък

Захарта, меда и водата се слагат в малка касерола. След като сместа заври, се оставя да се готви за 3-4 минути, докато добие консистенцията на много течен мед. Добре е да се ползва сладкарски термометър, който да отчете 70°C, но истината е, че в случая не съм ползвала. Първо, защото не ми се занимаваше, а и второ, защото не съм сигурна дали работи, след като няколко пъти по погрешка го сложих в миялната машина…
Минута-две преди да е готов захарния сироп, започва разбиването на белтъка заедно с щипка сол. Постепенно към него се добавя горещия сироп на тънка струя и разбиването продължава още 4-5 минути, докато се получи много гъст и лъскав крем. За най-добър резултат, се ползва веднага.
В случая съм шприцовала върху кексчетата с помощта на пош с широк звездовиден накрайник. Накрая украсих с розови цветенца от фондан.

И ако мъфините ви се струват красиви на външен вид, вижте как изглеждат, когато се разрежат

Накрая искам да ви пожелая един страхотен уикенд и да ви препоръчам да гледате Южнячки, да четете “Стъкларят от Мурано” и да слушате OneRepublic – Good Life

Прекрасната цветна кърпичка е дело на Ели. Благодаря ти!

Записах се на сертификатен курс за IELTS. Все си мисля, че с английския сме дружки, но не се заблуждавам и знам, че да гледаш англоезични филми без субтитри, да четеш и да си “говориш” на ум е едно, а да живееш в Англия и да ти се налага да практикуваш езика ежедневно, е съвсем различно.

Предстоят ми и две много приятни пътувания.
Запазихме си вече хотел във Венеция, билетите купихме още преди месец. Решихме да си организираме една кратка екскурзия в края на Април – без агенции, без туроператори, без програма. Само куфарите, самолета, Венеция и Верона, в приятната компания на Диляна и Филип.
След това, кратко пътуване до Лондон със сестра ми и мама, за да огледаме квартири и за да си оправя документите. Изобщо, толкова много неща ми предстоят за толкова кратко време, че ми иде да си купя един хронометър и да натискам стоп бутона, когато ми трябва време, за да си отдъхна.

И ако в такива моменти ми се иска да си направя нещо много шоколадово, което да е готово за отрицателно време, почти винаги се спирам на браунис. Този път не беше по-различен. Различен е само начина на поднасяне, който внася усещане за един по-изискан десерт. Реших да изпека брауниса във форми за тарталети и да гарнирам с глазура от Нутела, а за финал да сервирам с ягода. Семпло, свежо и безумно вкусно.

Браунис тарталети с Нутела и ягоди

Продукти за 4 тарталети
адаптирано от: Tartelette

45г масло
85г черен шоколад
45г брашно
20г какао
щипка сол
1 яйце
100г кафява захар
2 супени лъжици лешников ликьор
2 супени лъжици прясно мляко
1 чаена лъжица ванилов екстракт

Фурната се загрява на 180°C.
Четири форми за тарталети с диаметър 7-8см се намазват с масло и поръсват с какао.
Брашното, какаото и солта се смесват в купа.
Маслото и черния шоколад се разтопяват на водна баня или в микровълнова.
Към тях се добавя захарта и се разбърква енергично, докато се разтопи.
Добавят се яйцето, ликьора, прясното мляко и ванилията. Разбърква се добре.
Накрая се добавят брашното с какаото и солта и всичко се разбърква внимателно със силиконова шпатула или лъжица.
Сместа се разпределя равномерно между четирите тарталетени форми.
Пекат се 15-20 минути, или докато повърхността на брауниса е изпечена, но при проверка с клечка, остават няколко влажни трохи.
Много е важно брауниса да не се препича!
След като са готови, тарталетите се оставят да се охладят напълно, след което се изваждат от формите.

За глазурата с Нутела:
80г Нутела
1 супена лъжица крем сирене
1 супена лъжица заквасена сметана

Течният шоколад, крем сиренето и сметаната се смесват до получаването на хомогенен крем.
Върху всяка тарталета се разпределя по малко от глазурата и за финал се декорира с половинка ягода.

Готовите браунис тарталети се съхраняват на стайна температура, в затворена кутия.

Бележка: Количествата могат да се удвоят/утроят и брауниса да се изпеча в класическа квадратна форма.

Прекрасната мини щайга и малката стойка са произведени от Четири мечета.

Сестра ми се спря на тази торта, най-вече заради лимоновия крем, а и защото искаше да направи нещо по-различно както като визия, така и като вкус. След като прочетох рецептата си казах, че лимоният крем при всички положения няма да ни стигне и затова предложих да включим още един крем – бял шоколадов ганаш с парченца черен шоколад. Покрихме цялата торта със сметана, сложихме от лимоновия крем и декорирахме с лимонови резенки (онези от едно време ). Обичам, когато външния вид на един десерт подсказва за основния му вкус, така сякаш имаш завършеност.

