или как един анимационен филм може да те разплаче…
Гледали ли сте филма “В небето” (Up)? Той излезе още през лятото, но едва снощи го изгледах. Знаех, че ще ми хареса, тъй като съм голям фен на Пиксар и Дисни, но не очаквах, че ще е толкова емоционален и с такъв дълбок замисъл. Няма да разказвам филма, заради онези, които все още не са го гледали, нито да правя рецензия, тъй като не смятам, че имам нужните качества. По-скоро искам да ви споделя впечатленията, които ми направи и чувството, което остави у мен доста дълго време.
Първото нещо, за което се сетих, след като свърши филма и след като отидох да изхвърля ностните кърпички, беше един мил и позабравен спомен от детството ми. В квартала, в който живеех, имаше една възрастна двойка, баба и дядо, които живееха в старчески дом и всеки следобед излизаха на разходка, хванати за ръка. Годините сякаш не бяха променили нито обичта, нито отношението им един към друг. Държаха се така, сякаш времето и трудностите, през които са минали, не са се отразили по никакъв начин на любовта им. Сякаш всичко друго бе възможно, но не и да се отрекат един от друг, да забравят това, което имат и да се разделят. Не, те продължаваха да бъдат онези симпатични баба и дядо, които лека по лека вървяха ръка за ръка, водени от обичта и уважението, които бяха съхранили.
Прекалено романтично звучи, ще кажете вие. За жалост е така. Трудно можем да срещнем вече такива хора. Може би заради това и филмът остави такова чувство в мен – на съжаление, лека горчивина и разочарование.
Осъзнах, че съм допуснала да забравя за милите стари хора, за спомените, които бях съхранила за тях и за стремежа никога да не забравям, че съществува истинска, вечна любов.
Разбира се, прагматиците и реалистите веднага ще ме оборят и ще кажат, че е прекалено идеалистично, а понякога дори и мазохистично да вярвам, че съществува вечна любов. Може би и те са прави. Понякога, когато сме влюбени, искаме да вярваме, че любовта ни ще бъде винаги онова чувство на пеперуди в корема, усмивки без повод и неочаквани изненади. Разочарованието идва тогава, когато осъзнаем, че това е (в повечето случаи) една малка част от любовта, първоначалното влюбване, което трае много по-кратко, отколкото ни се иска.
Не, любовта не е само това. Тя е подкрепа, доверие, уважение, нежност, чувство на сигурност и утеха. Тук ще си позволя да споделя един цитат от Библията, Новия завет:
“… любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада…..”
Пожелавам ви, приятели, любов като на Карл и Ели. Вечна обич, подкрепа и нежост. Да намерите половинката си, а ако сте я намерили, да я запазите до себе си, да си бъдете опора в трудностите и да споделяте заедно щастливите мигове. Да не приемате любовта за даденост, а да се трудите да я съхраните. Не бъдете егоисти, не позволявайте ината и гордостта да ви отдалечават от хората, които обичате.
Желая ви, приятели, да остареете заедно с любимите си хора, да вярвате във вечната любов, да съхраните и да предадете вярата и да идните поколения!
П.П. Ако не сте гледали филма, бързо да се поправите! Лека нощ.
Кекс “Черна гора”
Венеция през моя поглед
Плодове и гранола
Еклери с ягодов крем и шоколадов сос
Бананови мъфини с крем сирене + DIY облицовки
Козунак с кокосов пълнеж + рецепта за пудинг
Среднощно вдъхновение
Шоколадово-карамелен бананов пай
Ванилови мъфини с млечен крем
Браунис тарталети с Нутела и ягоди
8 Коментара
Чудесен пост! Просълзиха ми се очите. И аз като теб съм вечната романтичка и винаги съм вярвала в любовта. Цитата, който си дала от Библията (признавам си, не съм го чела), но пък имам един много любим филм, който завършва точно с този цитат и винаги, когато го гледам ме просълзява. Сетих се и аз за една случка. Преди време в автобуса, баба и дядо си говореха. Минахме покрай една военна сграда в центъра и бабата каза: “Помниш ли като беше на служба тук и аз все си намирах повод да мина да те видя?” Стана ми много мило, по същите причини, които си описала в твоята случка. Замислих се колко години хората са заедно, през какви ли неволи и трудности са минали в този живот и все още са един до друг. Вечната любов наистина съществува и си струва човек да се опита да я намери, ако още не е, а ако я е намерил да направи всичко възможно да я задържи до себе си!
Аз също не бях гледала Up, но миналата седмица, когато бяхме на пицария с приятели, едно момче от Дъблин каза: “Hey, have you seen Up? It’s one of the most amazing movies I’ve ever seen in my life! You just can’t believe how in the whole cinema, everybody (including the male audience) is crying just in the first 10 minutes. You’ve gotta see this movie!”. Естествено, всички на масата почнаха да се смеят с изключение на тези, които бяха гледали вече филма и застаха изцяло зад позицията на Джон. Тим – арогантен германец, почна да се шегува, че не е възможно анимационен филм да те разплаче. Е, няколко дни по-късно, виждам във фейсбук публикуван статус, който гласи следното: ” Timur Seipel has seen Up! and is astonished how a “kids movie” can make him more than misty-eyed just in the first 12 minutes. Watch that movie people, the Power of Christ compels you!”
Казах си “Този филм обезателно трябва да се гледа”. Първите 10 минути са просто уникално силни и въздействащи. Целият филм е една очарователна съвкупност от най-ценните неща в живота ни – любовта, приятелството, преследването на мечтите ни.
Филмчето е страхотно наистина. Няма място за коментар. Пуснах по някоя сълза, докато го гледах.
И аз си поплаках. Децата бяха силно озадачени защо мама плаче
Те бяха гледали филма, аз – не и клипчето силно ми въздейства. Добре, че не бях в киносалона.
Химнът на любовта завършва така :
“И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.“
И аз поплаках докато гледах филма. Страхотен е. Дано всички да срещнем и доживеем тази любов!
Дано
В това е красотата на живота.
Ирина, не съм гледала филма, но след този ти пост, ще го направя веднага. Много силно си описала любовта и ти пожелавам (пожелавам и на себе си), когато остарееш да си се хванала ръка за ръка със своя любим и да сте извървели целият път на живота с него, да се обичате и уважавате и да се чувстваме едно цяло, като две половинки, които са се намерили и никога няма да се разделят
Благодаря ви, момичета!
Пожелавам на всички ни да се докоснем до тази любов, защото не ми се иска да вярвам, че е само на кино!