Месечни архиви: January 2009

В светлата кухня се разнасяше аромат на липов чай и препечени филийки. Слънцето се опитваше да се усмихне през тъмните облаци, но те усърдно бяха решили, че днес не е време за разходки. Мария беше станала рано тази сутрин, доста по-рано от обичайното. Усещаше някакво странно напрежение, нещо като камък, който й тежеше и не [...]

Декемврийското слънце нежно го погали с лъчите си и го обгърна с топла прегръдка. Ханс знаеше, че е време за ставане, но искаше още малко да се полюбува на красотата, нахлула в светлата стаичка. Погледна малкия оловен войник, който стоеше над камината и му се усмихна. От съседното помещение се чуваше звънката мелодия, идваща от [...]

О, как искам, как искам да бъда дете. А ти?

Не ти ли се е искало някога да отвориш очите си и да бъдеш пак на 10. Слънцето да се отразява в детските ти, безгрижно чисти очи, а ти да му се радваш по детски, наивно. И не ти ли се е искало да облечеш късите сини гащета и блузата на цветни райета и излеш навън, да се наслаждаваш на хубавото пролетно време. Да тичаш безспир и без посока, а вятърът да танцува в косите ти, да легнеш на прясната трева и да гледаш небето. Не ти ли се иска пак да седнеш на верандата и да прекараш следобедните часове в четене на Ян Бибиян, губейки представа за времето?