Мисля, че тортата се получи много семпла и елегантна, а вкусът надмина всичките ми очаквания. Шоколадовите блатове са страхотни, а целувчените придават лекота и сладост; лимоновия крем внася изключителна свежест, а белият ганаш и сметаната сякаш балансират всички вкусове.
Ако след това описание не сте ми повярвали колко е вкусна тази торта, ще кажа само, че изчезна за отрицателно време. Най-бързо изядената ни торта досега

Шоколадово-целувчена торта с лимонов крем

Продукти за торта с размер 18-20см:
Порции: 8-10 в зависимост от големината им

За шоколадовия блат:
175г черен шоколад
150г брашно
50г какао
1 и 1/2 чаена лъжица бакпулвер
щипка сол
45г меко масло
125г пудра захар
2 яйца
90мл прясно мляко

Фурната се загрява на 180°C.
Форма за торта с подвижни стени и размер 18-20см се намаслява и дъното покрива с хартия за печене.
Шоколадът се разтопява на водна баня или в микровълновата.
Брашното, какаото, бакпулвера и солта се смесват в купа.
Маслото се разбива с пудрата захар, докато се получи пухкав крем, около 1-2 минути.
Добавят се яйцата, едно по едно като се разбива добре след всяко.
На три части се добавя брашното, редувайки се с прясното мляко, като трябва да се започне и свърши с брашното.
Накрая се добавя разтопения шоколад и всичко се разбърква добре.
Тестото се разпределя равномерно във формата за торта и се пече 40-50минути, или докато клечка, забита в центъра, излезе суха.
Охлажда се напълно и след това се разрязва на две равни части.

Продукти за целувчените блатове:
4 белтъка
200г пудра захар, пресята
1/2 чаена лъжица лимонов сок

Фурната се загрява на 130°C.
Широка тава се покрива с хартия за печене. Върху нея се очертават два кръга с диаметър 16-17см (малко по-малък от този на формата за торта, в която сме изпекли шоколадовите блатове).
Белтъците заедно с лимоновия сок се разбиват с миксер, докато се получи пяна. Към тях постепенно се добавя пудрата захар и се разбива, докато се получи лъскав и стегнат крем.
С помощта на лъжица, или с пош, сместа се разпределя равномерно между двата предварително начертани кръгове. Блатовете се пекат за един час, след това фурната се открехва леко и се оставят да изстинат в нея.

Продукти за лимоновия крем:
3 големи яйца
100г захар
90мл лимонов сок (от около 3 лимона)
3 супени лъжици настъргана лимонова кора
125г масло, нарязано на кубчета

Яйцата, захарта, лимоновия сок и кора се слагат в малка тенджера или касерола. Загряват се на слаб огън и се разбъркват непрекъснато, в продължение на 10-тина минути, докато сместа се сгъсти. Когато прекарате дървена лъжица или шпатула през дъното, трябва да остава следа. Маслото се прибавя на кубчета, като се изчаква всяко предишно да се усвои напълно, преди да се добави следващото. След като кремът е готов, се прехвърля веднага в чиста купа, която се поставя върху съд с ледена вода. Когато кремът се охлади, се покрива със свежо фолио и се оставя в хладилника за час, докато стегне.

Продутки за белия шоколадов ганаш:
150мл сметана
150г бял шоколад
50г черен шоколад, нарязан на дребно

Белият шоколад се нарязва на дребно. Сметаната се загрява до завиране и тогава се излива при белия шоколад.
Сместа се разбърква, докато шоколадът се разтопи напълно. Оставя се да се охлади на стайна температура, след което се прибира в хладилник за час.
Преди употреба се разбива с миксер на пухкав крем, към който се добавя нарязания черен шоколад.

Продукти за лимоновия сироп:
100г захар
60мл лимонов сок
2 супени лъжици вода

Всички продукти се смесват в малка тенджера или касерола и се загряват, докато захарта се разтопи. Оставя се да се охлади напълно.

Сглобяване:
Върху поднос за торта или хартиена подложка се поставя единия шоколадов блат. Сиропира се с лимоновия сироп и върху него се нанася 1/3 от лимоновия крем.
Върху крема се слага единият целувчен блат, а върху него се разпределя белия шоколадов ганаш. Целувчения блат НЕ СЕ сиропира!
Върху ганаша се слага втория шоколадов блат, сиропира се леко и се разпределя лимоновия крем, като се запазва 1/3 от него за декация.
Върху лимоновия крем се слага втория целувчен блат и цялата торта се стяга в тортен ринг, който ще й осигури по-добре стягане и запазване на формата.
Тортата се прибира в хладилник за 5-6 часа, най-добре за през нощта.
След като е добре стегнала се измазва с бита сметана, отгоре се нанася лимоновия крем, върху тортата се прави борд от сметанови “топчета”, а отстрани тортата се декорира със захаросани лимонови резенки.

Разбира се, това е начинът, по който ние декорирахме. Ти можеш да я украсиш по съвсем различен начин

Тортата беше за рождения ден на приятеля на сестра ми. Пожелавам му да бъде много здрав, голям късметлия и всичките му мечти да се сбъднат.
А на сестра ми искам да кажа, че много се гордея с нея!

П.П. Последно искам да ви поканя да разгледате картичките й. Не го казвам само защото ми е сестра, но наистина мисля, че има голям талант! Enjoy!